Решение по дело №102/2015 на Районен съд - Силистра

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 267

 

гр. С., 19 юни 2015  година

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА

гр. дело № 102 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ М.С.Ю., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адв. К., моли съда да признае за установено по отношение на ответниците Б.А.Я. и Ф.К.Я.,***, че е собственик на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 4500 кв.м.,намиращо се в с.Я., общ.С., съставляващо поземлен имот в населено място без одобрен регулационен и кадастрален план, а по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71,т. ІІІ,рег. № 3004, д. № 297/2007 г. по описа на нотариус Зл.Нотев, вписан в СВ с акт № 148, т. VІІ, д. № 1518/2007г., съставляващо имот № 23, по неодобрения кадастрален план на селото от 1996г. заедно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от гараж и изба на първи етаж и две стаи, с достъп до тях през външно стълбище и обща тераса от запад- на втори етаж и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при съседи:от запад- улица, имот на В. Н.Е. от север, имот на П.Г. З.  от юг и излаз от изток.

Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху описания имот по силата на договор за продажба, сключен с нотариален акт № 71, т. ІІІ, рег.№ 3004, д. № 297/2007 г. по описа на нотариус Зл. Нотев, вписан в СВп с Акт № 148, т. VІІ, д. № 1618/2007 г. Акцентира, че неговите праводатели  Н. Н. Й. и М. Г. Й. са придобили собствеността чрез давностно владение. Посочва, че до есента на 2013 г. необезпокоявано е владял  имота си, но тогава ответникът Б.Я., който е собственик на съседния имот с № 00101020 по КВС на с. Я., с помощта на компетентни технически лица е извършил трасиране на имота си, при което са навлезли значително в площта на процесния имот. Ищецът посочва, че при възникналия спор ответникът е твърдял, че процесният имот заедно с още няколко съседни имота представляват земеделска земя по КВС на с. Я..

Счита, че ответникът, респ. и неговата съпруга,  без основание претендират собствеността над 1/3 ид. ч. от имота. Това го мотивира да предяви иска за да установи правото си на собственост. Не претендира връщане на имота, тъй като го владее и в момента.

Ответниците Б.А.Я. с ЕГН – ********** и Ф.К.Я. с ЕГН – **********, двамата с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв.Н., са изразили становище, че предявеният иск е неоснователен и молят съда да го отхвърли, тъй като са собственици на земеделски имот – нива с площ от 17. 003 дка, подробно описан в документа им за собственост (нотариален акт № 142, т. Х, дело № 1265 / 2008 г. на нотариус с рег. № 429 на НК), който е с точно определени граници, съгласно плана за земеразделяне. Твърдят, че от момента на придобиването му го владеят и обработват според предназначението му и Б.А.Я. го е декларирал като обработваема площ пред ОД „Земеделие” гр. Силистра. Считат, че дори хипотетично да се приеме, че част от този имот е принадлежала на ищеца, то на основание чл.79, ал. 2 от ЗС са го придобили по давност.

Като прецени становищата на страните и представените писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

ПРЕДЯВЕН е установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК.  Като основание за придобиване на собствеността върху имота в патримониума си ищецът е посочил договора по нотариален акт № 71 / 2007 г.

По делото е назначена съдебно техническа експертиза, от която се установява, че спорът между страните е относно 2075 кв. м площ, която от една страна съставлява част от имота на ищеца с пл. №  23 по изработения през 1996 г., но неодобрен план на с. Я., за който имот ищецът се легитимира като собственик въз основа на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 71, т. ІІІ, рег.№ 3004, д. № 297/2007 г. по описа на нотариус Зл. Нотев, вписан в СВп с Акт № 148, т. VІІ, д. № 1618/2007 г, а от друга страна тази площ съставлява част от поземлен имот № 101020 по КВС на землището на с. Я., собственост на двамата ответници, придобит с нотариален акт № 142, т. Х, дело № 1265 / 2008 г. на нотариус с рег. № 429 на НК . Спорната част е оцветена с жълто на скицата, изготвена от вещото лице на л. 43 от делото (по номерацията след връщането на делото за ново разглеждане от СОС).

За да се реши спорът за собственост между страните е необходимо първоначално да се направи преценка дали процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затрудненията в тази насока произтичат от факта, че населеното място никога не е имало приет регулационен или кадастрален план, което създава пречка да се разграничи точната граница между селищната територия и обработваемите земи около нея. От показанията на разпитаните по делото свидетели може да се заключи, че селото е съществувало още през 40-те години (св. Й.). От показанията на всички разпитани свидетели в с. з. на 20. 04. 2015 г. категорично може да се заключи, че имотът, за който ищецът претендира право на собственост, е съществувал още преди образуването на ТКЗС, винаги е използван в сегашните си граници, като макар да е липсвала ограда границите със съседните имоти са били ясно обозначени с дървета и жив плет и че винаги в имота е имало жилищна сграда още от времето на първите собственици, за които свидетелите говорят-Г. В. и неговата съпруга, които са отчуждили мястото през периода 1950-1960 г. Според свидетелите З. и Й. старата жилищна сграда е съборена от новия собственик, който се е казвал Н. Н. (праводателя на ищеца), през 1979 – 1980 г. и на нейно място е построена съществуващата в момента вила. Свидетелите категорично и безпротиворечиво потвърждават, че имотът е владян само от посочените лица до закупуването му от ищеца и никога не е бил внасян или обработван от ТКЗС. Свидетелят З., който е бил председател на кооперацията, уточнява, че ТКЗС са имали пасище от около 60 дка в близост до дворното място на ищеца и на останали жители на селото, живеещи с съседство, като посочва, че пасището е започвало от границите на имотите и ТКЗС никога не е навлизало да обработва дворните места на хората. Относно границите, в които ищецът е владял имота, може да се съди и от използваната от вещото лице ортофотокарта, заснета през 2011 г., на която са видни насажденията, които служат за обозначаване на границите със съседните имоти.

Според съда от така изяснената фактическа обстановка може да се направи категоричен извод, че процесният имот, макар да се е намирал в селище без регулационен или кадастрален план, не е имал земеделски характер. В имота е имало построена жилищна сграда още преди образуването на ТКЗС  и тогавашните собственици са живели в нея и са използвали площта на дворното място за задоволяване на нуждите си. В този случай те са могли да запазят в реални граници собствеността върху целия имот в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ (в този смисъл постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 249 / 04. 07. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 621 / 2010 г., І г. о., решение № 427 / 21. 07. 2009 г. на ВКС по гр. д.  № 3255 / 2008 г. ІІ г. о., решение № 197 / 10. 05. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 430 / 2010 г., І г.о. , решение № 100 / 23. 07. 2010 г. на ВКС по гр. д. № 3426 / 2008 г., ІV г.о., както и много други). Единственият резултат от проведената реституционна процедура е снабдяването на праводателя на ответниците Н. А. Н. (видно от преписка № 45 ЯС / 20. 11. 2015 г. на ОС”Земеделие” с. С.) с документ, легитимиращ го като собственик на имот, включващ и част от имота, собственост на ищеца. Ползващите се от този документ лица обаче, в това число и двамата ответници, не са придобили права върху процесната спорна площ, които успешно биха могли да противопоставят на действителния собственик, предвид констатацията, че тази площ не е подлежала на възстановяване.

За пълнота на изложението следва да се коментира и това, че ответниците не доказаха, че те или техният праводател реално са владели спорната част от 2075 кв. м. и са придобили тази част по давност, поради което направеното от тях възражение в тази насока е неоснователно.

Предвид гореизложеното съдът счита, че ищецът доказа по несъмнен начин правото си на собственост върху процесния недвижим имот, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Като последица от уважаване на иска ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото, които за производството пред тази инстанция са в размер на 203. 27 лева. Ето защо СРС

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Б.А.Я. с ЕГН – ********** и Ф.К.Я. с ЕГН – **********, двамата с адрес: ***, че М.С.Ю., с ЕГН **********,***, е собственик на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 4500 кв.м.,намиращо се в с.Я., общ.С., съставляващо поземлен имот в населено място без одобрен регулационен и кадастрален план, а по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71,т. ІІІ,рег. № 3004, д. № 297/2007 г. по описа на нотариус Зл.Нотев, вписан в СВ с акт № 148, т. VІІ, д. № 1518/2007г., съставляващо имот № 23, по неодобрения кадастрален план на селото от 1996 г., заедно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от гараж и изба на първи етаж и две стаи, с достъп до тях през външно стълбище и обща тераса от запад- на втори етаж и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при съседи:от запад- улица, имот на В. Н.Е. от север, имот на П. Г. З.  от юг и излаз от изток, в това число и на оцветената в жълто част от имота съгласно приложената скица на л. 43 от делото (нова номерация).

Скицата, изготвена от вещото лице и находяща се на л. 43 от делото, да се счита като неразделна част от настоящото решение.

 

 

ОСЪЖДА Б.А.Я. с ЕГН – ********** и Ф.К.Я. с ЕГН – **********, двамата с адрес: ***, да заплатят солидарно на М.С.Ю., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 203. 27 (двеста и три лв. и двадесет и седем ст.) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: