Р Е Ш Е Н И Е
22.08.2019 год.
Номер
69 Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 03 (трети) юли Година
2019
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 118 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Ю.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес ***
срещу Наказателно постановление №18-0323-000769/11.09.2018 г., издадено от
Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено
при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане
на материалния закон. Твърди се, че ако е извършено нарушение то то е маловажен
случай.
Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и поддържа жалбата. Моли
НП да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива
становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се
установи, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал моторното
превозно средство. Спорни са обстоятелствата дали е осъществен съставът на
вмененото нарушение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 23.08.2018 г. в с.***, общ.Велики Преслав, на ул.“***“ до дом № **, в
посока с.***, общ.Велики Преслав жалбоподателят управлявал лек автомобил „****“,
с рег.№ **** негова собственост. Свидетелите Т.Г. и З.С. ***, на инкриминираната
дата изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. На ул.“***“ в с.***,
около 18:15 часа същите спрели за проверка жалбоподателя, като водач на МПС.
При проверката установили, че Ю.Б. няма сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за превозното средство, което управлявал и
било негова собственост. Жалбоподателят имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със Застрахователна компания „Олимпик“ със срок на
действие от 03.01.2018 г. до 02.01.2019 г. Поради обявяване в
неплатежоспособност на Застрахователна компания „Олимпик“ договорът му бил
прекратен на 17.08.2018 г., за което жалбоподателя не е уведомен. След
установяване на нарушението на 23.08.2018 г. в 18.30 часа, Ю.Б. сключил договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС. За установеното
административно нарушение по чл.483, ал.1 от КЗ, св.Г. съставил АУАН № 790/18
от 23.08.2018г. Още същият ден жалбоподателят
представил в РУ гр.В.Преслав копие от застрахователната полица. Въз основа на
акта е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по
чл.483, ал.1 от КЗ и на основание чл.638,
ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 250.00 лв.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона
седмодневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него
НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Спазени
са изискванията на чл.**, ал.2 и ал.4 от ЗАНН. Връчването на
АУАН е съществен елемент от административнонаказателната процедура, който
представлява на практика доказателство, че на лицето е известно в какво е
обвинен, че е извършил, от който момент насетне той може да реализира правото
си на защита. Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от
извършване на нарушението. Обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок от съставяне на акта. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗА, установяването на нарушенията,
издаването на наказателните постановления и обжалването им става по реда на
ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за
производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК
нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен
начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не
се считат за установени до доказване на противното". Т. е. акта за
установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила.
Това означава, че административно наказващият орган, следва в административно
наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона
доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като
нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако административно наказващият
орган не докаже твърдяните от него факти по безспорен начин, то Наказателното
постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено.
Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да бъдат
спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в
административно наказателното производство е да се установи: има ли
административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като
нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по
непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи).
С обжалваното НП е повдигнатото
на жалбоподателя обвинение за извършено административно нарушение е по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, за това, че на инкриминираната дата и
място, като лице, което е собственик
е управлявал моторно превозно средство без сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От материалите по делото /вкл.справка от сайта на „Гаранционен фонд“/ и от дадените
обяснения в с.з. от жалбоподателя се установява, че по време на управлението по
отношение на автомобила е имал договор за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с Полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № BG/28/118000155675, издадена от ЗК „Олимпик“-клон България
със застрахователно покритие от 15:48 часа на 03.01.2018г. до 23:59 часа на
02.01.2019г., т.е. с валидност на датата на извършване на проверката. Същият
договор за застраховка е бил прекратен считано от 23:59 часа на 17.08.2018г.,
поради известното на съда обстоятелство – обявяване на неплатежоспособност на
компанията, за което не са събрани доказателства жалбоподателя да е бил
уведомен, за да може да предприеме последващи действия за сключване на нова
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид на което настоящият състав, счита че
не е доказан субективния елемент от състава на административното нарушение,
наличието на умисъл за осъществяването му.
Видно от изпратената административнонаказателната преписка,
освен че незабавно след установяване на нарушението е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, непосредствено след съставяне на АУАН е
представил копие от полицата в РУ гр.В.Преслав.
Поради изложеното настоящият състав, счита че нарушението
не е осъществено от жалбоподателя от
субективна страна. Нарушителят нито е искал, нито е допускал настъпване
настъпване на общественоопасните последици.
Административно - наказващият
орган не е извършил правилна преценка за маловажност на случая, каквото е
изискването на чл. 28
и чл. 29 от ЗАНН.
Считам, че
не са обосновани и съобразени, още по - малко обосновани във връзка с
тълкувателната практика, която разграничава и доразвива становищата относно
понятието "вреди" и "вредни последици" и визира, че
немаловажните вредни последици са противопоставени на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК
и обхващат всички вреди, които не са маловажни. По аргумент на тълкувателната
практика, следва, че административно - наказващият
орган следва да обсъди всички факти и обстоятелства и да обоснове наличието или
липсата на вреди и вредни последици. В процесното наказателно
постановление липсва произнасяне на
административно - наказващия орган на
въпроса за наличие на условията за прилагане на правилата за маловажност
съобразно Тълкувателно решение № 1 от 12 декември 2007г на Върховния касационен
съд, според което преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност
на преценката по чл. 28 ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в
противоречие със закона..
Критерият за
отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на административно
нарушение е посочен в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от ЗАНН.
Хипотезата за маловажен случай е меродавна и при административните нарушения по
аналогия, поради липсата на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН.
Маловажен
случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административно нарущение от съответния вид. Този
критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши
въпроса дали случаят е маловажен, или не. От това съдържание на закона следва,
че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредите, но и
от наличието на вредни последици. За да се приеме случая за маловажен се
изхожда преди всичко от размера на вредите, но и наличието на вредните последици.
В конкретният случай не са настъпили никакви вредни последици и дори да има
засягане на обществените отношения свързани с безопасността на движението по
пътищата и съответно обезпечаване на вредите при евентуално настъпило ПТП,
същото е явно незначително, поради сключване на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ в рамките на минути след установяване на нарушенито.
Предвид изложеното съдът прие,
че неправилно административно-наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и процесното Наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №18-0323-000769/11.09.2018
г., издадено от Началника на РУ гр. Велики
Преслав при ОД на МВР-Шумен, с което на Ю.Б.Б.
с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането и на основание
чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 250.00 лв., като неправилно.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: