Решение по дело №13868/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3583
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 18 юли 2019 г.)
Съдия: Боряна Димчева Воденичарова
Дело: 20181100513868
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 17.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                              

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                             мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при секретаря Илияна К., като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 13868 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 391516/23.04.2018 г., постановено по гр.д. 36172/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 113 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на А.К.Г. от длъжността „служител запитвания“ при „Д.Т.Г.“ ООД, извършено със заповед № 16/04.05.2017 г. на управителя на „Д.Т.Г.“ ООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като ищецът на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „служител запитвания“ при „Д.Т.Г.“ ООД. Със същото решение е прекратено производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца А.Г. и исковата молба е върната в тази част.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответното дружество „Д.Т.Г.“ ООД чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Д., с която се обжалват частите от решението, с които предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени. Поддържа се, че фактическите констатации на районния съд, въз основа на които е направил правните си изводи за неоснователност на предявените искове, са неверни, а правните изводи са неправилни, тъй като не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства, като необосновано е изключил от преценката си фактите, които са доказани от показанията на свидетелите В.Д.и П.Д., които са документирани и в приетите по делото протоколи. Твърди се, че ищецът е знаел какви лични и професионални качества следва да притежава и прояви и как следва да изпълнява поставените му задачи, за да бъде работата му ефективна, тъй като е бил изрично уведомен за това от работодателя, което се установявало от приложените по делото трудов договор и длъжностна характеристика. По отношение на приетите по делото протоколи от заседания на търговския отдел на ответното дружество се сочи, че същите представляват частни свидетелстващи документи, като ищецът е оспорил съдържанието им, но не и обстоятелството, че са били подписани от свидетелката Д. и управителя на ответното дружество А.Ц.. При такова оспорване фактите и обстоятелствата, посочени в документа, могат да се доказват чрез разпит на свидетел, и документът следва да бъде преценяван заедно с всички доказателства по делото. В тази връзка се позовава на показанията на свидетелите В.Д.и П.Д., и на обстоятелството, че ищецът е присъствал на проведените оперативки. С оглед на изложеното се поддържа, че липсата на посочените от работодателя качества е доказана от гласните и писмени доказателства, както и че е установено, че неизпълнението на задълженията и незадоволителните резултати от работата на ищеца се дължат на недостатъчно познания за материалите, цените и дружествата, с които ответникът работи, на нежеланието на ищеца, въпреки оказаната помощ от колеги, да повиши квалификацията си, на несамостоятелност, незадълбоченост и липса на инициативност. Следователно необоснован е изводът на районния съд, че при издаване на процесната заповед работодателят не е изяснил действителните качества на ищеца, липсата на които е препятствала ефективното изпълнение на трудовите му функции. По отношение показанията на свидетеля И.Г.се посочва, че те се отнасят до друг период от време и други условия на работа при различен работодател, поради което не опровергават и не изключват фактите, установени от другата група свидетели. Според въззивника процесната заповед е законосъобразна, тъй като липсващите качества и оценката на работодателя за начина на работа на ищеца са посочени в други известни на ищеца документи. Позовава се на различна съдебна практика от цитираната от районния съд, съгласно която работодателят не е длъжен изрично да посочи в заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно неефективността на работата, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа или задълженията, които не е в състояние да изпълни, което може да бъде направено и в друг писмен документ, известен на работника. По изложените съображения се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца А.Г. чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. К., с който се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Поддържа, че преценката за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение се извършва само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства, в който смисъл цитира и съдебна практика. Посочва, че немотивираната заповед за уволнение не може да бъде валидно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и няма как да се извърши преценка за нейната законосъобразност. При наличието на такъв основен порок на процесната заповед според ищеца е безпредметно анализирането на събраните по делото гласни доказателства, които на практика нямат отношение към формиране вътрешното убеждение на съдебния състав по същество. Изложени са и доводи, че представените с исковата молба протоколи от заседания на търговския отдел не са годни да установят обективираните в тях обстоятелства, като свидетелските показания на В.Д.са сходни със съдържанието на протоколите, т.е. кредитирането или не на формалната доказателствена сила на протоколите не води до установяване на нов факт. Освен това според ищеца показанията на свидетелите Д. и Д. се разминават значително относно начина, мястото на провеждане на оперативките и съставянето на протоколите и дори по въпроса дали ищецът е имал пряк ръководител. Поддържа се още, че за да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на процесното основание следва действително да липсват качества за ефективно изпълнение на работата, неефективно изпълнение на възложената работа и причинно–следствена връзка между липсата на качества и неефективното изпълнение на работата, като свободата на преценка на работодателя не означава произволни причини за уволнението. В хода на производството според ищеца липса на качества не е била установена. Изложени са и доводи, че липсата на качества следва да бъде обективно състояние, а когато неизпълнението на възложената работа се дължи на причини, които могат да се вменят във вина на работника, е налице основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност по специално предвидена процедура, като процесната заповед се явява незаконосъобразна дори само на това основание.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предмет на разглеждане във въззивното производство са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество, е и правилно по следните съображения.

Между страните не се спори, а и от представения трудов договор № 1 от 15.12.2015 г. със срок на изпитване от шест месеца се установява, че ищецът е заемал длъжността „служител запитвания“ в ответното дружество. В приетата по делото длъжностна характеристика за тази длъжност като отговорности и задължения са посочени познаване в детайли на софтуерния продукт, с който служителят работи, спазване на приетите фирмени правила, познаване и спазване на вътрешната нормативна уредба – инструкции за безопасна работа, критерии за добро обслужване, процедури за ефективно осъществяване на транспортната дейност и др. поддържане на професионална квалификация. Сред изискванията за заемане на длъжността са описани специални умения: умение за работа със специализиран софтуерен продукт, word, excel, Internet, програмни продукти, счетоводен софтуер, умение за работа с офис техника; личностни изисквания и поведенчески характеристики: добър интелект, самостоятелност, аналитично мислене, перфекционизъм, съобразителност, отговорност, инициативност, устойчивост на стрес, лоялност, емоционална устойчивост, оперативност, неподкупност, вежливо, търпеливо, любезно и коректно отношение към служителите и контрагентите на фирмата; други специфични изисквания: изключително добре развити умения за общуване и коректно отношение към колегите и клиентите, умения за справяне с конфликтни ситуации, високо чувство за отговорност, умения за самостоятелна работа и работа в екип, умение за поемане на лична отговорност. В длъжностната характеристика е посочен и стандарт на представянето – своевременно, точно и пълно изготвяне на необходимите справки, проява на необходимата инициативност, правилно подготвени оферти и липса на грешки, както и че служителят следва да демонстрира подреденост, отзивчивост, да е позитивен, самоинициативен, задълбочен и приспособим, като тези понятия са допълнително разяснени. Копие от длъжностната характеристика е било връчено на ищеца на 17.12.2016 г.

На 16.02.2016 г. е била проведена оперативка на търговския отдел на ответното дружество, за която е бил изготвен протокол, приложен на л. 28 от първоинстанционното производство. Съгласно т. 5 е била отправена забележка на А.Г. относно научаването цените на материалите, като е отбелязано, че същият не е научил основните ценови групи. Било е взето решение А.Г. да научи цените на пазара и да започне обиколки към югозападна България. Водещ на оперативката е била А.Ц., управител на дружеството. Протоколът е бил съставен отВ.Д..

На 10.05.2016 г. е била проведена друга оперативка, водена от А.Ц., за която В.Д.също е изготвила протокол. В т. 7 от протокола – Отправени забележки, относно работата на А.Г. е посочено, че същият все още не може самостоятелно да пише оферти към клиентите и не е научил продуктите, като колективът е отправил забележка към ищеца, че постоянно ги пита за цени на материали, без да си прави труда да ги научи. Било е взето решение А.Г. да научи цените на пазара и да започне да пише самостоятелно оферти към клиентите.

На 02.08.2016 г. е била проведена нова оперативка, отново водена от А.Ц., за която В.Д.е изготвила протокол. В т. 6 – Отправени забележки, е посочено, че А.Г. е бил порицан, че не е допринесъл за осъществяване на търговски контакти с фирми за гипсокартон и все още няма сключени договори със строителни фирми. Било е взето решение А.Г. да привлече нови клиенти и да сключи договори със строителни фирми.

На 20.09.2016 г. е проведена друга оперативка, водена от А.Ц., за която В.Д.е изготвила протокол, съгласно който на оперативката е присъствал и ищецът. В т. 6 – Обсъдени проблеми и отправени забележки, е посочена липсата на информация от ищеца за слабите продажби на гипсокартон в югоизточна България и че няма предоставен отчет от командировките в този район.

На 18.10.2016 г. на друга проведена оперативка, водена от А.Ц., на която ищецът е присъствал, е било отчетено, че А.Г. има проблеми в работата си и не съумява да постигне желаните от работодателя резултати, като е обърнато специално внимание за пропуските в неговите знания и по-точно липсата на знания. Било му е възложено да научи всички характеристики на основните вати и знанията му да бъдат проверени от П.Д..

На 08.11.2016 г. на поредна оперативка, проведена от А.Ц., на която ищецът е присъствал, на последния е била отправена забележка за слаба активност в работата и липса на сделки. Било е взето решение за осъществяване на повторно обучение на А.Г. от В.Д.за познаване и офериране на звукоизолационни материали и от Д.Р.– за ватите.

На 09.01.2017 г. на нова оперативка, ръководена от А.Ц., в присъствието на ищеца е бил направен анализ на изминалата година и е било набелязано изготвянето на нови цели за предстоящата година на следващата оперативка. Били са поставени задачи за подписване на нови договори с доставчици и подновяване на договорите с клиентите. Управителят е обявил, че служителите ще бъдат разделени в екипи и ще постави нови таргети за догонване през годината. На ищеца е било обърнато внимание, че му се дава последен шанс през първото тримесечие да увеличи продажбите  и да потърси нови фирми за работа. Било му е възложено да обиколи клиентите на фирма „Ангро“ и да се опита да вземе част от пазара им, като след обиколката изготви отчет. Към ищеца е бил отправено питане какво се случва с неговия клиент „Е.М.С.“ и защо последният не изплаща задълженията си, като му е било възложено да се свърже с адвокат и да проучи какви действия могат да се предприемат.

На 14.03.2017 г. на следваща оперативка, ръководена от А.Ц., в присъствието на ищеца отново е бил обсъден списъка с длъжници и обстоятелството, че „Е.М.С.“ е отказало да плати и е спряло да отговаря на обажданията на А.Г. .

На 02.04.2017 г. на нова оперативка, на която ищецът е присъствал, управителят на ответното дружество А.Ц. е обявила, че е решила да прекрати трудовото правоотношение на А.Г. поради несправяне със задачите, поставени му за тримесечието и поради непостигане на желаните резултати и неповишаване квалификацията му. Била е констатирана липса на самостоятелност в работата и постоянната необходимост от помощ. Г-жа Ц. е поискала мнението по този въпрос на П.Д., който я е подкрепил и е отбелязал, че на ищеца е било дадено достатъчно време, за да започне да работи по-добре и че смята, че и занапред А.Г. няма да се справя с поставените задачи, тъй като не е последователен и знанията му са повърхностни.

По делото е приложена кореспонденция по електронна поща в периода 15.06.2016 г. – 17.06.2016 г., с която ищецът е информирал А.Ц. за процеса на изграждане на строителен обект.

На 04.04.2017 г. на ищеца е било връчено предизвестие от управителя на ответното дружество, с което е бил известен, че на основание чл. 326, ал. 2 КТ, вр. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят възнамерява да прекрати трудовото му правоотношение на посоченото основание с изтичането на 30 дни, считано от 04.04.2017 г.

Със заповед № 16 от 04.05.2017 г., издадена от управителя на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е било прекратено трудовото правоотношение на А.Г.. Като причини за прекратяването е посочено: „липса на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената му работа“. Заповедта е била връчена на ищеца на 04.05.2017 г.

По делото е разпитан свидетелят П.Д., който е търговски сътрудник в ответното дружество и е работил в една стая с ищеца. Според свидетеля задълженията на А.Г. са били да намира нови клиенти, да осъществява печалба за ответното дружество като предлага стоката му и изпълнява задания. Свидетелства, че ищецът е изпълнявал задълженията си повърхностно, не е успял да научи техническите параметри на продаваната стока и да взема решения сам, а трябвало винаги да му се помага. Не можел правилно да предлага и представя стоката и когато нещо липсвало от склада, не можел да го замени със сходна стока, за да обслужи клиента. Част от задълженията на ищеца било изготвянето на оферти, но трудно се справял с него, защото не бил добър в работата с компютър, нямал техническа подготовка за самостоятелно изготвяне на оферти, а правел това с помощта на колеги и след проверки. Управителката на ответното дружество имала доста забележки към неговата работа и това било предмет на обсъждане на ежеседмични оперативки, на които присъствал целият търговски отдел, включително А.Г.. За проведените оперативки се съставяли протоколи, които се представяли на присъствалите за запознаване. Свидетелят също е правил забележки на ищеца с цел да му помогне. При постъпване на нов служител на работа се провеждало обучение за запознаване с работата, след което дългогодишните служители, какъвто бил и свидетелят, провеждали допълнително обучение и му предоставяли материали за четене и техническа информация за предлаганите от дружеството продукти. Свидетелят Д. е заявил, че не знае кога точно е било проведено обучение на ищеца, но такова със сигурност е било извършено при постъпването му, както и впоследствие от свидетеля и от други служители при установяване на грешки. Според свидетеля ищецът бил неефективен и не можел да изпълни поставените от работодателя финансови цели. Освен това бил повърхностен, а на моменти по-агресивен към клиентите с цел събиране на пари. П.Д. е присъствал на оперативката, проведена на 02.04.2017 г. заедно с А.Г., на която управителката е обявила, че ще прекрати трудовото правоотношение на ищеца поради несправяне със задълженията му. На същата оперативка е било коментирано и че ищецът не се справя с възложените му финансови цели. П.Д. е присъствал и на оперативка, проведена на 02.08.2016 г., на която в присъствието на ищеца е била обсъдена извършената от него дейност. Свидетелят е разяснил, че управителят на ответното дружество задава финансови цели („таргети“), които се съобщавали на всеки работни на оперативка, като е била изготвяна таблица за тези цели за тримесечие общо за съответния отдел и поотделно за всеки служител. На база предходни постигнати резултати е бил залаган ръст в целите. По отношение на ищеца през първата година не е бил задаван ръст, след това е бил заложен за първото тримесечие. От показанията на г-н Д. се установява, че е имало незаплатени задължения по сключени от ищеца договори. Всеки служител имал задължение да следи за заплащане в срок от страна на клиентите, за които отговаря и ищецът е изпълнявал това задължение.

В първоинстанционното производство е била разпитана и свидетелкатаВ.Д., касиер-счетоводител в ответното дружество. От нейните показания се установява, че са били провеждани оперативки на търговския отдел, на които са присъствали 90 % от служителите, в това число и ищецът. На тези оперативки неведнъж към А.Г. са били отправяни забележки, че не е самостоятелен в работата си, не е научавал материалите и не се е справял с поставяните финансови изисквания. За оперативките са били изготвяни протоколи, в които се вписвали забележки и похвали, като на следващата оперативка се е коментирало изпълнението на задачите от предходната. В.Д.е изготвила голяма част от протоколите, а управителката на дружеството ги подписвала. Свидетелката и останалите служители са помагали на ищеца да се справи с възложените му задачи. Самата тя е изготвяла оферти вместо него, които му е препращала, за да може той да ги изпрати директно на клиент. Провеждали са му обучения за допълнителни материали. Свидетелката е присъствала на оперативка през м. април 2017 г., на която ищецът е бил уведомен, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено, тъй като не е научил материалите, с които дружеството работи. От показанията на В.Д.се установява, че А.Г. е имал клиенти и е привлякъл такива, но те са били недостатъчно. Ищецът не давал обяснения защо не се справя с работата, обещавал, че ще се старае. Според свидетелката ищецът е звънял на клиент на дружеството, който дължал пари, и го е заплашвал със саморазправа. Задълженията му били да привлича нови клиенти, да познава портфолиото на дружеството и да предлага продукти. На служителите били поставяни финансови резултати („таргети“) под формата на суми, които следва да реализират за съответното тримесечие. Тези финансови цели били обективирани в писмен документ, като всеки служител знаел какви са зададените цели и на останалите.  

Пред районния съд е разпитан и свидетелят И.Г., управител на „Ю.“ ООД, където ищецът е работил в периода 2009 г. – 2015 г. това дружество се занимавало с търговия на едро и дребно на строителни материали. Задачата на А.Г. през посочения период била да разработи новосформираното представителство на „Ю.“ ООД в гр. Сандански. Според свидетеля то се е справил много успешно със задачата, като бил постигнат значителен успех и оборот в региона. При изпълнение на задълженията си ищецът е работел постоянно с компютърни програми. Трудовото му правоотношение е било прекратено поради намаляване обема на работа. След като е започнал работа в ответното дружество, А.Г. е представил част от продуктите, с които „Д.Т.Г.“ ООД търгува, и свидетелят е закупил продукти на стойност над 20 000 лв. Ищецът е отговарял на направени запитвания, подхождал е професионално и е предоставял необходимата информация, като е познавал перфектно продуктите.

На зададени по реда на чл. 176 ГПК въпроси ищецът е отговорил, че през периода, в който е работил при ответното дружество, е привлякъл нови клиенти, и не е вярно, че след изтичане срока за изпитване е бил уведомяван от работодателя за допуснати грешки, пропуски и неефективност при изпълнение на възложените задачи. Заявил е, че никога не е бил критикуван и не е присъствал на оперативки, не е бил уведомяван за провеждането им и е разбрал за тях от делото.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи.

Фактическият състав на приложеното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изисква кумулативната наличност на три елемента – липса на качества на съответния работник или служител, които следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях, като не е необходимо да е налице вина от страна на работника или служителя. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно и е недопустимо да се обоснова с дисциплинарни нарушения.

В тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества. Доказването на този отрицателен факт се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на липса на професионални качества или на лични качества, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях.

Съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение № 253 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 4122/2008 г., ІV Г.О.,  решение № 31 от 23.01.2002 г. на III Г. О. на ВКС, решение № 595 от 6.06.2001 г на III Г.О. на ВКС и решение № 1 от 21.12.2004 г. на III Г.О. на ВКС в уволнителната заповед следва да бъдат посочени фактите, които са свързани с поведението на работника и защо при тези факти работата му е неефективна, както и да бъдат конкретизирани качествата на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции, като това е предпоставка за законосъобразността на уволнението.

По аналогичен начин в решение № 425 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1966/2010 г., IV Г.О. е разяснено, че при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества. Тези качества следва да бъдат съобразени и с изискванията на длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липса на качества на работника или служителя - недостатъчни професионални знания, умения и навици, то е едно трайно състояние и е обективно. Съдебната практика приема, че дори да липсва конкретно посочване на липсващите качества, е достатъчно да бъде посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В този смисъл са решение № 165 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2009 г., IV Г.О., решение № 163 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2016 г., IV Г.О. и цитираните в него решение № 320/07.03.2016 г. на ВКС, IV Г.О. по гр. д. № 6501/2014 г., решение по гр. д. № 1611/2009 г. на IV Г.О., по гр. д. № 1382/2011 г. на III Г.О., по гр. д. № 804/2011 г. на IV Г.О., по гр. д. № 531/2010 г. на IV Г.О., по гр. д. № 728/2009 г. на IV Г.О., по гр. д. № 1363/2010 г. на IV Г.О., по гр. д. № 1774/2011 г. на IV Г.О., по гр. д. № 49/2012 г. на IV Г.О., по гр. д. № 1201/2014 г. на IV Г.О., по гр. д. № 295/2015 г. на III Г.О., съгласно които заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е достатъчно мотивирана, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с работата.

Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Във всички случаи обаче липсата на мотиви за приложеното основание за уволнение затруднява защитата на работника или служителя, който следва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може да ги обори при евентуално оспорване в съда.

Съгласно разясненията, дадени в решение № 150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2014 г., III г. о., преценката за законосъобразност на извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ уволнение се извършва само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства, поради което липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й.

В разглеждания случай процесната заповед не съдържа каквито и да е мотиви. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочена единствено липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената му работа, което представлява бланкетно цитиране на законовия текст. Заповедта не съдържа конкретни качества, чиято липса е послужила като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, нито кои възложени му задължения не е изпълнил работника, т.е. в какво се изразява несправянето с работата. С оглед на изложеното процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се явява немотивирана.

Съдебната практика допуска също така заповедта за уволнение да препраща към друг документ, който е бил известен на работника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение - решение № 202 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., IV  Г. и решение № 318 от 11.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2014 г., IV Г.О. В разглеждания случай не е налице и такава хипотеза. Процесната заповед не препраща към какъвто и да е документ, който да съдържа мотиви за извършеното прекратяване на трудовото правоотношение и в който да са изброени качествата, които липсват на работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, или начинът, по който той се справя с работата. Връченото на 04.04.2017 г. на ищеца предизвестие също е бланкетно по своя характер. В него дори не е посочено с думи основанието за прекратяване, никъде не се споменава липса на качества или несправяне с работата, а единствено е изписано с цифри основанието – чл. 326, ал. 2, вр. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, с оглед на което не може да се приеме, че е налице мотивиране на заповедта чрез препращане към друг документ, който да има необходимото съдържание.

Констатираната липса на каквито и да е мотиви на процесната заповед за уволнение не може да бъде санирана чрез приложените по делото протоколи от оперативки. Както беше посочено по-горе, заповедта не съдържа препращане към други документи, в това число и към протоколите. А освен това в първите три от тях изобщо не е посочено ищецът да е присъствал, поради което и с оглед изричното оспорване от негова страна да е присъствал на такива срещи, в тежест на работодателя е било да докаже, че на ищеца са били поставяни конкретни задачи, с изпълнението на които той не се е справил. В протоколите декларативно е записано, че са взети решения А.Г. да научи цените на пазара, да привлече нови клиенти, да научи всички характеристики на основните вати и др., без да са представени доказателства по какъв начин впоследствие е било проверено изпълнението на тези задачи. В показанията на свидетелите Д. и Д. се обсъждат финансови цели, които са били поставяни писмено на служителите за изпълнение на тримесечие, т. нар. „таргети“, но по делото не са представени писмени доказателства, от които да се установява, че на ищеца А.Г. действително е било възложено изпълнението на такива конкретни финансови цели и какви са били те, че изпълнението на такива цели е било отчетено по някакъв начин и какви са конкретно постигнатите резултати, с оглед на което не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че такива цели са били поставени на ищеца, респективно, че той не ги е изпълнил, което да е послужило като основание за работодателя да направи извод за липса на качества за справяне с възложената работа. Извън изложеното дотук следва да бъде посочено, че констатираната по-горе липса на мотиви по отношение на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е достатъчно основание за нейната незаконосъобразност.

По изложените съображения извършеното с процесната заповед уволнение се явява незаконно, поради което правилно предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност, са основателни и правилно са били уважени. С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

При този изход на спора право на разноски за въззивното производство има ищецът. Неговият процесуален представител адв. К. изрично е заявила в откритото съдебно заседание на 24.04.2019 г., че не претендира отделно разноски за въззивното производство, с оглед на което такива не следва да бъдат присъждани.

 

На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Така мотивиран, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 391516/23.04.2018 г., постановено по гр.д. 36172/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 113 състав, в обжалваните части.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                     2.