О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр.Берковица, 13.01.2015г.
Берковският районен съд, І състав в закрито заседание
на тринадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров гражданско дело № 343 по описа на
Районен съд
- Берковица за 2013г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.344, ал.3, изр. първо
във вр. с ал.2, предл. 2 от ГПК.
С молба от 08.07.2014г. (л. 590) ответникът-съделител Д.И.Д.
твърди, че от изготвянето на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Л.П.
са изминали повече от 6 месеца, че в гр. Монтана, където се намира делбения
имот, безработицата е голяма, поради което градът е станал безлюден и наемането
на помещения е трудно. Поддържа също, че инфлацията в страната се е увеличила. Счита,
че определеният от съда наем в размер 186 лв. месечно, който следва да заплаща
на ищцата Е.И.Б., е твърде завишен и моли съда да го актуализира, като за целта
назначи вещо лице, което да определи актуален наем на процесния имот.
В отговор на молбата с молба от 11.08.2014г. (л.608) ищцата-съделителка
Е.И.Б. оспорва като неоснователно искането на ответника-съделител Д.И.Д. с
твърдения, че липсват основания за намаляване размера на месечния наем. Моли
съда, в случай, че сумата от 186 лева, която е осъден да й заплаща ежемесечно
ответника, е непосилна за него или ако той не желае да й заплаща такъв наем,
съдът да постанови ответника да й отстъпи владението и ползването на първия
етаж, банята и тоалетната към него, на единия гараж и на 1/2 част от двора, за
да може да ги ползва тя.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, приема за установено
следното:
С влязло в сила решение от 08.03.2011г. по в.гр.д. №
322/2010г. на МОС е отменено решението на РС-Монтана от 08.10.2010 година,
постановено по гр.д. № 546/2009 година, вместо което е постановено допускане
извършването на съдебна делба между Е.И.Б., Д.И.Д. и З.Д.Д., по отношение на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 48489.11.390 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана, одобрени със
Заповед РД-18-29/ 05.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с
административен адрес гр. Монтана, ул.”Стефан Савов” № 23, целият от 304.00
кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до
С определение от 17.09.2013г., оставено в сила с
определение от 18.11.2013г. по в.ч.гр.д. № 303/2013г. на Окръжен съд - Монтана,
съдът е осъдил Д.И.Д. *** да заплаща на Е.И.Б. *** лв. месечно, като обезщетение за лишаване
от ползуване на собствената й 1/3 ид. част от делбените имоти, считано от влизане в сила на определението до
окончателното извършване на делбата.
Установи се по делото, от показанията на разпитаните
свидетели, и не е спорно между съделителите обстоятелството, че делбените имоти
се ползват от съделителя Д.Д., а съделителката Е.И.Б. не ползва имотите. По
делото няма доказателства, че другата ответница-съделител З.Д. ползва делбените
имоти.
От заключението на вещото лице Й.Т. по назначената
съдебно-техническа експертиза (л.698-699), неоспорено от страните, което съда
приема като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, се установи, че месечната
наемна цена на делбените имоти, в т.ч. жилищната сграда и гаража от 18 кв.м., е
в размер 529 лв. Съответно вещото лице е изчислило и припадащата се част от
тази сума на ищцата-съделител Е.И.Б. – 176 лв., съобразно квотата й в
съсобствеността – 1/3.
Въз основа на така
приетите констатации, съдът намира за обосновани следните правни изводи:
Съгласно чл. 344, ал.2 от ГПК в решението, с което се допуска делба
или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
С определението по чл.344, ал.2 ГПК се разпределя
ползването на делбените имоти между съделителите, или се определя обезщетение,
което някой от тях трябва да заплаща на други до приключване на делбата, т. е.
това разрешение има временен характер - урежда отношенията между
съсобствениците в периода от момента на влизане на постановения по реда на чл.344, ал.2 ГПК акт в сила до влизане в
сила на решението за извършване на делбата. Касае се за привременна мярка в процеса, т.е. до съдебна администрация, а
съдебния акт, който се постановява има характер на определение и не се ползва
със сила на присъдено нещо, тъй като не се разрешава материално-правен спор
между страните.
Именно защото постановеното определение не се ползва
със сила на пресъдено нещо, чл. 344, ал. 3, изр. 1 ГПК урежда възможност
постановилият го съд сам да го измени. Основанието за последващо изменение е
посочено в чл. 253 ГПК, а именно изменение на обстоятелствата. Следователно,
когато някой от съделителите подаде искане за изменение на размера на сумата,
която съдът е определил да се заплаща срещу ползването на имота, той трябва да
посочи какво изменение във фактическата обстановка е настъпило, което да налага
и промяната в размера на сумата, респ. когато неползващият имота съсобственик направи
искане за изменение на определената привременна мярка в делбата, той трябва да
посочи какво изменение във фактическата обстановка е настъпило, което да налага
и промяната в ползването на имота.
В настоящия случай ответникът-съделител Д.И.Д. е
посочил, че от първоначалното определяне на обезщетението за лишаване от
ползуване е изминал значителен период, през който безработицата в гр. Монтана и
инфлацията в страната са се увеличили, което е довело до намаляване на
търсенето на имоти в гр.Монтана и респ. до намаляване размера на наема на
делбените имоти.
Ищцата Е.И.Б. е направила искането си за промяна в
ползването на съсобствените имоти под условие - в случай, че определената от
съда сума, която е осъден да й заплаща ежемесечно ответника, е непосилна за
него или ако той не желае да й заплаща такъв наем, като не е посочила какво
изменение във фактическата обстановка е настъпило, което да налага и промяната
в ползването на имотите.
Ответникът Д.И.Д. не е заявил, че сумата, която е
осъден с определението от 17.09.2013г. да заплаща ежемесечно на ищцата е
непосилна за него, нито пък че не желае да заплаща такъв наем на ищцата.
Напротив, от молбата от 08.07.2014г. е видно, че същият желае да ползва делбените
имоти като заплаща на ищцата обезщетение за ползването на тези имоти, което да
е съобразено с променените обстоятелства.
От друга страна, по делото не са събрани доказателства
за новонастъпили обстоятелства, които да налагат изменение на установения начин
на разпределение на ползването на имотите. За да бъде постановено съвместно
ползване на имотите, трябва или същите да са станали поделяеми, за което няма
нито твърдения, нито данни да се е случило на този етап от производството, или
отношенията между съсобствениците да са се подобрили. За последното също няма
представени доказателства. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че
отношенията между страните са изключително обтегнати и постановяване на
съвместно ползване на делбените имоти би било крайно неподходящо и само би
влошило допълнително усложнената вече фактическа обстановка.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
най-целесъобразно е ответника Д.И.Д. да продължи да ползва изцяло имотите срещу
плащане на обезщетение за ползването им до окончателното прекратяване на
съсобствеността върху тях.
От заключението на изслушаната в производството
съдебно-техническа експертиза, обаче, се установява, че средната пазарна наемна
цена, която може да бъде получена за процесните имоти понастоящем, възлиза на
сумата 529 лв. Това означава, че определеният с определението от 17.09.2013 г.
размер на обезщетението по чл.344, ал.2, пр.2 от ГПК се явява несъответен на
действителното състояние на имотите към настоящия момент, респективно и на
ползата, която може да бъде получена от тези имоти. Определението следва да
бъде изменено по реда на чл.344, ал.3 от ГПК, като въз основа на заключението
на техническата експертиза съдът приема, че справедливият размер на месечното
обезщетение по чл.344, ал.2, пр.2 от ГПК, което ответникът Д.Д. следва да плаща
на ищцата Е.И.Б. за лишаване от
ползване на собствената й 1/3 ид. част от делбените имоти, считано
от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на
делбата, възлиза на сумата 176 лв., съответна на квотата й в
съсобствеността.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.344, ал.3, изр. първо във вр. с ал.2, предл. 2 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определението от 17.09.2013 г. по гр.д. № 343/2013
г. на БРС, като ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Е.И.Б., ЕГН ********** ***, СУМАТА 176 лв. месечно, като
обезщетение за лишаване от ползуване на собствената й 1/3 ид. част от делбените имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 48489.11.390 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Монтана, одобрени със Заповед РД-18-29/ 05.04.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, с административен адрес гр. Монтана, ул.”Стефан Савов” № 23,
целият от 304.00 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване-ниско застрояване /до
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен
срок от връчването му на съделителите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: