№ 975
гр. Варна, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
СъдебниГалина Дойкова Парчева
заседатели:Николайчо С.ов Калименов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора Антония Димитрова И.ова (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Наказателно дело от
общ характер № 20203100201447 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ Р. Р. АТ., ОРЛ. СТ. Б. И В. Р. ХР. – редовно призовани, явяват се
лично и с адв. Бр.Б. - редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ГР.ИЩЕЦ И Ч. ОБВИНИТЕЛ В. Г. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв.
П.Н. - редовно упълномощен и приет от съда от преди.
СВИД. П. ИВ. П.- редовно призован, явява се лично.
СВИД. М. ТР. М. - редовно призован, явява се лично.
СВИД. СТ. Ж. ЯНК. – редовно призован, явява се лично.
СВИД. Д. АНГ. Р. - редовно призован, явява се лично.
СВИД. ЗЛ. Д. СТ. – редовно призована, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р С. К. М. - редовно призована, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице процесуални пречки по хода на делото.
АДВ. Б.: Няма пречки по хода на делото.
АДВ. Н.: Няма пречки по даване ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ЕЛОТО
1
Съдът докладва молба от адв. Б. с искане да бъде отменена наложена на тримата
подсъдими мярка „Забрана за напускане пределите на страната“, която е резолирана, че се
касае за производство по чл. 270 от НПК, което ще бъде разгледано в края на съдебното
заседание.
Сне се самоличността на свидетелите:
СВИД. П. ИВ. П.: 47 г., бълг.гр., не женен, неосъждан, със средно – специално
образование, без родство със страните.
СВИД. М. ТР. М.: 29 г., бълг.гр., неосъждан неженен, със средно образование, без
родство.
СВИД. СТ. Ж. ЯНК.: 63 г., бълг.гр., неосъждан, женен, с основно образование, без
родство.
СВИД. Д. АНГ. Р.: 22 г. бълг.гр., неженен, със средно образование, без родство.
СВИД. ЗЛ. Д. СТ.: 53 г., бълг.гр., омъжена, неосъждана, с висше образование, без
родство.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Същите
обещаха да говорят истината.
АДВ.Н.: Моля да допуснете до разпит, като свидетел, съпругата на моя подзащитен –
И. Н. Д.а, с оглед установяване на неимуществените вреди във връзка с предявения от нас
гр. иск.
ПРОКУРОРЪТ: Да бъде допуснат искания свидетел.
АДВ. Б.: Допустимо е искането.
Съдът намира направеното искане за процесуално допустимо, разпита на свидетеля за
относим към предмета на установяване на гр.иск, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел И. Н. Д.А и вписва същата в списъка на лицата за
призоваване.
Сне се самоличността на свидетелката:
СВИД. И. Н. Д.А: 49 г., бълг.гр., омъжена, неосъждана, със средно образование, без
родство с подсъдимите, съпруга на частния обв. В.Д.. Предупредена за отговорността по
чл.290 НК. Обеща да говори истината.
На основание чл.273 НПК съдът отстрани свидетелите от съдебната зала.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл. 272, 273, 274 и 275 от НПК,
2
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата
включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам всички факти и обстоятелства, изложени в
обвинителния акт.
ПОДС. А.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще дам обяснения, на по-късен етап.
ПОДС. Б.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще дам обяснения, но на по-късен етап.
ПОДС. Х.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще дам обяснения, но по-късно.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите:
СВИД. П. ИВ. П.: Познавам В.Д., а тримата подсъдими не ги познавам. Познавам В.
и служебно, и приятелски.
Знам за случката която се случи, то мина доста време ама… Всичко се случи в гората,
мисля юли или август месец, преди две години. Дойдоха тези лица и нападнаха В.Д.,
почнаха да го бият. Обадиха ни се, че има нарушители в гората, отидохме там и заварихме
нарушителите, които сега ги няма в залата, имаха нарязани дърва в два автомобила. Там се
обадиха на полицията и чакахме. После дойдоха тези лица, след като ние бяхме стояли там
около час мисля. Дойдоха с автомобил, някаква черна кола мисля, че беше и нападнаха В.Д.
да го бият направо. Каква е причината не знам, направо отидоха да го бият. Сигурно някой
им се е обадил, че сме задържали нарушителите и явно те са им приятели. Аз бях малко по
настрани, те бяха с дървета, бяха и много, и всеки удряше В.. Те и с дървета и с ръце, и с
всичко го удряха, и немога да кажа кой точно кога го удря. Аз да съм бил на около 15-20 м.
и се виждаше, да. Посочил съм кой удряше колегата в полицията. Предварителен разговор с
тях не е имало, те направо слязоха от колата и отидоха да бият В.. Не съм видял да свалят
нещо от колата, дърветата ги взеха от земята в гората и се нахвърлиха върху В., почнаха да
го бият. Дали и тримата са почнали да го бият не можах да забележа хубаво. Не мога да се
сетя дали и тримата са имали дървета в ръцете. Аз видях, че го удрят по главата и по тялото
с дърво. Не знам колко време продължи биенето, може би 10 минути ще е много и те се
качиха по колите всички и си заминаха. Аз не съм се обаждал на полицията, някой друг се е
обадил, но не мога да кажа кой е бил. Колко човека бяха на това място вече забравих, там
3
съм казал в показанията си. Поне 4-5 човека бяха тези дето нападнаха В., сега не мога да се
сетя точно. Там каквото съм казал дето ни разпитваха, съм го казал как е било точно, но сега
не помня, то стана две години от тогава.
Ние си бяхме на работа в работилницата и се обадиха на В., че има нарушители в
гората и ние отидохме. Мисля, че на В. му се обади началника - И.К.. Отидохме в района за
който отговаря В.Д., там където той е горски. То там си има отдели, но не мога да се сетя в
кой отдел беше установено нарушението. Аз съм го казал това преди, сега не мога да се сетя
точно кой отдел е, местността „Бойкина-Буков кладенец“. Като отидехме на мястото
дойдоха З., И.К., С. и Д.. З. се води лесничей, С. и Д. са дивечовъди. На местото първо ние
отидохме с В. и веднага дойдоха тези момчета, те си бяха там С. и Д.. Не мога да се сетя
колко време след нас е дошла черната кола, но около час ще е минало сигурно от както сме
били ние там. Дойде и подвижната горска стража, но те дойдоха след биячите. И. и И. бяха
лицата от подвижната горска стража. Всички наши служители бяха там по време на
инцидента. Не мога да определя кой на какво разстояние е бил по време на инцидента.
Участъка се намира в землището на с.Гроздьово. Аз там съм експедитор, а за участъка
там си отговаря В.Д.. С л.а. Лада Нива, бял на цвят отидохме там и колата си има емблема
на горското. Аз не съм бил въоръжен, за В. не знам, но предполагам, че и той не е бил.
Горските стражари имат право да носят оръжие, но дали е бил въоръжен В. него ден, не
зная. Като отидохме там, заварихме два автомобила и имаше двама човека, един мъж и една
жена. Когато отидохме резачки не сме чували, дървата бяха нарязани и имаше дърва и в
двата автомобила. Ние отидохме там и ги видяхме, нямаха никакви документи. В. отиде там,
аз бях по настрани, но бях до него, не всичките работи които се говорят ги чувах. В. им
правеше проверка и сигурно им е поискал документите. Поне е минал час откакто сме там,
когато дойдоха подсъдимите с черната кола. Аз не ги познавам тези двамата, които бяха
нарушителите. Сигурно В. ги е установил, но не знам дали ги познава или не. Тези които
дойдоха с черната кола бяха 4-5 човека, нещо такова. Сега не мога да кажа точно, защото
съм ги забравил колко са, когато ни разпитваха в полицията това е най-точното. Сега може
да кажа нещо друго. Всички които дойдоха и нападнаха В.. Всички нанасяха удари над В.,
но колко време е продължил побоя не мога да кажа, десетина минути ще е имало сигурно,
не знам. Каквото съм казал преди, съм го казал най-точно.
Вечерта ни разпитваха в полицията, след това ходихме във Варна и пак ни разпитваха
в Четвърто РУ, поне три пъти ни разпитваха в рамките на месец. Примерно вечерта ни
разпитваха, после на другия ден пак ни разпитваха, след около 10 дни пак ни разпитваха.
Три пъти поне съм ходи да ни разпитват. В последно време никой не ни е викал да ни
припомнял нещо по делото. Познаваме се с В., нали сме от едно село и продължаваме да
имаме Д. отношения. Не мога да се сетя как се казва отдела, там съм го казал как се казва,
помня мястото, но сега не мога да се сетя какво съм казал тогава. Там има черен път и ние
там спряхме с ладата. Нарушителите си бяха на черния път и ние спряхме до тях. Бяха мъж
и жена, и имаше два автомобила. Не се сещам каква марка са били автомобилите. Други
хора нямаше там. Тогава като пристигнахме нямаше шум от резачки, но просто не се сещам.
4
Разговора с тях го проведе В.. Бяха нарязали дърва с дебелина около 20-22 см. диаметър.
Дърветата бяха сложени в автомобила. В. не е писал акт, изчаквахме да дойде подвижната
горска стража, но те там тези работи вече. Не знам, просто не се сещам как беше тогава там.
И горския пише актове и подвижната горска стража могат да пишат актове. Не знам вече
какво са говорили с подвижната горска стража, но знам, че ги чакахме, по принцип и
горския пише актове и горската стража пише. Подвижната горска стража дойде след
инцидента, като през това време ние стояхме там. Малко след като ние намерихме
нарушителите, примерно след около пет минути след това дойдоха и другите - началника с
другите колеги. Началника се обади на В. и той е знаел къде е мястото. Като дойдоха и те
също спряха там до тези автомобили. Там бяхме С., Д., З., И. и В., тези дето ги казах преди
малко. Мястото е гора и там са широколистни дървета - габър, дъб, цер и видимостта е
около 20-30 метра. Инцидента стана лятото и дърветата бяха раззеленени. Не се сещам В.
бил ли е при нас или не е бил, там ще е бил, къде да се отделя. Не помня да съм казвал, че В.
е напуснал групата. Не си спомням какво наложи В. да е на 20 м. от нас. Не мога да се сетя
кой къде е бил от колегите, не си спомням, не мога да се сетя и каквото съм казал, това е.
Сигурно е минало около час когато дойде този черен автомобил, не мога да се сетя. Дойдоха
от посока с.Гроздьово примерно и спря до нас. Мина по пътя и спря направо до нашата Лада
Нива. Видях, че спряха и слязоха, аз бях малко по настрани, не съм бил точно до служебната
кола Лада Нива, може да съм бил на около 15-20 м., но къде е бил В. не мога да се сетя.
Когато дойдоха тези с черната кола, В. беше на черния път, нещо такова. След като спря
черната кола от нея слязоха около 4-5 човека, но в какъв порядък не мога да кажа, не си
спомням как са излезли и кой от коя врата. Мога да покажа мястото, където спря черния
автомобил. Не съм чул разговор между нарушителите и В. по отношение на дървата да
искат да си ги плащат. Сигурно е говорил с тях да им иска документите за тези дърва, но не
си спомням и не знам съдържанието на разговора между В. и нарушителите. Не съм чул
такова нещо да са казвали, че нямат пари в тях за да си платят дървата. Не мога да отговоря
на този въпрос защо чакахме един час.
Не е имало разговор между В. и тези хора, В. стоеше там. Хората които слязоха от
черната кола са тези, които са тук в залата. В полицията също ме питаха за тях. То имаше и
още с тях. Не ги познавам тези лица /сочи подсъдимите/. Не мога да кажа дали В. ги познава
от преди това, с него не сме говорили такова нещо. Не мога да кажа кой и колко е удрял В..
Не мога да се сетя дали В. е падал на земята, те една камара хора върху него. Не се сещам
какво стана после там и дали някой се притече на помощ на В., просто не знам какво стана.
Не знам как да отговоря на този въпрос, дали е имало нужда да ходим при В. или той сам се
е изправил и е дошъл при нас. Видях след побоя В., имаше кръв по лицето и май си
държеше ръката свита към тялото, но не помня коя ръка.
Съдът служебно намира, че с оглед изявлението на свид. П., че по-голямата част не си
спомня за конкретни факти и обстоятелства, следва да бъдат прочетени показанията в тази
му част. Към подсъдимите и адв. Б. и адв. Н. за съгласие.
5
АДВ. Б.: По отношение на протокола от 26.07.2019 г. аз принципно давам съгласие
да се прочете, но по отношение на втория протокол не давам.
АДВ. Н.: Да се прочетат.
Съдът предвид изразеното съгласие от страна на защитника, разяснява на
подсъдимите разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК.
ПОДС. А. : Съгласен съм.
ПОДС. Б.: Съгласен съм.
ПОДС. Х.: Съгласен съм.
Съдът, като съобрази становището на страните и изявлението на свидетеля, че не си
спомня за конкретни факти и обстоятелства намира, че са налице основания за прочитане на
показанията в тази му част обективирани в протокол за разпит на свидетел от 26.07.2019 г.,
лист 72-73, том 1 от ДП. на основание чл. 281 ал.1 т. 2 и ал. 5 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и включва като доказателствени средства по делото показанията на П.
ИВ. П., обективирани в протокол за разпит на свидетел от 26.07.2019 г., лист 72-73, том 1 от
ДП.
СВИД.П.: Това е най-вярно което ми прочетохте, защото е било най прясно. Това
което съм казал е така, по отношение на побоя над В..
На основание чл.281, ал.1 т. 2, вр. ал. 4 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и включва като доказателствени средства по делото показанията на П.
ИВ. П., обективирани в протокол за разпит на свидетел от 11.09.2019 г., лист 180, том 1 от
ДП.
СВИД.П.: Мисля, че този който нанасяше ударите, е момчето което е в средата /сочи
подс.О.Б./.
Щом съм казал там, че началника И.К. е казал на В. да конфискува двете коли, значи
е било така, сега не си спомням.
Дървото с което О. удряше В., беше отрязано дърво от земята, около 5 см. диаметър и
6
около 1 м. дължина. Терена е равнинен, не е на скатове. Мога да покажа мястото.
Не знам когато дойде черния опел, дали мъжът и жената бяха започнали да
разтоварват дърветата от колите.
АДВ. Б.: Моля да освободим свидетеля със задължението да напусне сградата на
съда. Не желая свидетеля да остава в съдебната зала.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен от
съдебната зала с тяхно съгласие.
СВИД. М. ТР. М.:
Работя като горски стражар - мобилен, контролен екип към ГС-Шерба и към 2019 г.
работех също това. Лицата които са тук в залата съм ги виждал по физиономия.
За конкретния случай мога да кажа следното: Получихме обаждане от колегата В.Д.,
че в района който му е поверен да охранява има нарушители, едно или две превозни
средства пълни с дърва и да му окажем съдействие да ги конфискува и да съставим актове.
Тогава бяхме двама в екип с колегата И.И. и отидохме в землището на с.Гроздьово, и по
пътя към соченото място на пътя имаше две спрели коли, препречили пътя, като имаше в тях
6-7 човека, които се прехвърлиха в едната кола. Ние им казахме да ни освободят пътя за да
можем да продължим напред, те нещо ни се скараха и продължиха да карат пред нас с
колата и ние ги последвахме. Като карахме след тях наближихме пътя на който бяха
всичките колеги, лицата излязоха от автомобила, имаше и други на мястото нарушители,
най вероятно, като се втурнаха всички върху колегата В.Д. и стана белята. Нахвърлиха се
върху колегата, тези дето слязоха от колата преди нас и започнаха да го удрят с колове от
земята, кой каквото намери, то е сечище и има вършина и колове всякакви. Колегата И.И. се
втурна да ги разтърве, а аз се обадих на полицаите, но ние бяхме навътре в гората и не
можех да им обясня къде да дойдат. В един момент всички се разпръснаха, качиха се по
колите и тръгнаха. Колите на половината бяха пълни с дърва и избягаха, отидоха си. След
това колегата И.И. откара колегата В.Д. до болницата да го прегледат.
Това се случи преди две години, края на лятото, месец август или септември, мисля
септември горе-долу. Бяхме редовна смяна на работа, ние отговаряме за целия район на
ДГС-Шерба и сме постоянно в движение, и когато ни се обадят колеги им съдействаме.
Когато отидохме на место там други служители освен колегата В.Д., видях и колегата П.,
чуваха се и гласове отдалече женски. В последствие разбрах, че е колежката З.С.. Когато се
пръснаха нарушителите и тогава разбрах, че там има и други колеги. Когато отидохме на
место и видяхме колегите В. и П. там имаше 2-3 коли пълни с дървесина и колата която
шофираше преди нас беше пълна с около 6-7 човека. На място имаше много нарушители.
Ние пътуваме от с.Гроздьово към местността „Буков кладенец“, сега не мога да се сетя кой
точно отдел е, и по пътя към мястото посочено от колегата В.Д. заварихме два автомобила
до една чешма на пътя, то е горски път- чакълиран е, две коли, бяха 5-6 човека. Бяха ни
7
препречили пътя, ние спряхме, подадохме им звуков сигнал, казах ме им да се дръпнат от
пътя, защото ни пречат, те казаха нещо от рода „ей сега, сега ще видите“, качиха с всички
хора в една кола и тръгнаха пред нас. На мястото където отидохме имаше 2-3 коли пълни с
дървесина и един служебен автомобил видях Лада Нива. Пътя по който се движехме е
горски път, донякъде е чакълиран – черен път. От главния горски път по който дойдохме,
тези коли които бяха пълни с дървесина бяха доста навътре в гората, сигурно най-малко на
500 м. Белият служебен автомобил Лада Нива им беше препречил пътя, за да не могат да
избягат, след което те ляво-дясно, през гората и пак избягаха, но бяха спрели на место. Там
видях В.Д., П., З. и ние двамата с колегата И.И.. Когато отидохме на местото и колегата В.Д.
се спускаше, вървеше срещу нас, беше сам и в момента в който тези от колата се втурнаха
отгоре му, те бяха доста хора, не знам колко, бяхме на около 50 м. от него горе-долу, аз, И. и
П.. Ние бяхме с колегата И., а колегата П. беше малко встрани от В. и от пътя, и крещеше на
нарушителите да престанат да удрят колегата и да си отиват. Дали някой се е намесил с
думи и действия не знам как да кажа, то беше някаква дандания, имаше много хора, напред-
назад бягат, на куп и всичко стана малко неочаквано. За мен всички, които се возеха в
черния автомобил нападнаха колегата Д., защото стана голяма дандания, хора на куп, всеки
бяга наляво, надясно, удря, посяга. Колегата И.И. се намеси да разтърве биячите, те се бяха
събрали на куп и удряха В. и той влезе вътре да ги разтървава, каза им, че е полицай и да
престанат, като ги дърпаше. Дърпаше нарушителите за да предпази колегата В. и в един
момент всички от нарушителите се разбягаха, някой им извика нещо ли, не знам и се качиха
по колите и избягаха. Единствено И. се намеси физически.
На същия ден в полицията извършвахме разпознаване и мисля и на другия ден тук
във Варна в Четвърто РУ също се извърши разпознаване. Разпознавахме живи хора по наши
описания, полицаите ги водеха, като разпознаването протече като имаше и странични хора
доведени, и ги подреждаха по 4-5 човека на етапи и ни караха да разпознавахме
нарушителите. Заедно с нарушителите подреждаха и други хора, и ние трябваше да ги
разпознаваме. Всичко ставаше поетапно, на 3-4 пъти. Мисля, че него ден разпознах 3-ма от
тези, които удряха В., също така и други, които според мен доколкото помня, не участваха в
побоя.
Сигнала го получихме от колегата В.Д.. Видяхме два автомобила и хората от двамата
автомобила се качиха в единия и тръгнаха към мястото, където стана инцидента, а другия
автомобил си остана там. Ние спряхме, казахме им да се дръпнат от пътя, защото имаме
работа, даже пуснахме звуков сигнал и синя лампа, те погледнаха и казаха „сега ще видите
какво ще стане“ и потеглиха пред нас. Мисля че тогава аз се обадих на колегата В. и му
казах, че идват още хора. На автомобил с който сме ние има обозначителни знаци на двете
врати на предприятието в което работим – „Горско предприятие гр.Шумен“ и син буркан.
Другия автомобил караше преди нас, караха и доста бързо и пристигнаха на мястото малко
преди нас. Слязоха от колата, колегата В. слизаше надолу по баира към нас и тях всички се
скупчиха върху него и започнаха да го удрят. Със сигурност не мога да кажа колко човека
му нанасяха удари. Вечерта на разпознаването разпознах трима човека от лицата които му
8
нанасяха ударите. Не мога да кажа колко човека му нанасяха ударите, те бяха много. На
мястото където бяхме преди това се е водила сеч и имаше разпръснати дървета по земята.
Видях удари с дърво, тези дървета ги вземаха от земята, те бяха около тях. Аз се обадих на
тел.112, но мястото е много трудно да го обясня, навътре в гората е. Състоянието на
колегата В. не беше добро, ръката му беше подута, дрехите му бяха раздърпани. Не мога да
кажа дали имаше кръв по лицето и къде. Видях го, че се пази с ръцете си, защото всички
посягаха да го удрят. След това видях, че има удари и по гърба. Чувах единствено женски
глас, че крещи „не го удряйте, не го удряйте“. В данданията не можах да разбера кой е, след
това видях колежката З. и И.К., който е началник участък на района.
Аз съм горски стражар, служител на контролен мобилен екип, отговарям за охраната
на целия район на ДЛС-Шерба, което включва две общини - Долен чифлик и Бяла. По
принцип офиса ни е в с.Старо Оряхово и всички сме там, но всеки участък си има
канцелария. На В. канцеларията му е в с.Горен чифлик. Ние сме на ненормиран работен ден
и не мога да кажа в колко часа сме излезли. Прекия ни ръководител е зам.директора на
горското стопанство А.А., а И.К. ни е колега, той на нас не ни е началник. Предвижваме се
със служебен автомобил Лада Нива, който е обозначен със син буркан и сигнализация.
Спомням си, че когато колегата В. ни се обади, бяхме в участъка между селата Рудник и
Старо Оряхово някъде в гората, беше преди обяд. На нас ни отне значително време за да
отидем до там, защото беше на около 30 км. от там където бяхме ние. Минахме от с.Рудник
до с.Гроздьово по главния път и от асфалта се отбихме малко преди дивечовъдната ни
станция на ДЛС-Шерба, малко преди портала на станцията има чакълиран път, който води в
гората и ние се отбихме по него.
На въпроси на адв. Б.:
В. като ни се обиди ни каза в коя местност са, има спрели автомобили пълни с
дървесина, да им окажем съдействие, да им съставим актове, за да ги конфискуваме и
транспортираме колите до складова база, където транспортираме всички превозни средства.
Задържаме всички вещите помогнали за нарушението, като се има предвид и л.а. Абсолютно
всичко спомогнало за нарушението се конфискува от наша страна. В случаите някога
нарушителите го правят доброволно с наш ескорт, а друг път викаме други служители за
съдействие. Не само ние съставяме актове, В. също може да състави актове. Колегата и се
обади за съдействие, защото по принцип за да съставиш три констативни протокола, два
акта и три разписки на три автомобила, които трябва да се задържат в случая, това е много
голямо писане. Той ни извика да му помогнем в задържането. Колегата ни се обади и каза,
че иска съдействие от наша страна да си свършим работата. Не помня дали ни е казал кои са
на място.
Движехме се по чакълиран горски път в продължение на около 2 км., като по време
на движение срещнахме два автомобила, единия светлосин, другия черен. Доколкото помня
черния автомобил беше мисля опел, в който се натовариха всички. Двата автомобила ги
засякохме на чакълирания път до една чешма, бяха ни препречили път, ние не можехме да
минем заради тях, те бяха излезли от колите си и спряхме зад тях помолихме ги да се махнат
9
за да можем да продължим. Те се натовариха всички в единия автомобил и тръгнаха пред
нас. Черната кола спря на местото, където бяха спрели другите коли натоварени с дървесина.
Знам къде е мястото и мога да ви заведе във всеки един момент на денонощието. На това
място бяха всички автомобили и този на В., който беше препречил пътя. Ние също спряхме
там. Когато пристигнахме на място, В. вървеше срещу нас. Местността е гора широколистна
- дъб и цер, раззеленена и мисля, че има завой на ляво. Когато съм на пътя и срещу мен има
лек баир, аз виждам напреде си на 200 м. и нищо не ми пречи да виждам какво има пред
мен. До автомобилите имаше доста хора и те бяха нарушителите, които бяха натоварили
дървесина в колите. Имаше мъже и жени, за деца не съм сигурен. Колко мъже и колко жени
са били не мога да кажа. Бяха не по-малко от 7-8 човека. Не включвам в тази бройка и
хората, които слязоха от черния автомобил. Там видях единствено колегата В. и до него, да
речем на 5 м. встрани от него беше колегата П.. В. беше на около 50 м. от нашия автомобил,
до колите които бяха натоварени с дървесина и вървеше срещу нас, а колегата П. беше до
него, около него, 5-10 м. встрани от него. Пътя е широк колкото да мине една кола, горе-
долу 1.50-1.60 м. до 2 метра.
П. беше на около 5 м. от колегата В.. В. като слизаше надолу, колегата П. беше в
дясно покрай пътя, по далече от автомобилите. Черния автомобил спря зад служебния
автомобил на В., а ние след него, защото нямаше къде да спрем. Слязоха абсолютно всички
лица от колата, като вътре имаше около 5-6 човека. Тези 5-6 човека като слязоха от
автомобила бяха на същото разстояние на което бяхме и ние, ние бяхме малко след тях, на
около 5 м. назад. Разстоянието от В. да е било около 50 м. Всички се втурнаха срещу него с
думите „В. пак ли ти бе, сега ще видиш какво ще стане“, наведоха се, взеха по един кол и
почнаха да го удрят. Това става на пътя. Коловете бяха от земята, останки от сечта, дълги
пръти около 1.5 м. дължина, като бяха най-различна дебелина и дължина. Колегата И. се
втурна, влезе в мелето и започна да ги разтървава. Аз се стъписах, защото не съм виждал
такова него, а и не съм очаквал да стане такова нещо. Аз тръгнах напред, изкарах си
телефона и се обадих на тел.112. През това време всички хора се разпръснаха на един път,
качиха се по автомобилите си и заминаха. Към него момент не бяхме въоръжена стража. По
принцип имаме оръжие, но тогава нямахме, защото имахме един казус в горското
стопанство, където служители от КОС ни съставиха актове за неправилно съхранение на
служебно оръжие и този казус се проточи около 1-2 години докато се оправят горското и
полицията документите, докато се разберат кой къде да си съхранява оръжието.
Веднъж видях В. да падне на земята, той беше обграден от хора които го налагат и
мисля, че падна. Падна след като някой го удари с двуметров кол и той се пазеше с ръцете
си. Видях как се отбранява с ръцете си и той падна. Той с ръцете си, си пазеше главата,
защото повече удари бяха към главата му. Падна по гръб и стана, това помня. Той просто се
отбраняваше. Ударите бяха много, по главата, по гърба, по тила. До В. бяха около 7-8
човека и в навалицата трудно бих могъл да видя колко човека го удряха, разпознах само
тези тримата.
Конкретно от тримата кой с какво е удрял колегата, дали и тримата са били с дървени
10
пръти или не, не мога да кажа. Конкретно мога да кажа, че видях момчето в средата /сочи
подс.О.Б./ и имам спомен, че лицето в ляво, тогава беше по-късо подстриган от сега /сочи
подс.Р.А./ и той беше от активните, които удряха. Аз слязох от колата и тръгнах, но се
стъписах и се спрях и се обадих по телефона.
Ние с колегата бяхме с униформи, нямаме отличителни белези, но са специални
дрехи дадени ни от горското.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен
от съдебната зала.
Съдът обяви 30 минути почивка.
След приключване на обявената от съда почивка, в 12:30 часа съдебното
заседание продължава с разпита на свидетелите в присъствието на всички страни.
СВИД. СТ. Ж. ЯНК.:
Към 2019 г. работех като ловен надзирател към ГС-Шерба, с.Старо Оряхово. Бяхме с
колегата Д. Р. да храним, имаме дивечови ниви и видяхме колегите - горските, имаше едни
хора с две коли за дърва там с резачка ги бяха нарязали там. Говорихме с тях и те се обадиха
по телефона и в един момент, понеже аз бях по-нагоре и се чу една гюрултия надолу там, на
другия път, който е Т-образен и след малко дойдоха едни момчета с едни дървета, искаха да
удрят служебната кола – Лада Нива и после се качиха в една тяхна кола и заминаха. През
това време видях, че колегата В. дойде от долу и имаше кръв по лицето и си държеше
едната ръка.
Ние си бяхме на работа него ден редовна смяна и ходим по нивите с един пикап да
храним. Отидохме на една нива да храним и те бяха и точно до тази нива въпросните хора и
колегите. Колегата заема същата длъжност като мен и с него храним дивеча. Можем да
ползваме оръжие по време на служебните си задължения, но по него време нямахме оръжие
с нас. То беше в касата в горското. Да е било към 10:00-11:00 часа, когато отидохме на това
място, но не помня точно, защото мина много време. Не мога да кажа по кое време на
годината е било, но не беше студено. Есента ще е било, но не мога да се сетя. Пътя е Т-
образен, черен път, то там са горски пътища. Колегите бяха горе, където бяха спрени техни
коли пълни с дърва, последствие те ги изхвърлиха от колите. Като казвам горе, имам
предвид към дивечовата нива, малко на по-високо място. Едната кола беше в гората, а
другата беше така на пътя. Колегите бяха със служебна кола и тя беше спряна на пътя там,
при тях където бяха рязали дървета. Тези които са разяли дърветата ги няма тука. Те са
нарушители от селото. Колегите бяха облечени с униформа на горското, но не са били
въоръжени, поне не видях някой от тях да носи оръжие. Като отидохме на место там беше
П., но не знам на каква длъжност го водят, ама е горски там, З.Д. беше там, тя е лесничей и
11
началник участъка И.К. беше там. Колите на нарушителите бяха на 3-4 м. една от друга, а
другите коли бяха пръснати, бяха по настрани, дойдоха с една кола по-късно другите
нарушители. Другите колеги дойдоха малко по-късно И. и другия, по време на боя. Аз не
можах да видя какво точно стана с колегата, защото ние бяхме навътре в гората, само го
видях като дойде от пътя, че има кръв по лицето и си държи едната ръка и това беше. И тези
които дойдоха от селото се качиха в едната кола на нарушителите и заминаха с нея и ние се
прибрахме. Може би половин час или 45 минути бяха минали откакто ние сме там, когато се
чуха крясъците. Крясъците идваха от към пътя, където беше спряна другата тяхна кола. Ние
чухме, че идва от горе по пътя друга кола и колегата В. отиде надолу да ги види кои са и
тогава се чу тази суматохата която стана. Видимост към пътя от където идва колата аз нямах,
защото има дървета и ние бяхме на едно равно място малко на височко и там долу не се
вижда точно какво става. Мястото където стана инцидента е малко по-ниско от мястото на
което ние бяхме. Не съм чул глас, който да казва някаква определена реплика. Когато се
чуваха крясъците П. и З. бяха по-надолу и колегите от охраната дойдоха. Но тях аз дори не
ги видях кога са дошли само разбрах, че като са дошли са се спуснали и са разтървали В..
След това вече ги видях, че са дошли. Всичко стана много бързо, не знам дали имаше две
минути. Нарушителите които бяха за дървата си стояха при нас, а тези които дойдоха от
Гроздьово и те дойдоха при нас с дървета, замахваха срещу колата, обаче се отказаха и се
качиха в едната кола и заминаха, и след това и ние тръгнахме. Те колегите тръгнаха за
болницата да карат колегата и ние се прибрахме. Тези които искаха да ударят служебната
кола, преди това не съм ги виждал. Смътно мога да си спомня за някой. След това, аз с В. не
съм разговарял.
Когато отидохме там бяха всички колеги. Намерихме един моторен трион там, бяха
го скрили под едни клони от дърветата. Посегнаха да удрят служебната кола Лада Нива,
която е на И.К., той беше вътре в колата. Първо бяха долу, след това дойдоха горе при
колата, тя другата кола на нарушителите нямаше шофьор, то момчето каза, че е на жена му и
те се качиха всички вътре, запалиха и тръгнаха. Те посягаха срещу тази кола, защото искаха
да плашат. Тяхната кола, която я вземаха, беше по настрани след това и другата кола и даже
тя закачи малко служебната кола Лада Нива, но тръгнаха.
На въпроси на адв. Б.:
Не мога да кажа точно в колко часа сме ходили да храним дивеча, но е било към десет
и нещо. Пътя е черен горски, който върви през гората. Пътя е далече от асфалтовия път,
сигурно на 7-8 км., иначе отдолу има един чакълиран път. Мястото където бяхме е
широколистна гора с дървета повечето габър и мисля, че шумата не беше опадала още. Тези
хора, които бяха нарушители, които за дърва бяха дошли, се виждахме много добре. Не мога
да определя как се виждаше през гората и на какво разстояние. Мястото където бяха
автомобилите имаше дървета, но имаше пространство, там гората е рядка. Там имаше
служебен автомобил Лада Нива, тъмно зелена на цвят, ние бяхме с една „Тойота“ пикап и
там имаше два автомобила на нарушителите, и след това дойде още един автомобил, който
дойде от горе. Целия район е хълмист, има баири, не е равно. Ние бяхме на високото, от
12
главния път, където вървим, трябва да се отбиеш, зависи от къде идваш, на дясно или на
ляво, и да отидеш на нивата и те бяха горе на високото почти до нивата. То там където е
нивата и чакалото, е равно, те бяха малко преди нивата. Като завиеш от главния път, то
трябва да завиеш за да тръгнеш по този път, и като излезеш горе на високото там бяха
спрени колите. Като отидохме там бяха В., П., З. и началника И.. От нарушителите имаше
един мъж и една жена, още едно момче с тях и от другата кола, която дойде по-късно, там
колко човека бяха не ги знам. Тази друга кола спря долу на другия път, дето е главния път,
но там нямах видимост и не видях какво е станало. В. отиде да види тези хора и мисля П. и
З. и те отидоха да видят какво става. Не мога да кажа кои хора са стигнали до там и кои не.
След това се върнаха всички при нас, кой първи е дошъл и в каква последователност не мога
да кажа, фокуса ми беше срещу В., защото го видях, че е кървав. Имаше някаква кола, тази
която дойде отгоре, но не знам каква е била, защото не я видях. Аз колата не я видях, само я
чух, дошла е и друга кола, но аз не съм я видял. Не съм видял кола черен „Опел“ да спира
при нас. Началника И.К. не е напускал мястото където бяхме ние. Дойдоха и подвижната
горска стража с автомобил Лада Нива, но ги видях след инцидента, защото се качиха и те
горе при нас. Ние спряхме до служебния автомобил Лада Нива на връщане, след като
нахранихме дивеча. Мисля, че други служебни коли там нямаше. Видях М. и И. които
дойдоха, но В. вървеше по-напред, а те след него дойдоха горе при нас, дето бяхме спрели
колите. Тяхната кола къде е, не съм я видял. Като отивахме да храним П. беше там и след
като се върнахме той беше там и спряхме, говорихме. Като отивахме да храним там беше П.,
В. и И.К., а като се върнахме от захранката тези лица бяха все още там до колите. Сигурно
имаше 70-80 метра от мястото където бяхме ние и от мястото където се чуваше глъчката.
Цялото място там е горска местност и терена е причината за да не видя какво става. Не съм
виждал черен „опел“ да идва. Тези лица които бяха с коловете, нищо не са искали от И.К., те
само замахваха срещу колата да я удрят, защото той стоеше вътре и беше втрещен. Но не са
удряли колата. Тези лица идваха по този път дето идва отгоре, където бяхме спрели ние, по
пътя дойдоха отдолу нагоре. След като замина В. да види какво става и тогава се чу
гюрултията, след това те дойдоха първи и след тях дойде В.. В. си носеше дясната ръка
свита към тялото и имаше кръв по бузата и по челото, като не мога да кажа точно от коя
страна на лицето беше кръвта. Аз рана не съм видял, но имаше по лицето кръв. Мисля, че
дясната ръка си държеше В..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен
от съдебната зала.
СВИД. Д. А. Р.:
Към 2019 г. работех и сега работя ловен надзирател в ловното стопанство. Знам за
какво става въпрос. Накъде преди обяд беше, ние понеже имаме работа, ходим да храним на
чакала и с колегата С. обикаляхме да храним. Отбихме се там за едното място и те там бяха
спрели колегите, и бяха задържали един нарушител. Почнахме да си говорим с колегите,
13
задържания така отстрани и по едно време чичо П. слезе надолу, бат В. слезе и той, чу се
една гюрултия. Ние сме в колата говорим със С. – колегата и по едно време, тоз който беше
задържан запали колата и замина и бат В. се качи нагоре и ние видяхме, че е ударен.
Държеше си ръката и главата му беше ударена.
Това стана преди година и повече може би, дата не помня, но е било пролетта или
есента. Ние бяхме редовна смяна на работа него ден, бяхме облечени със зелени дрехи,
кафяви, които са горски дрехи. Не сме въоръжени. Него ден бяхме с л.а.„тойота хайлукс“
пикап. Местността се казва „Буков кладенец“. Не сме имали уговорка с колегите да се видим
там, стана случайно. Мястото където се видяхме е в гората, но има черен път там, който е
широк горе-долу 2 м., колегите също бяха облечени с униформи, но мисля, че не са били
въоръжени и не съм гледал. Те също ползват автомобили. Видях, че има една Лада Нива,
тъмнозелена на цвят, служебна, за други не съм сигурен. Как са стигнали до там колегите не
знам, дали всички са били в тази лада или не. Автомобила беше горе, то там е широко и те
бяха спрели там и ги бяха задържали. Там имаше и един червен голф, но не помня дали е
бил пълен с дърва. Имаше две момчета там и една жена, нещо такова. Не знам дали е имало
повод за този инцидент, те просто слязоха надолу и се чу гюрултията и след известно време
видяхме бат В..
Мисля, че П. говореше по телефона и се забави, и В. май отиде да го види, нещо
такова. Ние бяхме във високата част на терена, а случката стана по-надолу и видимост
нямахме. Разстоянието да е около 100 м., видимост нямахме, защото е завой и на пътя има
наклон. Не съм разбрал какво говорят, защото беше на турски мисля и едни викове и
крясъци. Като спряха крясъците, тези дето са го ударили явно заминаха, защото В. се качи
нагоре и този дето го бяха задържали се качи в колата и замина. Не знам дали някакви хора
са ударили В., може да е паднал, щото е ударен, държеше си ръката ударена и на главата му
кръв имаше. След като се качи горе и като заминаха туй, те долу бяха П. и З., другия
свидетел които е, те казаха какво се е случило. В. не е казвал какво се е случило, защото той
се качи и го откараха някъде да му оказват спешна помощ. Горе имаше още един И., който е
началник участък и от горската стража имаше още един човек, който е бил също долу и е
разтървавал хората, да не бият В.. Не мога да кажа тези хора дето са набили В. кога са
дошли, от къде са дошли и къде са били. Не съм видял нито кога са дошли, нито от къде са
дошли, само чух гюрултия и то направо за минути стана, мигновено. За 1-2 минути стана
някъде, даже мисля, че и това е много. Направо мигновено, докато се чуе някаква гюрултия,
ние щото бяхме в колата качени и докато слезем, да разберем какво става и В. вече се
качваше нагоре. Не съм чул друг автомобил да идва, само ние бяхме и човека който бяха
задържали.
Не съм видял група лица да обграждат автомобила на И.. Когато стана инцидента,
там бяха само мъжа и жената нарушители, и после заминаха с колата. Имаше май една
резачка там задържана, но не знам къде е намерена.
Когато отивахме на захранката там видяхме само тези автомобили, които бяха горе –
служебната Лада Нива и червения Голф, не се сещам дали е имало друга кола. Там бяха В.,
14
П., З., И. и колегата С.. Те бяха спрели на място където трябва да се захранва, просто 20
метра малко по-нагоре отидохме, захранихме и слязохме надолу. Нашия автомобил беше
съвсем малко по-нагоре, да е бил на около 10-15 м. Служебните лица не бяха до колата на
нарушителите, тя беше отстрани спряна. Там пътя има завой, не мога да кажа какви градуси
е, но е полегат и за да видиш какво става, трябва да излезеш на правото. Когато отидохме, В.
беше там. П. отиде да говори по телефона, защото няма обхват и като е пътя с наклон
надолу пресича го друг път и той слезе всъщност там да говори. Къде се е спрял П. да
говори не знам, В. отиде да го види. По него време беше спокойно и нямаше други коли.
Ако И. е бил малко по настрани, може и да е виждал. Те като слязоха П. и В. надолу, ние с
колегата отидохме в пикапа, щяхме да тръгваме вече, и не знам И. накъде е бил, щото ние
си говорехме там. Когато слязохме от пикапа, за да видим какво става мисля, че И.К. беше
до неговата кола там. З. мисля, че слезе с П. и В. надолу. Аз не знам кога са дошли горската
стража и с каква кола. Аз колата им не съм я видял, видях само горската стража. Не съм
виждал колата им. Не се сещам дали имаше малки деца там. Не се сещам коя ръка беше, В.
си държеше ръката свита към тялото и имаше кръв в теменната област на главата. Точно
много кръв да е текло не, но сериозно кръв имаше. Те по-големите говориха с В., аз не съм
го разпитвал. Казаха, че са го били долу. Като бяхме в полицията разказваха, че са го били.
Мисля, че там на място е бил чичо П. като са го били, но не знам. Аз не съм видял бой,
каквото са ми разказали колегите това е.
АДВ. Н.: Моля да се прочете протокола за разпит на свидетел от 26.07.2019 г. в
частта по отношение на обстоятелството кои лица е видял свид. Р. на мястото и случила ли
се е такава случка.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. Б.: Също моля да се прочетат показанията на свидетеля и в частта в която казва
кои лица са били на място, когато се е разтоварвал багажника на колата; в частта в която е
казал, че е около тези роми е имало и няколко малки ромчета.
ПРОКУРОРЪТ: Да се прочетат показанията на свидетеля и в тази част.
АДВ. Н.: Да се прочетат.
Съдът разяснява на подсъдимите, че показаният на свидетеля могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
ПОДС. А. : Съгласен съм.
ПОДС. Б.: Съгласен съм.
ПОДС. Х.: Съгласен съм
Съдът като съобрази становището на страните и изявлението на свидетеля, че не си
спомня за конкретни факти и обстоятелства намира, че са налице основания за прочитане на
показанията в тази му част обективирани в протокол за разпит на свидетел от 26.07.2019 г.,
лист 81-82, том 1 от ДП на основание чл. 281 ал.1 т. 2 и ал. 5 от НПК, поради което
15
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ВКЛЮЧВА като доказателствени средства по дело показанията на Д.
А. Р., обективирани в протокол за разпит на свидетел от 26.07.2019 г., лист 81-82, том 1 от
ДП.
СВИД. Д.: Вярно е това което ми прочетохте.
За разтоварването на дървата не мога да си спомня точно. За хората които съм казал,
че са били там, тези са били със сигурност там. Те биха там през цялото време, но как е
било точно и кои са разтоварвали дърва, как е било, тази случка не мога да си спомня.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен
от съдебната зала.
СВИД. ЗЛ. Д. СТ.:
Към 2019 г. и към настоящия момент работя като лесничей в стопанството. На
26.07.2019 г. тръгнахме с ръководител участък горско стопанство - И.И. да проверяваме
извършена сеч. При обиколката ни из района чухме шум от моторен трион и ръководител
участъка И.И. се обади на колегите. Мисля, че на В.Г. се обади, че явно се извършва
нарушение в охранителния му участък и след няма и час се случи инцидента.
С В. се срещнахме по пътя, той отиваше посока звука на моторния трион, но преди
това са установили друго нарушение с П.П., на друго место и на нас ни каза да отидем при
П., защото беше сам. След като отидохме с И.И., бяха два автомобила. В. отиде в друга
посока на звук на моторен трион. Като отидохме към тези въпросни два автомобила, където
беше П.П., хората си бяха там, имаше в автомобилите дървесина и аз тръгнах да си
обикалям отдела. Беше извършена по-нагоре сеч в района преди това. След това дойде В.,
след колко време не мога да кажа, дойдоха ловни стражари да подхранват. Ние стояхме там,
те си говореха с предполагаемите нарушители. Имаше един мъж и една жена с два
автомобила, единия червен другия син. Марки на автомобили не знам и не ме питайте,
защото не ги разпознавам. След това, след определено време дойдоха между 6 и 8 човека.
Самото идване на тези хора аз не го видях, защото бях малко по-настрани от мястото на
инцидента, като чух шум от затваряне на врати и помислих, че идват нашите колеги -
мобилната група И.И. и М.М.. Като се обърнах вече, аз бях на склона, видях че отдолу идват
въпросните лица, П.П. вървеше напред срещу тях, те се помъчиха да му нанесат удар, той
избяга в едни храсти, след него беше В. и почнаха да бият него. Към този момент мобилната
група я нямаше още, тя след това дойде. Не съм ги броила колко човека са тези лица, но
мисля между 6 и 8 лица. Инцидента стана на един горски път, отдела не мога да кажа.
Нашите коли и колите на нарушителите бяха на най-високото място в отдела, а самия
16
инцидент стана може би по средата на пътя, защото от двете страни има път. Може би 4-5
човека, не мога да кажа точна бройка колко човека удряха В.. Удряха го в областта на
главата, гърба и той с ръцете си се предпазваше. Удряха го с останки от дървесина, при нас
го наричаме дърва, защото над 3 см. това си е дърво за горене. Малко по-дебела пръчка, така
да го наречем. Аз не съм видяла кой е удрял, защото всички бяха накуп. Дори когато ме
викаха да разпознавам, аз отказах, защото не съм добър физиономист и всички бяха накуп.
Не мога да преценя колко време продължи този инцидент, може би 5-10 минути. После
дойдоха подвижната стража И. и И., даже аз И. не го видях, видях И. като влезе между тях
да ги разпръсне и да предотврати боя. Успя да ги разтърве, двама от господата тръгнаха към
служебния автомобил Лада Нива в който се беше качил началник участъка - И.И. и седеше
вътре в колата, нищо не направиха на колата, поне аз не видях, после се качиха в колите и
заминаха. Качиха се в двете коли, които първо на мястото на нарушението видяхме и в
които имаше дърва, но те после ги разтовариха. Друга кола аз не съм видяла. Не съм
разбрала и с какво са дошли, защото не съм видяла. След това видях В., беше му оттекла
едната ръка и се беше подула на момента, беше целия в кръв. От ударите имаше кръв по
лицето и по ръцете. Ударите бяха в гърба и главата.
