Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври
през през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 7210/2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
обективно кумулативно съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК ********, гр. Варна
срещу Д. С. по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за
установена дължимостта на сумата от 471, 87 лв., представляваща цена на
ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна, *** за
периода от 11.11.2013г. до 13.02.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
07.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава
в размер на 55, 11 лв., във връзка с която доставка са издадени 22 броя фактури
за времето от 13.05.2016г. до 15.02.2019г., както следва: 1./ №
**********/13.05.2016г. в размер на 0, 73 лв. за отчетен период от 11.11.2013г. до 10.05.2016г. и обезщетение за забава от 0, 20
лв. за времето от 09.06.2016г. до 28.02.2019г.; 2./ № **********/16.09.2016г. в
размер на 24, 70 лв. за отчетен период от 10.05.2016г. до 16.09.2016г. и
обезщетение за забава от 5, 93 лв. за времето от 16.10.2016г. до 28.02.2019г.; 3./
№ **********/12.10.09.2016г. в размер на 5, 93 лв. за отчетен период от
16.09.2016г. до 11.10.2016г. и обезщетение за забава от 1, 38 лв. за времето от
10.11.2016г. до 28.02.2019г.; 4./ № **********/18.11.2016г. в размер на 6, 79
лв. за отчетен период от 11.10.2016г. до 15.11.2016г. и обезщетение за забава
от 6, 79 лв. за времето от 15.12.2016г. до 28.02.2019г.; 5./ №
**********/16.12.2016г. в размер на 32, 18 лв. за отчетен период от
15.11.2016г. до 15.12.2016г. и обезщетение за забава от 6, 92 лв. за времето от
14.01.2017г. до 28.02.2019г.; 6./ № **********/17.01.2017г. в размер на 24, 35
лв. за отчетен период от 15.12.2016г. до 12.01.2017г. и обезщетение за забава
от 5, 02 лв. за времето от 11.02.2017г. до 28.02.2019г.; 7./ №
**********/17.02.2017г. в размер на 52, 20 лв. за отчетен период от
12.01.2017г. до 16.02.2017г. и обезщетение за забава от 10, 31 лв. за времето
от 18.03.2017г. до 28.02.2019г.; 8./ № **********/15.09.2017г. в размер на 11,
17 лв. за отчетен период от 16.02.2017г. до 14.09.2017г. и обезщетение за
забава от 1, 55 лв. за времето от 14.10.2017г. до 28.02.2019г.; 9./ №
**********/27.10.2017г. в размер на 8, 78 лв. за отчетен период от 14.09.2017г.
до 11.10.2017г. и обезщетение за забава от 1, 12 лв. за времето от 10.11.2017г.
до 28.02.2019г.; 10./ № **********/16.11.2017г. в размер на 43, 16 лв. за
отчетен период от 11.10.2017г. до 09.11.2017г. и обезщетение за забава от 5, 26
лв. за времето от 09.12.2017г. до 28.02.2019г.; 11./ № **********/12.12.2017г. в размер на 17, 56 лв. за отчетен период от 09.11.2017г.
до 11.12.2017г. и обезщетение за забава от 2, 01 лв. за времето от 10.01.2018г.
до 28.02.2019г.; 12./ № **********/19.01.2018г. в размер на 18, 40 лв. за
отчетен период от 11.12.2017г. до 16.01.2018г. и обезщетение за забава от 1, 92
лв. за времето от 15.02.2018г. до 28.02.2019г.; 13./ № **********/13.02.2018г.
в размер на 16, 50 лв. за отчетен период от 16.01.2018г. до 12.02.2018г. и
обезщетение за забава от 1, 60 лв. за времето от 14.03.2018г. до 28.02.2019г.; 14./
№ **********/16.03.2018г. в размер на 16, 34 лв. за отчетен период от
12.02.2018г. до 13.03.2018г. и обезщетение за забава от 1, 45 лв. за времето от
12.04.2018г. до 28.02.2019г.; 15./ № **********/20.08.2018г. в размер на 27, 31
лв. за отчетен период от 13.03.2018г. до 14.08.2018г. и обезщетение за забава
от 1, 23 лв. за времето от 13.09.2018г. до 28.02.2019г.; 16./ №
**********/26.09.2018г. в размер на 26, 84 лв. за отчетен период от
14.08.2018г. до 12.09.2018г. и обезщетение за забава от 0, 93 лв. за времето от
12.10.2018г. до 28.02.2019г.; 17./ № **********/12.10.2018г. в размер на 20, 05
лв. за отчетен период от 12.09.2018г. до 11.10.2018г. и обезщетение за забава
от 0, 61 лв. за времето от 10.11.2018г. до 28.02.2019г.; 18./ №
**********/20.11.2018г. в размер на 28, 68 лв. за отчетен период от
11.10.2018г. до 14.11.2018г. и обезщетение за забава от 0, 56 лв. за времето от
10.11.2018г. до 28.02.2019г.; 19./ № **********/13.12.2018г. в размер на 20, 82
лв. за отчетен период от 14.11.2018г. до 12.12.2018г.
и обезщетение за забава от 0, 27 лв. за времето от 11.01.2019г. до
28.02.2019г.; 20./ № **********/21.01.2019г. в размер на 20, 94 лв. за отчетен
период от 12.12.2018г. до 15.01.2019г. и обезщетение
за забава от 0, 05 лв. за времето от 14.022019г. до 28.02.2019г.; 21./ №
**********/15.02.2019г. в размер на 24, 77 лв. за отчетен период от
15.01.2019г. до 13.02.2019г., за които суми е издадена заповед № 2005/11.03.2019г.
по ч.гр.д. № 3676/2019г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по облигационното
отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е доставил на
ответника Д. С. водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в
гр. Варна, *** за периода от 11.11.2013г. до 13.02.2019г., които потребителят не е
заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор. Наред с цената се претендира и
обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва върху всяко едно
задължение.
Правният интерес от предявяване на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с
редовното връчване на заповедта за изпълнение по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Д. С., не е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 08.07.2019г.
В подаденото възражение е релевирано такова за
погасяване по давност на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК, с изтичане на краткия тригодишен давностен срок, поради което настоява
за отхвърлянето им.
Във възражението се поддържа още, че сумите, предмет
на издадените фактури обективират доставени В и К
услуги, отчетени, чрез общия водомер в сградата в режим на етажна собственост,
които не се дължат от потребителя.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД са процесуално допустими, предявени в хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съобразно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, установено в чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи основанието, от
което е възникнало правото му да иска плащане от потребителя, както и неговият
размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по
договор за предоставяне на В и К услуги, по силата на които е доставил
посоченото в справките количество вода, съответстващо на потребената,
което е отчетено и начислено съобразно правилата предвидени в Общите
условия.
Ответникът Д. С. има качество на „потребител“ на В и К
услуги по смисъла на Общите условия /ОУ/ на В и К оператора, факт, който не е
спорен между страните.
Именно в изпълнение на задълженията, произтичащи от
общите условия, В и К операторът, съгласно чл. 57 ОУ е открил партида номер 1700471
на лицето Д. С. с адрес ***, обстоятелство, което също не е спорно между
страните.
Спорният по делото въпрос е дали В и К операторът е
доставил, а ответникът потребил В и К услуги за
посочения период в претендирания размер.
За установяване на този факт, който е в тежест на
ищцовото дружество, „В и К – Варна“ ООД е представил извадка от карнетен лист за периода от 19.03.2017г. до 15.01.2019г.
при твърдения, че отчитането на средството за търговско измерване, е извършено
в периода от 11.11.2013г. до 13.02.2019г.
В представения карнет за периода от 19.03.2017г. до 16.07.2017г.
/вкл./ инкасаторът е удостоверил нулеви показания на средството за търговско
измерване. Потребителят, респ. негов представител е положил подпис при
отчитането на 19.03.2017г., също при нулеви показания в посочения ден, в който
показанието на СТИ е било 273 куб.м. вода.
За времето от 11.11.2013г.
до 16.02.2017г. в счетоводството на В и К операторът са отразени стойности в
лева с ДДС на предоставени услуги при нулеви показания на водомера.
Следователно за този период от време, поради липса на отразено количество В и К
услуги, цена на недоставени услуги не може да се претендират за заплащане от
абоната. Стойността им е отразена във фактури от № 1 до № 7 /вкл./ на стойност
170, 55 лв.
Недължимостта на главницата обуславя и недължимост на претенцията за обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва в размер на 36, 55 лв.
В периода от 14.09.2017г. до 10.05.2018г. /вкл./,
инкасаторът е извършвал отчитане на СТИ от общо 32 куб.м. вода при показание на
водомера от 305 куб.м. Подпис абонатът е положил на 11.07.2018г.
С полагането на подпис, абонатът или негово
представител, осигурил отчитане на водомера, е удостоверил, че в деня на
отчитането показанието на водомера е било от 305 куб.м. С полагането на подпис,
същият се е и съгласил, че предходно отчетеното количество е било такова,
каквото е отразено на 19.03.2017г. от 273 куб.м. или 32 куб.м. /305 – 273/.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че абонатът
дължи на В и К операторът цената на доставено количество В и К услуги от 32
куб.м., факт, признат с полагането на подпис, обективирана във фактури,
посочени по-горе от № 8 до № 15, съгласно формално оспореното заключение на ССчЕ, което се кредитира от съда в цялост, чиято стойност
възлиза на 159, 22 лв.
Възражението за погасяване по давност е неоснователно.
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Считано
от деня на падежа на всяко задължение по всяка фактура от № 1 до № 8 до деня на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.03.2019г., тригодишния давностен
срок не е изтекъл.
Ответникът, чиято е и тежестта на доказване не
установява твърденията си, че фактурите обективират
доставени В и К услуги, отчетени, чрез общия водомер в сградата в режим на
етажна собственост, които не се дължат от потребителя, поради което съдът
приема същите за недоказани.
Неизпълнението на задължението за плащане на
доставените и потребени В и К услуги дава основание
на дружеството да начисли обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 159, 22 лв., поради което претенцията по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 86 ЗЗД възлизаща на 16, 14 лв., е
основателна.
За периода от 14.08.2018г. до 15.01.2019г., абонатът
не е полагал подпис в представения карнет, в който случай съдът приема, че
операторът, чиято е и тежестта на доказване, не е установил при условията на
пълно и главно доказване, че е доставил цената на услугите, обектииврани
във фактури от № 16 до № 21 /вкл./, посочени по-горе, чиито размер възлиза на
142, 10 лв., както и обезщетение за забава в размер на 2, 42 лв.
По
разноските
В
полза на ищцовото дружество „В и К – Варна“ ООД следва да се присъдят сторените
по делото съдебно – деловодни разноски за уважената част от исковете в размер
на 124, 79 лв. за настоящото производство и 24, 96 лв. за производството по
ч.гр.д. № 3676/2019г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За
отхвърлената част от исковете в полза на ответника Д. С. следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200, 17 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. С.С.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “В.К.В.”
ООД, ЕИК ********, гр. Варна сумата от 159, 22 лв.
/сто петдесет и девет лева и двадесет и две ст./, представляваща цена на ползвани и
незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна, *** за периода от 16.02.2017г. до 14.08.2018г. /вкл./,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 07.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер на 16, 14 лв.
/шестнадесет лева и четиринадесет ст./, във връзка с която доставка са
издадени следните фактури: 1./ № **********/15.09.2017г. в размер на 11, 17 лв.
за отчетен период от 16.02.2017г. до 14.09.2017г. и обезщетение за забава от 1,
55 лв. за времето от 14.10.2017г. до 28.02.2019г.; 2./ №
**********/27.10.2017г. в размер на 8, 78 лв. за отчетен период от 14.09.2017г.
до 11.10.2017г. и обезщетение за забава от 1, 12 лв. за времето от 10.11.2017г.
до 28.02.2019г.; 3./ № **********/16.11.2017г. в размер на 43, 16 лв. за
отчетен период от 11.10.2017г. до 09.11.2017г. и обезщетение за забава от 5, 26
лв. за времето от 09.12.2017г. до 28.02.2019г.; 4./ № **********/12.12.2017г. в размер на 17, 56 лв. за отчетен период от
09.11.2017г. до 11.12.2017г. и обезщетение за забава от 2, 01 лв. за времето от
10.01.2018г. до 28.02.2019г.; 5./ № **********/19.01.2018г. в размер на 18, 40
лв. за отчетен период от 11.12.2017г. до 16.01.2018г. и обезщетение за забава
от 1, 92 лв. за времето от 15.02.2018г. до 28.02.2019г.; 6./ №
**********/13.02.2018г. в размер на 16, 50 лв. за отчетен период от 16.01.2018г.
до 12.02.2018г. и обезщетение за забава от 1, 60 лв. за времето от 14.03.2018г.
до 28.02.2019г.; 7./ № **********/16.03.2018г. в размер на 16, 34 лв. за
отчетен период от 12.02.2018г. до 13.03.2018г. и обезщетение за забава от 1, 45
лв. за времето от 12.04.2018г. до 28.02.2019г.; 8./ № **********/20.08.2018г. в
размер на 27, 31 лв. за отчетен период от 13.03.2018г. до 14.08.2018г. и
обезщетение за забава от 1, 23 лв. за времето от 13.09.2018г. до 28.02.2019г.,
за които суми е издадена заповед № 2005/11.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3676/2019г. на ВРС по предявените от “В.К.В.” ООД, ЕИК ********, гр. Варна срещу Д. С.С., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “В.К.В.” ООД, ЕИК ********, гр. Варна срещу Д. С.С., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 170, 55 лв. /сто и седемдесет лева и
петдесет и пет ст./, представляваща
цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ***
за периода от 11.11.2013г.
до 15.02.2017г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 36, 55 лв. /тридесет и шест лева и петдесет и пет ст./, във връзка
с която доставка са издадени следните фактури: 1./ № **********/13.05.2016г. в
размер на 0, 73 лв. за отчетен период от 11.11.2013г.
до 10.05.2016г. и обезщетение за забава от 0, 20 лв. за времето от 09.06.2016г.
до 28.02.2019г.; 2./ № **********/16.09.2016г. в размер на 24, 70 лв. за
отчетен период от 10.05.2016г. до 16.09.2016г. и обезщетение за забава от 5, 93
лв. за времето от 16.10.2016г. до 28.02.2019г.; 3./ №
**********/12.10.09.2016г. в размер на 5, 93 лв. за отчетен период от
16.09.2016г. до 11.10.2016г. и обезщетение за забава от 1, 38 лв. за времето от
10.11.2016г. до 28.02.2019г.; 4./ № **********/18.11.2016г. в размер на 6, 79
лв. за отчетен период от 11.10.2016г. до 15.11.2016г. и обезщетение за забава
от 6, 79 лв. за времето от 15.12.2016г. до 28.02.2019г.; 5./ №
**********/16.12.2016г. в размер на 32, 18 лв. за отчетен период от 15.11.2016г.
до 15.12.2016г. и обезщетение за забава от 6, 92 лв. за времето от 14.01.2017г.
до 28.02.2019г.; 6./ № **********/17.01.2017г. в размер на 24, 35 лв. за
отчетен период от 15.12.2016г. до 12.01.2017г. и обезщетение за забава от 5, 02
лв. за времето от 11.02.2017г. до 28.02.2019г.; 7./ № **********/17.02.2017г. в
размер на 52, 20 лв. за отчетен период от 12.01.2017г. до 16.02.2017г. и
обезщетение за забава от 10, 31 лв. за времето от 18.03.2017г. до 28.02.2019г.,
за които суми е издадена заповед № 2005/11.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3676/2019г. на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “В.К.В.” ООД, ЕИК ********, гр. Варна срещу Д. С.С., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 142, 10 лв. /сто четиридесет и два лева и
десет ст./, представляваща
цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ***
за периода от 15.08.2018г. до
13.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 2, 42 лв. /два лева и четиридесет и две ст./, във връзка с която
доставка са издадени следните фактури: 1./ № **********/26.09.2018г. в размер
на 26, 84 лв. за отчетен период от 14.08.2018г. до 12.09.2018г. и обезщетение
за забава от 0, 93 лв. за времето от 12.10.2018г. до 28.02.2019г.; 2./ №
**********/12.10.2018г. в размер на 20, 05 лв. за отчетен период от
12.09.2018г. до 11.10.2018г. и обезщетение за забава от 0, 61 лв. за времето от
10.11.2018г. до 28.02.2019г.; 3./ № **********/20.11.2018г. в размер на 28, 68
лв. за отчетен период от 11.10.2018г. до 14.11.2018г. и обезщетение за забава
от 0, 56 лв. за времето от 10.11.2018г. до 28.02.2019г.; 4./ № **********/13.12.2018г.
в размер на 20, 82 лв. за отчетен период от 14.11.2018г. до 12.12.2018г. и обезщетение за забава от 0, 27 лв. за времето
от 11.01.2019г. до 28.02.2019г.; 5./ № **********/21.01.2019г. в размер на 20,
94 лв. за отчетен период от 12.12.2018г. до
15.01.2019г. и обезщетение за забава от 0, 05 лв. за времето от 14.022019г. до
28.02.2019г.; 6./ № **********/15.02.2019г. в размер на 24, 77 лв. за отчетен
период от 15.01.2019г. до 13.02.2019г., за които суми е издадена заповед №
2005/11.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3676/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА Д. С.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК ********,
гр. Варна сумата от 149, 75 лв. /сто
четиридесет и девет лева и седемдесет и пет ст./, представляваща сторени
съдебно – деловодни разноски, от които 124, 79 лв. за настоящото производство и
24, 96 лв. за производството по ч.гр.д. № 3676/2019г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “В.К.В.” ООД, ЕИК ********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д. С.С., ЕГН **********,***
сумата от 200, 17 лв. /двеста лева и
седемнадесет ст./, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: