№ 353
гр. С., 01.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на първи септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
Членове:Пламен Д. Стефанов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно
наказателно дело № 20232200600490 по описа за 2023 година
Производството е по чл.64 ал. 6 от НПК.
Образувано е по частен протест от Т. Е. - прокурор в РП- гр. С.,
против Определение № 735 от 25.08.2023год., постановено по ЧНД №
1129/2023 г. на Районен съд-гр. С., с което съдът е оставил без уважение
искането на РП-С., спрямо Р. Г. К. - ЕГН **********, от гр.С., ул.“Й. Б.“ №
**, да бъде взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".
С протеста се сочи, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НК. Не се сочат доказателства в подкрепа на
това. Прокурорът твърди, че е налице опасност обвиняемия да се укрие тъй
като обвиняемия не е бил от крит на адреса където живее и е бил обявен за
издирване. На следващо място е посочено, че е налице вероятност да бъдат
повдигнати и други обвинения на обвиняемия К.. Не се оспорва, че
повдигнатото обвинение към настоящия момент не е тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, като е посочено, че могат да
бъдат повдигнати нови обвинения за друг вид престъпление.
Предлага се въззивния съд да отмени постановеното определение и
спрямо Р. Г. К. да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение "Задържане
под стража".
В съдебно заседание пред въззивната инстанция протеста се
поддържа от представителя на Окръжна прокуратура град С.. Същият
изразява становище, че обвиняемият К. е извършител на престъпление, което
макар да не е тежко е извършено многократно и упорито, че предстоят
повдигане на нови обвинения и според него деянието е такова по чл. 129 от
НК, както и изразява становище, че е налице опасност той да се укрие.
1
Защитникът на обвиняемия Р. Г. К. – адвокат М. Х. от АК гр. С.
изразява становище, че определението на районния съд е мотивирано и
законосъобразно. Акцентира, че нейният подзащитен не се е укривал, не е
извършвал никакви противоправни действия от датата 23.02., която е
последната дата, посочена в диспозитива на обвинението, няма опасност да
извърши други престъпления и моли определението на РС С. да бъде
потвърдено.
Обвиняемият Р. Г. К., редовно призован, се явява и изразява
становище, че не следва да бъде задържан под стража. Поддържа, че не се е
укривал, имал постоянен адрес в Гърция, както и в България, където плаща
наем и плаща здравни осигуровки в България.
Въззивният съд, след като съобрази изложеното в протеста, доводите
на страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на
обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:
Протестът е подаден от процесуално легитимирана страна, в срока по
чл. 64, ал. 6 от НПК и е допустим.
Разгледана по същество същият е неоснователен по следните
съображения:
Досъдебното производство №324/2023г. по описа на РУ С., вх.
№690/23г. по описа на РП С. е образувано на 07.03.2023 г. за престъпление по
чл. 144а ал.2 вр. ал.1 от НК.
С постановление от 09.05.2023г. на РП С., наказателното
производство е било спряно, тъй като К. не е бил установен на територията на
РБългария. Р. Г. К. е бил обявен за ОДИ с мярка „Установяване на адрес“.
С постановление на РП С. от 23.08.23г. наказателното производство е
възобновено, тъй като К. е бил установен на територията на гр.С..
В хода на разследването с постановление от 24.08.2023г. на Р. Г. К. с
ЕГН-********** е повдигнато обвинение, затова, че за времето от м.12.
2022г. до 04.02.2023г, в гр.С., системно следил М. Н. Й., посредством
навлизане в нежелана комуникация с нея /на неустановена дата през м.12.
2022г. и нанесъл удар в главата, на неустановена дата през м.01.2023г. и
нанесъл удар с юмрук в главата, на 04.02.23г. и нанесъл побой с ритници в
ребрата, корема и главата/, като това е възбудило у Й. основателен страх за
живота и здравето - престъпление по чл.144а ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Обвиняемия е бил задържан с постановление от 24.08.2023г. на
наблюдаващия прокурор за 72 часа, считано от 13.10ч. на 24.08.2023г. с оглед
предстоящото внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
С обжалваното определение Районен съд С. не е уважил искането за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ , взел е мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500 лева.
Въззивният съд споделя изцяло приетото от първоинстанционния съд,
2
че дори да се приеме ,че са събрани доказателства, които да дават възможност
да се направи обосновано предположение за това, че обвиняемия Р. Г. К. е
извършил деянието, за което е привлечен като обвиняем то същото не се
явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. на чл. 93 т.7 от НК.
Това е така поради факта, че за престъплението по чл.144а ал.2 вр. с ал.1 от
НК се предвижда наказание “Лишаване от свобода“ до 1 година или
„Пробация“. В конкретния случай предвид чистото съдебно минало на
обвиняемия дори да бъдат събрани категорични доказателства, че
обвиняемия е извършил деянието, по отношение на него би се приложил
института на чл.78а от НК т.е. прекратяване на наказателното производство с
налагане на административно наказание.
Настоящата инстанция също счита, че няма никакви данни, които да
доведат до обосновано предположение, че обв.К. има опасност да се укрие.
Както правилно е отбелязал Районния съд досъдебното наказателно
производство е било спряно не с оглед укриването на обвиняемия, който в
момента на спирането не е имал това качество. В този смисъл не може да се
приеме довода на прокуратурата, че той се е укривал.
Твърдяното в протеста на РП-С., че по делото е назначена съдебно-
медицинска експертиза за определяне вида на телесните увреждания и
съобразно заключението могат да бъдат повдигнати нови обвинения на обв.
К. няма отношение към настоящото обвинение и исканата в тази връзка мярка
за неотклонение. По делото не е налично постановление за назначаване на
съдебно медицинска експертиза. Налични са само медицински документи за
преглед на пациент, рентгеново изследване и съдебномедицинско
удостоверение №51 от 04.02.2023г./л.8, 9 и 10 от делото/ от които се
установяват увреждания на М. Й. преценени като „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите
на тежка или средна телесна повреда.
При това положение, въззивният съд счита, че протеста на РП –С.
следва да бъде оставен без уважение, а определението на РС – С. следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК,
С.ският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ протеста на Районна прокуратура град С.,
против Определение № 735 от 25.08.2023год., постановено по ЧНД №
1129/2023 г. на Районен съд-гр. С., с което съдът е оставил без уважение
искането на РП-С., спрямо Р. Г. К. - ЕГН **********, от гр.С., ул. „Й. Б.“ №
**, да бъде взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 735 от 25.08.2023год., постановено
3
по ЧНД № 1129/2023 г. на Районен съд-гр. С., с което съдът е оставил без
уважение искането на РП-С., спрямо Р. Г. К. - ЕГН **********, от гр.С., ул.
„Й. Б.“ № **, да бъде взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" и
е взел спрямо него мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
500 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4