Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Стара Загора,
02.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора П. Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 237 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от Р.С.Л. *** чрез пълномощника му адвокат П.К. срещу Решение
№ 260139/ 04.03.2021 г., постановено по АНД № 1224/ 2020 г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 20-1228-000038/23.01.2020 год., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания
по чл. 348,ал.1, т. 1 и т.2 от НПК във вр. с чл.
63,ал.1,изречение второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и
необоснован направения от въззивния съд извод, че административнонаказателното
производство е образувано законосъобразно по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН без
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. На следващо
място намира за неправилно съдът не е отчел недостатъчната прецизираност
на обвинението, което е довело до накърняване правото на защита на наказаното
лице. Поддържа, че неоснователно съдът
приема осъществяване състава на описаното в НП нарушение от субективна
страна, тъй като в случая липсват интелектуалният и волевият момент на вината.
Обосновава недопустимост на санкционирането по административен ред с оглед
влязлото в сила прокурорско постановление, в което е приета изключително ниска
степен на обществена опасност и малозначителност на
деянието. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което НП № 18-1228-003628/01.10.2018 год.,
издадено от Началник сектор „ Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора да
бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски пред
двете съдебни инстанции за това производство и за производството по ЧКАНД №
241/ 2020г по описа на Административен съд Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
вътрешните работи гр. Стара Загора И.П.П.от гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като споделя изцяло правните аргументи на районния
съд за потвърждаване на НП.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 20-1228-000038/23.01.2020
год., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара
Загора, с което на с което на Р.С.Л. са наложени административни наказания –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от
ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като административно нарушение са
преценени обстоятелствата, че на 16.11.2019г. около 13:10ч по ГП I-5 в гр.Стара
Загора, на ул.“Ангел Кънчев“ до № 2 Р.Л. управлява собствения си лек автомобил – "БМВ"
с peг. № ***, което е със служебно прекратена
регистрация на 10.10.2019г. на основание
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, със служебно отбелязване в АИС КАТ-Регистрация,
тъй като МПС е закупено на 09.08.2019г. от Р.Л., като сделката е изповядана от
нотариус с рег. № 669 и информацията е подадена по електронен път в Сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР. До 09.10.2019г. собственикът на МПС не
е изпълнил задължението си като приобретател на регистрирано ППС в двумесечен
срок от 09.08.2019г. до 09.10.2019г. да регистрира придобитото ППС в службата
за регистрация по постоянен адрес. По случая е образувана преписка вх. № 1228
ЗМ-242/ 2019г. по описа на сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, докладвана на
РП – Стара Загора. На 07.01.2020г в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара
Загора е постъпило Постановление № 5099 от 06.01.2020г. на прокурор в РП –
Стара Загора, с което на основание чл.199 и чл.213, ал.1 от ННК е отказано да
бъде образувано наказателно производство, като материалите са изпратени на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора за преценка за
реализиране на административнонаказателна отговорност
по отношение на Р.Л.. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила.
Старозагорският районен съд с
протоколно определение от 09.06.2020г, е възстановил пропуснатия срок от страна
на Р.Л. за обжалване на процесното НП. Определението е влязло в сила след като
частната жалба на наказващия орган е оставена без разглеждане по ЧКАНД № 241/
2020г по описа на Административен съд Стара Загора. Районният съд е потвърдил НП по съображения за неговата
процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в
ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, включително на чл.36, ал.2 от ЗАНН. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства
съдът е обосновал извод, че описаната в НП фактическа обстановка, като и
извършването от санкционираното лице на съставомерно
от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл. 175, ал.3, предл.
първо във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП, са доказани по
безспорен и несъмнен начин. За това нарушение на Р.Л. са наложени предвидените
в закона административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява
МПС, определени в нормативно регламентирания минимален размер.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона.
Административнонаказателната отговорност на Р.Л. е ангажирана на основание
разпоредбата чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Съгласно чл. чл.175, ал.3 се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Фактически, правно и доказателствено обоснован е
направеният от съда извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице
нарушение е доказано по безспорен начин, като изложените в тази връзка мотиви в
обжалваното решение изцяло се споделят от касационната инстанция и на основание
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към тях.
Неоснователно е оплакването в
касационната жалба за незаконосъобразно образуване на административнонаказателното
производство по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН без съставен АУАН. Основен принцип,
установен с чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е, че образуването на
административнонаказателно производство се извършва със съставянето на АУАН.
Изключенията от това правило са въведени с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и касаят
хипотезите на образувано и прекратено от съда или прокуратурата наказателно
производство за деяние, представляващо престъпление, или отказ на прокурора да
образува наказателно производство за такова деяние и препращане преписката на
наказващия орган по компетентност за извършване на преценка дали е налице
административно нарушение. В случая органът се позовава на Постановление № 5099
от 06.01.2020г. на прокурор в РП – Стара Загора, с което е отказано да се
образува наказателно производство срещу Р.Л. за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Безспорно се касае за пълна идентичност между субектите и предмета на
наказателното и последващото административнонаказателно производство. Привлеченото
към отговорност лице е получило препис от прокурорския акт като негов пряк
адресат и по този начин е гарантирано правото му на защита. Следователно постановлението
на прокурора от 06.01.2020г е акт, годен да произведе по отношение на
санкционираното лице Р.Л. правното действие, предвидено в разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН. Цитираната в касационната жалба практика на Административен
съд Стара Загора в обратния смисъл се отнася за случаи с различна фактическа
обстановка /различни субект и предмет на производствата по НП и ЗАНН/, поради
което е неприложима за настоящия.
Настоящият съдебен състав не
споделя възражението на касатора, че не е доказана
субективната страна на деянието. Непознаването на закона не извинява никого,
поради което незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административно-наказателната отговорност. Р.Л. е бил длъжен да знае, че след
закупуване на автомобила има задължение да го регистрира. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, „регистрация" е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок от един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба,
като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал.4 и чл. 4, ал. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено
от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно
превозно средство, което става служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата
на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията,
предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000г., при служебно прекратяване на
регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, администрацията не дължи
уведомяване, тъй като прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно
неизпълненото задължение. Действително по делото не е доказано, че санкционираното
лице е знаело, че управляваното от него МПС е било със служебно прекратена на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация, но това изключва единствено и само
доказаността на умисъла на дееца за извършване на деянието. По изложените по
горе съображения /че лицето е било длъжно да знае както за законово вмененото
му задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, така и за законово регламентираните
последици при неизпълнението на това задължение по чл.143, ал.15 от ЗДвП/,
съдът приема за доказано, че деянието е извършено при форма на вината
„непредпазливост”. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, вкл. че управляваното от
него МПС е регистрирано по надлежен ред, че е преминало технически преглед, че
за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и др. В този смисъл дори и санкционираният водач да не е съзнавал
и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен
и е могъл да го предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова предвиждане не е
налице по отношение на нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. В този смисъл дори
и санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, не
се променя крайният извод за неговата съставомерност
от субективна страна, т.е. за виновно извършено от П.Ж.нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Да се приеме обратното би означавало да се толерира
неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е
недопустимо.
Не са налице и предпоставките
за прилагане на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, тъй като установените в
процеса факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи
квалифицирането на допуснатото административно нарушение като „маловажен
случай”. С оглед цялостната
характеристика на деянието и на дееца–системен нарушител на правилата за
движение, установимо от справка за нарушител/водач,
приложена към административнонаказателната преписка,
не е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Изложените от касатора доводи за липса на вредни последици и неуведомяване от администрацията за прекратяване на
регистрацията обуславят налагане на наказание в минимален размер, както е
направено от наказващия орган.
Неоснователно е и въведеното
като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато
от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на
чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени
като неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като в
изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр.
с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите,
изложени в подкрепа на подадената жалба. При формирането на вътрешното
убеждение, на фактическите и на правните изводи, не са установени порочни
действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани
порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение, като направените в тази връзка възражения на касационния
жалбоподател са абсолютно бланкетни и
необосновани.
С оглед така изложените
съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания,
поради обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, включително за свързаното
със спора производство по ЧКАНД № 241/ 2020г по описа на Административен съд
Стара Загора, в което е разрешен въпросът за правилното възстановяване на пропуснатия
срок за подаване на жалба против процесното НП № 20-1228-000038/23.01.2020г.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260139/ 04.03.2021 г., постановено
по АНД № 1224/ 2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.