МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 1870-А/07.07.2011 г.,
постановена
по НОХД № 4411/2010 г. по описа на БРС
Съдебното
производство по делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт
на прокурор при БРП, с който против подсъдимия М.Р.М. с ЕГН ********** са повдигнати
следните обвинения:
1. За това,
че на неустановена дата през периода 03.04.2010 г. – 07.04.2010 г., в с.
Равнец, обл. Бургаска, от Трафопост с диспечерско наименование “Военна помпа
летище”, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с М.Х.И. с
ЕГН ********** и с Н.Х.И. с ЕГН **********, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот – счупване на катинар на входна врата на
трафопоста, чрез използване на техническо средство – щанга и чрез използване на
МПС – л.а. “БМВ” с рег. ***, собственост на М.Х.И., е отнел чужди движими вещи
– 10 м. меден проводник със сечение 4х16 кв.мм. на стойност 74,80 лева и 16 бр.
медни обувки на обща стойност 28,80 лева, всички вещи – на обща стойност 103,60
лева, собственост на “ЕВН България Електроразпределение” АД, КЕЦ Бургас – Юг,
от владението на МОЛ Н.Г.П. с ЕГН **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не е маловажен случай и е извършено
в условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл
195, ал. 1, т. 3-5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1,
б. “а” НК;
2. За това,
че на неустановена дата през периода 03.04.2010 г. – 07.04.2010 г., в с.
Равнец, обл. Бургаска, от Трафопост с диспечерско наименование “Военна помпа
летище”, като съизвършител с М.Х.И. с ЕГН ********** и с Н.Х.И. с ЕГН **********,
е повредил незаконно чужда движима вещ – трансформатор с алуминиеви намотки с
капацитет 100 kVА, на стойност 320,40
лева, собственост на “ЕВН България Електроразпределение” АД, КЕЦ Бургас – Юг с
МОЛ Н.Г.П. с ЕГН ********** – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
В хода на
съдебното производство, проведено в отсъствие на подсъдимия по реда и на осн.
чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, представителят на БРП поддържа обвиненията против
подсъдимия, считайки същите за безспорно доказани, не
ангажира допълнителни доказателства и моли за налагане на подсъдимия на
наказания при условията на чл. 54 НК, както следва: за престъплението по пункт
1 от обвинението - на наказание ЛОС за срок от три години, а за престъплението
по пункт 2 от обвинението – на наказание ЛОС за срок от една година, като на
осн. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия бъде определено и наложено едно общо
най-тежко наказание между двете, а именно – общо наказание ЛОС за срок от три
години при определен първоначален строг режим на изтърпяването му.
Защитникът на подсъдимия счита деянията на подсъдимия по
обвиненията против него за доказани по безспорен начин от обективна и
субективна страна в хода на наказателното производство, също не ангажира допълнителни
доказателства и моли за налагане на подсъдимия на наказания при условията на
чл. 55 НК.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. М.Р.М. е осъждан многократно, като към момента на извършване на
деянията по настоящото обвинение, подсъдимият вече е бил осъждан по НОХД № 1769/2007
г. на БРС, в сила от 10.07.2007 г., на ЛОС за срок от ЕДНА ГОДИНА.
“ЕВН
България Електроразпределение” АД, КЕЦ Бургас – Юг с МОЛ - свид. Н.Г.П.,
притежавало трафопост с диспечерско наименование “Военна помпа летище”, намиращ
се в близост до с. Равнец, обл. Бургаска – по пътя за с. Братово.
В началото
на м. 04/2010 г., в с. Равнец подс. М. се срещнал със свидетелите М.Х.И. и Н.Х.И.,
с които се познавал. При срещата им, свид. Н.И. предложил тримата да отидат до
трафопоста по пътя за с. Братово и да отнемат от там медни кабели, които да
продадат като вторични суровини. След като подсъдимия и свид. М.И. се съгласили
с предложението на свид. Н.И., на неустановена дата през периода 03.04.2010 г.
– 07.04.2010 г., тримата заедно отишли
до трафопоста (който преди това вече били огледали) с л.а. “БМВ” с рег. ***,
собственост на свид. М.И.. Пристигайки до трафопоста, тримата отишли до вратата
му и подсъдимият разбил с носена от него щанга катинарът, който я заключвал,
след което тримата през вратата проникнали в трафопоста. Вътре същите открили
части от алучиний и желязо, които решили да не вземат, тъй като последните
нямали висока стойност като вторични суровини. Тогава подс. М. видял
трансформатор с алуминиеви намотки с капацитет 100 kVА, чрез който се захранвали с ток
близките имоти, и предложил да вземат от него медните обувки и медния кабел. В
изпълнение на това, подсъдимият и свидетелите М.И. и Н.И. изтръгнали от
трансформатора 10 м. меден проводник със сечение 4х16 кв.мм. и 16 бр. медни
обувки, собственост на “ЕВН България
Електроразпределение” АД, КЕЦ Бургас – Юг, като по този начин повредили
трансформатора и преустановили захранването на близките имоти. След това,
заедно с отнетите от тях вещи, тримата напуснали трафопоста, натоварили вещите
на лекия автомобил, с който се били придвижили и впоследствие ги занесли до
пункт за изкупуване на вторични суровини в кв. “Долно Езерово”, гр. Бургас. Там
тримата продали отнетите медни вещи на свид. М.Я.Я. – изкупчик в пункта, а
получените от продажбата пари си разделили и похарчили.
Към датата на
отнемането им, стойността на 10 м. меден проводник със сечение 4х16 кв.мм. била
74,80 лева, и на 16 бр. медни обувки - общо била 28,80 лева, или всички отнети вещи
възлизали на обща стойност 103,60 лева.
Към датата на
повреждането му, стойността на трансформатор с алуминиеви намотки с капацитет
100 kVА, била 320,40 лева.
В хода на
образуваното против тях наказателно производство във връзка с извършените
деяния, подс. М. и свидетелите М.И. и Н.И. възстановили изцяло стойността на
отнетите и повредени вещи.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства,
обективирани в гласните – безпротиворечивите и последователни относно горните
обстоятелства показания на свидетелите Я., К., Н. И., П.,***, дадени в хода на
съдебното следствие /на л. 63, 64, 72 и 73 по описа на мателиалите по НОХД № 4411/2010
г. на БРС/, показанията на свидетелите К. и П., дадени в хода на досъдебното производство /на л. 53 и
57 по описа на материалите по ДП № 02-397/2010 г. на 02 РУП на МВР – Бургас/ и приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК (по
отношение на показанията на свид. К.) и на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК (по
отношение на показанията на свид. П.) и обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на досъдебното производство /на л. 36 по описа на материалите по ДП №
02-397/2010 г. на 02 РУП на МВР – Бургас/ и приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 НПК, и в писмените /на л. 8-10,
20, 21, 62-65, 70 и 73-76 по описа на материалите по ДП № 02-397/2010 г. на 02
РУП на МВР – Бургас и на л. 12, 13 и 43 по описа на материалите по НОХД №
4411/2010 г. на БРС/ доказателствени средства, както и от неоспореното от
страните и прието от съда заключение на вещото лице по изготвената в хода на
досъдебното производство оценъчна експертиза /на л. 59 и 60 по описа на
материалите по ДП № 02-397/2010 г. на 02 РУП на МВР – Бургас/.
Във връзка с анализа на доказателствения материал по делото съдът счита
за необходимо да отбележи, че част от този материал - извън посочения по-горе
/на л. 18, 23, 25 и 27 по описа на материалите по ДП № 02-397/2010 г. на 02 РУП
на МВР – Бургас/, се явява неотносим по повдигнатите против подсъдимия обвинения,
поради което и не е обсъден по същество от съда при постановяване на настоящата
присъда.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на
така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че с
деянията си подс. М. действително е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3-5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
29 ал. 1, б. „а” НК и престъпния състав на чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, тъй като на неустановена дата през периода 03.04.2010 г. –
07.04.2010 г., в с. Равнец, обл. Бургаска, от Трафопост с диспечерско
наименование “Военна помпа летище”, след предварителен сговор и в съучастие
като съизвършител с М.Х.И. с ЕГН ********** и с Н.Х.И. с ЕГН **********, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на
катинар на входна врата на трафопоста, чрез използване на техническо средство –
щанга и чрез използване на МПС – л.а. “БМВ” с рег. ***, собственост на М.Х.И.,
е отнел чужди движими вещи – 10 м. меден проводник със сечение 4х16 кв.мм. на
стойност 74,80 лева и 16 бр. медни обувки на обща стойност 28,80 лева, всички
вещи – на обща стойност 103,60 лева, собственост на “ЕВН България
Електроразпределение” АД, КЕЦ Бургас – Юг, от владението на МОЛ Н.Г.П. с ЕГН **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
е маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив, както и на
неустановена дата през периода 03.04.2010 г. – 07.04.2010 г., в с. Равнец, обл.
Бургаска, от Трафопост с диспечерско наименование “Военна помпа летище”, като
съизвършител с М.Х.И. с ЕГН ********** и с Н.Х.И. с ЕГН **********, е повредил
незаконно чужда движима вещ – трансформатор с алуминиеви намотки с капацитет
100 kVА, на стойност 320,40
лева, собственост на “ЕВН България Електроразпределение” АД, КЕЦ Бургас – Юг с
МОЛ Н.Г.П. с ЕГН **********.
Квалификацията
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК на кражбата на подсъдимия в случая е
обусловена от използвания от него и от свидетелите М. И. и Н. И. начин на
проникване в помещението, от което е извършена кражбата – чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, изразяващо се в счупването от подсъдимия на катинара на входната врата на
помещението чрез използването техническо средство - метална щанга.
Квалификацията
по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК на кражбата на подсъдимия в
случая е обусловена от наличието на предварителен сговор за извършването й
между подсъдимия и свидетелите М. И. и Н. И., като самата кражба не
представлява маловажен случай – с оглед степента на обществена опасност на
подсъдимия, който е многократно осъждан за кражби.
Квалификацията
по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” НК на кражбата на на подсъдимия в
случая е обусловена от наличието към момента на извършването й на предходно
осъждане на този подсъдим – цитираното по-горе негово осъждане по НОХД № 1769/2007
г. на БРС, като същевременно по отношение на наказанието по това осъждане не е
изтекъл срокът по чл. 30 НК.
Деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината “пряк умисъл” по см. на чл. 11, ал.
2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЯТА:
1.
За престъплението на подс. М. по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3-5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” НК законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА от три до петнадесет години и евентуално – наказание КОНФИСКАЦИЯ до ½
от имуществото на виновния.
С оглед относително
високата степен на обществена опасност на дееца – предвид наличието към момента
на извършване на процесната кражба на множество предходни негови осъждания за
други престъпления против собствеността - извън осъждането му, обуславящо
квалификацията по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” НК, както и предвид
обстоятелството, че към настоящия момент подсъдимият се укрива с цел избягване
на наказателно преследване по настоящото дело, съдът намира, че за целите на
чл. 36 НК за престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3-5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и б. “б НК, на подс. М. следва да бъде наложено
наказание при условията на чл. 54 НК. Във връзка с последното съдът намира за
необосновано в случая приложението на института на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при
определяне на наказанието на подс. М., като счита, че относително ниската
стойност на щетите от престъплението, възстановяването на тези щети и оказаното
от подсъдимия в хода на досъдебното наказателно производство съдействие, могат
единствено да обусловят налагането на наказание при условията на чл. 54 НК в
минималния, предвиден в закона размер, но не и да мотивират приложението на
института на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК по отношение на това наказание, тъй като
същите – с оглед установената относително висока степен на обществена опасност
на дееца, не се явяват нито многобройни, нито изключителни по см. на чл. 55,
ал. 1 НК. По отношение на конкретния размер на наказанието съдът – въпреки
установената относително висока степен на обществена опасност на дееца, намира,
че целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на подс. М. бъде
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в минималния, предвиден в закона размер,
а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ. На осн. чл. 61, т. 2, вр.
чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно от подс.
М. в затвор при определен първоначален СТРОГ режим.
Отново с оглед целите на чл. 36, ал. 1 НК и предвид липсата на установено
по делото лично имущество на подс. М., съдът счита, че в случая на този
подсъдим не следва да се налага наказанието по чл. 196, ал. 2 НК.
2.
За престъплението на подс. М. по чл. 216,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА до пет години.
Отново
с оглед относително високата степен на обществена опасност на дееца – съображения
за която бяха изложени по-горе в настоящите мотиви, на подс. М. следва да бъде наложено наказание при условията на
чл. 54 НК. Във връзка с последното съдът отново намира за необосновано в случая
приложението на института на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при определяне на
наказанието на подс. М., като счита, че относително ниската стойност на щетите
от престъплението, възстановяването на тези щети и оказаното от подсъдимия в
хода на досъдебното наказателно производство съдействие, могат единствено да
обусловят налагането на наказание при условията на чл. 54 НК, а именно – на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. На осн. чл. 61, т. 2, вр.
чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС така наложеното наказание следва също да бъде изтърпяно от
подс. М. в затвор при определен първоначален СТРОГ режим.
Тъй
като деянията, предмет на настоящите обвинения против М. са извършени от
последния при условията на чл. 23, ал. 1 НК, на основание цитираната законова
разпоредба на подсъдимия следва да бъде определено и наложено едно ОБЩО
НАКАЗАНИЕ в размер на най-тежкото измежду наказанията, наложени му по-горе за
отделните престъпления, а именно – общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ТРИ ГОДИНИ. На осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС така наложеното ОБЩО
НАКАЗАНИЕ следва също да бъде изтърпяно от подс. М. в затвор при определен първоначален
СТРОГ режим. Съдът счита, че за целите на чл. 36 НК не е наложително по
отношение на така определеното и наложено общо наказание да бъде прилаган
институтът на чл. 24 НК.
РАЗНОСКИТЕ:
Накрая съдът се произнесе по
направените в хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски
общо в размер 40 лв. – за възнаграждение на вещото лице по изготвената в хода
на досъдебното производство оценъчна експертиза, като предвид признаването на подсъдимия
за виновен по повдигнатите му обвинения, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, съдът
възложи в тежест на последния разноски в размер на 1/3 от общо направените
такива, а именно – разноски в размер на 14 лева.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала: Р.С.А.-В.