№ 3773
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110217757 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Ц. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
026345/31.10.2023 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради необоснованост и
липса на осъществено от жалбоподателя нарушение от субективна страна. В жалбата е
изложено, че жалбоподателят като водач на специален автомобил за Пътна помощ
единствено е свалил процесния автомобил без регистрационни табели от платформата, а не
го е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване. В жалбата се акцентира и
на допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на принципа ne
bis in idem и наличието на наказателно и административнонаказателно производство за
същото деяние. Затова се претендира отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призован, се явява лично, като се
възползва и от правото си да даде обяснения. В тях той разказва как е откарал автомобила
без регистрационни номера до КАТ, но е бил върнат и му е било разпоредено бързо да
напусне двора на КАТ, без служителите да позволят на специализирания автомобил да влезе
в двора и да го натовари. Затова му се наложило да управлява автомобила няколко метра,
излизайки от двора на КАТ и насочвайки го към паркиралия наблизо специализиран
автомобил, който да го натовари.
Неговият упълномощен процесуален представител адв. В. Ч., заявява, че поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП поради изложените в нея съображения. Настоява, че
1
жалбоподателят е изпълнявал полицейско разпореждане да напусне двора на КАТ и затова е
управлявал автомобила без регистрационни номера на кратко разстояние на съседната
улица. Моли и за присъждането на направените от жалбоподателя разноски за адвокатска
защита.
Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт *** са депозирани
писмени бележки с молба за потвърждаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.07.2023 г. сутринта, в гр. София, жалбоподателят И. Н. докарал с помощта на
специализиран автомобил до двора на ОПП СДВР лек автомобил *** модел „***“ без
регистрационни табели, с шаси № *** за регистрация. Но тъй като за автомобила били
заявени специални номера, а те не били налични, жалбоподателят бил информиран, че в
този ден е невъзможно да се извърши регистрацията и следва да дойде отново на следващия
ден. Той се обадил на своя приятел св. ***, който управлявал специализирания автомобил,
докарал ***а и го помолил да дойде, за да откарат автомобила. В този ден в двора на ОПП
СДВР, находящ се на ул. Лъчезар Станчев № 4, се извършвали строително-ремонтни
дейности, като се премахвали павилиони. Затова пристигналият около 13:00 часа св. *** не
бил допуснат да влезе в двора със специализирания автовоз и там да натовари автомобила
***. На жалбоподателя било наредено от неустановен полицейски служител бързо да изкара
автомобила извън двора, че пречи и да го качи на автовоза на улицата. Следвайки дадените
му инструкции, жалбоподателят Н. привел в движение автомобила *** и с него излязъл
извън бариерата на ОПП СДВР, като наблизо го чакал св. *** с автовоза. Но незабавно след
излизането му от двора на ОПП СДВР жалбоподателят бил забелязан от полицейски патрул,
който се прибирал към ОПП СДВР. Така около 13:20 часа св. И. Ц. на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП СДВР спрял за проверка жалбоподателя на ул. Лъчезар Станчев №
4, на няколко метра от бариерата на ОПП СДВР с посока на движение изход, към бул. ****
Св. Ц. видял, че жалбоподателят разговаря по мобилния си телефон, без да използва
устройството в режим „свободни ръце“.
Св. Ц. установил самоличността на водача, както и обстоятелството, че автомобилът
*** няма регистрационни табели и не е регистриран в Република България. Водачът обяснил
на св. Ц., че му е било разпоредено да изкара автомобила извън двора на ОПП СДВР на
собствен ход, за да го качи на намиращия се наблизо автовоз.
Въпреки това младши автоконтрольор И. Ц. съставил АУАН № 030462/10.07.2023 г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец на
нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не
изложил възражения срещу акта, но депозирал такова в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в което
сочи същите доводи като в жалбата. В акта нарушението било описано като управление на
МПС, което е без регистрационни табели и не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН
било описано и нарушение на чл. 104а от ЗДвП, свързано с използването на мобилния
телефон.
След постъпването на акта в СДВР, била образувана преписка Вх. № 4332р-59840/2023
г. по описа на 01 РУ СДВР, тъй като било преценено, че жалбоподателят е извършил
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След изпращането на преписката на СРП е
постановен отказ за образуване на ДП от 20.10.2023 г. поради липсата на доказателства за
извършено престъпление от субективна страна. Но в постановлението за отказ прокурорът
от СРП е постановил постановлението и събраните материали по преписката да се изпратят
на ОПП СДВР за преценка за издаване на НП и санкциониране на водача за нарушението на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП /описано в АУАН/.
Въз основа на АУАН № 030462/10.07.2023 г. и постановление за отказ за образуване на
2
ДП от 20.10.2023 г., на 31.10.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от
ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя Н. административни наказания
"глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. В НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е описано по идентичен начин като
в акта. В това НП не е наложено наказание за нарушението по чл. 104а ЗДвП, описано в
акта.
Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е
отбелязана 24.11.2023г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 08.12.2023 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от дадените от
жалбоподателя обяснения, показанията на св. Ц. и ***, както и от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК,
които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира
показанията на свидетеля ***, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни,
подкрепени от дадените обяснения от жалбоподателя и писмените доказателства по делото.
Съдът се довери отчасти и на показанията на св. Ц., който е спрял за проверка управлявания
от жалбоподателя автомобил, защото той е говорел по телефона и е установил, че
автомобила е без регистрационни табели и не е регистриран на територията на страната. Св.
Ц. обаче заявява, че не си спомня за обяснението на жалбоподателя, че е управлявал
автомобила само, за да го качи на платформата, която не е била допусната до двора на ОПП
СДВР. Съдът не се довери на този свидетел и относно посоката на движение на автомобила
и че той се е бил насочил към входа на ОПП СДВР, което се оборва от останалите събрани
доказателства. Безспорно установена е и самоличността на водача, който е представил
своята лична карта за проверка.
Съдът се довери и на дадените от жалбоподателя обяснения, които са логични и
непротиворечиви и намират доказателствена опора в показанията на св. ***. Последният
потвърждава, че не му е било позволено да влезе с автовоза в двора на ОПП СДВР и е
изчакал наблизо жалбоподателя да докара автомобила ***. От представеното прокурорско
постановление за отказ за образуване на ДП, както и от показанията на свидетелите, се
установява, че автомобилът не е разполагал със СРМПС и регистрационни номера, тъй като
не е бил надлежно регистриран в страната. Съдът установи също и съдържанието на
постановлението за отказ да се образува ДП и изпращането му на ОПП СДВР.
Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят
Н. действително е управлявал автомобила *** на 10.07.2023 г., който не е бил регистриран
по надлежния ред и не е имал поставени регистрационни табели. Но съдът взе предвид и
всички останали обстоятелства, установени по делото и преди всичко мястото на
установяване на нарушението и причините жалбоподателят да го управлява.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
3
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2, вр. т.2.1 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в СДВР имат право да издават
фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 3.10 от същата заповед, наказателни
постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в
СДВР. Заеманата длъжност от подписалата НП *** се установява от Заповед № 8121К-
13140/25.10.2019 г. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално
компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН и установяване на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и от изпращането на постановлението за отказ.
ЗАНН допуска след съставянето на АУАН, делото да се изпрати на прокуратурата при данни
за престъпление, но в случая не би могло да се претендира приложение на принципа „non bis
in idem”, доколкото не е образувано ДП, а е постановен отказ да се образува такова. В този
смисъл в жалбата превратно се твърди, че по случая е образувано наказателно производство,
което е прекратено и в тази връзка са изложени пространни доводи. Но в случая се
установява, че не е образувано наказателно производство, а единствено преписката е
изпратена до СРП за преценка дали да бъде образувано такова и в последствие е постановен
отказ за образуване на ДП. Следователно, неверни са твърденията за едновременно наличие
на административно и административно-наказателно производство спрямо лицето за едно и
също деяние. В този смисъл по никакъв начин не са нарушени правата на жалбоподателя и
не са били налице предпоставките за прекратяване на административнонаказателното
производство.
Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано, е
достатъчно конкретизирано по отношение на време, място, начин на извършване и
самоличност на наказаното лице, поради което не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. В АУАН и НП ясно е посочено конкретното място, където е извършена проверката
на жалбоподателя. По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал автомобила,
който е бил без поставени регистрационни табели и без надлежна регистрация. Именно от
така посоченото място на нарушението /ул. Лъчезар Станчев №4 с посока на движението
към бул. **** съдът изведе, че се касае за автомобил, напускащ двора на ОПП СДВР. А
причините за това се установяват от обясненията на жалбоподателя и показанията на св. ***,
които съдът кредитира.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.“ В чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на
неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство.
В случая към 10.07.2023 г. автомобилът *** е бил без надлежна регистрация, съответно
и без поставени на него регистрационни табели. Като на тази дата жалбоподателят е
управлявал автомобил без надлежна регистрация /независимо от причината/, той от
обективна страна е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В случая деянието на пръв поглед е осъществено и от субективна страна, доколкото
водачът е знаел, че автомобилът няма поставени регистрационни табели и именно поради
4
това е транспортиран със специализиран автомобил до мястото на регистрацията му –
сградата на ОПП СДВР. Но в случая следва да се изследват конкретните причини за това
действие на жалбоподателя. По делото безспорно е установено, че той е осигурил автовоз за
извозването на автомобила, който не е могъл да регистрира процесния ден. Но поради
създадената организация в двора на ОПП СДВР, свързана с осъществявани ремонтни
дейности, не е било позволено на автовоза да влезе в двора и там да натовари автомобила.
Следователно, на практика не е съществувала друга възможност автомобилът *** да бъде
натоварен на автовоза и изкаран от двора на ОПП СДВР освен той да се придвижи на
собствен ход до паркиралия в непосредствена близост автовоз, управляван от св. ***.
Жалбоподателят не е бил допуснат и да остави автомобила на мястото до следващия ден. В
контекста на изложеното, съдът взе предвид и изложеното от жалбоподателя, че служител
на ОПП СДВР му е разпоредил незабавно да напусне двора на ОПП СДВР с автомобила,
независимо че същият не е регистриран, защото пречел на останалите. В случая
жалбоподателят се е съобразил с даденото му устно нареждане от полицейски орган,
съгласно задължението му по ЗМВР, като е недопустимо въз основа на това да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност. С оглед на всички изложени
съображение, съдът прие, че създадената организация в ОПП СДВР при регистрацията на
автомобили, когато не се позволява на автовозите да влязат до пункта за регистрация,
създава условия за нарушаване на правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В тези случаи водачите
са принудени да управляват нерегистрирано МПС на кратко разстояние, за да го разтоварят
или натоварят на автовоза. Но така описаното поведение не разкрива признаците на
административно нарушение, тъй като липсва умисъл в действията на водачите, принудени
от служителите на ОПП СДВР да нарушават закона.
Воден от всичко изложено, съдът прие, че в случая не се установява виновното
извършване на деянието от страна на жалбоподателя, което изключва и отговорността му за
извършеното от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Следователно са налице
основанията за отмяна на обжалваното НП.
Дори да се приеме от формална страна, че жалбоподателят е извършил нарушението
умишлено, като е съзнавал обществената му опасност и е целял именно управлението на
МПС въпреки липсата на надлежна регистрация, то биха били налице основанията по чл. 28
ЗАНН.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът обсъди и съответно намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН
като отчете характера и вида обществени отношения, охранявани от разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. Във връзка с преценката за обществената опасност на деянието съдът взе
предвид установената нетипична фактическа обстановка в сравнение в обичайните случаи
на подобни нарушения. Очевидно в случая жалбоподателят е искал единствено да придвижи
автомобила до платформата на автовоза, който е осигурил за неговия превоз, след като го е
откарал за регистрация до ОПП СДВР. Това сочи намерението на жалбоподателя да избегне
извършване на нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като същият не бъде управляван по
пътищата, отворени за обществено ползване, а бъде превозван до мястото на регистрацията
му, съответно и след това обратно до мястото на съхранението му. Но обективно
невъзможно е автомобилът да бъде придвижен до пункта за регистрация или качен на самия
автовоз, освен на собствен ход, което включва свалянето му от платформата на
специализирания автомобил и съответно качването му на същата платформа.
Жалбоподателят е направил всичко възможно това да се случи в двора на ОПП СДВР, но от
полицейските служители е бил отказан достъп на автовоза. Макар в действителност
жалбоподателят да е привел в движение автомобила ***, очевидно целта в случая е била не
ползването му по предназначение за превозване на хора и товари, а единствено изпълнение
на даденото му устно разпореждане да изкара автомобила, който този ден не е можело да
бъде регистриран.
5
В конкретния случай жалбоподателят е изпълнил даденото му разпореждане и е
управлявал нерегистрирания автомобил *** за няколко метра извън двора на ОПП СДВР.
Очевидно, дори при извод за наличие на умисъл в действията на жалбоподателя, това
представлява маловажен случай на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото не разкрива
никакви общественоопасни последици и не е увредило или застрашило защитаваните от
разпоредбата обществени нарушения. В противен случай би се стигнало до абсурдната
ситуация полицейски служители да санкционират водача на всеки автомобил, откаран до
сградата на ОПП СДВР за неговата регистрация и поставяне на табели, доколкото същият
следва да бъде свален от специализирания автомобил и на собствен ход да се придвижи до
мястото, където длъжностните лица поставят издадените за МПС регистрационни табели.
С оглед на всичко изложено, съдът преди всичко прие, че в случая не се доказа
виновно поведение на водача, а алтернативно са налице и основания за прилагане на чл. 28
от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно, поради което жалбата се явява
основателна и НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, се явява основателна и претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на
чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото
в проведеното съдебно заседание е участвал лично упълномощения адв. Ч., който е
осъществил процесуално представителство на жалбоподателя. Той е представил
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение
в размер на 400 лева за адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е
изплатен изцяло на адв. Ч., видно от отбелязването върху договора, който служи и за
разписка. Следователно претенцията е изцяло основателна и възнаграждението в размер на
400 лева следва да бъде присъдено на жалбоподателя, доколкото не се явява прекомерно и е
съобразено с тежестта на наложените на жалбоподателя наказания.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-026345/31.10.2023 г. издадено от
началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя И. Ц. Н. на
основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да ЗАПЛАТИ на жалбоподателя И. Ц. Н. с ЕГН ********** сумата
от 400.00 лева, представляваща възнаграждение за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6