Решение по дело №986/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 7 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д. Г. П. от гр.Ч. Бряг чрез адв.Св.Б., против Разпореждане № 14142/24.11.2023г. на И. П. С. П. на длъжност полицйски инспектор в група „ОП“ при РУ Ч.Бряг, с което е разпоредено на жалбоподателката, да осигури в срок до 24 часа на съпруга си П. Ц., достъп до имота и къщата, намиращи се в гр. Ч.Бряг, ул. „П.Волов“ № 70, за да може да упражни правото си да обитава имота до края на живота си, както е определено в НА № 86, том III, дело № 788/1995г.

В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно. Излага доводи, че в оспорения акт не са посочени функциите, които полицейския орган изпълнява с издаване на оспореното разпореждане за освобождаване на имот, собственост на друго лице. Твърди се, че ЗМВР не предвижда възможност полицейските органи да се намесват в граждански правоотношения, което разпореждат предаване на фактическата власт на един имот от едно лице на друго. Твърди, че разпореждането не отговаря на изискванията на чл. 64 ал.5 от ЗМВР, според които разпореждането съдържа фактически и правни основания за издаването му, не са посочени фактите, които административния орган е приел за осъществени, за да приложи посоченото правно основание – чл. 64 от ЗМВР Прави искане съдът да постанови решение и отмени Разпореждане № 14142/24.11.2023г. на инспектор П.П., на длъжност Полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ Ч.Бряг, издадено на осн. чл. 64 от ЗМВР като незаконосъобразно.Претендира разноски.

Ответникът, в дадения срок е изразил становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото договор за продажба на недвижим имот № 86 том III, дело № 788/1995г. е, че Ц. Л., П. Ц. П. и М. Ц. Г. са продали на малолетните Ц. П. Ц. и Й. П. Ц., чрез законния им представител майка- Д. Г. П., собствения си недвижим имот- дворно място парцел VIII-1857,в кв. 56 по плана на гр.Ч.Бряг,заедно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда, като първият и вторият от продавачите са запазили правото на обитаване на имота до края на живота им изцяло, заедно с всички права.

Видно от представената по делото заповед за защита постановена по гр.д.№ 892/2023г., е, че на осн. чл. 5 ал.1.т.2 от ЗЗДН, на П. Ц. П. е забранено да приближава съвместно обитаваното с Д. Г. П. жилище, находящо се в гр. Ч.Бряг, ул. „П.Волов“ № 70 за срок от 9 месеца.

По делото е представен сигнал от П. Ц. П. от 20.11.2023г., до Началника на РУ –Ч.Бряг, с който е обяснил, че след изтичане на срока на издадената срещу него заповед по ЗЗДН е поискал от П. да му даде ключовете от жилището му и тъй като тя е отказала, е поискал съдействие да му бъде оказан достъп до жилището му, в гр.Ч. Бряг, ул. „П.Волов“ № 70.

По делото е представено постановление на прокурор от РП Плевен, от който е видно че е образувано досъдебно производство затова, че на 11.11.2023г. в гр.Ч.Бряг, деецът самоволно, не по установения в закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго чуждо действително право- правото на ползване учредено в полза на П. Ц. с нотариален акт № 86, том III, дело 788/1885г—престъпление по чл. 323 ал.1 от НК. Представено е Постановление от 01.12.2023г., с което прокурор от РП Плевен е указал на разследващия полицай да разпита в качеството на свидетел П.П., Д.П., полицейските служители, които са извършили проверка по случай, както и собствениците на имота. По делото е представена справка от до Началника на РУ Ч.Бряг, от която е видно че след изтичане на срока на заповедта за защита по ЗЗДН, съпругата на П. Д. е отказала да му предаде ключовете на къщата, не желае да живее с него, тъй като се страхува за здравето и живота си. По делото са представени обяснения от Д.П., от които е видно че със съпругът и живеят на адрес гр.Ч.Бряг ул.“П.Волов“ № 70 от 43 години.След като е била издадена заповед за защита от РС Ч.Бряг, през м. август 2023г. П.П. е нарушил заповедта и поради това тя е била принудена да смени ключалките на външната врата и на къщата, за което е уведомила собствениците на имота. Заявила е, че няма да напусне къщата защото няма къде да отиде да живее , а в тази къща е живяла цял живот и е вложила всичко, което е изкарала в домът си. Жалбоподателят П. П. е дал обяснения, от които е видно че няма къде да живее, в момента е приютен пи добри хора, здравето му се влошава, останал е на улицата болен, без дрехи и защита.

По делото е представено експертно решение на ТЕЛК, от което е видно че жалбоподателят П. е с 96 % ТНР.

Видно от представения по делото/ стр. 25/ протокол за предупреждение е, че на осн. чл. 65 ал.1 и 2 от ЗМВР, Д. П. е предупредена да не извършва самоволно, не по установения от закона ред, действия, с които ограничава достъпа до имот с адрес гр.Ч.Бряг, ул. „П.Волов“ № 70, на П. Ц. П..

На 24.11.2023 година полицейски орган – полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ Р.Ч.Бряг е издал разпореждане до Д. Г. П., с което на осн. чл. 64 от ЗМВР и разпорежда да осигури в срок до 24 часа на съпруга си П. Ц. достъп до имота в къщата, намираща се в гр. Ч.Бряг, ул. „П.Волов“ № 70, за да може да упражни правото си да обитава имота до края на живота си, както е определено в Нотариален акт № 86, том III, дело № 788/1995г, което разпореждане е предмет на съдебен контрол.

По делото не се спори, че разпореждането е връчено на П. на 24.11.2023 година и същата го е оспорила в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Горната фактическа обстановка се възприе от представената административна преписка, както и от представени в хода на съдебното производство от двете страни доказателства- доказателства за собственост на имота, протокол от проведено съдебно заседание по ЗЗДН, обяснения във връзка с проведената проверка и др..

При така установените факти, съдът като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата срещу разпореждане от 24.11.2023 година е депозирана пред Административен съд – Плевен на 04.12.2023 година, поради което е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимна страна, при наличие на правен интерес от обжалване и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Според чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 14 и чл. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват дейност по разследване на престъпления и охранителна дейност. Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. Охраната се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез патрулно – постова дейност. Дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно – процесуалния кодекс.Според чл. 56 от ЗМВР органи на областните дирекции на МВР и техните структури и звена са държавните служители – полицейски органи. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Доколкото разпореждането изхожда полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" при РУ Р. Ч.Бряг се следва, че същият е компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, който може да издава разпореждания по чл. 64 от ЗМВР. Разпореждането представлява индивидуален административен акт и като такъв същият следва да има необходимото съдържание. Изрично в разпоредбата на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР са посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко писмено разпореждане. Част от задължителните реквизити видно от чл. 64 ал.5 т.3 от ЗМвР е излагане на фактическите основания или мотивите за издаването му. Наред с тях изхождайки от т. 4 и т. 5 на ал. 5 е и изискването за наличие на разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията и начинът за изпълнение.В случая в оспореното разпореждане е посочено, че се издава на осн. чл. 64 от ЗМВР и че се издава в изпълнение на функции по охрана на обществения ред. Следователно същото не съдържа каквито и да било мотиви, обосноваващи издаването му, а само, който най – общо определя правомощията на полицейския орган да издават разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. От разпореждането не става ясно при изпълнение на какви конкретни функции на полицейския орган по охрана на обществения ред е издадено и какви фактически обстоятелства са породили необходимостта от неговото издаване. Такива мотиви не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, нито пък разпореждането препраща към други документи, установяващи извършени от жалбоподателя действия, които да налагат издаването на разпореждане за преустановяване на противоправни действия. Липсата на фактически основания за издаване на акта не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, съдържащи се в образуваната по случая прокурорска преписка, прераснала в досъдебно производство, тъй като не е налице предмет на доказване. Оспореното разпореждане е издадено в нарушение на изискванията за форма по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, като същото не е мотивирано. Органът е бил длъжен да посочи, както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и несъобразявайки се с това е постановил акт, който подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 2 от АПК. Напълно неясна е и самата разпоредителна част, а именно: "да осигури достъп до имота и къщата намиращи се в гр.Ч.Бряг, ул.“П.Волов“ № 70, за да може да упражни правото си да обитава имота". От тази лаконична формулировка обективно не може да се установи как и посредством какво е ограничен достъпа до имота на П., респ. кой и в какво качество е ограничил/прекратил достъпа и респ. какви действия следва да предприеме жалбоподателя за да възстанови достъпа и въобще липсва конкретна връзка с изпълнението на функциите на полицейския орган по охрана на обществения ред и "възстановяване на достъп" в имот частна собственост.

В разпоредителната част на акта липсва начин на изпълнение на дадените указания. Указанията трябва да са конкретни, точни, ясни и по еднозначен начин да указват конкретното лице, на което са дадени, какви точно действия следва да предприеме или да се въздържи, като се посочи и начина на изпълнението им.

От подадената от П.П. жалба и от постановлението за образуване на досъдебно производство би могло да се приеме, че е налице конфликт между съпрузите, по повод ползването на недвижимия имот в гр. Ч.Бряг, който е собственост на трети лица и по отношение на който П. има право на обитаване до края на живота му, т.е. по същество има учредено право на ползване, което може да бъде защитено с иск по чл. 108 от ЗС срещу всяко лице, което пречи да го упражнява вкл. срещу собствениците на имота. Както беше посочено, полицейският орган издава разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, когато е необходимо за изпълнение на възложените му функции. В оспореното разпореждане е вписано, че се касае за функции по охрана на обществения ред. В такъв случай не става ясно какви точно действия на жалбоподателя са породили необходимостта от постановяване на акт по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР с описаното съдържание, с цел охраната на обществения ред. От оспореното разпореждане не става ясно какви са действията на Д. П. станали причина за издаване на разпореждането и какви действия следва да извърши, за да го изпълни. Налице е пълна липса на мотиви.

Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 година на ВАС по тълкувателно дело № 4/2007 година, в този закон (ЗМВР(отм.); под "обществен ред" законодателят разбира установените в държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, които определят поведението на хората в процеса на обществения живот. Начинът на опазването му става със средства и при упражняване на правомощия, изчерпателно посочени със ЗМВР. Следователно нарушение на обществения ред е налице, когато се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, и сочи на обществена опасност на личността на извършителя, която от своя страна поставя под съмнение възможността да се упражняват съответните права. В случая охраната на обществения ред е обезпечена в най – пълна степен с образуването на прокурорска преписка и извършването на прокурорски проверки, прераснали в образуване на досъдебно производство в рамките на което ще бъде установен извършителя на деянието по чл. 323, ал. 1 от НК и обществената опасност на деянието.

С оглед изложеното, съдът приема, че оспореният акт е немотивиран. Липсват изложени фактически основания, както и ясна и недвусмислена разпоредителна част. Тези законови реквизити не само цел, а посредством тях се гарантира, че както лицето, спрямо когото е насочено разпореждането, така и съдът, при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност ще могат да установят кои са конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия и по какъв конкретен начин ги е упражнил в рамките на своите правомощия.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото жалбоподателката има право на съдебни разноски. Същите са своевременно заявени. Видно от представения договор за правна помощ е, че защитата на жалбоподателката е осъществена по реда на чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА. На осн. чл. 8 ал. 2 т.3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения за защита по ЗМВР минималното възнаграждение е в размер на 750 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата 10 лв представляваща държавна такса, както и на адв. Б. сумата 750 лв представляваща адвокатско възнаграждение.Разноските се възлагат в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на административния акт.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Разпореждане № 14142/24.11.2023г. на И. П. С. П. на длъжност полицйски инспектор в група „ОП“ при РУ Ч.Бряг, с което е разпоредено на жалбоподателката, да осигури в срок до 24 часа на съпруга си П. Ц., достъп до имота и къщата, намиращи се в гр. Ч.Бряг, ул. „П.Волов“ № 70, за да може да упражни правото си да обитава имота до края на живота си, както е определено в НА № 86, том III, дело № 788/1995г., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен да заплати на Д. Г. П. ЕГН ********** от гр.Ч.Бряг, съдебни разноски по делото в размер на 10 десет лева.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал. 1, т. 2 ЗА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен да заплати на адв.Св.Б. сумата 750лв представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.