Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 80
гр. Перник, 20.03.2017 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на девети февруари през
две хиляди и седемнадесета в състав:
Председател:
Людмила Пейчева
при
секретаря Емилия Павлова и в присъствието на прокурора Моника Любомирова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 641 по описа за 2016 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
По изложените в исковата молба
обстоятелства М.Б.М. ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Л.И.В.
от САК, и със съдебен адрес: *** моли
да се осъди Прокуратурата на РБългария, с адрес: ***, представлявана от Главния
Прокурор Сотир Цацаров, да му заплати причинени неимуществени вреди в размер на
135 000 лева и имуществени вреди, изразяващи се в понесени разходи и
пропуснати ползи, сред които и разноски за адвокатски хонорар в размер на
3 000 лева и пропуснати ползи от отнета възможност за полагане на труд и
получаване на средния за страна размер на трудово възнаграждение за 10 месеца
по 1 200 лева на месец - 12 000 лева, всички вреди в общ размер на
150 000 лева.
Ищецът претендира присъждане и на
законната лихва върху присъдената сума за периода от *** год. до изплащането й,
както и направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131,
ал.1 ГПК е подаден отговор от С. градска прокуратура, с който счита, че
предявеният иск е допустим, но оспорва същия изцяло като неоснователен и недоказан
по основание и размер. Оспорва претендираното обезщетение от 135 000 лева
за неимуществени вреди, като завишено и несъответстващо на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, на социално -
икономическата ситуация в страната и на трайната съдебна практика по аналогични
казуси, вкл. и тези на Европейския съд по правата на човека. Оспорва изцяло и
претенцията за имуществени вреди в размер общо на 15 000 лева, включващи
разноски за адвокатско възнаграждение - 3 000 лева, както и пропуснати
ползи от неупражнено право на труд и неполучено трудово възнаграждение от
12 000 лева. Оспорва претенцията за заплащане на лихви от датата на
задържане на ищеца за привеждане в сила на наложеното наказание - *** год.,
вместо от *** год., когато е прекратено изпълнението на наказанието.
Наред с това възразява,
че Прокуратурата на РБ не следва да отговаря по исковете, тъй като в случая се
касае за правораздавателна дейност на съда по определяне на едно общо най -
тежко наказание в разрез със законовите разпоредби и след изтичане на
давностните срокове.
В съдебното заседание
на 15.12.2016 год. процесуалният представител на ищеца е уточнил исковите
претенции, както следва:
Претенцията за
неимуществени вреди е в размер 135 000 лева и представлява причинени
такива от неправомерното лишаване от свобода на ищеца М.Б.М..
Претендират се и
пропуснати ползи от отнетата възможност за полагане на труд и получаване на
трудово възнаграждение от ищеца в размер на 5 018 лева, за времето през
което същият е бил задържан в местата за изтърпяване на наказанията за лишаване
от свобода - Затвора ***, съгласно разпореждане на Окръжна прокуратура гр.
Перник, постановена на база по изпълнение на наказанието от Окръжна прокуратура
гр. Перник.
Оттеглена е претенцията
по отношение на пропуснатите ползи от отнетата възможност на ищеца за полагане
на труд и получаване на трудово възнаграждение над 5 018 лева до
предявения иск от 12 000 лева.
Остава искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, представляващи
направени разходи от ищеца, във връзка с водените срещу него наказателни
производство, които са довели до лишаването му от свобода, предмет на
настоящото производство.
Претендира се и
законната лихва върху главницата от 135 000 лева неимуществени вреди,
считано от момента на постановяване на решението на ВКС по КНД № 1357/2014
год., 3 - то н.о., с което е прекратено изпълнение на наказанието, поради
изтичане на абсолютната погасителна давност за привеждане в изпълнение на
наложеното наказание – *** год.
С протоколно
определение от 15.12.2016 год. съдът е допуснал направените уточнения на
предявените искови претенции.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Перник оспорва предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди по основание и размер.
Пернишкият окръжен съд, като преценява
събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и
чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По делото е установено, че от Районна
прокуратура гр. П. е внесено предложение за определяне на едно общо най - тежко
наказание и привеждане на същото в изпълнение, между наложените на ищеца М.Б.М.
наказания по присъди на К. районен съд по НОХ дела, както следва: № 931/1998
год., № 978/1998 год., № 936/1998 год., № 1053/1998 год. и № 394/2011 год.,
както и по НОХ дело № 276/2002 год. на П. районен съд, много сред изтичане на
максималния срок за привеждане в изпълнение и изтърпяване на наложените
наказания по чл. 82, ал.4, във вр. ал.1, т.4 НК.
Установено е също, че на *** год.
ищецът е задържан и преведен в Затвора ***, съгласно разпореждане на
прокуратурата.
В последствие с Решение № 352 от
10.10.2014 год., постановено по КНД № 1357/2014 год. на ВКС, 3 - то н.о. е
прекратено изпълнението на наказанието, като неправилно и незаконосъобразно,
поради изтичане на абсолютната погасителна давност за привеждане в изпълнение
на наложените по тях наказания - към *** год., *** год. и *** год., по
правилата по чл. 82, ал.4, вр. с ал.1, т.4 НК, като присъдите не следва да се
привеждат в изпълнение след тези дати.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че изпълнението на
определеното общо най - тежко наказание лишаване от свобода в размер на 9
месеца и 23 дни, не се дължи и не произтича от действие или бездействие на П..
Същото се основана на проведен открит съдебен процес по чл. 306, ал.1, т.1 НПК
и постановено влязло в сила решение, което органите на П. следва да приведат в
изпълнение по надлежния съдопроизводствен ред. Поради това П. на РБ не е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като в
случая се касае за съдебна правораздавателна дейност, изразяваща се в
определяне на едно общо най - тежко наказание, между наложените на ищеца
наказания по посочените пет присъди на К. районен съд и една присъда на П.
районен съд, в разрез с законовите разпоредби и след изтичане на давностните
срокове.
Поради това предявените искове следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
В този смисъл, съдът
Р Е Ш
И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от
М.Б.М. ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Л.И.В. от САК, и
със съдебен адрес: *** срещу на
Прокуратурата на РБългария, с адрес: ***, представлявана от Главния Прокурор
Сотир Цацаров, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 135 000
лева, представляваща причинени неимуществени вреди от неправомерното лишаване
от свобода на ищеца М.Б.М.; за пропуснати ползи от отнетата възможност на ищеца
за полагане на труд и получаване на трудово възнаграждение в размер на
5 018 лева, за времето пред което е бил задържан в местата за изтърпяване
на наказанията за лишаване от свобода - Затвора ***, съгласно разпореждане на
Окръжна прокуратура гр. Перник, постановена на база по изпълнение на
наказанието от Окръжна прокуратура гр. Перник, както и за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, представляващи направени
разходи от ищеца, във връзка с водените срещу него наказателни производство,
които са довели до лишаването му от свобода, предмет на настоящото
производство; ведно със законната лихва, върху присъдените суми, считано от ***
год. до окончателното им изплащане, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: