РЕШЕНИЕ
гр.
София, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Е въззивен състав,
в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Христова гр. дело № 1248
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на ответниците Р.К.А. и З.И.И. за
отмяна на неприсъствено решение № 263631 от 04.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 40264/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 24-ти състав, с което е
признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че Р.К.А. и З.И.И. дължат на „Т.С.“ ЕАД при
условията на разделна отговорност сумата от 1 366,02 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от м. 08.2013 г. до м.
04.2015 г., сумата от 235,67 лева – законна лихва за забава за периода от
01.10.2013 г. до 28.07.2016 г., а именно 3/8 от З.И.И. и 5/8 от Р.К.А., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които суми в
производството по ч. гр. д. № 43648/2016 г. по описа на СРС, ГО, 24-ти състав,
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В молбите на ответниците се поддържа
наличието на основанието по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК – невъзможност да се явят лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които
не са могли да преодолеят, което ги е лишило от право на участие в
процеса. Сочи се, че от представените пред СРС болничен и амбулаторен лист се
установява, че поради внезапно заболяване на процесуалния представител на
ответниците, получено на 07.10.2019 г. в гр. Русе, където е седалището на
кантората на последния, същият не е имал възможност да пътува до София, да се
яви по делото и да осъществи възложената му процесуална защита. Заявява се, че адвокатът
не е могъл да осъществи контакт с доверителя си Р.К.А., за когото впоследтвие разбрал, че за датата на откритото съдебно
заседание е бил извън София, а З.И.И. е възрастна и
сама не би могла да осъществи защитата си. Отправя се искане за отмяна на атакуваното
неприсъствено решение. Претендират се разноски.
Насрещната страна по молбите – „Т.С.“
ЕАД, е подала отговор на молбата, в който е изразила становище за нейната
неоснователност и незаконосъобразност, и отправя искане за оставянето й без
уважение. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на
ищеца в исковото производство – „Н.и.“ ЕАД не взема становище по молбата за
отмяна.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молбата, с която е сезиран настоящият
съд, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.
240, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни, поради което е процесуално допустими.
Разгледани по същество, молбата за отмяна е основателна, съображенията за което
са следните:
Предпоставките
за отмяна на неприсъствено решение в производството по извънинстанционен
контрол са изчерпателно уредени и почиват на лишаване от право на участие само
в посочените в чл. 240, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК хипотези.
Предпоставките за отмяна не съвпадат с пречките за постановяване на
неприсъствено решение. В производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК съдът
проверява допустимостта на молбата и основателността й с оглед осъществяване на
заявените основания за отмяна и не решава спора по същество.
При отмяна на решението се
възстановява висящността на спора пред първоинстнационния съд.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, когато
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
или да оттегли иска.
Защитимото според закона право по чл.
240, ал. 1 от ГПК е лишаването на страната от възможност да участва в делото.
Основанията, на които страната е лишена да участва, са изброени в нормата на
чл. 240, ал. 1 от ГПК, съгласно която, в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска
от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в
делото поради: 1/ ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание; 2/ невъзможност да узнае своевременно за
връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание
поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност да се яви лично или
чрез повереник поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В
разглеждания случай молителите /ответници/
по същество се позовават на третото основание за отмяна на неприсъствено решение - невъзможност
да се яват лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят.
В случая както преписите от исковата молба
и приложените към нея доказателства, така и призовките за насроченото от СРС с определение
от 04.06.2019 г. открито съдебно заседание за 08.10.2019 г., са били редовно
връчени на ответниците чрез процесуалния им представител адв.
Д.Р.. Допълнително, по отношение редовността на връчването на посочените
документи пред настоящата съдебна инстанция молителите не са направили никакви
оспорвания.
В проведеното пред СРС на 08.10.2019 г. открито
съдебно заседание по делото ответниците Р.К.А. и З.И.И. не са се явили лично, а за тях не се е явил и
упълномощения им процесуален представител, като съдът, с оглед процесуалното
поведение на ответниците е счел, че са налице предпоставиките
за постановяване на неприсъствено решение.
С молба с вх. № 5165869/14.10.2019 г. на
СРС процесуалният представител на молителите - адв. Д.Р.,
е уведомил последния, че поради внезапното заболяване, получено на 07.10.2019
г. в гр. Русе, той не е имал възможност да пътува до София, да се яви по делото
и да осъществи възложената му процесуална защита, като не е успял и да се
свърже навреме с Р.К.А., за когото впоследтвие
разбрал, че за датата на откритото съдебно заседание е бил извън София, а З.И.И. е възрастна и сама не би могла да осъществи защитата си.
Поради което е отправил искане за отмяна на определението, с което съдът е дал
ход по същество на делото, и насрочване на последното за ново съдебно
заседание. Към молбата е представен амбулаторен лист № 5468/07.10.2019 г., от
който се установява, че на посочената датата адв. Д.Р.
***, който е поставил като основна диагноза „остър бронхит, неуточнен“, снел е анамнеза
„оплаква се от болки в гърлото, отпадналост, главоболие, втрисане, кашлица и
хрема“ и е посочил като обективно състояние „леко увредено общо състояние,
гърло силно хиперемирано, пулмо
грубо везил., дишане с хъркащи, свирещи и средни вл.хрипове двустранно, ССС ритм.сърд.дейн.ясни тоново, корем
спокоен, крайници-без отоци“. Издаден е и болничен лист /приложен също към
молбата по делото пред СРС/, за периода 07.10.2019 г. – 09.10.2019 г., в който
като режим на лечение е отбелязан „домашен-амбулаторен“ и е посочено в графа –
бележки „здравословното състояние на пациента не позволява пътуване и участие в
съдебни дела“.
С решение № 263631 от 04.11.2019 г. по
гр. д. № 40264/2018 г., Софийски районен съд е оставил без уважение молба с вх. № 5165869/14.10.2019г. за отмяна дадения ход по същество с
протоколно определение от 08.10.2019 г., и е постановил
атакуваното пред СГС по реда на чл. 240 от ГПК неприсъствено решение, с което е
уважил предявените от ищеца искови претенции.
Въпросът,
около който се концентрира основателността на молбата за отмяна, е наличието на
хипотезата на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е
могла да преодолее. Законът не дефинира понятието „особени непредвидени обстоятелства“,
но правната доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали
към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират
само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които
обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално
действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене
на процеса. Доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и
непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на
предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК. Особените непредвидени
обстоятелства могат да се отнасят както до страната, така и до нейния
представител. Когато те са възникнали по отношение на пълномощника, нужно е за
извършване на определено процесуално действие упълномощеният процесуален
представител да бъде възпрепятстван по обективни, неочаквани и независещи от
него причини. В този смисъл и изложеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК с определение № 707 от 23.07.2012 г. по
ч. т. д. № 501/2012 г. на ВКС, ІІ ГО.
Съобразявайки
горепосочените законови и принципни приложения, както и доводите на страните и
събрания по делото доказателствен материал,
настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК са били налице. В
разглеждания в настоящото производство случай, от представените към молба
с вх. № 5165869/14.10.2019 г. на СРС доказателства - амбулаторен лист №
5468/07.10.2019 г. и болничен лист, несъмнено се установява обстоятелството, че
на 07.10.2019 г.
процесуалният представител на ответниците - адв.
Д.Р.,***, който му е поставил като основна диагноза „остър бронхит, неуточнен“,
снел е анамнеза „оплаква се болки в гърлото, отпадналост, главоболие, втрисане,
кашлица и хрема“ и е посочил като обективно състояние „леко увредено общо
състояние, гърло силно хиперемирано, пулмо грубо везил., дишане с хъркащи,
свирещи и средни вл.хрипове двустранно, ССС ритм.сърд.дейн.ясни
тоново, корем спокоен, крайници-без отоци“, и е издаден болничен лист за
периода 07.10.2019 г. – 09.10.2019 г., който е съдържал изискуемото по чл. 18,
ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза отбелязване, че заболяването на
лицето не му позволява явяването му пред органите на съдебната власт /в този
смисъл решение № 12/10.04.2020 г. по гр. дело № 1873/2019 г. на ВКС, I ГО/. Или, здравословното състояние на процесуалния
предстаявител на ответниците внезапно и непредвидено
се е влошило в деня, прехождащ деня на откритото съдебно заседание, като същият
е бил в обективна невъзможност да вземе лично участие по същото с оглед поставената
от лекаря диагноза, а ответниците не са разполагали с достатъчно време да
организира защитата си чрез упълномощаването на друг процесуален представител.
Поради което, молбата за отмяна на неприсъственото решение на основание чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК е
основателна и като така следва да бъде уважена, а атакуваното решение -
отменено.
По претенцията на молителите за
разноски:
Доколкото с настоящия съдебен акт
не се слага край на спора по предявените искове, то не е налице хипотезата на
чл. 81 от ГПК и в това производство разноски не следва да се разпределят.
Същите следва да бъдат разпределени от районния съд при постановяване на
решение по предявените искове с оглед на изхода на спора по тях. Това е така,
тъй като съгласно разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 6/12 г. от
6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК,
направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение
разноски, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на
спора. В мотивите на тълкувателното решение е изяснено, че при новото
разглеждане на делото се прилагат правилата за общия исков процес, неприложими
в извънинстанционното производство, по което е
постановено отменителното решение по чл. 303 ГПК,
следователно и разноските при новото разглеждане на
делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК.
Следва да се отбележи, че акцентът при така възприетото разрешение не е кой
съдебен състав се произнася по отговорността за разноски
за производството по отмяна на влязло в сила решение, а това как се разпределя
тази отговорност между страните. Посоченото, че правилата на общия исков процес
са неприложими в извънинстанционното производство по
отмяна в хипотезата на уважена молба за отмяна, се отнася до присъждането на разноските на молителя. Макар молбата му
за отмяна да е била уважена, на него не следва да се присъждат разноски в производството по отмяна,
защото липсва норма с подобно съдържание в чл. 78 от ГПК,
а доколкото делото все още не е разрешено по същество, то няма как да бъдат приложени
останалите разпоредби на чл. 78 от ГПК.
Затова се предвижда въпросът за разноските,
включително тези за производството по отмяна, да бъде разрешен в
производството, в което спорът се разрешава по същество, като се съобрази дали
исковете са уважени, отхвърлени или делото е прекратено. По аналогия това
разрешение, дадено от ВКС, следва да се приложи и в хипотезата на отмяна на
влязло в сила неприсъствено решение по реда на чл. 240 от ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 263631 от 04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 40264/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 24-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените с искова молба вх. № 2017398/19.06.2018 г. искове от етап: първо съдебно заседание по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.