№ 5574
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100101194 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Р. М. против
Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми:
- сумата от 100 000 лева, представляваща справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта – 22.06.2021 г.
– дата на окончателно прекратяване на наказателното производство до изплащане на сумата;
- сумата от 2990 лева – пропуснати ползи от неизползването на сумата от 5 000 лева в
периода от 20.03.2010 г. до 20.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от деня на
деликта – 22.06.2021 г. – дата на окончателно прекратяване на наказателното производство
до изплащане на сумата;
- сумата от 9600 лева обезщетение за причинените ми имуществени вреди- заплатени
адвокатски хонорари за защита в наказателното производство, заплатени в полза на
Адвокатско дружеството Д.,А. и С., ведно със законната лихва, считано от деня на деликта –
22.06.2021 г. – дата на окончателно прекратяване на наказателното производство до
изплащане на сумата;
Ищцата твърди, че през 2009 г. било образувано ДП № 162/2009 г. по описа на НСС,
пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП, като във връзка с него бил свален имунитета й като народен
представител. С решение на 41-то Народно събрание от 9.12.2009 г. бях освободена като
председател на парламентарната Комисия по труда и социалната политика. На 23.02.2010 г.
била привлечена като обвиняем по ДП. Обвинението било за престъпление по чл. 282, ал. 3,
вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 НК,
1
извършено в качеството на лице, заемащо отговорно служебно положение – Министър на
труда и социалната политика. Със същото постановление ми бе наложена и мярка за
неотклонение „парична гаранция" в размер на 50 000 лева. С определение от 10.03.2010 г.,
постановено по н. ч. д. №1168/2010 г. по описа на СГС, взетата мярка за неотклонение била
изменена на „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева, която сума ищцата внесла в
определения за това от съда десетдневен срок. Наложени й били обезпечителни мерки. С
постановление от 26.05.2010 г. по ДП № 162/2009 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 11424/2008
г. по описа на Софийската градска прокуратура повдигнатите обвинения били изменени в
такива по чл. 203, ал.1, вр. чл. 202, ал.1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „а", вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, както и във вр. с чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1,
б. „а", вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Обвинителният акт бил внесен и било
образувано н. о. х. д. пред СГС. С присъда № 330 от 15.12.2015 г. по н. о. х. д. № 3076/2010 г.
по описа на СГС, ищцата била призната за невиновна по всички повдигнати обвинения. С
протоколно определение от същата дата, на основание чл. 309, ал. 4 и ал. 5 от НПК,
Софийският градски съд измени наложената ми марка за неотклонение от „парична
гаранция“ в „подписка“, което определение влязло в сила като потвърдено с определение
№15 от 20.01.2016 г. постановено по в. н. ч. д. №40/2016 г. САС. С решение № 304 от
29.06.2017 г. по в. н. о. х. д. № 32/2017 г. САС отменил присъда № 330 от 15.12.2015 г. по н.
о. х. д. № 3076/2010 г. по описа на СГС поради допуснати съществени процесуални
нарушения и върна делото за ново разглеждане на Софийската градска прокуратура. С
постановление от 29.11.2019 г. по пр. пр. № 11424/2008 г. по описа на Софийската градска
прокуратура досъдебно производство №162/2009 по описа на НСлС пр. пр. № 11424/2008 по
описа на СГП било прекратено. С определение от 22.06.2021 г. по в. н. ч. д. №460/2021 г.,
Софийският апелативен съд отменил определение от 15.02.2021 г. по ч. н. д. №3733/2020 г.
на СГС и потвърдил постановление от 29.11.2019 г. на СГП за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №162/2009 г. по описа на НСлС пр.
пр. № 11424/2008 по описа на СГП. Като неподлежащо на обжалване определението на САС
влезе в сила на 22.06.2021 г.
Наказателното производство продължило 11 г. и 4 месеца. Ищцата била подложена
неимоверен стрес. Наказателното производство било широко отразено в медиите. Ищцата
твърди да е изпълнявала добронамерено служебните си задължения. Злепоставена била в
обществото, опозорено било доброто й име, животът й се променил. Рязко пострадала
политическата й карира. Била притеснена как наказателното преследване се отразявало на
близките й. Съпругът й починал 2017 г., като тя се измъчвала, че тя е причината за това и не
можела да преживее факта, че той си отишъл преди да бъде прекратено наказателното
преследване. Влошило се здравословното й състояние. Получила физически отражения на
психическите си притеснения и изпитвания стрес, които се обективирали в хипертонични
кризи, аритмия, стенокардоподобни симптоми, по повод на които се наложило да прибегне
до различни диагностични и лечебни интервенции, както и до продължително приемане на
медикаменти. Живеела с постоянни физически болки и други страдания. Относно внесената
гаранция в размер на 5000 лв. претърпяла имуществена вреда , изразяваща се в
2
невъзможност да ползва сумата в размер на законна лихва за периода от внасянето
20.03.2010 г. до 20.01.2016 г. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Намира претенцията за недопустима и нередовна. Оспорва иска по основание и
по размер. Липсвала причинна връзка между претърпените вреди и действията на
прокуратурата. Твърди, че претенциите на ищеца са прекомерни по размер и не съответстват
на твърдените с исковата молба вреди. Не се доказвало лицето да е търпяло сериозни
неимуществени вреди. Липсвали доказателства за интензивността на наказателното
производство. Ответникът не следвало да носи отговорност за начина на отразяване на
делото в медиите. Образуваното наказателно производство не препятствало възможностите
й по чл. 65 КРБ. Липсвали доказателства за влошено здравословно състояние. Оспорва
размера на претенцията. Размерът на обезщетението бил завишен и при евентуалност се
моли за намаляването му. Оспорва претенциите за имуществени вреди. Относно
претендираните пропуснати ползи оспорва да е доказано сигурно увеличаване на
имуществото. Относно претърпените загуби сочи, че не били представени доказателства за
обема на адвокатската защита. Хонорарът бил прекомерен и не съответствал на реално
положения адвокатски труд. Оспорва претенцията за лихва. Моли за отхвърляне на
претенциите. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 09.04.2024 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, че:
- срещу ищцата е образувано ДП № 162/2009 г. по описа на НСС, пр. пр. №
11424/2008 г. на СГП за престъпление /след изменението/ по чл. 203, ал.1, вр. чл. 202, ал.1, т.
1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, както и във вр.
с чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал.
1 НК, като по време на повдигане на обвинението ищцата била народен представител;
- с определение от 22.06.2021 г. по в. н. ч. д. №460/2021 г., Софийският апелативен
съд отменил определение от 15.02.2021 г. по ч. н. д. №3733/2020 г. на СГС и потвърдил
постановление от 29.11.2019 г. на СГП за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство №162/2009 г. по описа на НСлС пр. пр. № 11424/2008 по описа на
СГП. Като неподлежащо на обжалване определението на САС влезе в сила на 22.06.2021 г.;
- на ищцата била наложена мярка за неотклонение парична гаранция 5 000 лв., сумата
била внесена и задържана в периода от 20.03.2010 г. до 12.02.2016 г.;
- по НОХД пред СГС била заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на
7200 лв. с ДДС – по договор за правна защита и съдействие № 1443 от 18.04.2011 г., а в
производството по проверка на присъдата по НОХД сумата в размер на 2400 лв. с ДДС по
договор за правна защита и съдействие № 3848 от 03.05.2017 г.
3
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;
Установява се от постановление за привличане на обвиняем, че на 23.02.2010 г. по ДП
№ 162/2009 г. по описа на НСлС, пo пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП е привлечена като
обвиняема Е. Р. М. като обвиняема за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 93, т. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в качеството й
на лице, заемащо отговорно служебно положение - Министър на труда и социалната
политика и й е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 50 000 лева.
С определение от 10.03.2010 г. по ч. н. д. № 1168/2010 г. на СГС е изменена мярката за
неотклонение на Е. М., като е намалена същата от 50 000 лв. на 5 000 лв. Паричната
гаранция от 5000 лева е внесена в определения за това десетдневен срок, което се установява
и от представеното по делото банково извлечение, от което е видно, че така внесената
парична гаранция е била възстановена от Прокуратурата на ищцата на 12.02.2016 г.
Видно от приетите по делото определения от 25.02.2010 г. и от 24.03.2010 г. по н. ч. д.
№ 9973/2010 г. по описана СГС, на основание чл. 72 от НПК, за обезпечаване на наказанието
конфискация по ДП № 162/2009 г. по описа на НСлС, върху притежавано от ищцата лично и
в режим на съпружеска имуществена общност имущество са били наложени обезпечителни
мерки.
С постановление за привличане на обвиняем от 26.05.2010 г. по ДП № 162/2009 г. по
описа на НСлС, пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП обвинението срещу Е. Р. М. е
преквалифицирано. Въз основа на него е внесен обвинителен акт, с който е обвинена Е. М.,
че в периода 06.11.2007 г. – 15.05.2009 г. в гр. София, като длъжностно лице – Министър на
труда и социалната политика, при условията на продължавано престъпление, като
извършител и в съучастие с М.Б.М. – съизвършител и В.И.Д. – помагач, присвоила, заедно с
другите двама съучастници пари на държавата в размер на 11 038 405.55 лв., връчени в
качеството й на министър и поверени й да ги управлява, като за улесняване на
присвояването е извършила престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. сл. 1, вр. чл. 20, ал. 1
и 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което не се предвижда по-тежко наказание /като в периода 06.11-
18.12.2007 г. нарушила служебните си задължения, регламентирани в чл. 2, ал. 1, чл. 15, ал.
7, чл. 40, чл. 41, ал. 2, чл. 84, т. 2, чл. 86, ал. 3 ЗОП и чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1
ЗФУКПС, като на 09.11.2007 г. одобрила документация за участие в процедура по
договаряне с обявление, на 09.11.2007 г. взела решение № ЗОП 04/4 за откриване на
процедура по възлагане на обществена поръчка, на 20.11.2007 г. издала заповед № 872, на
22.11.2007 г., взела Решение № ЗОП 07/1 и на 18.12.2007 г. сключила договор за възлагане на
обществена поръчка със „С.З. 2007“ ООД, с цел да набави за себе си и за В.И.Д. облаги под
формата на пари, от деянието са настъпили значителни вреди последици, извършено от лице
заемащо отговорно служебно положение – министър и представлява особено тежък случай/,
като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък
случай – престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2, вр. чл. 26, ал.
1 НК.
4
С присъда № от 15.12.2015 г., постановена по НОХД № 5056/2010 г. по описа на СГС
ищцата бил призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. с чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От приетото протоколно определение, съдържащо се в протокол от проведено на
15.12.2015 г. о. с. з. по н. о. х. д. № 5056/2010 г. на СГС, потвърдено с определение от
20.01.2016 г. по в. н. ч. д. № 40/2016 г. на САС, се установи, че наложената на ищцата мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева е била изменена в „подписка“ и
са били отменени наложените възбрани и запори върху имуществото, притежавано от
ищцата лично или в режим на съпружеска имуществена общност.
С решение № 304 от 29.06.2017 г. по ВНОХД № 32/2017 г. на САС е отменена присъда
№ от 15.12.2015 г., постановена по НОХД № 5056/2010 г. по описа на СГС и в върнато
делото за ново разглеждане от СГП.
С постановление от 01.11.2019 г. е прекратено наказателното производство по ДП №
162/2009 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП срещу Е. Р. М. за извършено
престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НК – деянието не е извършено.
С определение от 15.02.2021 г. по н. ч. д. № 3733/2020 г. по описа на СГС е отменил
постановление от 29.11.2019 г. по пр. пр. № 11424/2008 г. по описа на СГП и върнал делото
на СГП за произнасяне съобразни изискванията на закона.
Така постановеното определение е отменено по реда на съдебния инстанционен
контрол с определение от 22.06.2021 г. по в. н. ч. д. № 460/2021 г. по описа на САС, с който
акт е потвърдено изцяло постановлението от 29.11.2019 г. за прекратяване на ДП № 162/2009
г. по описа на НСлС, пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП срещу Е. Р. М. за извършено
престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Като неподлежащо на обжалване определението на САС е влязло в сила на 22.06.2021 г.
Отбелязването за влизането в сила на определението с подпис на съдия се съдържа
върху определението на СГС – л. 230 гръб, като в тази насока възраженията в отговора на
исковата молба са неоснователни. Още повече, че определението на САС е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Видно от представения от ищцата договор от 18.04.2011 г. на л. 318-319 от
настоящото дело за осъществената защита по НОХД № 5056/2010 г. на СГС ищцата е
заплатила на Адвокатско дружество Д.,А. и С. възнаграждение в размер на 7200 лв. с ДДС в
брой. Относно заплащането на сумата е представен приходен касов ордер № 214 от
19.09.2011 г. – л. 321 от делото.
Видно от представения от ищцата договор от 03.05.2017 г. на л. 322 от настоящото
дело за осъществената защита по въззивното производството във връзка с присъда по НОХД
5
№ 5056/2010 г. на СГС ищцата е заплатила на Адвокатско дружество Д.,А. и С.
възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС в брой. Относно заплащането на сумата е
представен приходен касов ордер № 743 от 08.06.2017 г. – л. 324 от делото.
Ищцата не е осъждана. Представени са извадки копия от печатни издания и
електронни медии /л. 244-307/, в които широко е отразено воденото срещу нея наказателно
производство в досъдебна и в съдебна фаза. Най-ранната статия е от 06.11.2009 г.
Впоследствие публикациите отразяват информация за повдигнатото обвинение срещу Е. М.,
факта на внасяне на обвинителен акт в съда, информация за хода на делото. Представените
статии, отразяват периода 2009 г. – 2011 г.
Представени са по делото история на заболяване на Е. М. от 2002 г., ведно с епикриза
и оперативен протокол. Представени са по делото е направени изследвания в хода на
воденото ДП – ехокардиография от 2012 г., изследвания от клинична лаборатория,
медицинско направление и рецепта. В ехокардиографията е отразено диагноза – артериална
хипертония – лека степен.
По делото са разпитани и свидетелите Т.Т.Г. и М.. Р. И.. Съдът приема за достоверни
показанията на свидетелите, тъй като те не са вътрешно противоречиви, логични са,
кореспондират и с останалите събрани по делото писмени доказателства.
От разпита на свидетеля Т.Т.Г. се установява, че ищцата е била обвинена по повод
заеманата от нея длъжност министър на труда и социалната политика за присвояване в
особено големи размери. След като започнало делото ищцата се затворила в себе си,
депресирала се, хората се отдръпнали от нея. Производството й се отразило психически и
физически, Е. М. започнала да прави хипертонични кризи, периоди на безсъние, паник
атаки, притеснявала се й как делото ще се отрази на най-близките й – на съпруга й, на сина
й и на възрастния ни баща. Мъжът й починал 2017 г., когато делото още не беше
приключило. Ищцата считала, че е виновна за смъртта на съпруга си, поради пораженията,
които той е получил психически и физически благодарение на това дело. Наказателното
дело било широко медийно отразено. Медийното отразяване се възприемало много зле от
ищцата, защото били писани неща, че едва ли не тя е престъпник без да е приключило
делото. По този начин пострадала репутацията й, доброто й име в обществото, като
преподавател в УНСС изпитвала неудобство да не би някой от студентите да отвори
социалните мрежи и да види какво се пише за нея. Производството се отразила й на
политическата й кариера, тя била депутат, поискали й имунитета, който тя доброволно дала.
Политическата партия, която я била излъчила като депутат, оттеглила подкрепата си от нея.
След началото на делото тя никога повече не се кандидатирала за депутат, престанала да се
изявява на политическото поприще. През 2015 г., периодът, в който делото не било
приключило, ищцата и свидетелят искали да ликвидират общ имот в гр. Пловдив, но се
оказало, че има наложен запор върху недвижимости. Ищцата се притеснявала да не се
получи рецидив на нейно онкологично заболяване, с което била приключила успешно
лечение през 2002 г. Налагало й се да се ангажира със защитата си, да се подготвя за съдебни
заседания.
6
От разпита на свидетеля М.. Р. И. се установява, че познава Е. М. от 1995-1997 г.,
когато тя била кандидат за народен представител от гр. Русе. След това от 2005 г. до 2009 г.
свидетелката била началник на кабинета й, докато тя била министър, а после започнали
работа в Народно събрание през 2009 г., ищцата като народен представител, а свидетелят
като експерт в комисията по труда и социалната политика. През 2009 г. станало ясно, че й е
повдигнато обвинение. Било шок за целия екип, най-вече за нея, защото всичко каквото
ищцата правила като министър, било получило много висока оценка и от професионалната
гилдия и от хората. Е. М. през 2002 г. или 2001 г. прекарала онкологично заболяване и
притесненията й били това онкологично заболяване да не се отключи отново. Притеснявало
е и отношението на колегите й в народното събрание, отношението на професионалната
общност. Хората се отдръпнали от нея. Делото попречило на професионалния й път и
политическата кариера. Медийното отразяване на случая я притеснявало, защото се
интерпретирали по различен начин нещата от различните журналисти и това й създавало
негативен имидж в обществото, сред приятелския й кръг. А. – съпругът на ищцата имал
минали заболявания. Ищцата много се притеснявала за здравето му, защото, както се
получило по-нататък, вероятно всичко това дало отражение върху неговото здраве, за което
тя и сега продължава да се упреква. Е. М. не можела да си прости, че А. починал, без да
разбере, че тя е оневинена, като според свидетеля тя си мисли, че е допринесла за ускоряване
на заболяванията му и за по-бързия му край. Притеснявала се й за сина си.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление
и 2/. наказателното производство да е приключило. Тази отговорност е следствие от
задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както
и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към
наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по
какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на
прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда
на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Това сочи на
извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените
в разпоредбата предпоставки.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието
престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране
или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото
необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от
доказателствата по делото и пр. Когато намери, че обвинението е доказано, прокурорът
съставя обвинителен акт, обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното
7
производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното, той не е длъжен да
доказва, че е невинен. Когато прокурорът приеме, че деянието не е извършено или не
съставлява престъпление /чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК/, прекратява наказателното
производство. В хипотеза на чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК се ангажира отговорността на
прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗОДОВ.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено
между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК –
постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано
от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо
лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а
когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 подлежат на проверка
по реда на глава тридесет и трета „възобновяване на наказателни дела” /чл. 419, ал. 1 НПК/.
В случая обаче постановлението е обжалвано, поради което е настъпил стабилитетът на
постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата
за вреди от незаконни действия на правозащитни органи.
При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищцата е повдигнато обвинение за извършено
престъпление от общ характер, като с постановление на прокурор наказателното
производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НК
– деянието не е извършено, постановлението е потвърдено с определение от 22.06.2021 г. по
в. н. ч. д. № 460/2021 г. по описа на САС. Без значение за тази отговорност е това дали на
определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването
им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било
вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие.
Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи – съд, прокуратура
и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за увреждането.
Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се
освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е
причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение
дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица –
решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.
Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
Относно неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
8
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по
част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му;
вида на взетата мярка за неотклонение; другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца
– има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и др. Обезщетението, отчитайки установените
по безспорен начин релевантни обстоятелства, следва в най-пълен смисъл да обезщети
претърпените болки и страдания, явявайки се своеобразен паричен еквивалент на същите.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. №
2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните,
външни доказателства – решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС,
решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене
и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка – виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение
от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
9
на увреденото лице от вредоносното действие и, когато съдът е съобразил всички
доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки
и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип.
Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази следното:
Наказателното производство на досъдебна и на съдебна фаза е продължило общо 11
години и 4 месеца, като следва да се отбележи, че срещу постановлението за прекратяване е
постъпила единствено жалба относно мотивите, изложени в постановлението на прокурора
при СГП /като с жалбата Е. М. е била съгласна с крайния извод в постановление, че липсва
извършено от нея престъпление/, като производството до датата на постановлението от
01.11.2019 г. и уведомяването на ищцата за постановлението е продължило 9 години и 9
месеца. Ищцата за пръв път е обвинена в извършването на престъпление и то за вреди в
изключително висок размер, касаещи държавния бюджет /над 11 000 000 лева/. Наложена е
мярка за неотклонение „Парична гаранция“, която след 5 години и 9 месеца е била изменена
в „подписка“. Повдигнато е било обвинение за тежко престъпление, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, както и конфискация на цялото
или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7
НК. Поради предвидената възможност за конфискация върху имуществото на ищцата са
били наложени обезпечителни мерки за период повече от 5 години и 6 месеца. На досъдебна
фаза ищецът е разпитван от органите на досъдебното производство и два пъти му е било
предявявано обвинение. Съдът във всички инстанции е провел общо 37 открити съдебни
заседания – 34 пред СГС и 3 пред САС. Броя на проведените открити съдебни заседание се
установява от приетите по делото и неоспорени справки от деловодните системи на СГС и
САС, а доколкото явяването на ищцата е било задължително, предвид тежестта и характера
на обвинението, то съдът намира за установено, че ищцата се е явила лично при
провеждането на всяко едно открито съдебно заседание.
Възрастта на ищеца към датата на повдигане на първоначалното обвинение е 60 г.
/трудоспособна възраст/, а към дата на влизане в сила на постановлението за прекратяване е
71 г. Ищцата не е осъждана. Същата е социално активна, занимавала се е с активна
политическа дейност. Била е народен представител, министър на труда и социалната
политика, председател на Комисията по труда и социалната политика. Обвинението е за
престъпление по служба. Когато незаконното наказателно преследване е насочено срещу
гражданин, заемащ висок професионален или политически пост, и е съчетано с широко
медийно отразяване на случая, то може да причини край на неговата кариера, влошаване на
обществения статут, изолиране от обичайната социална среда. Тези неимуществени вреди
също подлежат на обезщетяване. Обвинението срещу ищцата е било публично обявено в
медиите. Прокуратурата е длъжна да информира обществото за обществено значими дела,
особено тези свързани с разходване на публични средства. В същото време, когато тази
информация срещу определено лице е разпространена чрез печатно издание, вредоносните
последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като неговото добро име,
10
авторитет и достойнство е злепоставено пред неограничен кръг граждани. Разгласяването по
медиите на водено срещу незаконно обвинен наказателно производство обективно
допринася за настъпване на по-тежки последици, а именно накърняване доброто име и на
достойнство на незаконно обвинения. Поради това съдът приема, че масовото и
продължително отразяване на наказателното производство срещу ищеца е довело до по-
високи интензитет от неблагоприятното засягане на неговите неимуществени блага от
незаконното обвинение /в тази насока свидетелските показания на свидетелите Г. и И./.
На наказателното производство е дадена голяма гласност, водеща до накърняване на
доброто име на ищцата пред неопределен кръг от хора. Отражението върху
психоемоционалното състояние на ищцата, освен обичайното притеснение от несправедливо
осъждане, се изразило и в типично затваряне в себе си, като изолацията от околните е била
двупосочна, доколкото и част от познатите и приятелите й също се дистанцирали от нея. По
делото се установява, че Главният прокурор на Република България е поискал да бъде свален
имунитетът на народен представител в 41 - то Народно събрание на ищцата, за да бъде
привлечена в качеството на обвиняема, както и че поради това е било внесено искане за
освобождаването й като председател на Комисията по труда и социалната политика. С
решение на 41-то Народно събрание от 09.12.2009 г. ищцата е била освободена като
председател на парламентарната Комисия по труда и социалната политика – виж писмо с вх.
№ 953-08-22/26.11.2009 г. до председателя на Народното събрание, доклад на заместник-
председателя на Комисията по труда и социалната политика, решение от 09.12.2009 г. на 41-
во Народно събрание за промени в състава и ръководството на Комисията по труда и
социалната политика. Съдът приема, че повдигнатото обвинение е оказало негативно
влияние върху професионалната публична кариера на ищцата. Предвид периода на
наказателното производство и възрастта на ищцата към датата на повдигане на обвинението,
то именно обвинението е сложило край на политическата кариера на ищцата, която към
датата на влизане на сила на прекратителното постановление е на възраст 71 години.
Обвинението в качеството й на длъжностно лице, на което е дадена и широка медийна
гласност, е възпрепятствало намирането на подходяща за квалификацията и опита й работа.
Ищцата е търпяла вреди в по-висок интензитет, заради публичното оповестяване на
повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство за престъпление свързано с
професионалната й дейност, което е нанесло и репутационни вреди.
Притесненията и реакцията са се отразили негативно и на семейния живот. Е. М. е
изпитвала безпокойство за причинените неудобства на семейството си. Още повече, същата
и към момента се обвинява, че именно широко отразеното наказателно производство е
довело до влошаване на здравословното състояние на съпруга й и смъртта му през 2017 г. /в
тази насока свидетелските показания на свидетелите Г. и И./.
От показанията на свидетеля И. се установява, че наложените на ищцата възбрани на
имущество и запори на вземания по банкови сметки са й причинили сериозни неудобства
както във финансов, така и в емоционален план - препятствано било отчуждаването
съвместно със сестра й на съсобствен недвижим имот.
11
Следва да се посочи, че не са събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и
необратими увреждания на психиката на ищеца, липсват и твърдения и доказателства за
увреждане на физическото здраве на ищеца в причинна връзка с процесната наказателна
репресия. Представени са медицински документи за артериална хипертония, но не се
установя по делото от кога датира това заболяване от ищцата и дали воденото наказателно
производство е довело до влошаването й. По делото няма доказателства за трайно
психическо или физическо заболяване във връзка с воденото наказателно производство.
Пряката връзка подлежи на пълно доказване, каквото в случая не е проведено. Твърденията
в исковата молба за хипертонични кризи, аритмия, множество лечебни интервенции, които
да са вследствие на воденото наказателно производство, не се установяват по делото при
условията на пълно и главно доказване, като съдът с определението от 09.04.2024 г. изрично
е указал на ищцата, че следва да докаже влошаването в здравословното си състояние. При
липса на медицински документи и заключение на съдебен експерт не може да се кредитират
единствено свидетелски показания, че в резултат на делото ищцата е получила
хипертонични кризи.
Независимо, че не е установено настъпило психическо или физическо заболяване с
траен характер, е безспорно, че отражението на воденото производство е изключително
негативно спрямо ищцата, която понастоящем е на възраст над 70 години, поради което този
период е решаващ, защото е унищожил не само възможността за възстановяване на
политическата кариера, но и всякакви възможности за развитие и благоприятна промЯ..
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към датата на прекратяване на наказателното
преследване. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. От
статистическа гледна точка /публикуваните данни в интернет страницата на НСИ/ в
последните години /включително и в периода 2019-2021 г./ се наблюдават тенденции
относно увеличаване средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и
тенденции за увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на
покупателната способност. Тези критерии следва да бъдат съобразени от съда, като израз на
конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението по
чл. 52 ЗЗД.
Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази
съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи /обезщетения
поради незаконни обвинения за престъпления във връзка със служба на лица, заемали
позицията на министри и зам.-министри/ - определение № 830 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 1954/2017 г., III г. о., решение № 184 от 5.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2016 г., III
12
г. о, определение № 593 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 549/2022 г., III г. о., решение №
220 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 490/2019 г., III г. о., определение № 776 от 29.10.2019
г. на ВКС по гр. д. № 2403/2019 г., IV г. о., определение № 319 от 30.03.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 5136/2015 г., IV г. о., решение № 267 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2016 г., IV
г. о., определение № 509 от 7.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1731/2016 г., IV г. о., определение
№ 639 от 9.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 466/2017 г., IV г. о., решение № 59/12.05.2016 г., на
ВКС по гр. д. № 3340/2015 г., III г. о., решение № 51/23.06.2016 г., на ВКС по гр. д. №
3471/2015 г., IV г. о., определение № 781 от 20.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2018 г., III
г. о. Обезщетенията в посочените съдебни актове варират, като са съобразени и останалите
критерии свързани с продължителност на наказателно преследване, мерки за неотклонение,
здравословно състояние, обществено-икономически отношения и др. Следва да се посочи и,
че преимуществено цитираната съдебна практика е относима към наказателни производства,
които са приключили в рамките между 2 и 5 години, а в настоящия случай наказателното
производство значително надвишава този срок. Наказателното производство е прекратено от
прокуратурата почти 10 години след повдигане на обвинението, като на ответника са били
необходими почти 10 години, за да приложи разпоредбата на чл. 243, ал. 1 НПК.
Тук е мястото да се посочи и, че съдът взима предвид, че решение от 05.04.2023 г.
по гр. д. № 4665/2022 г. на СГС /потвърдено от САС/ и недопуснато до касационно
обжалване с определение № 4603 от 15.10.2024 г. по гр. д. № 303/2024 г. на III г. о. на ВКС
е влязло в сила. С него е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000 лв. на Д.Н.Д., който е бил привлечен като обвиняем по същото ДП № 162/2009 г. по
описа на НСС, пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП за длъжностно престъпление в качеството му
на заместник министър на труда и социалната политика. Освен че се касае до същото
досъдебно производство, като наказателното преследване отново е продължило същият
период, обвинението отново е било за тежко престъпление по чл. 282 ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с
ал.1 вр. с чл. 93 т. 1 б.“а“ и б. „б“ вр. с чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от НК, като към датата на
повдигане на обвинението Д.Д. е на 59 г., а към влизането в сила на постановлението за
прекратяване на 70 г.
Настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи, че посочените съдебни актове,
включително и този касаещ обвинението срещу Д.Н.Д. по ДП № 162/2009 г. по описа на
НСС, пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП, се сочат като сравнителен ориентир, а не коректив,
какъвто са фактите и обстоятелствата по конкретния казус. При съобразяване на всичко
изложено по-горе, съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за
ищцата следва да бъде в размер на 61 000 лв. Подобен размер на обезщетението съдът
намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, като за разликата над 61 000 лв.
до претендирания размер 100 000 лв. претенцията ще се отхвърли.
Относно имуществените вреди за адвокатски възнаграждения:
Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски
хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 4
13
ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения
ред в чл. 8 ЗОДОВ - решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на IV г. о. на ВКС.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че
направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с
оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи
обезщетение съгласно чл. 4 ЗОДОВ - решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на
IV г. о. ВКС.
Ищецът претендира разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на
9600 лв. За да е налице един имуществен разход – в случая твърденията са за претърпени
загуби, то следва да са налице доказателства за направата на сочените имуществени разходи
за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства както за уговарянето
на размера на разноските за производствата пред СГС и САС, така и за заплащането им на
АД „Д.,А. и С.“ в брой, за което са представени приходни касови ордери. Относно
доказателства, че разноските са относими към посочените две производство и заплащането
им виж л. 318-324 от делото. АД „Д.,А. и С.“ е регистрирано по ЗДДС, което се установява
както от договорите за правна защита и съдействие, така и от служебна справка в публичния
регистър на НАП от съда. Заплатените възнаграждение са в следните размери – 6000 лв. без
ДДС и 1200 лв. ДДС по НОХД № 5056/2010 г. на СГС и 2000 лв. без ДДС и 400 лв. ДДС в
производството пред САС по проверка на присъдата по НОХД. В тази насока възраженията
в отговора на исковата молба относно заплащането на разноските са неоснователни,
доколкото представените приходни касови ордери по делото с № 214 и № 743 не са
оспорени. Съгласно чл. 94, ал. 1, т. 3 НПК участието на защитник в наказателното
производство е задължително, когато делото е за престъпление, за което се предвижда
лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание /каквото е и
това по чл. 203 НК/. От представените по делото справки от системата на СГС и САС бе
установено участието /което е и задължително с оглед характера на подигнатите обвинения
срещу нея/ на ищцата в проведените открити съдебни заседания в период от 2011 г. до 2017
г., обстоятелството че същата е била представлявана от адвокати от горепосоченото
Адвокатско дружество, освен че не се оспорва от насрещната страна, се установява по
делото – виж напр. протокол от 15.12.2015 г. по НОХД № 5056/2010 г. на СГС л. 151-163 от
делото. Оттук и съдът намира за установено, че АД „Д.,А. и С.“ са осъществявали
задълженията си по договорите за правна защита и съдействие, а и липсват възражения в
отговора на исковата молба за противното.
С Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК се
приема, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от
платения в наказателния процес. В мотивите на ТР е посочено, че: „делинквентът дължи
обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно
деяние. Вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от
14
пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с
противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното
обезщетяване… Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е
да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение… Когато по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-нисък от платения в наказателния
процес, той не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета
на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между
незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на
дължимото обезщетение.“
В случая заплатените адвокатски възнаграждения – пред СГС в размер на 6000 лв.
без ДДС и пред САС в размер на 2000 лв. без ДДС отговарят на положения труд.
Действително възнаграждението заплатено за процесуално представителство пред СГС е по-
високо от минималното. От една страна, за защита по наказателно или
административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително възнаграждение, а в случая са проведени повече от 30
открити съдебни заседание след второто. От друга страна, както се посочи обаче съдът не
извършва в случая проверка за прекомерност, а и размерите по Наредба № 1 предвид
решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, не са
обвързващи за съда. Уговарянето на адвокатско възнаграждение в разумни граници не
прекъсва наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
претърпЯ.та имуществена загуба, а наличието на причинна връзка изключва възможността
на съда в производството на деликтно основание да намалява размера на направения разход.
Сумите заплатени от ищеца не надвишават разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение. Касае се до обвинение за тежко длъжностно престъпление, за присвояване
на сума в размер на 11 млн. лева, поради което и заплатеното възнаграждение за
производството пред СГС продължило повече от 4 години и в рамките на над 30 открити
съдебни заседания, е в причинно-следствена връзка с неразумното обвинение, което е
прекратено от ответника 10 години след повдигането му. Сложността на наказателното
производство отговаря и е адекватна на заплатените суми за адвокатски възнаграждения,
върху които суми е начислено и ДДС, поради обстоятелството, че АД „Д.,А. и С.“ е
регистрирано по ЗДДС. Оттук и сумите заплатени от ищеца при всички положения не
15
надвишават разумния размер на дължимото възнаграждение. Вредите са пряка и
непосредствена последица от увреждането, поради което искът относно доказаните
имуществени разходи е основателен в пълен размер за сумата от 9600 лв.
Относно имуществените вреди за законна лихва:
Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размера на
вредата се заключава в заплащане на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД – виж решение
281/04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение 117/31.05.2013 г. по гр.
д. № 1105/12 г. на III г. о. на ВКС. Мярката за неотклонение „парична гаранция” е незаконна
поради последвалото прекратяване на наказателното производство и задържането на
внесената въз основа на нея сума е без правно основание. През периода на нейното
задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да
реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което
представлява вреда, подлежаща на обезщетяване. Установена е причинна връзка между
пропускането на ползата и незаконното обвинение – сумата е била блокирана по мярка за
неотклонение във връзка с обвинение, за което производството с прокурорско постановление
е било прекратено.
По делото не се спори, че в указания с определението на съда от 10.03.2010 г. по ч. н.
д. № 1168/2010 г. на СГС десетдневен срок, т. е. най-късно на 20.03.2010 г. ищцата е внесла
сумата от 5000 лева - парична гаранция, като същата й е била върната на 12.02.2016 г. въз
основа на определение въз основа на определение от 20.01.2016 г. по в. н. ч. д. № 940/2016 г.
на САС, за което е представено извлечение от банкова сметка – л. 170 от делото. Вследствие
незаконно постановената мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 5000 лева“,
Е. М. е била лишена от възможността да използва собствените й средства и да получава
/плодове/ лихви от същите.
Вземането на ищеца за вреди под формата на пропуснати ползи в размер на законната
лихва е станало изискуемо от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване
на производството. Предмет на иска са имуществени вреди, изразяващи се в пропусната
полза в размер на законната лихва върху внесена като мярка за неотклонение „парична
гаранция” сума, не е вземане за лихва, а за претърпени вреди от пропуснати ползи поради
незаконно обвинение. Законната лихва служи само за определяне на размера на вредата
съгласно правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която е претърпяло лицето, лишено от паричните
средства за определен период поради незаконната мярка за неотклонение, поради което
погасителната давност за предявяване на иск за присъждане на обезщетение на основание
чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е петгодишна – решение № 117/31.05.2013 г. по гр. д. № 1105/2012г. на III г.
о. на ВКС.
При използването на електронния калкулатор на електронната страница на НАП, на
основание чл. 162 ГПК, съдът определи законната лихва върху сумата в размер на 5000 лв. за
периода 20.03.2010 г. – 20.01.2016 г. в размер на 2990.92 лв. Оттук и съобразно
диспозитивното начало искът е основателен в пълния претендиран размер от 2990 лв.
16
Относно законната лихва:
Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в
смисъла на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи,
изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ, и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да
завърши с оправдателна присъда. В случая съобразно диспозитивното начало е поискана
законна лихва от дата на влизане в силна на прекратителното постановление – 22.06.2021 г.
Възражението в отговора на исковата молба е неоснователно и на самостоятелно основание,
доколкото съгласно т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение от момента на влизане в сила на съответния акт, а не от деня следващ деня на
влизане в сила на акта.
Оттук и като законна последица върху уважените размери на главните претенции в
размер на 61 000 лв. /за неимуществени вреди/, 9 600 лв. /за имуществени вреди за
адвокатски възнаграждение/ и 2990 лв. /за пропуснати ползи/ ще се присъди и законната
лихва от 22.06.2021 г. /датата на влизане в сила прекратителното определение/ до
окончателното изплащане.
По разноските:
Единствено ищецът претендира разноски и доказва направата на разноски в размер
на 10 лв. за заплатена ДТ и 1000 лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение. Заплатеното
възнаграждение съответства на правната и фактическа страна на спора. Претендираният
размер е съответен на предоставената правна защита и съдействие.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Прокуратурата на Република България следва да заплати на ищеца сума в размер на 10 лв. –
държавна такса, тъй като отговорността за разноски на ответника не е обусловена от
уважената част от претенцията.
На ищеца следва да се присъди и сумата от 653.61 лв. по съразмерност за заплатено
адвокатско възнаграждение. Или общо в полза на ищеца ще се присъдят разноски в размер
на 663.61 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Е. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
17
ул. „*******, следните суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 61 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по чл. 203, ал. 1, вр. чл.
202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 3, вр.
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е водено наказателно
производство /ДП № 162/2009 г. по описа на НСС, пр. пр. № 11424/2008 г. на СГП/, което е
прекратено с постановление от 29.11.2019 г. на СГП за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №162/2009 г. по описа на НСлС пр. пр. №
11424/2008 по описа на СГП, потвърдено с определение от 22.06.2021 г. по в. н. ч. д.
№460/2021 г. на Софийският апелативен съд, ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 61
000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв.;
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 9600 лева обезщетение за
причинени имуществени вреди – заплатени адвокатски хонорари за защита в наказателното
производство, заплатени в полза на Адвокатско дружеството Д.,А. и С. /по НОХД пред СГС
била заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 7200 лв. с ДДС – по договор
за правна защита и съдействие № 1443 от 18.04.2011 г., а в производството по проверка на
присъдата пред САС сумата в размер на 2400 лв. с ДДС по договор за правна защита и
съдействие № 3848 от 03.05.2017 г./, ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до изплащане
на сумата;
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер 2990 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди – пропуснати ползи в периода от 20.03.2010 г. до 20.01.2016
г. от неизползването на сумата от 5 000 лева поради наложена мярка за неотклонение
парична гаранция на Е. М. по наказателното производство, ведно със законната лихва от
22.06.2021 г. до изплащане на сумата;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 663.61 лв. разноски по делото по
съразмерност.
Ищецът Е. Р. М. е посочил банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN
BG06RZB******* в Обединена българска банка АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18