№ 33
гр. София , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Веселин Стоянов Стоев (АП-София)
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601248 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 420, ал.1, вр. чл. 422, ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор за възобновяване на
наказателното производство по НОХД №16956/2019г. по описа на Районен съд –
София и за отмяна на постановеното по него определение от 03.06.2020г., с което
е одобрено споразумение за решаване на делото спрямо осъдения А. И. Д., както и
за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
В искането са релевирани доводи за незаконосъобразност на постановения
съдебен акт. Изтъкнато е, че при постановяването на определението е било
допуснато нарушение на материалния закон, поради неправилното приложение на
разпоредбата на чл.49, ал.2 НК и несъобразяване със задължителните изисквания
на ТР №61/1980г. на ОСНК на ВС (раздел III) и на ППВС №1/1983г. (т.6, б.“Б“),
тъй като на подсъдимия Д. е наложено кумулативно наказание лишаване от право
по чл.37, ал.1, т.7 НК за по- кратък срок (в конкретния случай, за срок от 1г.) от
срока на основното наложено наказание лишаване от свобода (което е за срок от
2г., като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението му е отложено и е
определен 5 годишен изпитателен срок).
Освен това според представителя на държавното обвинение, съдът не е
спазил и разпоредбата на чл. 382, ал.7 от НПК, като вместо да констатира
1
неправилното приложение на материалния закон и да предложи на страните
промени в споразумението, го е одобрил, с което е нарушил и процесуалните
правила. В този смисъл се поддържа, че допуснатите от съда нарушения по
смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК представляват основания по чл. 422,
ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
апелативна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор по изложените в
него подробни съображения и настоява да бъде уважено, като бъде възобновено
производството по делото.
Осъденият А. Д., редовно призован, се явява лично и се представлява от
упълномощения си защитник- адв. Ф.. Последният намира искането за
законосъобразно и основателно, като моли да бъде възобновено производството
по НОХД №16956/2019г. на СРС, а постановеното определение от 03.06.2020г. да
бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Осъденият А. Д., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В
предоставената му последна дума, оставя на съда да вземе решение.
Апелативен съд- София, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и в пределите на правомощията си в настоящото
производство, намери следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е
процесуално допустимо, като направено в срока по чл.421, ал.1 от НПК и срещу
акт от кръга на визираните в чл.419, ал.1 от НПК, при посочено основание по
чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Разгледано по същество,
се явява ОСНОВАТЕЛНО.
С атакуваното определение от 03.06.2020г. по НОХД №16956/2019г., влязло
в сила на същата дата, Районен съд – София на основание чл.384 НПК е одобрил
споразумение за решаване на делото, след като всички страни в
първоинстанционното производство са обективирали своето пълно и безусловно
съгласие за това.
С одобреното споразумение, подсъдимият А. Д. се е признал за виновен за
извършено от него на 16.02.2019г. престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.1 вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което на основание цитирания текст и чл.54, ал.1 от НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено и е определен 5 /пет/ годишен
изпитателен срок, считано от датата на одобряване на споразумението. Със
същото споразумение, на основание чл.343г НК съдът е наложил на подсъдимия
Д. кумулативно предвиденото наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК
(лишаване от право да управлява МПС) за срок от една година.
2
При тези данни съдът намира, че посоченият съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е била приложена
разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК. Съдът е одобрил споразумение, съгласно което
спрямо подсъдимия А. Д. на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК му се
налага кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, но в нарушение на разпоредбата на чл.49, ал.2 НК срокът на определеното
кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” е по-кратък от
срока на основното наложено на Д. наказание „лишаване от свобода”. По този
начин не са спазани и задължителните изисквания, разписани в раздел III на ТР
№61/1980г. на ОСНК на ВС и в т.6, б.”Б” от ППВС №1/17.01.1983г., според които
„срокът за лишаване от право на управление на МПС не може да бъде по- кратък
от срока на наложеното наказание лишаване от свобода”, т.е. в посочения смисъл
в настоящия случай е недопустимо при никаква хипотеза на закона
първостепенният съд да наложи на подс. Д. наказание „лишаване от право да
управлява МПС” по чл.37, ал.1, т.7 НК в размер, по- нисък от 2 /две/ години,
какъвто е размера на индивидуализираното наказание „лишаване от свобода”.
Налице е нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2, пр.1 вр.
ал.1, т.1 НПК, тъй като разпоредбата на чл.49, ал.2 НК е била приложена
неправилно. Освен това, както обосновано е посочено в искането на Главния
прокурор, в хода на производството по гл.29 от НПК първоинстанционният съд е
следвало да констатира, че в проекта на споразумение, съдържанието на един от
задължителните реквизити, по които всички страни в производството следва да
обективират своето пълно и безусловно съгласие, противоречи на закона. При
това, вместо да одобри проекта на споразумение, съдът е следвало да упражни
правомощието си по чл.382, ал.5 НПК като предложи на страните промени в
съдържанието на споразумението, а ако страните не приемат предложените от
съда промени, на основание чл.382, ал.7 НПК районният съд е следвало да откаже
да одобри проекта на споразумение, поради противоречието му с материалния
закон. Тоест като е одобрил проекта на споразумение за решаване на делото в
настоящия вариант- при посоченото нарушение на чл.49, ал.2 НК и на
задължителната практика по приложението му, първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.382, ал.7 НПК, което е касационно
основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК и което същевременно съставлява
основание за възобновяване на производството по НОХД №16956/2019г. на СРС.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
горепосочените нарушения подлежат на отстраняване по пътя на възобновяването
чрез отмяна на атакуваното определение от 03.06.2020г. по НОХД №16956/2019г.
на СРС, като делото следва да бъде върнато на първата инстанция за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1,
т.5 вр. с чл.348, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Софийският апелативен съд,
НО, първи състав
3
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД №16956/2019г. по описа на
Софийски районен съд.
ОТМЕНЯ определение от 03.06.2020г. за одобряване на споразумение за
решаване на делото, постановено по НОХД №16956/2019г. по описа на Софийски
районен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4