Присъда по дело №234/2022 на Апелативен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъдата по в.н.о.х.д. № 234 по описа за 2022 г. на Пловдивския
апелативен съд

Производството е по реда на Глава 21-ва НПК
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Ж.П. и по въззивна жалба на неговия
защитник адв. Т.Д. срещу присъдата № 26003 от 07 февруари 2022 г. по н.о.х.д. № 2357/19 г.
по описа на ОС-Пловдив, с която г-н П. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. “в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на
основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, както и наказание лишаване от право на
управление на МПС за срок от шест месеца. Съдът се е произнесъл за веществените
доказателства, както и относно разноските.
Жалбите са своевременно предявени. Защитата възразява по отношение осъдителния
диспозитив, като счита, че събраните по делото доказателства не установяват по безсъмнен
начин причинната връзка между твърдяното от обвинението нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП и настъпилия пътно-транспортен сблъсък. Спира се на устно изразеното становище на
назначената от първата инстанция комплексна повторна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, че при поддържане на разрешената скорост от 50 км./ч.
подсъдимият зад волана на инкриминирания лек автомобил би могъл да избегне
произшествието посредством пропускане на пострадалия велосипедист. Обръща внимание,
че избягването е поставено в зависимост от поведението на велосипедиста. Развива тезата,
че чуждото поведение е последващо, несигурно и непредвидимо събитие, върху което
подсъдимият не би могъл да има каквото и да е влияние. Формулираното искане е за
оправдателна присъда.
При пренията прокурорът от АП-Пловдив обяви, че счита присъдата за правилна и
законосъобразна. Обърна внимание, че превишаването на скоростта на автомобила било
установено по категоричен начин и настоя за възприемане на споменатото устно становище
за възможност за пропускане на пострадалия при движение на подсъдимия с допустимите 50
км./ч. В тази връзка предложи въззивните жалби да бъдат отхвърлени.
Частният обвинител В. В. К. и нейният повереник адв. Д. повториха развитите пред
първата инстанция аргументи за основателност на обвинението. Адв. Д. изрази мнение и за
още едно нарушение по ЗДвП, допуснато от подсъдимия – пренебрегване на задължението
да бъде внимателен към уязвимите участници в движението, какъвто бил велосипедистът.
Настояха за потвърждаване на присъдата.
Останалите частни обвинители не се явиха, редовно призовани и уведомени за
заседателната дата.
Адв. П., повереник на частните обвинители В. Б. К. и Р.К., лансира мнение, че
пострадалият велосипедист е бил видимо „препятствие“ от 75 метра, така че поведението на
1

подсъдимия зад волана на инкриминирания автомобил е трябвало да съобразява неговото
присъствие в съседство на пътното платно. Формулира искане за потвърждаване на
присъдата.
Защитникът на подсъдимия адв. Т.Д. повтори своите писмено изложени аргументи
против осъдителния диспозитив. Заостри вниманието върху съдебните мотиви, които
поставяли вината на доверителя му в зависимост от траекторията и скоростта на блъснатия
велосипед след възникване на опасността и определи този подход като процесуално
недопустим. Поиска отмяна на осъждането и постановяване на въззивна присъда в обратния
смисъл. Неговият доверител обяви, че не намира връзка между своето поведение на пътното
платно и инкриминирания резултат. Подкрепи аргументацията и претенцията за
оправдателна присъда, развити от адв. Д..
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
мотивите на първата инстанция и доводите и съображенията на страните, прие, че
жалбите на защитата са основателни.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и на експертизите, подробно изброени от първата инстанция, вкл.
с посочване на мястото, където се намират по делото, окръжният съд е извел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Ж. Д. П. е роден на 23.07.1987 г. в гр. *. Живее в гр. * Той е българин,
български гражданин. Не е осъждан. Има висше образование. Работи като мениджър. Женен
е и има малко дете.
Считано от 2005 г., има правоспособност за управление на МПС (категории „В“ и
„М“). През 2008г. е бил санкциониран с наказателно постановление за нарушение по ЗДвП,
а през 2014 г. – и с фиш. Свидетелството му за правоуправление не е било отнемано.
Подс. П. притежава и управлява лек автомобил марка „*“ с ДК № *.
Пострадалият Б. К. живеел в гр.*, ж.к. „*“ и работел като охрана на обект на бул. „*“
в гр. *. Същият ежедневно отивал и се прибирал от работа с велосипед, като тръгвал от ж.к.
„* по бул. „*“, движел се на север и до хотел „*“ завивал наляво на кръстовището с бул. „*“.
Сетне продължавал по този булевард, т.е. от изток на запад към бул. „*“.
На 06.11.2013 г. пътната настилка на източното платно на пловдивския булевард „*“
била асфалтова, суха, без дупки и неравности (т.1 л.115 от д. п.). Около 06.00-06.30ч., в
тъмната част на денонощието, при неработещо улично осветление, пострадалият Б. К.
управлявал велосипеда си в десния край на дясната пътна лента на това платно, т.е. в посока
от юг на север.
Зад него, в същата посока, около средата на същото платно се движел споменатият
лек автомобил „*“ с peг. № *. Подсъдимият бил зад волана. Бил включил късите светлини на
превозното средство. Поддържал около 63 км/ч, т.е. с 13 км./ч. повече от допустимата
2

скорост за движение в населено място от 50 км/ч. На светлината на фаровете П. възприел
движещия се пред него велосипедист. Не го счел за опасност и не променил поведението си
на пътното платно. Възнамерявал след кръстовището с бул. „*“ да продължи направо, по
бул. „*“, за да отиде на работното си място в село *.
В зоната на кръстовището пострадалият К. променил траекторията си на движение,
като се отклонил наляво в посока запад, за да продължи по бул. „*“. При извършването на
маневрата и след това скоростта му на движение била около 14 км/ч. – 15,5 км/ч.
Движейки се с несъобразена за населено място скорост, подс. П. късно възприел
извършваната от пострадалия маневра. Последвал неизбежен удар между двете превозни
средства. Преди удара подсъдимият не могъл да намали скоростта, а само да отклони
траекторията на автомобила наляво.
При съприкосновението с автомобила оста на велосипеда била приблизително
перпендикулярно на оста на автомобила, а посоката на движение на велосипедиста била от
дясно на ляво пред автомобила. За „*“то ударът бил челен, а за велосипеда – страничен, от
лявата му страна. След удара велосипедът бил отхвърлен напред и наляво и след полет и
плъзгане по асфалтовото покритие и бордюра се качил с двете си колела върху затревената
площ. След първия контакт с автомобила тялото на К. попаднало върху капака на
двигателното отделение, плъзнало се по него в посока назад и наляво, като с лявото си рамо
се ударило в лявата част на челното стъкло. Получило наранявания, които ще бъдат
изброени по-долу. Сетне главата на К. се ударила в горната лява част на челното стъкло и го
пробила. Последвало отхвърляне на тялото напред и наляво и установяването му зад
спрелия автомобил.
След сблъска подс. П. продължил движението си в северна посока, като изминал още
19.7 метра. Спрял северно от кръстовището, в положението, описаното в протокола за оглед
на местопроизшествие.
Водачът му слязъл от автомобила и се обадил на телефон 112. На място пристигнал
автомобил на ЦСМП гр. * в състав – св. Г. Р. (лекар) и св. Г. И. (водач на линейката).
Предвид състоянието на пострадалия К. – отпуснат, в безсъзнание и неадекватен,
свидетелите го качили в линейката и го откарали в УМБАЛ „*“ ЕАД, където бил приет в
КАИЛ.
На местопроизшествието пристигнал св. Н. Д. – младши автоконтрольор при сектор
„Пътна полиция“ гр. * и тествал подс. П. за алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ с № 0011, който отчел отрицателен резултат.
В болничното заведение пострадалият Б. К. починал на 13.11.2013г. Бил аутопсиран,
при което били констатирани следните увреждания: контузия на главата, кръвоизлив под
черепните покривки, контузия на мозъка, счупване на черепа и черпената основа,
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
наличие на въздух в мозъка, вклиняване на мозъчни структури, контузия на белите дробове.
*
3

На двете процесуални фази, в продължение на близо десет години, са събрани
необходимите и възможни гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Освен това е набавена изобилна експертна информация. В началото на досъдебното
производство са били изготвени КСМАТЕ /л. 37-61, т. 1 от д.п./ и две допълнителни
КСМАТЕ /л. 157-187, т. 1 от д.п. и л. 203-214, т. 1 от д.п./, всичките с участието на в.л. С. М..
След това е била изпълнена повторна КСМАТЕ от инж. П.П. и д-р Д. /л. 17 и сл. от том 2
ДП/. Последвала е втора повторна КСМАТЕ, авторство на инж. проф. К., инж. Х., инж. У.,
д-р Б. и д-р Б.П. /вж. л. 130 и сл. от том 2 ДП/. Проверяваната инстанция е назначила трета
повторна КАТСМЕ, която е възложила на инж. С., инж. Д., инж. Г., д-р М.Б. и д-р Н. /л. 340
и сл. от първоинст. дело/.
Прави впечатление, че обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и
документите, удостоверяващи констатациите при огледите на МП и на катастрофиралите
превозни средства изясняват твърде малка част от релевантната фактологията. Касае се за
типично „експертно“ дело, доколкото наблюденията, изчисленията и разсъжденията на
вещите лица осветляват механизма на произшествието, за част от елементите на който
липсват обективни данни. Ето защо след посочване на спорните и безспорни моменти от
предмета на доказване ПАС ще се спре обстойно на експертния анализ и на решението на
ПОС да отхвърли част от констатациите на изброените експертизи.
Процесуалните страни не спорят относно времето и мястото на инцидента, липсата
на улично осветление и свързаната с това слаба осветеност на инкриминирания пътен
участък, управлението на автомобила от страна на подсъдимия, управлението му на къси
светлини, възможността за виждане и разпознаване на велосипедиста като участник в
движението от най-малко 75 мера, положението на тялото на пострадалия след
произшествието и на катастрофиралите превозни средства, деформациите по тях, липсата на
алкохолна концентрация в кръвта на водача на автомобила, неговата правоспособност,
обичайния маршрут и час на придвижване на К. с велосипед до работното си място,
състоянието, в които се е намирал непосредствено след удара и оказаната му медицинска
помощ. По всички тези въпроси първоинстанционният съд е направил коректни фактически
констатации, като е изложил професионално издържан и добросъвестен анализ на
показанията на свидетелите Д., Р., И., Д. и К. в аспекта на огледните протоколи,
фотоалбумите към тях, справките от ПП-* и медицинската документация за пострадалия.
Не се развива отчетлив спор и относно скоростта на управление на „*“то.
Подсъдимият неопределено е обявил, че не счита, че бил превишил разрешената скорост от
50 км./ч., т.к. винаги спазвал правилата на движение, но все пак е отбелязал, че няма
конкретен спомен. Не е известно друго лице, което да е имало наблюдение относно
скоростта. Така че тя е изведена единствено по експертен път (посредством анализ на
находките на МП и на уврежданията по катастрофиралите ППС и по тялото на К.).
За причината за смъртта на Б. К. няма съмнение – от кредитираното от ПОС
заключение на СМЕ на труп се изяснява, че е бил с тежка черепно-мозъчна травма, контузия
на мозъка и мозъчни кръвоизливи, вторични мозъчни изменения и вклиняване на
4

малкомозъчните тонзили, довели до притискане и парализа на жизненоважни мозъчни
структури. Вещото лице е достигнало до категоричния извод за причинно-следствена връзка
между станалото ПТП на 06.11.2013г. и настъпилата на 13.11.2013 г. смърт.
**
ПАС счита, че окръжният съд е бил прав да отхвърли констатацията на
първоначалната и на двете допълнителни КСМАТЕ с участието на инж. М. за навлизане на
велосипедиста отдясно наляво пред автомобила. Тъй като напълно споделя изтъкнатите в
мотивите на проверяваната присъда съображения за движение отляво надясно, базирани на
детайлните и логични обосновки на последвалите три повторни експертизи, няма да
обременява изложението с преповтарянето им, а само ще обобщи основните линии на
аргументацията:
Съдебните медици в състава на повторните експертизи са категорични, че ако
велосипедистът е идвал отдясно на водача на лекия автомобил, тялото му би получило
увреждания в другата си част. Автоекспертите пък обръщат внимание, че счупването на
предното стъкло на автомобила пред мястото на водача и в горния ляв край, неговата
траектория след удара, разположението на отчупените стъкълца и намирането на
велосипедиста от лявата страна на автомобила категорично свидетелстват за предварително
движение на велосипеда отдясно-наляво пред автомобила. Освен това повторните
експертизи с участието на инж. К. и на инж. С. са категорични, че подсъдимият е успял да
реагира с волан, измествайки траекторията на „*“то наляво (в какъвто смисъл са и неговите
обяснения).
Не би могло да се приеме също, че велосипедът в някакъв момент е застанал
неподвижно пред идващия автомобил, както са допуснали първоначалните досъдебни
експертизи с участието на в.л. М.. Съдебните медици от състава на повторните експертизи
са категорични, че при удар в станционарно тяло не би произлязло нараняването на черепно-
мозъчната кухина, констатирано при аутопсията. А и няма травми на тръбни кости, на които
тялото се подпира – би следвало водещият крайник (който се опира на земята) да бъде
счупен или да има разкъсвания на връзките в колянната става. Освен това при спряло
положение в момента на удара тялото би паднало върху колата, при което всички
увреждания по нея биха били в една линия – по предната броня, предното стъкло и тавана.
Фактът, че тялото е намерено отстрани на „*“то пък означава, че е имало енергия и скорост
на движение при съприкосновението с него. Във въззивното с.з. д-р Б. и инж. К. наблегнаха
на невъзможността при ударна сила напред стационарното тяло да се придвижи наляво, т.е.
да се измести от траекторията на автомобила. То непременно трябва да продължи по
праволинейна траектория, по направлението на ускорението (на ударната сила)
Впрочем ПАС не можа да разбере защо защитата настоява за подобен извод при
положение че той не е в полза на нейната кауза – спирането на велосипеда бездруго
означава удължаване на времето на възприемането на велосипедиста на пътното платно,
което би осигурило на подсъдимия допълнително време за реакция.
5

ПАС намира по-нататък, че окръжният съд е бил прав да се довери и на останалите
изводи на втората повторна КСМАТЕ (с участието на инж. К.) и на назначената от него
трета повторна КСМАТЕ (с участието на инж. С.). Техните изводи са изложени подробно,
убедително и разбираемо, а и са авторство на изтъкнати специалисти с безспорен авторитет
в изследваната област.
Същото може да се каже и за първата повторна КСМАТЕ (изготвена от вещите лица
инж. П. и д-р Д.). Нейните преценки са отхвърлени единствено защото не могла да изчисли
мястото на удара и точната скорост на л.а. „*“, която е приета в диапазон – между 46-60
км/ч. Проверяваната инстанция явно не е забелязала, че инж. П. е извършил изчисления на
възможностите за предотвратяване на произшествието с всяка от скоростите от споменатия
интервал, т.е. включително с възприетата от обвинителя скорост от 63 км./ч., а също с
разрешената скорост от 50 км./ч. Така че изводите на първата повторна експертиза все пак
са използваеми за оформяне картината на процесното произшествие.
Обсъжданите три кредитируеми експертизи са обосновали следния механизъм на
процесното ПТП – Ж.П. е управлявал л.а. „*“ по платното за движение на бул. „*“ в гр.* в
посока от юг на север. По същото време велосипедистът Б. К. се е движил вдясно и пред
автомобила. В един момент предприел навлизане в коридора му. Извършил е това от изток
на запад, т.е. отдясно наляво на автомобила. Водачът на „*“то не успял да предотврати
удара. Съприкосновението се състояло в предната част на автомобила и в лявата страна на
системата велосипед и велосипедист. След възкачване на велосипедиста е настъпило
плъзгане с носене върху предния капак на автомобила с последвало отхвърляне на тялото,
като в процеса на въртеливото движение около главата си (наподобяващо салто)
велосипедистът, без контакт с лявото огледало, е преминал вляво и над тавана на
автомобила. Велосипедът и тялото на велосипедиста били отхвърлени напред и наляво, като
велосипедът е достигнал позицията, описана в протокол за оглед и видна на фотос към
протокола, без да е бил прегазен, а тялото, което също не е било прегазено, е достигнало
позицията, описана в споменатия протокол и визуализирана на фотос. Лекият автомобил е
спрял на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни на фотоалбума на
местопроизшествието.
За основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка и трите
експертизи са приели поведението на велосипедиста К., който навлязъл в коридора на л.а.
„*“ на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Третата повторна
КСМАТЕ (с участието на в.л. С.) е приела и закъснение в реакцията на шофьора на
автомобила (който бил реагирал чак на 20.17м. от мястото на удара), но на практика не е
извела втора причина на произшествието, уточнявайки че: 1. забавянето не може да бъде
еднозначно и категорично определено и 2. че дори с 50 км./ч. „*“то не е можело да
преустанови движението си преди сблъсъка.
И трите експертизи са счели, че шофьорът на „*“то е поддържал технически
съобразена скорост, тъй като опасната зона за спиране на автомобила е била по-малка от
зоната на осветеност на късите светлини на фаровете от 75 м. Фактът, че е запазил
6

управлението над автомобила пък показва съобразеност на скоростта с пътната настилка и
наличния коефициент на триенето й с гумите.
И в трите експертизи е конкретизиран начинът на травмиране на пострадалия –
импресионното счупване на черепните кости в дясната слепоочно-тилна област,
кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка отляво, двустранните кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки, контузията на мозъка и отока на мозъка с вклиняване на малкомозъчните
тонзили, вторичните мозъчни изменения /мозъчно размекчение/, кръвонасяданията по
меките черепни покривки са причинени при удара в предното обзорно стъкло; охлузванията
и кръвонасядането по долните крайници – при отделянето на велосипеда и удара в предния
капак, предната броня и терена, а разкъсно-контузна рана в областта на дясната лакътна
става – при удар в терена.
Разискваните повторни експертизи са потвърдили заключението на СМЕ на трупа на
К. за причината за смъртта – тежката черепно-мозъчна травма, контузията на мозъка с
мозъчни кръвоизливи, настъпилите вторични мозъчни изменения и вклиняването на
малкомозъчните тонзили, довели до притискане и парализа на жизненоважни мозъчни
структури.
Различие между първата повторна експертиза, от една страна, и втората и третата, от
друга страна, се проявява относно мястото на удара и скоростта на „*“то, доколкото първата
експертиза е приела, че е невъзможно мястото на удара и скоростта да се определят точно,
като скоростта е могла да бъде и под 50 км./ч.
ПАС споделя подхода на първата инстанция, която се е доверила на експертизите с
участието на инж. К. и инж. С.. Те са конкретни относно мястото на удара, като инж. К.
разясни при своя въззивен разпит използваната методика за изчисляването му. Първата
повторната КСМАТЕ (с участието на инж. П.) е обосновала неопределимост на въпросното
място, но същевременно е посочила, че това не засяга нито констатацията за късата част от
траекторията на велосипедиста, нито извода за техническата възможност на водача на „*“то
да спре преди сблъсъка. Във въззивното с.з. инж. П. посочи, че от мястото на удара зависи
определянето на скоростта на автомобила, но същевременно подчерта, че в целия диапазон
скорости над 46 км./ч. (до 55 км./ч.) е щял да се състои удар (по-долу ще бъдат цитирани
разсъжденията му).
Видно от втората повторна КСМАТЕ (с участието на инж. К.), скоростта на движение
на л.а. „*“ преди ПТП и в момента на удара е определена на около 63 км/ч. Съгласно третата
повторна КСМАТЕ (с участието на инж. С.) скоростта на л.а. „*“ в момента на удара е била
около 66 км/ч. ПОС е приел, че подс. П. се е движил със скорост от 63 км/ч., като е обърнал
внимание, че при изслушването на авторите на назначената от съда КСМАТЕ станало ясно,
че разликата от 3 км/ч. представлява допустимо отклонение. Следва да се добави, че друг
подход би бил и недопустим при положение че в обвинителния акт се съдържа констатация
за скорост от 63 км./ч.
Втората повторна КСМАТЕ (с участието на инж. К.) е заключила, че велосипедистът
7

се е движил с 14 км/ч. към момента на маневрата и при удара, третата повторна КСМАТЕ (с
участието на инж. С.) – с 15.5 км/ч. ПОС е приел, че и въпросната разлика е допустима и се
дължи на използваните изчислителни методики. В тази връзка обявил, че е изградил
изводите си при констатацията, че скоростта на велосипедиста е била от около 14 до 15,5
км/ч. Всъщност това не е вярно – възприел е скорост на велосипеда точно 15.5 км./ч., което е
видно от по-нататъшните му разсъждения за предотвратимост на произшествието
посредством пропускане на велосипеда – скоростта от 15.5 км./ч. е елемент от изчислението,
резултирало в оформения извод, че велосипедът би се изтеглил с 2.34 м. напред от
конфликтната точка за допълнителното време от 0.54 сек. Иначе казано, във вреда на
подсъдимия окръжният съд е приел скорост на велосипеда над фиксираната в обвинителния
акт величина – 14 км./ч.
***
Между експертизите по делото не се наблюдава различие относно техническата
възможност на водача на автомобила да избегне сблъсъка с велосипеда.
Трите повторни експертизи са заключили, че с каквато и скорост да се е движило
„*“то над 41-47 км./ч., не е можело да спре преди мястото на сблъсъка при своевременна
реакция по задействане на спирачната система.
Макар и от друга гледна точка трите отхвърлени експертизи с участието на инж. М.
са достигнали до идентичен извод за непредотвратимост на произшествието и за една-
единствена причина за сблъсъка, кореняща се в неправилната и рискова маневра на
пострадалия велосипедист.
Втората повторна КСМЕАТЕ (с участието на инж. К.) е обосновала, че при скорост
на автомобила от 50 км./ч. произшествието не е могло да бъде избегнато, включително с
пропускане на пострадалия велосипедист. Писменото изложение в третата повторна
КСМЕАТЕ (с участието на инж. С.) не съдържа различен извод. При изслушването си в с.з.
обаче в.л. С. е обявил, че ако се приеме, че велосипедистът е отстоял на 7.31 м. от мястото
на удара в началото на завиването си наляво пред автомобила, е щял да напусне неговия
коридор, ако автомобилът се е движел 50 км./ч. и започнел спиране. С други думи, при
подобни условия подсъдимият е щял да пропусне пострадалия.
ПОС е счел, че това устно разяснение решава казуса и без да поиска разяснения от
страна на вещите лица, изготвили останалите използваеми експертизи (поне експертизата с
участието на инж. К., която е обявил, че също възприема,) е базирал осъдителния си
диспозитив единствено върху въпросното устно уточнение от страна на инж. С.. Не му е
задал въпрос дали допуска траектория на велосипедиста по-малка от 7.31 м.
С цел всестранно и пълно изследване на въпроса за предотвратимостта на
произшествието посредством пропускане на пострадалия ПАС проведе диспут между
изготвилите коментираните три повторни експертизи вещи лица. В организираното за целта
въззивно съдебно следствие се разви експертна дискусия, в хода на която бяха отстранени
всички неясноти и предполагаеми разминавания в мненията на вещите лица. В последна
8

сметка авторите на трите експертизи се обединиха около констатацията, че при скорост 50
км./ч. за автомобила и 14 км./ч. за велосипедиста първият не е можел нито да постигне
ефективно спиране, нито да осъществи безопасно пропускане на втория, доколкото няма
очертана от обективни данни ситуация, в която двете превозни средства да не биха се
съприкосновили.
По-конкретно:
От името на втората повторна КСМАТЕ инж. К. потвърди констатацията за
разстояние от 5.85 м., на което велосипедът отстоял от мястото на удара, обоснована на л. 19
от експертизата и визуализирана на приложената на л. 164 от втория досъдебен том скица.
Поясни, че се е намирал на това разстояние в момента на предприемане на маневрата
завиване наляво - към лентата на лекия автомобил. В същия момент последният е отстоял от
споменатото място на 25.7 м., които е изминал с 63 км./ч. за 1.5 сек. За това време шофьорът
не е имал техническа възможност да погаси скоростта, преди да удари велосипедиста,
доколкото за да се прояви ефектът от евентуалното задействане на спирачната система, са
му били необходими най-малко 1.6 сек.
Ако би поддържал 50 км./ч. и не би предприел действия по спиране, времето за
пристигането му в конфликтната точка би се увеличило (на 1.84 сек.). Това би дало
възможност на велосипедиста да измине още 1.5 метра – вж. л. 27 от експертизата. Тогава
пак би имало конфликтна точка – между задния край на велосипеда и левия ъгъл на
автомобила.
Ако би поддържал 50 км./ч. и би предприел задействане на спирачната система
движението на „*“то би се забавило толкова, колкото велосипедистът да се изнесе с още
само 20 сантиметра напред. И в този случай би произлязъл удар, най-вероятно приплъзващ –
между лявата страна и ъгъл на автомобила и задното колело със засягане и на огледалото за
обратно виждане.
При скорост 41 км./ч. автомобилът би спрял.
Обобщавайки горните разсъждения, в.л. К. заключи, че във всички случаи на
движение със скорост 50 км./ч. (с или без реакция по спиране) не би могло да се осъществи
безопасно пропускане на велосипеда.
Добави, че по принцип пропускането е несигурно събитие, тъй като не се знае (а
може само да се предполага) бъдещото поведение на другия участник в движението. Този
друг участник в движението би могъл да продължи движението си по друга траектория или
да спре. Ето защо в своите статии и книги препоръчвал предотвратимостта на
произшествията да се преценява не според възможностите за пропускане, а според
възможностите за спиране преди конфликтната точка. В тази връзка на въпроса с каква
скорост подсъдимият зад волана на „*“то би имал техническа възможност да предотврати
произшествието експертизата с негово участие била отговорила безусловно: „…с 41 км./ч. и
по-ниска“.
По-нататък в.л. К. изложи, че разстоянието от 5.85 метра представлява една
9

усреднена безопасна траектория, която с оглед изчислената скорост на движение на
велосипеда от 14 км./ч. се оказва най-вероятна (а всяко друго разстояние би било изкуствено
завишено). В тази връзка неговата експертиза е счела именно въпросното разстояние от 5.85
м. за достоверно и го е извела като база на анализа. Не е изключила разстоянието да е било
по-малко – в амплитудата 5.20-4.85 метра.
Това уточнение за разстоянието, което е могло да бъде и под пет метра, е много
важно, тъй като в аспекта на горните изчисления и следващите от тях изводи излиза, че
колкото е по-къса траекторията на велосипеда, толкова повече се снижава техническата
възможност на шофьора на „*“то да предотврати сблъсъка, защото се скъсява времето на
пристигането му в конфликтната точка.
После беше дадена думата на инж. С., който представи позицията на третата
повторна КАТСМЕ. Още в началото на своето изложение експертът обяви, че не вижда
различие с току що изложения от инж. К. извод за предотвратимостта на произшествието с
или без спиране на „*“то при скорост 50 км./ч. и обърна внимание, че при своя
първоинстанционен разпит не бил заключил, че при поддържане на въпросната скорост
ударът не би се състоял. Настоя, че бил казал, че велосипедистът би бил пропуснат, ако
хипотетично се приеме, че не би изменил нито избраната траектория към лявата лента, нито
своята скорост. Обяви, че за разлика от проф. К. той бил приел възможност за пропускане,
защото допуснал по-голямо разстояние на велосипеда от мястото на удара в момента на
предприемане на маневрата – споменатото по-горе разстояние от 7.31 метра: в подобна
хипотеза, ако автомобилът се движил с 50 км/ч., би пристигнал в мястото на удара с 0.54
сек. закъснение, за което време велосипедистът би могъл да се придвижи с още 2,34 метра,
което би го извело от точката на конфликта.
На въпроса защо се е спрял на разстояние 7.31 метра, отговори, че е изхождал от
технически най-правилното движение на велосипеда, а именно в най-дясната част на
платното за движение. На въпроса има ли обективни данни за подобна констатация отвърна
– „Аз представа си нямам, че се е движил най-вдясно…нямам възражения от инженерно-
автотехническо естество по отношение на обоснованото от проф. К. разстояние от 5.85 м.“.
Следва да се добави, че разискваната възможност за пропускане е обоснована със
скорост на движение на велосипеда от 15.5 км./ч. в началото на маневрата наляво и при
удара, т.е. със скорост, по-висока от посочената в обвинителния акт от 14 км./ч. Така че
разсъжденията на инж. С. са неизползваеми за изграждане на изводите по фактите и от тази
гледна точка.
По същия въпрос инж. П.П. обяви от името на първата повторна КАТСМЕ, че по
делото няма данни за траекторията на велосипедиста до мястото на удара при предприемане
на лявата маневра, като мястото, на което се е намирал в този момент, се явява един от
множеството неизвестни параметри на разглеждания автотехнически казус. Видно от
скицата на л. 19 от тази експертиза разискваната траектория е изобразена като идеален
перпендикуляр с дължина 8.70 м., считано от най-дясната точка на дясната лента. В хода на
10

въззивното следствие в.л. П. обясни, че е приел подобно максимално отдалечаване на
велосипедиста от мястото на удара в момента на започване на маневрата, доста по-голямо
приетото от експертизите с участието на инж. К. и инж. С., тъй като съответствало на
изискуемото по ЗДвП движение на велосипедистите на пътното платно (крайно вдясно).
Обяви, че не отхвърля (от автотехническа гледна точка) констатацията на инж. К. за
разстояние от 5.85 м., а също допускането, че би могло да е било и под пет метра. Дори
около четири метра. Изтъкна, че се съгласява с въпросната констатация, след като
траекторията на К. не би могла да се изведе по пътя на изчисленията.
На следващо място инж. П. отбеляза, че в настоящия случай не е подходящо да се
обсъжда хипотеза с пропускане на велосипедиста, тъй като не е било възможно (нямало е
време) шофьорът на автомобила да осъществи достатъчно ефективно спиране, така че „*“то
да закъснее с пристигането си в мястото на удара. Конкретизира, че времето на движение на
велосипедиста до мястото на удара при скорост 14 км./ч. е било около 2.1 сек., опасната зона
за спиране на автомобила при скорост 50 км./ч. е могло да се измине за около 4 сек., през
първите 2.2 сек. от които спирането е нямало да бъде проявено (доколкото времето за
реакция се изчислява на 1.6 сек, времето за сработване на спирачната система – на 0.2 сек., а
времето за нарастване на спирачното закъснение – на 0.4 сек.). Накратко – водачът на „*“то
би имал възможност да започне технически действия по спиране, но спирането не би било
проявено осезаемо преди удара, независимо от това с каква скорост се е движел. От своя
страна това означава, че подсъдимият не би могъл да даде възможност на велосипедиста да
премине през конфликтната точка преди автомобила му, тъй като не би закъснял достатъчно
с пристигането си в тази точка – вж. и таблицата на л. 18 от обсъжданата експертиза.
Втората повторна КСМАТЕ е допуснала възможност времето за реакция на
подсъдимия да се завиши над приетото от 1 сек. Това би изравнило изчисленията й с току
що изложените изчисления на в.л. П., оформящи извод за съизмеримост между времето на
реакция на подсъдимия и времето на пострадалия за пристигане в конфликтната точка.
След като попълни експертната база на делото посредством изложените по-горе
паралелни разяснения на авторите на трите повторни експертизи, ПАС възприе
обоснованото в КСМАТЕ с участието на инж. К. разстояние от мястото на предприетото от
К. завиване до мястото на удара – 5.85 метра (а не предложените от другите две експертизи
по-дълги разстояния от 7.31 и 8.70 м.). Подходи така, тъй като всички автоексперти се
съгласиха, че НЯМА обективни данни (а впрочем и гласни доказателствени средства) къде
се е намирал пострадалият К. на пътното платно, когато е започнал промяна на траекторията
си. За да допуснат, че е бил крайно вдясно (на разстояние 7.31 или 8.70 метра от
конфликтната точка), експертизите с участието на инж. П. и на инж. С. са изходили от
„изискуемото по закон движение на велосипедистите на пътното платно“. Съдът не може да
последва тяхното предложение не само защото би било в разрез с процесуалните изисквания
за обективност на доказателственото изследване, а и защото неправомерното и свръх
рисково отклонение на пострадалия към лентата на движение на „*“то не дава възможност
да се направи дори предположение, че предходното му поведение е отговаряло на
11

изискванията на ЗДвП. Освен това няма доказателство, което да опровергае казаното от
подсъдимия, че ударът е бил внезапен и поведението на велосипедиста го лишило от
реакция. Напротив, това обяснение се съгласува с обективните данни за липса на промяна
скоростта – спирачни следи и др. подобни. Впрочем П. дори не е успял да схване от коя
страна е дошла опасността, твърдейки, че велосипедът му изскочил отдясно. А липсата на
обективни данни и убеждението на шофьора на „*“то за мигновена поява на другия
участник в произшествието съответства на по-късо разстояние между мястото на
предприетото завиване и мястото на удара. Не е за подценяване и фактът, че движение на
велосипеда по-наляво от крайния десен бордюр е в съзвучие с намерението му да продължи
движението си наляво – по бул. „*“ – което и в обвинителния акт е окачествено като част от
обичайния му маршрут в работен ден.
****
Във втората повторна КСМАТЕ (с участието на инж. К.) е изрично отбелязано, че
крайните изводи за причината за произшествието са базирани на допускането, че
кръстовището не е било „кръгово“. Защото, ако е било предназначено за кръгово движение,
напускането на автомобила от средната лента би представлявало маневра, преди която
водачът му е трябвало да се убеди, че не представлява опасност за другите участници в
движението, в това число за велосипедиста К.. Заобикаляйки въпроса, че на
инкриминираната дата е нямало знак за кръгово кръстовище от посоката на движение на
подсъдимия (а единствено знак „Пропусни движещите се по път с предимство!“), ПАС
счита за нужно да подкрепи принципната позиция на първата инстанция, според която
изследваният въпрос няма отношение към предпоставките за наказателна отговорност. Това
е така, тъй като независимо дали кръстовището е било с кръгово движение, автомобилът не
е отнел предимството на велосипедиста. На кръстовището са били обозначени пътните
ленти, две от които са били за движение направо и К. се е движел в една от тях, а не в
лявата, предназначена за завиване наляво.
Отделен е въпросът, че П. не е обвинен в неспазване на някакво правило за движение
в кръгово кръстовище. По-конкретно не му е вменено допуснатото от инж. К. задължение да
забави преминаването си през кръстовището, за да даде възможност на дясно стоящите
участници в движението да преминат преди него.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед така възприетата фактология повдигнатото срещу Ж.П. обвинение за
престъпление по чл. 343 НК се оказа неоснователно. Без всякакво съмнение зад волана на
„*“то той е допуснал инкриминираното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е поддържал
скорост от около 63 км./ч. при разрешена от 50 км./ч. Прокуратурата обаче не можа да
докаже, че това нарушение е в причинна връзка със сблъсъка и настъпилата вследствие на
сблъсъка смърт на велосипедиста К..
Извършвайки рискова промяна на посоката си на движение на разстояние 5.85 м.
пред задаващия се от около 26 м. автомобил, пострадалият К. е поставил водача му в
12

невъзможност да избегне сблъсъка по какъвто и да е начин. Видно от горните разсъждения,
подсъдимият зад волана на автомобила не е имал възможност да спре или да пропусне
велосипеда, дори ако беше поддържал 50 км./ч. и беше задействал спирачната система в
момента на въпросното завиване към неговата лента. Това е така, тъй като и при скорост от
50 км./ч. разполагаемо разстояние на автомобила до мястото на удара и времето за
преодоляването му биха били по-малки от технически необходимите за проява на ефективно
спиране и изнасяне на велосипедиста напред от конфликтната точка.
Разстоянието от 5.85 метра е изчислено съобразно фиксирания в обвинителния акт
момент на възникване на опасността – вж. л. 2 гръб от н.о.х.д. № 1487/19г. на ПОС. След
като самият обвинител е определил времето на опасността (маневрата на велосипедиста по
завиване към лентата за движение на автомобила), не би било допустимо съдът да приеме
нейното възникване в предходен момент. Това е така, тъй като обвинителната постановка
определя пределите на доказване и на конфронтиране с позицията на защитата. Все пак, с
цел пълнота на изложението, ще бъде посочено, че предложението на адв. П. да се приеме,
че велосипедистът е започнал да представлява опасност, считано от своето „предходно“
придвижване от края към средата на дясната лента, е съвсем необосновано. Защото не се
знае дали е имало момент на подобно видимо за подсъдимия придвижване наляво от десния
бордюр – възможно е К. да не е бил до бордюра още в началния етап на своето движение по
бул. „*“, така че да не се е налагало да се придвижва наляво в някакъв момент. Или да е
извършил подобно придвижване, преди да бъде осветен от фаровете на „*“то, т.е. на повече
от 75 м. преди конфликтната точка. При своите устни разяснения във въззивното с.з. вещото
лице К. каза, че дългата част от траекторията на велосипедиста „може да е била всякаква“.
Отделен е въпросът, че велосипедът се е движел в лентата, предназначена за движение
направо след кръстовището и не може на П. да бъде вменено задължение да очаква маневра,
за която въпросната лента не е предвидена. Следователно дори хипотетично да се приеме, че
от 75 метра или по-малко подсъдимият е възприел придвижване на велосипеда наляво, от
него не може да се иска разумно предположение, че в зоната на кръстовището ще пресече
траекторията му, извършвайки движение напречно на платното. Заслужава да се спомене и
фактът, че ако и да не се е движел крайно вдясно, велосипедистът все пак е останал в своята
(най-дясната) лента от общо трите на широкото пътно платно. Всички тези съображения
сочат неоснователност и на виждането на адв. Д., че подс. П. бил нарушил
(неинкриминираното) задължение по ЗДвП да бъде внимателен към уязвимите участници в
движението. Г-н К. е бил уязвим участник в движението, но разположението му на пътното
платно не е подсказвало бъдещото развитие на ситуацията.
Поради неосъществяването на обективната страна на инкриминираното
посегателството поведението на подсъдимия на инкриминираните дата и място не е било
съставомерно по предложената от прокуратурата наказателноправна квалификация. Ето
защо и на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК ПАС отмени осъдителната и
постанови оправдателна присъда.
****
13

Възражението на защитата против извода на окръжния съд за предотвратимост на
произшествието посредством пропускане на велосипедиста се оказа без значение за изхода
на делото, доколкото въпросният извод е бил оформен при допускане на разстояние от 7.31
метра от началото на отклонението на велосипеда до мястото на удара и поддържана
скорост от 15.5 км./ч. Все пак въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че
също счита приложения съдебен подход за недопустим. ПОС е основал констатацията си за
възможност за пропускане на велосипедиста единствено на устно разяснение на в.л. С., с
което е нарушил изискването по чл. 149 НПК за писмено изложение и аргументиране на
основополагащите експертни изводи. Отбелязал е, че въпросната възможност била таблично
обоснована в експертизата с участието на инж. С.. Това не е вярно, доколкото таблицата на
л. 54 от експертизата не е информативна в търсения смисъл.
По-важното е, че окръжният съд не е отчел противоречието, което се е появило
между въпросното устно разяснение и писмения текст на посочената експертиза, според
която причината за удара е била не превишената скорост на автомобила, а само рисковата
маневра на пострадалия велосипедист. А сетне на свой ред е допуснал противоречие с
обвинителната постановка, според която пък причината е била от друго естество –
закъснението на подсъдимия да реагира на навлизането на велосипедиста в неговия коридор
- вж. л. 2 от ОА. Заобикаляйки явната необоснованост на обвинителния акт (доколкото един
от безспорните моменти по делото е, че със скоростта, с която е управлявал автомобила,
подсъдимият не би могъл да избегне произшествието при каквато и да е своя реакция, а и
няма експертиза, която да обосновава причинна връзка между сблъсъка и проявено от подс.
П. бездействие да реагира на опасността), ПАС държи да отбележи, че този акт въобще не
може да послужи за осъждане на водача на автомобила. След като прокуратурата не твърди,
че произшествието е могло да се избегне, ако той би поддържал 50 км./ч., значи решаващата
инстанция не би могла да оформи подобен извод – проблем, маркиран от ПАС в първия
отменителен акт (по в.н.о.х.д. № 550/19г.). Следователно е налице и съществено нарушение
на забраната по чл. 287 НПК за съществено изменение (допълване) на обвинението.

С оглед изхода на делото първоинстанционната присъда се явява незаконосъобразна
и в частта относно разноските. Ето защо ПАС я отмени и в тази й част и постанови, на
основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
Присъдата беше потвърдена в частта относно разпореждането с вещественото
доказателство.
По изложените съображения ПАС постанови своята въззивна присъда.

Председател:
14

–––––––––––––––

Членове:
–––––––––––––––

–––––––––––––––
15

Номер на акта:	9
Дата:	27 юни 2022 г.
Съдия:	Милена Бориславова Рангелова

Дело:	20225000600234
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юни 2022 г.

Присъда по дело №234/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите