Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. София, 26. 02. 2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
трети въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретаря ..…, като изслуша докладваното
от съдия-докладчика Бозаджиева в.ч.н.д. № 116/2019 г. и за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по глава ХХІІ – чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал.
3 НПК.
Софийски окръжен съд, в качеството си на
инстанция по въззивен контрол на съдебните актове, постановени от
първостепенните съдилища е сезиран с частна жалба от С.О.Ч. ***, подадена чрез
упълномощения от него защитник адв. Ж.Ч., против определение, постановено по
н.о.х.д. № 28/2018 г. на РС – гр. Сливница, в проведено на 11. 02. 2019 г.
разпоредително заседание, в частта му, относно произнасянето на съда по чл.
248, ал. 6, вр. ал. 1, т. 6 НПК.
В съответствие с правомощията си и
произнасяйки се по въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание и
във връзка с направено искане за изменение на мярката за неотклонение взета и
изпълнявана до момента спрямо подсъдимия от „домашен арест“ в по-лека такава,
съдът е приел, че не са налице основания за изменението ѝ, като е оставил
искането на подсъдимия и неговия защитник без уважение.
Определението в тази част е обжалвано от
подсъдимия С.О.Ч. с частна жалба, подадена чрез упълномощения от него адв. Ж.Ч.,
с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, като постановено при
нарушаване на материалния и процесуалния закон. Изтъква, че повече от 20 месеца
е с мярка „задържане под стража“ и „домашен арест“, последната от които не
отговаряла на целите на НПК, тъй като с продължаването ѝ служела като
наказание, предвид обстоятелството, че нямал доходи и не можел да упражнява
трудова дейност, за да изхранва себе си и родителите си, както и да погасява кредита
си. Не могъл да дава и месечна издръжка на малолетната си дъщеря. На следващо
място, заявява, че здравословното му състояние било влошено и се нуждаел от
болнично лечение за изследване на психичното му здраве.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на атакуваното
определение от 11. 02. 2019 г., в частта, с която първоинстанционният съд е оставил
без уважение искането му за изменение на наложената му мярка за неотклонение
„домашен арест“, като му бъде определена по-лека – „парична гаранция“ или
„подписка“.
Съдът, след като се запозна с доводите на
страните и осъществи цялостен контрол по отношение на атакуваното определение
на базата на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима, но по същество
неоснователна.
Съдът, като разгледа жалбата на заявеното
основание, намира, че определението на Районен съд – гр. Сливница, в частта му
по отношение на потвърждаване на мярката за неотклонение „домашен арест“, е
правилно и законосъобразно.
Характерът и естеството на осъщественото
деяние, начинът по който е осъществено, личността и възрастта на жертвата и
нейната позиция спрямо подсъдимия индицират по-висока степен на обществена
опасност на деянието в сравнение със сходни такива, както и висока обществена
опасност на личността на дееца. Поради това, независимо от необремененото
съдебно минало на подсъдимия, съдът законосъобразно и правилно е приел, че не
са налице условия за изменение на мярката „домашен арест“ и изменението на
същата в по-лека не би могло да обслужи ефикасно целите на наказателното
производство, а именно препятстване на подсъдимия да се укрие или извърши друго
престъпление.
Изложените в жалбата на защитата на подсъдимия
обстоятелства – че е лишен от правото да работи, да реализира доходи, да
заплаща задълженията си по кредити към банкови институции и издръжка на
малолетното си дете не съставляват нови обстоятелства и не са в състояние да
обосноват изменение на вече приетите такива. Още по-малко, обстоятелства от
този род биха могли да имат тежест в сравнение с обществения интерес от бързо и
ефикасно правосъдие, свързан с осуетяване на опасността и укриването на
подсъдимия.
Така мотивиран, настоящият състав на въззивния
съд споделя изцяло крайния извод на първостепенния за продължаваща необходимост
от мярката „домашен арест“, който е правилен и законосъобразен, което от своя
страна обуславя потвърждаване на определението в обжалваната му част.
С оглед изложеното и на основание чл. 249, ал.
3, вр. чл. 345, ал. 1 и ал. 2 НПК, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
от разпоредително заседание на 11.02.2019 г., в частта му по реда на чл. 248,
ал. 1, т. 6 НПК, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия С.О.Ч.,
направено чрез защитника му адв. Ж.Ч., за изменение на мярката за неотклонение
от „домашен арест“ в по-лека такава.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.