РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4171 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Изи Финанс” ЕООД гр. София, представляван от
управителя Борислав Иванов Николчев, чрез процесуалния си представител твърди,
че на 03.03.2018г. е сключил с И.С.А. Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №201867 при условията на ЗПФУР, по силата на който й е отпуснал
кредит в размер на 1000 лв при фиксиран годишен лихвен процент 40.15 %,
преведен на същата дата касово чрез каса на “Изи пей” ЕАД. Кредитополучателката
се е задължила да изплати на кредитодателя предоставения кредит в срок до
27.04.2019г., разсрочено, на 14 броя вноски по погасителен план, съгласно чл.4,
ал.3, т.2 от договора. При изплащане на вноските по кредита същата следва да
преведе дължимата главница, заедно с договорената лихва. Твърди, че клиентът е
направил само две пълни погасителни вноски за главница и лихва – тези на
02.04.2018г. и на 02.05.2018г. и частично – 0.28 лв за главница от вноската за
01.06.2018г. Дължими остават вноските за главница в общ размер 856.86 лв за
периода от 01.06.2018г. (остатък) до 27.04.2019г. и за лихва в общ размер
176.79 лв за периода от 02.05.2018г. до 26.02.2019г. За събиране на вземането
си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №1489/2019г. на Русенски районен съд. Тъй като
ответницата е направила възражение в законоустановения срок, моли да се признае
за установено съществуването на вземането му към ответницата за сумата 1033.65
лв, от която 856.86 лв главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №201867/03.03.2018г. и 176.79 лв договорна/възнаградителна лихва за
периода от 02.05.2018г. до 26.02.2019г., заедно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените
разноски по ч. гр. дело №1489/2019г. на РРС, както и тези по исковото
производство.
Ответницата И.С.А. чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на иска. Оспорва същият и по размер. Оспорва
всички обстоятелства, изложени в исковата молба. Възразява срещу твърдението,
че между страните е налице валидно договорно правоотношение, тъй като не са
спазени изискванията ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП. Заявява, че не е подписвала
Договора за предоставяне на кредит от разстояние №201867/03.03.2018г., както и
Общите условия на “Изи Финанс” ЕООД, неразделна част от него. Същият не е
подписан и от ищеца, поради което не обвързва страните. Представените на
хартиен носител договор и общи условия на ищеца не са годно доказателствено
средство по смисъла на чл.183 и чл.184 ГПК. Възразява под условие, че ако съдът
приеме страните да са в договорни отношения, оспорва твърдението да е получила
заемната сума от 1000 лв – липсват доказателства за това. Оспорва твърдението
да е извършвала плащания в полза на ищеца на основание договора за предоставяне
на кредит от разстояние от 03.03.2018г. Дори да се приеме, че евентуално са
извършени частични плащания в полза на ищеца, то няма данни да са извършени на
основание посочения договор, същите не представляват признание на целия дълг,
нито признание на факт. Искът за сумата 176.79 лв договорна лихва също е
неоснователен, тъй като липсва валидно облигационно правоотношение между
страните, както и поради нищожност на клаузата за фиксиран лихвен процент в
размер на 40.15 %, който надвишава максимално допустимия трикратен размер на
договорната лихва – налице е противоречие с добрите нрави. Ако бъде прието, че
е извършила плащания по конкретния договор, то общата им сума следва да бъде
отнесена към погасяване на главницата. Във връзка с направените оспорвания и
възражения излага подробни съображения и се позовава на съдебна практика. Моли
искът да бъде отхвърлен.
По делото са
представени писмени доказателства, два диска със записани текстове, приложено е
ч. гр. дело №1489/2019г. на Русенски районен съд и са назначени
компютърно-техническа и счетоводна експертизи.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ЧГД №1489/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена
заповед за изпълнение срещу ответницата И.С.А. за сумите 856.86 лв, дължима главница по Договор за предоставяне
на кредит от разстояние №201867/03.03.2018г.,176.79 лв лихва за периода от
02.05.2018г. до 26.02.2019г. и 125 лв разноски по производството. Своевременно
е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
От представения Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №201867/03.03.2018г., сключен при условията на ЗПФУР, се вижда, че
ищецът е предоставил на И.С.А. кредит в размер на сумата 1000 лв с фиксиран годишен
лихвен процент 40.15 %, която е превел по посочената от нея банкова сметка *** (вж.
приложената на л.31 Разписка за извършено плащане №2000000146920027/03.03.2018г.).
Потребителката се е задължила да изплати кредита разсрочено - на 14 бр. вноски
в срок от 420 дни, съгласно погасителен план, инкорпориран в договора. Общата
дължима сума, съгласно чл.4, е 1247.52 лв.
Договор №201867/03.03.2018г. е такъв за
предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез средства за комуникация от
разстояние – в случая чрез
телефон.
От заключението на техническата експертиза, представено
в писмен вид по делото и приложените към него 8 бр. снимки, допълнено устно от
вещото лице Г.И.К. в съдебно заседание на 21.01.2020г., се установява, че има
създаден потребителски профил на ответницата И.С.А., след като същата е
попълнила по електронен път въпросник - форма за кандидатстване на кредит “Бърз
на вноски”, съгласно ОУ на “Изи Финанс” ЕООД към договор за кредит
№201867/03.03.2018г. След изследване на представените с исковата молба два
диска, вещото лице установява, че информацията от тях е приложена на хартиен
носител по делото и съдържанието й съвпада с тази на договора за предоставяне
на кредит от разстояние №201867 и ОУ. В заключението е възпроизведен писмено
аудио запис на разговор между оператор на ищеца и клиента, съдържащ се в единия
от дисковете, за потвърждение за сключване на договор за кредит от И.С.А., ЕГН **********. Изявлението, направено чрез телефон, е записано със съгласието на ответницата и има
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в него – чл.18, ал.3 ЗПФУР.
Съгласно чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване на електронни
изявления е приложим Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП),
в който е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се
приравнява на подписан с материален такъв. В случая е установено от
заключението на експертизата, че върху представените договор, ОУ – неразделна
част от него и Стандартен европейски формуляр е положен електронен подпис от
страна на ответницата. Според чл.2 ЗЕДЕП, “електронен подпис” означава данни в
електронна форма, които се добавят към или са логически свързани с други
електронни данни, и които се използват като метод за удостоверяване. В самите
ОУ на договора (л.13 и сл.) е предвидено, че кандидатът следва да потвърди съдържанието
на договора чрез въвеждане на цифровия код, изпратен му от “Изи Финанс” ЕООД.
Именно потвърждаването, чрез въвеждане на “уникалния активиращ код” има
функцията на електронен подпис. От този момент се счита, че между страните по
делото е възникнала валидна облигационна връзка.
Установено е, че ответницата е получила сумата, предмет
на договора, но не е погасила изцяло задължението си по него.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
устно от вещото лице Ж.Й.Т. в съдебно заседание на 19.05.2020г., се установява,
че договорът за кредит №201867/03.03.2018г. е сключен от разстояние чрез
създаване на профил на И.С.А. на сървърите на “Изи Финанс” ЕООД. Ответницата е
получила сумата 1000 лв на 06.03.2018г. в 17.57 часа, наредена от “Изи Финанс”
ЕООД на 03.03.2018г. в 11.52 ч. с основание договор №201867. Ответницата е
извършила две плащания за погасяване на задължението си: на 04.05.2018г. е
изпратена сума в размер на 177.08 лв с основание “вноска”, наредител И.С.А.,
ЕГН **********, получател “Изи Финанс” ЕООД и на 05.07.2018г. е изпратена сума
в размер на 125 лв с основание “вноска”, И.С.А., ЕГН **********. Общо
ответницата е платила 352.08 лв, с които са погасени главница 143.14 лв (вноски
с падеж 02.04.2018г. – 71.43 лв, 02.05.2018г. - 71.43 лв и частично вноска с
падеж 01.06.2018г. – 0.28 лв, както и лихви – 63.64 лв за първа и втора вноска,
105.30 лв неустойки по чл.3, ал.2 от договора и 40 лв разходи за извънсъдебно
събиране на вземането. Размерът на остатъка от задължението й е главница 856.86
лв и договорна лихва за периода от 02.05.2018г. до 27.04.2019г. 183.88 лв.
Сумата 631.80 лв неустойка по чл.3, ал.2 от договора не е предмет на настоящия
иск.
Заключението на експертизата е прието от съда без
възражения от страните.
При това положение съдът намира, че искът следва да се
уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за
сумите 856.86 лв главница, заедно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК или от 13.03.2019г. до окончателното изплащане и 176.79
лв договорна лихва за периода от 02.05.2018г. до 26.02.2019г., съобразно
поисканото, тъй
като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото. Ответницата дължи на ищеца сумата 125 лв разноски по ч. гр. дело №1489/2019г.
на РРС.
Възражението
на ответницата, че между страните не е създадено валидно облигационно
правоотношение поради липса на съгласие за сключването му, е неоснователно, предвид
изложените по-горе правни съображения. От заключението на техническата
експертиза, депозирана от лице, притежаващо необходимата за случая
компетентност, се установява, че чрез “натискане”
на съответния бутон, въвеждащ изпратения й с SMS от “Изи Финанс” ЕООД цифров код, тя е дала и ищецът е
получил съгласието й за сключване на предметния договор.
Неоснователно е и възражението за недействителност на
договора поради нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, според който договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. В
случая, чрез използване на специализиран софтуер за установяване конвертиране
на текст от сканиран документ, вещото лице инж. Г.К. заключава, че използвания
шрифт на договор №201867/03.03.2018г. и на ОУ към него е приблизително 9.5,
респ. 11. Налице е идентичност на вида, формата и размера на шрифта на
изследваните документи, поради което съдът приема, че не са допуснати
съществени нарушения на цитираната правна норма, респ. че нарушението относно
размера на шрифта е незначително и формално, и само по себе си не е довело до
ограничаване правата на ответницата.
Неоснователно е възражението за нищожност на клаузата
за фиксиран лихвен процент. Съгласно чл.21, ал.2 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за
кредитора, по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4 ЗПК, е нищожна. В случая не се
установява такова завишаване на лихвата над предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК
размер. Не е налице и хипотезата на чл.21, ал.1 ЗПК, според която всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В случая не се установява
възнаградителната лихва да е в завишен процент, за което не са изложени
конкретни правни съображения.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца 875 лв разноски по настоящото дело.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Изи Финанс” ЕООД със седалище
и адрес на управление в гр. София, община Столична, район Триадица, ж.к. “Иван
Вазов”, ул. “Балша” №17, ап.1, представлявано от управителя
Борислав Иванов Николчев, ЕИК ********* към И.С.А. ***, ЕГН **********,
за сумата 1033.65 лв, от която 856.86 лв главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние №201867/03.03.2018г., заедно със законната лихва, считано
от 13.03.2019г. до окончателното изплащане и 176.79 лв
договорна/възнаградителна лихва за периода от 02.05.2018г. до 26.02.2019г.
ОСЪЖДА И.С.А. да заплати на “Изи Финанс” ЕООД сумите 125 лв разноски по ч. гр.
дело №1489/2019г. на РРС, както и 875 лв разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: