№ 505
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20235330200068 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 671476-
F655572/27.10.2022 г. на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което
на С. Д. С. от гр. Пловдив, ул. „Иларион Макариополски“ № 104, ет. 2, с ЕГН
**********, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗС/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Релевира доводи за
наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за разноски. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. К. П. от АК Пловдив, който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Рангелов, с пълномощно по делото, който счита, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно, и следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
През 2020 г. дружеството „Бухала“ ЕООД с ЕИК ********* извършвало
1
дейност, като реализирало оборот отчетен от фискално устройство в размер
на 7968,50 лв. съгласно данни от справка „ФИСКАЛНИ УСТРОЙСТВА С
ДИСТАНЦИОННА ВРЪЗКА“. Била подадена годишна данъчна декларация
по чл. 92 от ЗКПО за 2020г. Въпреки това жалбоподателят С. С. в качеството
си на управител на дружеството „Бухала“ ЕООД не заявил за вписване и не
представил за обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при
Агенцията по вписванията годишния финансов отчет (ГФО) за 2020 г. на
„Бухала“ ЕООД в срок до 30.09.2021 г. включително.
Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2020 г. не е
бил заявен за вписване и не е бил представен за обявяване в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията. Нарушението е било прието за
извършено на 01.10.2021 г. в гр. Пловдив и установено на 24.02.2022 г. датата,
на която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията, с писмо вх. №
12-00-48/24.02.2021 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. №
04-01-670/15.04.2022 г. за дружествата неподали в срок ГФО.
За тези констатации актосъставителят с. К. приела, че по този начин С.
С. е осъществил състава на чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството /ЗСч/
във връзка чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч за което изпратила до дружеството покана
за съставяне на АУАН, а след като никой не се явил издала процесния АУАН
в отсъствие на нарушителя. Въз основа на така съставения акт било издадено
и обжалваното НП.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени и устни доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител с. К..
Пред съда актосъставителят потвърди направените в съставения акт за
установяване на административно нарушение констатации.
Показанията на свидетеля се подкрепят и от представената към
административнонаказателната преписка разпечатка от страницата на
Търговския регистър, от където е видно, че към датата на съставяне на акта
няма данни дружеството да е регистрирало Годишния си финансов отчет за
2020 г.
Предвид събраните доказателства съдът прие, че описаната в акта за
установяване на административно нарушение, възприета и от наказващия
орган в издаденото наказателно постановление фактическа обстановка, е
правилно установена. От обективна и субективна страна се установява
нарушението по чл. 16, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗС, извършено
от С. С., тъй като в качеството си на управител на „Бухала“ ЕООД с ЕИК
*********, представляващ предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по
смисъла на ТЗ, въпреки че е бил задължен, не е публикувал ГФО на
дружеството за 2020 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията,
като го заяви за вписване и го представи за обявяване в законоустановения
срок – до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2021 г.
Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие и
2
представлява незаявяването за вписване и непредставянето за обявяване в
Търговския регистър на ГФО за 2020 г. на дружеството, чийто управител е
жалбоподателят. Деянието е съставомерно от обективна страна, тъй като
бездействието е продължило до изтичането на срока за изпълнение на
задължението за публикуване на ГФО, като само по себе си то не се оспорва
от жалбоподателя.
Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна
разпоредба, съгласно която който е задължен и не публикува финансов отчет
в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв. На
жалбоподателя е наложена глоба в минималния размер, предвиден в закона.
Така определеният размер съдът намира, че е съобразен с изискванията
на чл. 27 от ЗАНН.
При извършената проверка относно спазване на процесуалните
изисквания за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
да са налице допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да
са ограничили правото на защита на нарушителя. И двата акта са съставени
при спазване на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Налице е и
съответната материална компетентност на органите, съставили двата акта
като доказателство за това е приложеното към административнонаказателната
преписка копие на Заповед № 3МФ-644/28.08.2020 г.
Установи се по делото, че актът за установяване на административно
нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя. Несъмнено чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН допуска неприсъствено съставяне на АУАН, но само в случай, когато
нарушителят е бил надлежно уведомен за това и не се е явил. Фактът на
отправената покана до жалбоподателя не беше доказан по делото.
Представената покана за съставяне на АУАН за неподаден ГФО с изх. № 70-
00-4125-1766/29.04.2022 г. е адресирана до юридическото лице „Бухала“
ЕООД, а не до физическото лице С. С., следователно касае друго
административнонаказателно производство, а именно такова срещу
юридическото лице „Бухала“ ЕООД, поради което е неотносима към
настоящото.
Неприсъственото съставяне на акта е процесуално нарушение. То обаче
не е от категорията на съществените, защото последиците, изразяващи се в
ограничаване правото на защита на нарушителя, са били заличени, чрез
личното връчване на акта за установяване на административно нарушение на
управителя на дружеството на по-късна дата, на 01.07.2022г.. По този начин
упражняването на правото на защита на нарушителя чрез предявяване на
възражение е реално осигурено.
Съдът намира, че настоящият случай не разкрива белезите на
маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално,
като няма данни към датата на съставяне на акта да е подаден годишен
финансов отчет за процесния период. Нарушени са принципът на публичност
3
и отчетност, гарантиращи информираност за останалите участници в
търговския оборот относно икономическия статус на дружеството. Към датата
на съставяне на акта и издаване на наказателното постановление
санкционираното лице е изпълнявало правомощия на управител и е следвало
да следи за изпълнение задълженията на дружеството. По изложените
съображения съдът намира, че нарушението не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
С оглед всичко изложено следва наказателното постановление като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и при направено искане от въззиваемата
страна следва в тежест на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по
делото разноски. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер, предвид факта, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.
С оглед изхода на делото съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 671476-
F655572/27.10.2022 г. на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което
на С. Д. С. от гр. Пловдив, ул. „Иларион Макариополски“ № 104, ет. 2 с ЕГН
**********, на основание чл. 74, ал. 1, от Закона за счетоводството /ЗС/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗС.
ОСЪЖДА С. Д. С. от гр. Пловдив, ул. „Иларион Макариополски“ №
104, ет. 2 с ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4