Спрямо мъжа и жената нарушители, ние се намирахме на мястото където има едно
чакало на горския път и една като полянка. Там бяха двете коли спрени, там се намирахме
всички колеги, включително и транспорта с който бяхме отишли ние - Лада Нива. Аз и
ръководител участъка ГС и П.И. беше там и В.Г. беше там и нарушителите също – мъжа и
жената. В последствие, аз казах, че аз тръгнах да си обикалям района, а те си говореха там.
По време на инцидента С. и Д. седяха до чакалото, И.К. – ръководител участъка, той като
видя инцидента и се скри в л.а. Лада Нива, П.П. като тръгнаха срещу него се скри в едни
храсти, там вече не можех да го виждам, аз бях на един склон може би на около 30-40 м. над
инцидента. Местността не е равна, има и стръмно, има и равнина. Това което се случи, се
случи по стръмното надолу. То не е много стръмно, но си е наклон надолу. На този път на
който се случи инцидента е лек склон, не е съвсем равно. По време на боя дойде И..
В. с П. са установили първо нарушителите, ние след това отидохме. В. като чу шума
от моторния трион и отиде там и установи още двама нарушители, които след това и те
дойдоха там при нас и при първите двама нарушители. Те дойдоха и В. дойде след тях, но те
с какво дойдоха, не мога да кажа, защото не съм видяла. Горе при нас, там където бяхме ние,
те дойдоха без коли и затова не знам с какво са били там.
На въпроси на адв. Б.:
Не знам колко часа сме били там, ние тръгнахме в девет без нещо, но в колко часа
сме били там не мога да кажа, защото ние не ходихме само в този район, преди това ходихме
и на други места. Във връзка със служебното ми задължение, което е моето, не сме
констатирали нарушение. Ние чухме моторни триони и затова се обадихме, защото те са
горски стражари и си имат участъци и да си ги охраняват. В. е горски стражар, но дали е
въоръжен, не мога да кажа, защото не е от мята компетентност. Него ден ние бяхме с л.а.
Лада Нива и спираме поетапно в отделите които трябва аз да проверявам. Не сме се
17
натъкнали ние на автомобилите на нарушителите, а горския стражар В. с колегата П.П.. Там
ни бяха отделите, които ние трябваше да гледаме и чухме шум от моторни триони. След
като се обадихме на В. и като си караме по пътя и срещнахме В. и той ни каза къде е П.П. с
нарушителите. В. също беше дошъл с л.а. Лада Нива и след това с автомобила той отиде при
другите нарушители по горския път, който е черен път. Не видяхме къде отиде В., защото
все пак има дървета и храсти, гората беше раззеленена и хубава. Гората има най-различни
дървесни видове – цер, дъб, габър. Гъстота на гората също е различна и няма добра
видимост. Мъж и жена бяха нарушителите и П.П. беше там, и ние двамата с И.И., други
хора нямаше. Не мога да си спомня дали преди да дойде В. или след това, дойдоха и двамата
колеги, ловните които са със служебния автомобил „Тойота“, те отидоха да подхранят. Къде
са отишли те не знам, защото не ме е интересувало, те си вършат техните си служебни
задължения, а аз моите. След това те се върнаха пак и застанаха там където бяхме
първоначално с двата автомобила на нарушителите, нашата Лада Нива и техния автомобил
беше спрян там. После В. пак дойде при нас, но не мога да си спомня дали дойде след това с
автомобила си или пеша, но дойде при нас. След като се разминахме с него с автомобила, не
мога да кажа след колко време той се превърна при нас и дали пеша или с автомобила си, не
си спомням просто. След това повече не е напускал мястото и други лица не са идвали. Не
си спомням П.П. да е напускал мястото. Моя оглед обхвана малко по-далече от мястото на
инцидента. Мисля, че тук са описани номерата на отделите 1115Л и 1115К. Не съм си чела
показанията, просто помня какво съм казала при разследването. От 300 до 800 м. може да
има разстояние където съм била да си огледам отделите от мястото където бяха
нарушителите и И.К. със служебния автомобил. Има стръмно надолу и аз се спусках по
стръмното надолу. Ако към мястото на инцидента се обърна с лице ми идва от лявата
страна, а ако е с гръб, е от дясната страна. Терена не е равен от стръмното идваме надолу и
целия участък е стръмен терен, не е равно. В целия район има отдели където се води сеч.
Имаше извършена сеч малко по-нагоре от мястото където бяхме. След сеч остава вършината
само и под 3 см. се води дървесина, над 3 см. се води дърва и тези неща ги оставят в
сечището. Питахте ме и Ви казах, че В. не е напускал мястото и не си спомням да го е
напускал. Аз поне не си спомням В. да е ходил пак някъде. След като стана инцидента,
тогава видях кръв по лицето на В.. Инцидента стана когато ние стояхме, чу се шум от
автомобил и мислехме, че идва И. и И., в този момент П.П. тръгна по пътя надолу и след
него тръгна В.. Аз ги видях двамата като слязоха по пътя надолу. Може би на половината на
пътя бяха когато ги видях, аз бях отгоре на полянката. Ако 500 м. е трасето на пътя, на 250
м. аз ги видях. Единия вървеше напред, другия след него и не са се отклонявали от пътя, на
пътя бяха. Аз бях на пътя малко по-нагоре от тях, то е като полянка. Аз не мога да ви кажа
колко е дълго мястото. Може да съм била на 30-40 м. от В. и имах видимост, той стоеше на
пътя, не е влизал в гората. Не съм видяла черен автомобил Астра, първо не познавам
марките на колите. Видях едни хора които дойдоха от стръмната част нагоре, но не съм
видяла кола. Пътя е 2 м. широк, грубо казано, черен път и отстрани имаше останали от сеч
клони. Видях между 6 и 8 човека, не съм ги броила и не ги познавам.
Не мога да кажа дали П. говореше по телефона и там където бяхме спрели с
18
автомобила имаше обхват на телефоните. Не мога да посоча кой е нанасял ударите. Лицата
минаха покрай мене и отидоха към колата, където беше И.К., не са ми казвали на мен нищо,
нито са ме заплашвали, нито нищо. От нарушителите, които установихме първо, жената си
държеше една брадвичка в ръката. Лицата когато нанасяха удари на В. имаха пръчки. Не
съм видяла В. да пада на земята. Почти през цялото време наблюдавах. Казвам почти,
защото просто се оглеждах къде са колегите и защо няма никой. Колегите спрямо мен бяха
малко над мен, може би на 10-15 метра. Не знам дали ги виждах от мястото където бях аз.
Ако се пуска някой да обира остатъчна дървесина трябва да има разрешение, дава се
под формата от кметството на списъци, който списък се одобрява от директора и списъка се
изготвя от кмета на населеното място на което се дава остатъчната дървесина.
Не съм чула да има сигнали тази дървесина да се продава от горските стражари.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и същата бе
освободен от съдебната зала.
СВИД. И. Н. Д.А:
На 26.07.2019 г. аз бях тук във Варна, в града и съпругът ми В. ми се обади и ми каза,
че станало инцидент в гората, и в момента пътува с линейката към Спешна помощ. Аз
изпреварих линейката и бях преди него там. Като го докараха не беше в много добро
състояние, беше изплашен, имаше по главата рани и лявата му ръка беше оттекла и синя, а
дясната се оказало след снимката, че е счупена китката. Прегледаха го, гипсираха го, снимки
правиха, излязохме и от там ни повикаха в Аспарухово в районното на разпознаване. В гипс
беше един месец, четири месеца и половина беше в болнични, три курса физиотерапия по 15
дни правихме. Той е авторитетен човек, уважаван от колегите си и психически беше сринат,
месеци наред не можеше да спи, дори обмислях вариант да потърсим психолог, но той
отказа и каза, че ще се справи сам. Никога не е влизал в пререкания с хората, винаги се е
разбирал с тях и не е имало друг такъв случай с него. Когато има счупено от времето му се
получават болки.
Има някакви ограничения с движението на ръката, но лекарите казаха, че е нормално
да има такива, а може би след време повече това да му се отразява. Надявам се да го е
преодолял в по-голяма част шока който преживя въпреки, че преди делото и след делото и
на двамата ни се връща като на филм кошмара който преживяхме. Но едва ли го е преодолял
напълно, абсурд. Все едно да кажа аз, че съм го преодоляла в момента ми се връща деня.
Според мен няма друга причина за това, че той не може да спи, освен шока от случая.
Бях в лекарския кабинет заедно с него, те го питаха какво се е случило и той каза, че е
имало инцидент, но чак такива разговори с докторите какво точно е станало не е имало.
СЪДЪТ към страните за доказателствени искания.
АДВ. Б.: Моля да се изиска разпечатка от книгата в ареста дали има направено
19
оплакване от някой от подсъдимите в рамките на задържането им да бъдат освидетелствани
затова че имат телесни увреждания причинени от частния обвинител.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. Н.: Задължение на охраната на Ареста е при приемането да бъде извършен
медицински преглед на абсолютно всеки задържан. Ако те имат някакви оплаквания ще
бъдат отразени. Ето защо, аз считам, че следва да бъде изискана информация дали при
приемането им има някакви отбелязвания от медицинското лице за това, дали са получили
или са налични при прегледа телесни увреждания и на тримата.
АДВ. Б.: Възражението е неоснователно, защото формалния преглед дали си болен
от варицела, дали си с някакви тежки заболявания, които не ти дават основание да влезеш в
ареста, няма нищо общо с такъв щателен преглед.
СЪДЪТ счита, че направеното искане следва да бъде уважено и от началника на
Ареста-Варна, да се изиска справка относно това, в рамките на задържането на тримата
подсъдими, някой от тях депозирал ли е искане пред компетентния орган за извършване на
съдебно-медицинско освидетелстване на живо лице.
Следва да бъде изискано и копие от книгата, която при приемането на същите в
ареста са били прегледани и освидетелствани от служебното лице в Ареста-Варна
Съдът доколкото към настоящия момент няма доказателствени искания свързани с
разпита на допуснатите свидетели, следва в следващото с.з. същите да бъдат призовани, като
следва да се призове и вещото лице д-р С.М..
Предвид гореизложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДА се изиска от началника на Ареста-Варна справка, от която да е видно в рамките на
задържането на тримата подсъдими – ОРЛ. СТ. Б., Р. Р. АТ. и В. Р. ХР., някой от тях
депозирал ли е искане пред компетентния орган за извършване на съдебно-медицинско
освидетелстване на живо лице.
ДА бъде изпратено и копие от книгата, в която при приемането на същите в ареста е
отбелязано, че са били прегледани и освидетелствани от служебното лице в Ареста-варна
ДА се призоват за датата на следващото с.з. останалите 11 свидетели, посочени в
приложението към обв. акт, както и вещото лице С.М..
СЪДЪТ открива производство по чл. 270 от НПК инициирано по молба от адв. Б..
АДВ. Б.: Поддържам искането. Няма да сочим други доказателства. Мярката е повече
20
от една година, те просто нямат работа, а всички имат по три и повече деца, те са строители
и няма къде да работят, а имат процесуално поведение което смятам, че е повече от добро.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
Съдът даде ход
П О С Ъ Щ ЕСТ В О:
АДВ. Б.: Моля да уважите молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите молбата без уважение, той като обвиненията
спрямо тримата подсъдими са за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер.
Да, безспорно до настоящия момент същите са били с безупречно процесуално поведение с
изключение на един единствен път, който считам, че е без виновно поведение от тяхна
страна и не можем да кажем, че са станали пречка за отлагане на делото. До настоящия
момент съдебното производство е било отлагано поради различни причини, но моля да
оставите без уважение молбата доколкото предвид тежестта на предявеното обвинение,
производството следва да приключи, поне на първа инстанция, в присъствието на тримата
подсъдими.
АДВ. Б.: Възраженията са неоснователни. Не може тежестта на повдигнатите
обвинения, това е право на прокуратурата, внесла е един обв. акт, това дело може да се гледа
един господ знае колко време, защото аз не намирам вина, най-малкото в моите подзащитни
за това, че делото се гледа вече повече от две години. Да не говорим, че една от вините е на
представителя на обвинителната власт, защото тя внесе обв. акт след една година и два
месеца разследване. Така, че да говорим за това, че някой друг е виновен, че срока се е
продължил смятам, че най-малкото е некоректно спрямо останалите страни. Мярката за
неотклонение, по принцип без значение дали е някоя от изброените в чл.63 НПК или е
такава за напускане на пределите на страната има определена цел. В кориците на делото
няма нито едно док-во относно това, че моите доверители са искали да се укрият, да избягат
наказателна репресия и т.н. Тук става дума за оцеляване на многобройното им семейство,
където те са единствените работещи. В момента работят на парче, просто да не умрат от
глад. А те по принцип са работили в строителна фирма и са готови отново да работят там в
Германия, винаги когато е било необходимо са се явявали. Това, че един път са
недоразбрали според слабата им грамотност, въобще не може да бъде аргумент в тази
насока. Аз считам, че няма основание, да не говорим, че срока и ЕСПЧ също казва, че
мерките за неотклонение не могат да бъдат безгранични, а да ограничават свободното
движение на хората, а тази мярка определено от една страна ги лишава от правото труд и от
друга страна на свободно предвижване. Нямаме док-ва по делото, че те биха могли да се
укрият или да избягнат репресия при положение, че влезе в сила осъдителна присъда.
Съдът след тайно съвещание намира следното:
В рамките на досъдебното производство по отношение на подсъдимите ОРЛ. СТ. Б.,
Р. Р. АТ. и В. Р. ХР. е взета мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите
21
на страната“ която към настоящия момент търпят.
Съответните становища на страните са ясно изразени в съдебно заседание.
С молбата, а и в кориците на делото не са приложени конкретни доказателства,
обосноваващи нуждата от пребиваване на подсъдимите извън пределите на РБългария.
Основанието залегнало в нея е желанието на подсъдимите да работят в друга страна членка
на ЕС.
За да бъде уважена молбата, следва тези причини да са от категорията на
наложителните и нетърпящи отлагане, както например медицинска интервенция, участие в
международни срещи и други дейности, неприсъствието на които могат да допринесат за
значителни вредни последици за лицето, по отношение на което се води наказателно
производство.
Аргументите на защитата касаят полагане на труд в друга страна членка на ЕС, което
категорично не е от категорията на основанията за отмяна на посочената мярка и да налагат
промяна или допускане отмяна на тази мярка за процесуална принуда.
Поради горните съображения съдебния състав счита, че молбата следва да бъде
оставена без уважение, с оглед и на това, че включително и посочените твърдения са
голословни и не са подкрепени с доказателства.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Б. - защитник на подсъдимите А., Б. и
Х. за отмяна на взетата по отношение на същите в ДП мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на страната“.
Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от днес пред ВАпС, съгласно
чл. 270, ал. 4 от НПК.
ОТЛАГА делото и го насрочва за 14.01.2022 г. от 10:00 часа, за която дата и час
страните са уведомени от днес, да се призоват свидетелите: ИВ. К. ИВ., И.М. И., М. ХР. СТ.,
М. АНТ. Р., АТ. Р. АТ., ЕЛ. АНК. ХР., Р. ХР. СТ., СТ. АТ. С., АТ. Н. Б., ИВ. П. Д., ИЛ. ЛЮБ.
ИЛ. и вещото лице д-р С.М..
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 14:55 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
22
Секретар: _______________________
23