Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………..2021
г.
гр. Провадия
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПРОВАДИЯ, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Катя Савова
с участието на секретаря Мариана Ангелова,
след като разгледа докладваното от съдията АНД № 179 по описа за 2020 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Д.И., подадена
чрез адв. Й.А. ***, срещу Наказателно постановление № 20-0324-000302 от 12.05.2020
г., издадено от началник група към ОД МВР Варна, РУ Провадия, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправя искане за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Й.А. ***, който поддържа въззивната
жалба и искането за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 05.04.2020 г. в 21.20 часа в гр. Провадия,
южна промишлена зона под надлез юг, на улица без име посока гр.Тервел жалбоподателя
И.Д.И. управлявал собствения си лек автомобил ***, като извършвал резки
маневри, върти моторното превозно средство в кръг, преднамерено извежда автомобила
извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните му
гуми- дриф. Автомобила на жалбоподателя бил забелязан от полицейски автопатрул
на РУ Провадия, които били със служебния автомобил под надлез юг и се движели
срещу автомобила на въззивника.
Полицейските спрели за проверка въпросния
автомобил и провели разговор с жалбоподателя, след което потърсили съдействие
на колегите си дежурни по КАТ, които пристигнали на место.
Св. Р. З. съставил срещу жалбоподателя АУАН
за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който последният
подписал без възражения. В срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН. На 12.05.2020
г. началник група към ОД МВР Варна към РУ Провадия В. Т. издал обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. Р.З., св. А. Н.,
св. И.М. и св. М.А. и писмени доказателства и доказателствено средство:заповед
на министъра на вътрешните работи.
Авторството на деянието и неговата субективна
страна се установява на първо място от показанията св. И.М. и св. М.А., които
съдът кредитира изцяло като вътрешно непротиворечиви, последователни и логични.
Св. И.М. и св. М.А. са свидетели очевидци на деянието и възпроизвеждат в
идентична хронологична последователност непосредствено възприетите от тях
събития и по-конкретно действията на жалбоподателя. От показанията на посочените
двама свидетели се установява, че жалбоподателят извършвал резки маневри с
автомобила, криволичейки на ляво и дясно, въртял моторното превозно средство в
кръг, преднамерено извеждал автомобила извън контрол чрез презавиване,
довеждайки до загуба на сцепление на задните му гуми с пътната настилка.
При анализа на доказателствената стойност на
съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т. е. удостоверените от контролните органи факти се
считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи,
а напротив показанията на св. Р.З. и св. А. Н. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи за основа на направените от
съда фактически изводи.
Съдът намира за достоверни и останалите
представени по делото писмени доказателства, поради това че същите са
еднопосочни и непротиворечиви.
По изложените съображения за достоверност на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, съдът направи въз основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е
подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не
констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН
е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Императивната разпоредба на чл. 104б, т. 2 ЗДвП забранява на водачите
на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Дефиницията за път, отворен за обществено
ползване, се съдържа в чл. 2,
ал. 1 ЗДвП, съгласно която отворен за обществено ползване е всеки път,
условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. В
изр. 2 от посочената разпоредба е регламентирано задължение за лицата,
стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, да ги
обозначат.
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е нарушил забраната, регламентирана в чл. 104б, т. 2 ЗДвП, тъй като на 05.04.2020
г. в 21.20 часа в гр. Провадия, южна промишлена зона под надлез юг, на улица
без име посока гр.Тервел жалбоподателя И.Д.И. управлявал собствения си лек
автомобил ***, като извършвал резки маневри, върти моторното превозно средство
в кръг, преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване,
довеждайки до загуба на сцепление на задните му гуми- дриф, която улица също
представлява път, отворен за обществено ползване. Така описаните действия с МПС
не са такива по превоз на хора и товари.
От субективна страна предвид формалния
характер на нарушението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да
бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът И.И.
съзнателно е извършил резки маневри, свързани и с ускорено извършване на презавиване,
което е довело до загуба на сцеплението на задните гуми и приплъзване на
автомобила. Прекият умисъл на жалбоподателя съдът изведе от показанията на
разпитаните по делото полицейски служители. Рязкото завиване и приплъзването на
автомобила се е дължало изцяло на планирани и съзнателно осъществени действия
на водача, а не на обективни фактори, каквито биха могли да бъдат мокра пътна
настилка, заледяване на пътното платно и т. н.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя и че не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на описание на извършеното нарушение – в АУАН и НП ясно и
недвусмислено са описани действията на водача, с които актосъставителят и
наказващият орган са приели, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Възражението, че в конкретния случай е налице
единично занасяне, което и могло да се дължи на обективни фактори, каквито
например са високата скорост и наличието на пътна настилка от пясък или чакъл,
остана недоказано. Посоченото води до единствения възможен извод, че
жалбоподателят целенасочено е извел управляваното от него МПС извън контрол и е
предизвикал загубата на сцепление на задните гуми чрез приплъзване.
При проведения разпит св. И.М. и св.М.А.
посочват, че жалбоподателят е управлявал криволичейки с автомобила, като са се
чували звуци от гумите му, като това обстоятелство не е необходимо да бъде
описано изрично в АУАН и НП, доколкото съставомерното обстоятелство в случая се
явява използването на пътя за цели извън тези за превоз на хора и товари.
Действително съгласно чл.
42, т. 4 ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН АУАН и НП трябва да съдържат задължително описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Възражението
на жалбоподателя, че при посочване на повече обстоятелства в АУАН и НП биха
били приложими и санкционните разпоредби на чл.
180, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП и чл.
179, ал. 1, т. 5 ЗДВП като ирелевантно за законосъобразността на
наказателното постановление не следва да бъде обсъждано.
Не е налице твърдяната липса на описание на
конкретното място, на което е било извършено нарушението. В АУАН и НП ясно и
недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено в гр. Провадия под надлез
юг в южна промишлена зона.
По отношение на възражението за допуснато
нарушение на чл.
52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да
бъде основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две
причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички
доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава
делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не
връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го
решава сам, по същество. По тези съображения непосочването в НП на
доказателствата, които потвърждават нарушението, не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правото
на защита на нарушителя.
Не е налице и твърдяната липса на мотиви
поради това, че както АУАН, така и НП съдържат фактическо описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и неговата правна
квалификация. Нито в чл. 42 ЗАНН, нито в чл.
57 ЗАНН има изискване за други мотиви, освен фактическото описание на
нарушението и посочване на законните разпоредби, които са били нарушени
виновно.
Неоснователно се явява и възражението, че
актосъставителят и административнонаказващият орган не са посочили целта, за
която нарушителят е използвал пътя, отворен за обществено ползване. Изрично в
АУАН и в НП е описано, че моторното превозно средство съзнателно е изведено
извън контрол предвид доведената загуба на сцеплението на задните гуми.
Описаното представлява постигнатата от водача на МПС цел, която е описана както
в АУАН, така и в НП.
В случая неприложим се явява институтът на
случайното деяние по смисъла на чл. 15 от НК, доколкото нарушението е формално (на просто извършване), а чл. 15 от НК е приложим само по отношение на резултатните престъпления, респективно
административни нарушения.
По приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът намира, че в настоящия случай е
неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив
касае се за типично нарушение. Нещо повече – управлението на МПС е дейност,
която винаги е източник на повишена опасност, а извеждането на моторно превозно
средство извън контрол благоприятства настъпването на инциденти със значителни
общественоопасни последици, поради което и процесното нарушение не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
По отношение на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл.
175а, ал. 1, пр. 3 ЗДВП предвижда административни наказания лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
за водач, който полза пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Поради това, че размерът на предвидените
наказания е фиксиран, пред съда не е поставен въпросът за тяхната евентуална
завишеност, респ. несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват
на въззиваемата страна –РУ - Провадия, която обаче не претендира присъждането
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0324-000302 от 12.05.2020
г., издадено от началник група към ОД МВР Варна, РУ Провадия, с което на И.Д.И.
ЕГН ********** с адрес *** са наложени административни наказания глоба в размер
на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ: