Р Е Ш Е Н И Е
05.10.2020
г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. ІІІ
Районен съд – Дупница състав
17 септември 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива
Георгиева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 608 2020
дело № по описа за година.
Производството
по делото е образувано по жалба на Л.Л.А., с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***, област Благоевград, чрез адв. С.Г. *** против Наказателно
постановление № 19-0348-00838/12.12.2019 г. на Началник Група към ОД МВР Кюстендил,
РУ Дупница, с което на осн. чл. 179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за материална
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, както
и твърдения за издаването му в нарушение на процедурните правила.
Иска се неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Не се явява и упълномощения от него защитник.
Не се явява и процесуален представител на
въззиваемата страна.
Съдът, след като обсъди по отделно и в
тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 01.12.2019г. в 06.20 ч. при управление на лек автомобил, марка и модел „Форд Фокус“, с ДК № КН 5548 ВВ, в гр. Дупница, на кръстовището на ул. „Васил Левски“ и ул. „Антим I“, жалбоподателят, като неправоспособен водач, управлявал процесния автомобил, собственост на Карина Иванова Немишкова, с ЕГН ********** с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над автомобила и се удря в крайпътно дърво, вследствие на което реализира ПТП с материални щети. На жалбоподателят бил съставен акт за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Същият е бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен за запознаване и подпис, като в графата за възражения жалбоподателят не е отразил обяснение. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, за което няма данни да е връчено на жалбоподателя. Според административнонаказващия орган (АНО) нарушението на Л.Л.А., се е състояло в това, че водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, причинявайки ПТП, квалифицирано като нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което нарушение на основание чл.179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП на водача е наложена глоба в размер на 200 лв.
В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства чрез свидетеля на установяване на нарушението В.Х., който заяви, че поради отминало време не си спомня случая, но поддържа констатациите отразен в акта.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена главно от приобщените по делото писмени доказателства – НП и АУАН, Заповед № 8121з-812/з-515-14.05.2018г., както и от показанията на свидетеля, който подържа констатациите в АУАН.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно
легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради
следните съображения:
На първо място АУАН и НП са съставени от компетентни лица, което се доказва от приложенaта по делото оправомощителнa заповед.
Относно нарушението, от цялостния доказателствен материал, за съда стана ясно единствено, че на процесната дата и място жалбоподателят „е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над автомобила и се удря в крайпътно дърво, вследствие на което реализира ПТП с материални щети“, но въпреки това остава неяснотата относно описанието на нарушението и най-вече – на обстоятелствата около неговото извършване. От описанието на нарушението в НП може да се заключи, че според наказващия орган нарушението на Л.Л.А., се изразява в това, че същият е причинил ПТП (е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над автомобила и се удря в крайпътно дърво с нанесени материални щети по МПС). Не става ясно обаче защо АНО е възприел, че Л.Л.А. се е движил с несъобразена скорост и най-вече – с кои или кое обстоятелство същият не е съобразил скоростта на движение на МПС. В НП са изброени някои от алтернативно посочените в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП хипотези – „несъобразяване с атмосферните условия, релефа, с условията за видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“. Първо - прави впечатление, че АНО не е цитирал цялата норма на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а посочва само част от неизчерпателно посочените в нея хипотези. Така например остават извън посочения цитат факторите „състояние на пътя“, „състояние на превозното средство“, „превозван товар“, „характер на движението“, които иначе се съдържат като възможности в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Това би следвало да означава единствено, че според АНО тези фактори не са сред обстоятелствата, които жалбоподателят не е съобразил при предприемане на скоростта, с която се е движил на посочения пътен участък.
В НП не е посочено какви са били конкретните атмосферни условия, за да се прецени съобразена ли е скоростта на А. с тях или не. Не е конкретизиран релефът на местността, нито условията на видимост (мъгла, осветеност и т.н.), още по-малко пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на наложеното административно наказание. Тези обстоятелства не са посочени нито в АУАН, нито в НП, а това създава крайна невъзможност не само нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, но и е пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и т.н. Нещо повече – крайно недопустимо е при мотивиране налагането на административна санкция да се посочат неизчерпателно всички релевантни обстоятелства, както е в настоящия казус – АНО е отразил, че скоростта на водача не е била съобразена „и с др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“, без да посочва кои са тези други обстоятелства. А ясно е, че тези обстоятелства също биха подлежали на проверка от страна на съда. Нещо повече нито в АУАН, нито в НП са описани материалните щети. Това ограничава правото на нарушителя за защита, тъй като реално не знае по които обстоятелства да се защитава.
Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението. Вместо това наказващият орган се е задоволил да препише текстовата част на сочената за неспазена норма, при това частично и неконкретно, без да изпълни задължението си по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В този смисъл основателно се явява и наведеното в жалбата възражение.
Водим от изложеното и на основание чл. 63,
ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0348-00838/12.12.2019
г. на Началник Група към ОД МВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на Л.Л.А., с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес ***, област Благоевград, чрез адв. С.Г. ***, на осн.
чл. 179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, по реда
на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: