№ 4068
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Въззивно
гражданско дело № 20241100503384 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20055402 от 29.08.2022 г., постановено по гражданско
дело № 24013 по описа за 2021 г. на СРС, II ГО, 164 състав, поправено по реда
на чл. 247 ГПК с Решение №20112886 от 12.01.2024 г., постановено по
гражданско дело № 24013 по описа за 2021 г. на СРС, II ГО, 164 състав, е
осъден на основание чл. 405 КЗ „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
******* да заплати на С. П. Х., ЕГН ********** сумата от 8 767 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените в резултат на
ПТП от 17.02.2021 г., увреждания по л.а. „Пежо 807“ с рег. № *******,
дължимо по Щета № 44012132104771, образувана във връзка със
застрахователна полица № 4401202111016507 „Каско +“, с период на
валидност от 25.06.2020 г. до 24.06.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.04.2021 г. до окончателното
плащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата до пълния
претендиран от ищеца размер от 13 400 лв. или за сумата от 4 633 лв. като
неоснователен.
С решението е осъден на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на С. П. Х., ЕГН
********** сумата от 1090 лева, представляваща сторените съдебни разноски
в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от иска и на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК С. П. Х., ЕГН ********** е осъден да плати на „ДЗИ-ОБЩО
1
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 103,72 лева, представляваща
сторените съдебни разноски в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Срещу решението в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата
над 6 958 лева до пълния присъден размер от 8 767 лева е постъпила въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *******. В жалбата са изложени доводи, че
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно като
постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон, както и че
същото е необосновано. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд
е приел, че действителната стойност на процесния застрахован автомобил е
12 525 лева, която сума според заключението на вещото лице по приетата по
делото САТЕ, е определена чрез метод, който използва за изходната позиция
застрахователната сума и при който метод не се взема предвид какви са
стойностите на автомобилите от същата марка, модел, година на производство
и „прилежащи екстри“. Излага, че в мотивите на решението
първоинстанционният съд правилно е цитирал разпоредбите на чл. 400, ал. 1 и
ал. 2 КЗ, но решението му е в обратен смисъл. Сочи, че цитираната разпоредба
изрично постановява, че за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество. Излага, че действителна застрахователна
стойност на процесния застрахован автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 9 940 лева, която сума според заключението на
вещото лице по приетата по делото САТЕ, е определена чрез метода на
пазарните аналози – посредством установяване на средната пазарна цена за
този модел и година на производство на процесния автомобил. За целта
експертът бил събрал оферти за автомобили със сходни параметри, извършил
анализ на параметрите на автомобилите и сравняване с процесния, а
впоследствие – усредняване на цената и отчитане на изминалия период от
време от настъпването на събитието до изготвянето на заключението.
Поддържа, че имено това е методът, по който следва да бъде установена
действителната стойност на застрахованото имущество – за каквато би могло
да се закупи друг автомобил със сходни параметри – методът на изследване на
пазарните аналози. Сочи, че другият, използван от вещото лице метод, е
прилагането на корекционен коефициент към застрахователната сума, който
съдът неправилно е избрал да кредитира, тъй като при него изобщо не се
взема предвид каква е стойността, за която би могло да се купи друго
имущество от същия вид и качество. Излага, че след приспадане на 30 %
(които вещото лице е посочило, че представляват запазените части от общата
стойност на автомобила), размерът на дължимото обезщетение е на стойност
6 958 лева. Сочи, че разликата между така определеното обезщетение в размер
6 958 лева, което намира за правилно, и определеното посредством
прилагането на неправилен метод от първоинстанционния съд в размер на
8 767 лева, е предметът на обжалване с настоящата въззивна жалба. В
обобщение на доводите си въззивникът заявява искане обжалваното решение
да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният иска за сумата над 6
2
958 лева до пълния присъден размер от 8 767 лева, а предявеният иск –
отхвърлен за тази сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – С. П. Х., ЕГН **********.
Въззиваемата страна оспорва основателността на съдържащите се във
въззивната жалба доводи, като поддържа, че решението на СРС е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Излага, че съдът правилно е
приел, че дължимото обезщетение следва да е равно на размера на вредата
към настъпването на застрахователното събитие, като правилно е приел, че
при положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума
е определена съгласно действителната стойност и дължимото застрахователно
обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална
застрахователна сума. Поддържа, че обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Сочи, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, указва, че по
имуществена застраховка, застрахованият дължи действителната стойност на
увреденото имущество, а за такова се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
арг. чл. 400, ал. 1 КЗ. Счита, че съгласно заключението на вещото лице по
приетата по делото САТЕ, този размер възлиза на 12 525 лева и предвид
наличието на тотална щета ищецът има право да получи от ответника сумата
от 8 767 лева (12525 лева - 3758 лева). Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Решението е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен, както и в
частта, с която искът е уважен за сумата до 6 958 лева, като необжалвано от
3
страните по делото.
По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават
и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, с цена на
иска в размер 13 400 лева.
На етапа на въззивното производство не е спорно между страните, че:
процесният автомобил към датата на застрахователното събитие – 17.02.2021
г., е бил застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско +“; на
17.02.2021 г. ищецът е участвал в ПТП със собствения си застрахован при
ответника лек автомобил, което съставлява покрит от имуществената
застраховка „Каско+“ риск, при което са му причинени имуществени вреди,
които подлежат на обезщетяване; настъпилите вреди в резултат на
претърпения на 17.02.2021 г. пътен инцидент; налице е тотална щета на
автомобила по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ; пазарната стойност на ремонтните
работи, необходими за възстановяването му; стойността на запазените части.
Единственият спорен въпрос на етапа на въззивното производство е по
кой от методите, използвани от вещото лице в приетата по делото САТЕ,
следва да се определи действителната стойност на процесното МПС, от която
да се приспадне стойността на запазените части.
От приетото по делото заключение на САТЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като пълно, ясно, обосновано, обективно и
компетентно дадено, се установява следното: стойността, необходима за
възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, е 13 052, 36 лева; средната пазарна стойност на
процесния автомобил, изчислена при прилагане метода на пазарните аналози
към датата на застрахователното събитие, е 9 940 лева; стойността на
процесния автомобил, определена чрез прилагане на корекционен коефициент
на застрахователната сума на процесния лек автомобил към датата на
застрахователното събитие, е 12 525 лева; стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС надхвърля неговата действителна
стойност, определена и по двете методики, като и в двата случая е налице
„тотална щета“ на превозното средство; стойността на запазените части на
процесното ПТП представлява 30 % от неговата стойност, като при първия
метод, на пазарните аналози, стойността на запазените части е 2982 лева, а
при втория метод, на прилагане на корекционен коефициент на
застрахователната сума, стойността на запазените части е 3758 лв. Така, в
зависимост от това кой метод ще възприеме съдът, дължимото от
застрахователя обезщетение, определено при условията на тотална щета и
след приспадане на стойността на запазените части, възлиза съответно на 6958
лева или 8767 лева.
По въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за
имуществени вреди, е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 79 от 2.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. №
4
463/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. В нея се приема, че застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Следователно независимо, че застрахователната
сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на
действителната стойност на имуществото към момента на сключване на
договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото
обезщетение за срока на действие на договора. При настъпване на
застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен
размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като този размер е
равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество т.е.
обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество.
Пазарната стойност на автомобила се определя имено по метода на пазарните
аналози (посредством установяване на средната пазарна цена за този модел,
година на производство и параметри на процесния автомобил чрез сравняване
на оферти за автомобили със сходни показатели), изчислена към датата на
настъпване на застрахователното събитие, а договорената застрахователната
сума определя единствено лимита на отговорността. Целта на приспадането
на запазените части при тотална щета от дължимото застрахователно
обезщетение, е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да
получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер,
така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани
на вторичния пазар, което би противоречало на принципа, заложен в чл. 386,
ал. 2 КЗ, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Върховния
касационен съд, в решение № 165/24.10.2013 г., т. д. 469/12 г., ІІ т. о., приема,
че застрахователното обезщетение се определя като от действителната
стойност на увреденото имущество към датата на събитието се приспадне
стойността на запазените части. В случая, според заключението на вещото
лице по приетата по делото САТЕ средната пазарна стойност на процесния
автомобил към датата на застрахователното събитие, изчислена чрез
прилагане на метода на пазарните аналози, е 9 940 лева. Имено тази стойност
е пазарната стойност на автомобила към датата на увреждането и
представлява действителната стойност на увреденото имущество към датата
на застрахователното събитие – стойността, срещу която вместо
5
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, като
същата е в рамките на договорената максимална застрахователна сума –
13 400 лева.
От установения размер на действителната стойност на процесния
автомобил към 17.02.2021 г. от 9 940 лева се приспада сумата от 2982 лева –
стойността на запазените части и се получава, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение в размер 6958 лева, а предявеният иск за сумата над 6 958 лева
до пълния присъден размер от 8 767 лева следва да бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложеното, въззивната жалба е основателна, а
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено в
обжалваната част и постановено друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен за сумата над 6 958 лева до пълния присъден размер от 8 767 лева.
Решението следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство за сумата
над 865 лева до пълния присъден размер от 1090 лева, съобразно уважената
част на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се следват на въззивника.
За първоинстанционното производство на ответника-въззивник, следва
да бъде присъдена сума от още 40, 50 лева, съобразно отхвърлената част от
иска.
За въззивното производство сторените от въззивника разноски са в
размер 36, 18 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, определено от съда по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно извършената от
юрисконсулта дейност в настоящата инстанция, които следва да му се
присъдят.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20055402 от 29.08.2022 г., постановено по
гражданско дело № 24013 по описа за 2021 г. на СРС, II ГО, 164 състав В
ЧАСТТА, с която е осъден на основание чл. 405 КЗ „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на С. П. Х., ЕГН
********** сумата над 6 958 лева до пълния присъден размер от 8 767 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените в резултат на
ПТП от 17.02.2021 г. увреждания по л.а. „Пежо 807“ с рег. № *******,
дължимо по Щета № 44012132104771, образувана във връзка със
застрахователна полица № 4401202111016507 „Каско +“, с период на
валидност от 25.06.2020 г. до 24.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която е осъден
6
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на С. П. Х.,
ЕГН ********** сумата над 865 лева до пълния присъден размер от 1090
лева, представляваща сторените съдебни разноски в производството пред
СРС, съразмерно на уважената част от иска, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 405 КЗ иск за осъждане на
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на С. П. Х.,
ЕГН ********** сумата над 6 958 лева до пълния присъден размер от 8 767
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените в
резултат на ПТП от 17.02.2021 г. увреждания по л.а. „Пежо 807“ с рег. №
*******, дължимо по Щета № 44012132104771, образувана във връзка със
застрахователна полица № 4401202111016507 „Каско +“, с период на
валидност от 25.06.2020 г. до 24.06.2021 г.
ОСЪЖДА С. П. Х., ЕГН ********** да плати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от още 40,50 лева,
представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното
производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА С. П. Х., ЕГН ********** да плати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 136, 18 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд при предпоставките на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7