Р Е Ш Е Н И Е
№ V-12
28.02.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Жанета
Граматикова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1849 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следващите
от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №23972/08.06.2018г., от Л.Б.Б.
и С.Ж.Б., двамата с адрес: гр. Б., ул. „Ц. А.“ №**, ет.*, чрез пълномощника
адв. Димитрина Ройдева, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ №45,
с която се обжалва Решение №833 от 08.05.2018г. по гр.д. №5204/2016г. по описа
на Районен съд Бургас, като неправилно, необосновано, постановено при нарушение
на материалноправни и процесуалноправни правила.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е определил на основание чл.128 от СК мерки на лични
отношения на Л.Б.Б., ЕГН ********** и С.Ж.Б., ЕГН **********, и двамата с адрес
в гр.Б., ул.“Ц. А.“ №**, ет.*, адрес за призоваване и връчване на съобщения в
гр.Бургас, ул.“Оборище“ №90, ет.1-2, чрез адв. Е.Мосинов и
тяхната внучка Л.В.М., ЕГН ********** с адрес в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, М. Х. С. №***, ******, У. ъ. Д., съдебен
адрес в гр.Бургас, ул.“Възраждане“ №28, ет.2, чрез адв.В.Хайк и адв.Алексиева,
както следва:
- през първите шест месеца от влизане на
решението в сила личните отношения да се осъществяват по обичайното
местопребиваване на Л.В.М., което понастоящем е в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, М. Х. С. №***, ******, Уот ъпон Дърн, един
уикенд месечно, уговорен предварително с майката Т.Л.Д. и в нейно присъствие,
който да не съвпада с определения за ответника В.В.М. режим на лични отношения
с дъщеря му, за около шест часа дневно, а именно за времето от 11,00 до 17,00
часа съответно на съботния и на неделния ден, на публични места като паркове, сладкарници и кина.
- след изтичане на този период от шест
месеца, в продължение на една година личните отношения да се осъществяват по
обичайното местопребиваване на детето, което понастоящем е в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, М. Х. С. №***, ******, Уот ъпон Дърн, без
ограничение на мястото, където срещите ще се осъществяват и с възможност Л.Б.Б.
и С.Ж.Б. да вземат Л.В.М. един уикенд месечно, уговорен предварително с майката
Т.Л.Д., който не съвпада с определения за ответника В.В.М. режим на лични
отношения с дъщеря му, като се задължават да я вземат от дома на майката и да я
връщат обратно там след приключване на режима.
- след изтичане на този период от една
година, личните отношения да се осъществяват десет дена от лятната ваканция,
през които майката не е в платен годишен отпуск и които не съвпадат с
определения за ответника В.В.М. режим на лични отношения с дъщеря му, на място
различно от обичайното местопребиваване на детето, което понастоящем е в
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, М. Х. С. №***, ******,
Уот ъпон Дърн, и което е съгласувано съвместно с майката.
За осъществяване на контактите Л.Б.Б. и С.Ж.Б.
имат задължение да вземат детето от дома на майката и да го връщат там в края
на втория и третия период.
Първоинстанционният съд е отхвърлил
исканията на Л.Б.Б., ЕГН ********** и С.Ж.Б., ЕГН **********, и двамата с адрес
в гр.Б., ул.“Ц. А.“ №**, ет.*, адрес за призоваване и връчване на съобщения в
гр.Бургас, ул.“Оборище“ №90, ет.1-2, чрез адв.Е.Мосинов, за присъждане на
разноски и допускане предварително изпълнение на решението, евентуално
определяне на привременни мерки за контакт с детето.
С Определение №6482/10.09.2018г. е
допълнено решението в частта за разноските, като е отхвърлено искането на Т.Л.Д.,
ЕГН: **********, за присъждане на направени по делото разноски.
Твърди се във въззивната жалба, че между
въззивниците и дъщеря им комуникацията към настоящия момент е трудна и
вследствие на влошените отношения между тях се е стигнало до прекъсване на
връзката с внучката им.
Счита се, че в настоящия случай следва
да бъде определен точен и ясен период от всеки месец, в който въззивниците да
осъществяват определения им режим с детето Л. през първия шестмесечен период,
първоначално в присъствието на майката Т.Д., за да няма възможност за конфликти
между страните, което ще способства за възстановяване на връзката помежду им,
но основно е в интерес на детето.
Изразява се недоволство и по отношение
на определеното от първоинстанционния съд място за осъществяване на контакти –
обичайното местопребиваване на детето, като се посочва, че е в интерес на
детето да се осъществява контакти с баба си и дядо си, и извън населеното
място, в което живее. Посочва се, че следва да има определеност и яснота на
времето на контакт през месеца, съответно изпълнимост на съдебния акт.
На последно място се посочва, че
определените мерки на лични отношения – десет дни от лятната ваканция, които
ищците да осъществяват с внучката си на място, различно от обичайното
местопребиваване на детето и което е съгласувано с майката, следва да се
предоставят на ищците още през първата година след изтичане на 6-месечния адаптивен период, като ищците следва да
имат възможност да виждат и вземат детето всеки втори или четвърти уикенд от
месеца с преспиване на детето в дома на бабата и дядото /в Германия или в
България/, както и 14 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с
годишния отпуск на майката на детето и с определения за бащата режим на лични
отношения с дъщеря му.
Поради гореизложеното молят съда да
отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, като
определи на основание чл. 128 от СК мерки на лични отношения на Л.Б. и С.Б. и
тяхната внучка Л. М., както следва:
-
През
първите 6 месеца от влизане на решението в сила личните отношения да се
осъществяват по обичайното местопребиваване на детето, един конкретно определен
уикенд /втори или четвърти/, който да не съвпада с определения за бащата режим
на лични отношения с дъщеря му, за около 6 часа дневно, а именно за времето от
11 до 17 часа съответно на съботния и неделния ден, на публични места като
паркове, сладкарници и кина, като първите три месеца да се осъществяват в
присъствието на майката Т.Д., а следващите три – без нейно присъствие.
-
След
изтичане на този период личните отношения да се осъществяват както следва: през
първите два месеца по обичайното местопребиваване на детето, без ограничение на
мястото, където срещите ще се осъществяват, като бабата и дядото вземат Л. един
конкретно определен уикенд месечно, който не съвпада с определения за бащата
режим на лични отношения с дъщеря му, като се задължават да я вземат от дома на
майката около 10 часа на съботния ден и да я връщат обратно там след
приключване на режима до 18 часа на неделния ден. През следващите 10 месеца
бабата и дядото да вземат Л. един конкретно определен уикенд месечно, на място,
различно от обичайното местопребиваване на детето, включително извън държавата,
в която пребивава детето, както и 14 дни от лятната ваканция, през които
майката не е в платен годишен отпуск и които не съвпадат с определения за
бащата режим на лични отношения с дъщеря му, на място извън обичайното
местопребиваване на детето, включително извън държавата, в която пребивава
детето.
За осъществяване на контакта Л.Б. и С.Б. имат
задължение да вземат детето от дома на майката и да го връщат там в края на
втория и третия период.
Към въззивната жалба са представени
следните писмени доказателства: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот; Справка от ИКАР; адресна регистрация на Л.Б. в Германия, гр. Фрайбург.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Т.Л.Д.,
ЕГН: **********, чрез адв. Вирджиния Хайк – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Възраждане“ №28, ет.2, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че исканият от въззивниците
режим на лични отношения не е в интерес на детето и е в ущърб на двамата
родители.
Поради гореизложеното моли съда да
отхвърли въззивната жалба, като неоснователна.
В законоустановения срок е подадена
въззивна жалба против първоинстанционното решение от Т.Л.Д., ЕГН: **********,
чрез адв. Вирджиния Хайк – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Възраждане“
№28, ет.2, в частта, с която е уважен искът за определяне на мерки за лични
отношения на ищците с внучката им. Решението се обжалва като недопустимо и
неправилно.
Твърди се, че решението на районния съд
е недопустимо, поради това, че предмет на делото са частноправни отношения с
международен елемент, доколкото детето има обичайно местопребиваване в
Обединеното кралство и Северна Ирландия. Посочва се, че съгласно чл. 8 от
Регламент №2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г., международната компетентност
по тази категория дела се определя според обичайното местопребиваване на детето
към момента на сезиране на съда, което в случая е Обединеното Кралство и
Северна Ирландия. Сочи се, че горните съображения са изложени от името на
ответницата Т.Д. в отговора на исковата молба и е поискано прекратяване,
евентуално спиране на делото до произнасяне на Съда на ЕС по отправено
запитване.
Посочва се, че районният съд не уважил
това искане и постановил решение, но в хода на производството е имало
непреодолими пречки в процеса на доказване, произтичащи от обстоятелството, че
детето живее в друга държава – не е изготвен социален доклад по делото, не е
установен контакт нито с детето, нито с родителите му.
Твърди се, че поради отсъствие на
социален доклад, необсъждане становищата на страните, игнориране на съществена
част от събраните доказателства и тяхното превратно интерпретиране, съдът е
достигнал до грешен извод относно интереса на детето.
Посочва се, че отсъства интерес на
детето Л. от определяне на мерки за лични отношения между нея и ищците, като се
развиват подробни съображения.
Твърди се, че ищците не са ангажирали
доказателства за желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и
емоционалните му потребности, възрастта, пола и други негови характеристики.
На следващо място се твърди, че не са
взети предвид от съда обстоятелствата, че контактите на детето с бабата и
дядото въздействат негативно върху психиката и поведението на детето, както и
наличието на реални опасности за детето от контакти с баба му и дядо му.
Твърди се още, че ищците не притежават
капацитет да полагат адекватни грижи за детето.
Счита се, че определените от районния
съд мерки ще доведат до неоправдан стрес за детето.
Посочва се, че районният съд е
неглижирал доводите на ответницата, развити в писмената защита, относно
„другите обстоятелства“, специфични за настоящия спор и имащи решаващо значение
при оценката на основателността на исковете, а именно тежко нагнетените до
непримиримост и неотстъпчивост отношения между ищците и дъщеря им Т.Д., пълната
загуба на доверие на Т.Д. у ищците, изолиране от вниманието на ищците на
другите им внуци Н. и Б. – б. на Л..
Твърди се, че ответницата е доказала
възражението си, че особеностите на характерите на родителите й и установеният
от раждането на дъщеря й до момента прилаган от тях модел на поведение по
отношение както на нея, така и по отношение на всеки член от семейството на
ответницата, респективно на Л., налагат извод, че ищците не биха били склонни
във всяка ситуация да действат в интерес на детето, но това възражение не било
обсъдено от първоинстанционния съд.
На последно място се посочва, че ако
изложените други обстоятелства са били задълбочено обсъдени от районния съд,
той би достигнал до извода, че на настоящия етап, докато се води делото и
докато отношенията между ищците от една страна и дъщеря им и цялото й
семейство, от друга, не се нормализират, никакви мерки на лични отношения на
ищците с детето, наложени с принудителната сила на държавата, не биха били в
интерес на Л., а биха оказали негативно влияние върху психиката й,
самочувствието й, усещането й за семейна принадлежност и изграждането на
ценностната й система.
Твърди се неправилност на решението и в
частта за разноските.
Поради гореизложеното се иска от съда да
обезсили обжалваното решение като недопустимо или да го отмени в обжалваната
част. Претендират се направените пред първа и въззивна инстанция разноски.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от Л.Б.Б. и С.Ж.Б., двамата с адрес: гр. Б., ул. „Ц.
А.“ №**, ет.*, чрез пълномощника адв. Димитрина Ройдева, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ №45, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Посочва се, че представлява злоупотреба
с право твърдението за недопустимост на решението, поради обичайното
местопребиваване на детето извън пределите на Република България, като се
развиват подробни съображения.
Оспорват се твърденията за неправилност
на първоинстанционния съдебен акт.
Посочва се, че неизготвянето на социален
доклад с участието на Л. се дължи на преценка на съда, който сам е отменил
определението си за изготвяне на такъв. Въпреки това по делото е изготвен
социален доклад от българска институция, в който се излагат факти, относно
способността на бабата и дядото да полагат грижи за Л. и условията, които имат,
за да й ги предоставят.
Оспорват се доводите на ответницата, че
районният съд не е обсъдил становищата и доводите на страните, не е обсъдил
доказателствата и ги е интерпретирал превратно.
Изтъква се като причина бабата и дядото
да не познават другите си внуци – Н. и Б., поведението на ответницата, като се
твърди, че ищците искат да общуват с тях, стига някой да им позволи.
Оспорва се твърдението за неправилност на
решението в частта за разноските.
Поради гореизложеното се иска от съда да
остави въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивните
жалби за редовни и допустими. Подадени са в срок, от легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивниците Л.Б.Б.
и С.Ж.Б. се явяват лично, представляват се от ад. Ройдева, поддържат въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивницата Т.Л.Д.,
не се явява, представлява се от адв. Хайк, която поддържа въззивната жалба и становището
си по недопустимостта на производството пред български съд.
Въззиваемият В.В.М., не се явява и не се
представлява.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно, но недопустимо. Съображенията за
това са следните:
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от Л.Б. и С.Б. срещу дъщеря им Т.Д. и
бившия й съпруг В.В.М., с която се иска от съда определяне на режим на лични
отношения на ищците с внучката им Л.В.М.. Твърди се, че ищците нямат контакт с
детето, поради влошените отношения с дъщеря си, която препятства контактите с
внучката им. Изразява се предположение, че дъщеря им е заминала извън страната,
в Англия, заедно с детето.
Подаден е отговор на исковата молба от
адв. Живко Йорданов – БАК, процесуален представител на Т.Д., с който
предявеният иск се оспорва. Изложени са съображения.
Подаден е отговор на исковата молба от
бащата на детето – В.М., с който предявеният иск се оспорва, като се посочва,
че исканият от ищците режим е твърде широк и не е в интерес на детето. Твърди
се в отговора, че детето живее с майка си в Англия, като бащата не се
противопоставя на това, тъй като двамата са в нормални отношения след развода.
Представен е отговор на исковата молба адв.
Хайк, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, тъй като към датата
на предявяване на иска обичайното местопребиваване на детето е в Англия и
българският съд не е компетентен да разгледа настоящия спор. По същество, искът
се оспорва като неоснователен. Излагат се подробни съображения. В условията на
евентуалност е направено искане за спиране на производството до произнасяне от
съда на ЕС по преюдициално запитване, отправено от ВКС по ч.гр.д.№1323/2017г. Претендират
се разноски.
Депозиран е отговор на исковата молба от
майката на детето – Т.Д., с който предявеният иск се оспорва като недопустим, а
по същество – като неоснователен. Изложени са подробни съображения и се иска от
съда да прекрати производството или да отхвърли иска като неоснователен.
За своята международна компетентност
съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от
регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от
международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП. В случая
международната компетентност се урежда от Регламент 2201/2003, тъй като обичайното
местопребиваване на детето е в Обединеното Кралство и Северна Ирландия – държава-членка на ЕС. Съгласно член 8
от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА от
27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с
който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, съдилищата на държава-членка са
компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако
детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато
съдът е сезиран. Легално определение на понятието родителска отговорност е
дадено в чл. 2, пар. 7 от същия Регламент, който гласи: терминът „родителска
отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи се до лицето или
имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице
по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв
правен ефект. Терминът включва правото на упражняване на родителски права и
правото на лични отношения с детето.
След отправено преюдициално запитване от
ВКС по по ч.гр.д №1323/2017г., съдът на ЕС се е произнесъл с Решение от
31.05.2018г., съгласно което понятието „право на лични отношения“, посочено в
член1, параграф2, буква „а“ и член2, точки 7 и 10 от Регламент (ЕО) No2201/2003
от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) No1347/2000, трябва да се тълкува
в смисъл, че включва правото на лични отношения на дядото и бабата с техните
внуци. Такъв е настоящият казус.
Параграф 2 от член 8 предвижда, че
параграф 1 се прилага при спазването на условията по членове 9, 10 и 12. Не са
налице фактически положения за прилагане на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003 г. - с оглед срока от преместване на детето във Великобритания
(пролетта на 2016 г.), законосъобразното извеждане на детето във Великобритания
от неговата майка /със съгласието на бащата на детето/, както и заради
несъмнено определеното местопребиваване на детето.
Правото на Европейския съюз има примат
над националните законодателства на държавите членки на ЕС. Приматът на правото
на Европейския съюз е принцип, основан на учредителните договори, а не на
националните законодателства на държавите членки. Всеки национален съд при
разглеждане на дела в рамките на собствената му юрисдикция трябва да прилага
правото на ЕС в неговата цялост и да не прилага разпоредби на националното
законодателство, които му противоречат.
Действително в цитираният регламент не
се съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно
местопребиваване", но такава се съдържа в чл. 48, ал.7 от КМЧП, който
гласи: „по
смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се
разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това
да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат
от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
връзки“, а също така се извлича от практиката на СЕС. Съгласно
решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 год. по дело С-523/07, постановено
по преюдициално запитване, понятието за обичайно пребиваване по см. чл. 8, § 1
от регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това
пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на
детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията
на държавата-членка, както и причините за преместването на семейството в тази
държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от
детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи
обичайното пребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от
фактическите обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай. Разяснено е
още, че обичаното пребиваване на едно дете според чл. 8 от Регламента се намира
на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и, че престоят на
детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че
там е неговото обичайно местопребиваване.
В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че детето фактически живее в Обединеното Кралство
– все още страна член на ЕС, към настоящият момент е установено трайно именно
там, където пребивава заедно с майка си, вторият й съпруг и братята си, като е ирелевантно обстоятелството, че ответницата и
детето са с регистриран постоянен и настоящ адрес в България. Настоящият
съдебен състав приема, че обичайното местопребиваване на детето е именно в Обединеното
Кралство, а не в България, което обстоятелство като критерий за международната
съдебна компетентност е съществувало не само към момента на завеждане на иска,
но и преди това. В тази връзка са представени следните документи, преведени на
български език: Писмо за получаване на детски надбавки за Л.В.М. от
20.09.2016г., в което е посочено, че Т.Д. има право на детски надбавки в размер
на 48,10 GBP, седмично, считано от 02.05.2016г.; Регистрация на Л.
М. за личен лекар по Британската здравна каса от 19.11.2016г.; Писмо от
ортодонт относно ортодонтски преглед от 18.07.2016г.; Училищен доклад за
училищни успехи /постигнати резултати/ през учебна година 2016-2017г. на Л. М.;
Училищна награда за успешен старт в новия клас на Л. М. от 20.05.2016г.;
Училищна награда за поведение по време на училищен обяд на Л. М. от
20.05.2016г.; Училищна награда за ученик на месеца на Л. М. от 24.06.2016г.; Училищна
награда за ученик на месеца на Л. М. от 30.09.2016г.; Училищна награда „Учен на
седмицата“ на Л. М. от 17.03.2017г.; Училищна награда за музикално изпълнение
на Л. М. от юли 2017г.; Трудов договор на майката Т.Д. от 05.12.2016г.; Писмо
от кметство Родерам за добавяне в регистрите за гласуване на Т.Д. от
16.08.2016г.; Писмо от Агенция по приходите и митниците на Нейно Величество
относно размер на платен данък доход за периода април 2016г. - април 2017г. на Т.Д.;
Удостоверение за Национален осигурителен номер на Т.Д. от 19.05.2016г.; Договор
за наем на къща от 15.03.2016г.; Договор за наем на градинска площ с Община
Родерам от 28.06.2017г., както и други писмени доказателства, придружени с превод
на български език, които удостоверяват обстоятелството, че още през пролетта на
2016г. /най-ранни сведения от м.март/, семейството се е установило да живее в
Обединеното Кралство, т.е. много преди датата на завеждане на иска –
14.09.2016г. детето Л., както и цялото й семейство са пребивавали в Обединеното
Кралство. Доказателства в тази насока е и направеното от ищцата Б. признание в
съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 02.03.2018г., че към
момента на завеждане на исковата молба, тя и съпругът й са знаели, че дъщеря им
е в Англия, но не са знаели точният й адрес. Свидетелят Д. – вторият съпруг на
майката Т.Д., заявява в съдебно заседание, че от март 2016г. живеят в Северна
Англия. Доказателство в тази насока е и представеният от процесуалния
представител на ищците Протокол –становище от център за медиация „Адикос“, в
който е отразено, че на 01.04.2016г. ищцата Б. е уведомила медиатора, че дъщеря
й Т.Д. е напуснала страната, заедно със семейството си. Следва да се посочи, че
в исковата молба ищците заявяват, че предполагат, че дъщеря им е заминала с
детето извън страната – в Англия /л.6/,
а обстоятелството, че обичайното местопребиваване на детето е в Обединеното
Кралство, е прието за безспорно от районния съд.
При тези данни настоящата инстанция
счита, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявения иск
съобразно разпоредбите на Регламент № 2201/2003 год. на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по брачни
дела и делата, свързани с родителската отговорност.
Съгласно чл.17 от приложимия регламент,
когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той по силата на
настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на друга
държава-членка, той служебно се обявява за некомпетентен.
Поради изложените съображения настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на
международна компетентност на българския съд и същото следва да бъде
обезсилено, а производството по делото прекратено.
При този изход на делото въззиваемата
страна Т.Д. има право на разноски за производството пред двете съдебни
инстанции, направила е искане в този смисъл своевременно, поради което такива й
се дължат. Представен е списък на разноските, от който е видно, че се
претендират разноски за производството пред първата инстанция, в размер на 2390,49
лв., от които: адвокатско възнаграждение – 900 лв., разходи за превод на
документи – 155 лв., и разноски за свидетел: закупен самолетен билет за явяване
в с.з. на 03.11.2017г. – 396,37 лв., заплатен хотел – 45,17 лв., заплатен
паркинг за автомобил – 67,63 лв., закупен самолетен билет за явяване в с.з. на
12.01.2018г. – 238,23 лв., наем на автомобил за придвижване от София до Бургас
за с.з. на 12.01.2018г. – 87,43 лв., гориво за автомобил под наем – 12.01.2018г.
- 80 лв., гориво за автомобил под наем – 13.01.2018г. – 65,12 лв., закупен
самолетен билет за явяване в с.з. на 02.03.2018г. – 308,28 лв., заплатен
паркинг за автомобила на свидетеля – 47,26 лв. За производството пред въззивния
съд се претендират разноски в размер на 612,50 лв., от които 600 лв. адвокатски
хонорар и 12,50 лв. – държавна такса. Представени са доказателства за плащане. От
всички претендирани разноски следва да се присъдят само тези, които са пряко
свързани с производството – заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
900 лв. и разноските за превод на документи – 155 лв., за производството пред
районния съд и адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер от
612,50 лв. за производството пред въззивния съд /общо 1667,50лв./. Останалите
разноски, в общ размер от 1335,49 лв. не са разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК и не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №833 от 08.05.2018г.,
постановено по гр.дело №5204/2016г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Л.Б.Б., ЕГН:********** и С.Ж.Б.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Б., ул. „Ц. А.“ №**, ет.* да заплатят на Т.Л.Д., ЕГН: **********,
с адрес в
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, М. Х. С. №***, ******, У.
ъ. Д., сумата от 1667,50 /хиляда шестстотин шестдесет и
седем лв. и петдесет стотинки/ лв., представляваща съдебно-деловодни разноски
за производството пред двете съдебни инстанции, от които адвокатско
възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лв. и разходи за извършени преводи
в размер на 155 /сто петдесет и пет/ лв. – пред първата инстанция; 600
/шестстотин/ лв. – адвокатско възнаграждение и 12,50 /дванадесет лева и
петдесет стотинки/ лв. държавна такса – за производството пред въззивния съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
поради липса на международна компетентност на българския съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
основанията по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.