Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 88,
12.12.
2019 г. , гр. Котел
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 28.11.2019 г., в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
секретар Савка Панова, като разгледа докладваното
от Председателя Иван Ченков гражданско дело № 359 по
описа на РС Котел за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявена искова
молба от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София бул. Петър Дертлиев 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Г.Б.Х.,
ЕГН********** ***, за признаване за установено, че ищецът има вземане към
ответника за сумата от 1 550.79 лв., формирана както следва: 600 лева – главница по договор за
паричен заем № 2443210 от 08.12.2015 г., сключен между ищеца Г.Х. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД София; 115.40 лева – договорна лихва от
07.01.2016 г. до 03.10.2016 г. – падеж на последната погасителна вноска; 27.00 – такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 615.40 –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 07.01.2016 г.
– 03.10.2016 г. – падеж на последната
погасителна вноска и 192.99 лева – обезщетение
за забава за периода от 08.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират
се и съдебно деловодни разноски, както и тези в предхождащото заповедното по ч.
гр. д. № 170/2019 г. на РС Котел.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично и не изразява възражение по предявените
искове.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за
установено следното:
От
представените писмени доказателства към исковата молба, приложени и приобщени
към настоящото гражданско дело, безспорно
се установи наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор
за паричен заем № 2443210 от 08.12.2015 г., по силата на който на ответника е
предоставена сума в размер на 600.00 лева, като същият се е съгласил да върне
заемната сума, съгласно условията на договора. Съгласно чл. 2, ал. 2 от процесния договор за паричен заем, заемателят
е декларирал, че е получил в брой заемната сума в посочения размер, като
договорът служи за разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да върне сумата, предмет на
договора за заем, съгласно сроковете и условията, описани в чл. 2 от договора.
Погасителните вноски, които заемополучателят се
задължил да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 715.40 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните
в размер на 115.40 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
03.10.2016 г. на 10 равни месечни погасителни вноски в размер на 71.54 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 07.01.2016 г., а падежът на
последната погасителна вноска е 03.10.2016 г.
На
основание чл. 7, ал. 1 от сключения Договор за паричен заем, на длъжника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв. поради високия
риск за заемодателя да загуби или трудно да се събере вземането си, доколкото
става въпрос за необезпечен заем при занижени изисквания към
платежоспособността на заемополучателя. Следователно,
рисковият характер на сделката от гледна точка на търговеца е намерил отражение
в начисляването на такса за събиране на разходи. Кредиторът е извършил разходи
по събиране на просроченото вземане свързани с изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и пр. На длъжника са начислени общо 45.00 лева такса разходи за събиране на
просрочени вземания. Заемодателят е
предвидил, че в случай на забава в плащането на погасителна вноска ще следва да
направи разходи за изпращане напомнителни писма,
електронни съобщения до заемополучателя, провеждане на телефонни
разговори, които предварително може да определи като стойност, е оглед естеството
на своята дейност. Подписвайки договора за паричен заем, Заемополучателят е изразил свободната си воля и е дал
изричното си съгласие за начисляване на такса разходи, в случай, че допусне
неизпълнение на задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски по
договора. Представител на кредитора правил опит да се свърже с длъжника на
посочените контакти, за да го уведоми, че е в забава, да установи причините за
неизпълнение от страна на кредитополучателя, както и да му се предложи
разсрочване на задължението, в случай, че длъжникът е изпаданал
в затруднено финансово положение. На основание чл. 10а, ал. 1 и ал. 4 ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, като видът, размерът и действието,
за което се събират такси или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит, което е направено от страна на кредитодателя в чл. 8, ал. 1 от договора. Именно в тази
насока е и Решение № 7509 от 11.12.2018 г. Административен съд - София - град
18 касационен състав постановено по дело № 9214 по описа за 2018 г. Така
начислените такси не представляват действие по управление на кредита, а се
касае неправомерно поведение на длъжника, който с подписването на договора се е
съгласил, че кредиторът може да събира допълнителни такси за разходи по
действията по събиране на неплатено в срок задължение. Тази клауза от договора
съответства на законовите разпоредби на чл. 10а, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, доколкото
се касае за допълнителна услуга, която не би била предоставена при
законосъобразно развитие на отношенията между страните по договора и която ясно
и точно е определена в самия договор. С оглед на изложеното, съдът счита, че
направеното от страна на ищцовото дружество искане за
присъждане на такса разходи за събиране на вземания са основателни и доказани.
Заемополучателят
е декларирал, че се е запознал със съдържанието на договора, съгласил се е с
уговореното между страните и е подписал договора. Бездействието и
неизпълнението от страна на заемополучателя води до
договорените правни последици в процесния договор.
Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем, а именно в тридневен
срок от подписването на договора да предостави на заемодателя, описаните
обезпечения на задълженията му по договора. В тази връзка на основание чл. 4,
ал. 2 на ответника е била начислена неустойка в размер на 667.40 лева. Клаузата
за неустойка е била уговорена с оглед на обстоятелството, че заемодателят е
предоставил на ответника финансов ресурс, без да прави детайлно проучване на
имущественото състояние и кредитът не е бил обезпечен, поради което се повишава
рискът от настъпване на неблагоприятни последици в патримониума
на доставчика на финансова услуга. В тази връзка, уговорената клауза за неустойка
и по-конкретно договореният ú размер в случай на неизпълнение на чл. 4,
ал. 1 от договора задължение не надвишава присъщата й обезпечителна функция и
не влиза в противоречие с принципите на добросъвестност, справедливост и несправедливо
облагодетелстване, в която насоча е т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. Също така,
липсват императивни правила за определяне максимален размер на неустойката,
като това е оставено на волята на правните субекти чрез принципа на свобода на
договарянето. Освен това не може да се разглежда като нарушение на добрите
нрави фактът, че размерът на уговорената неустойка може да надхвърля размера на
претърпените от кредитора вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна, неустойката може да
изпълнява и санкционираща функция. Чрез тази си функция неустойката стимулира
нормалното развитие на търговските отношения в условията на пазарна икономика.
Ето защо направеният от страните избор относно начина на определянето ú не
нарушава добрите нрави, нито принципа на справедливост. В този смисъл е Решение
№ 47 от 13.01.2011 г. по т.д. №
31/2010 по описа на ОС Сливен.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 8.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер
на начислената лихва е 192.99 лева, който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Видно от Приложение № 1 към исковата
молба от 01.10.2016 г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД и приложените доказателства по настоящото гражданско дело, ищцовото дружество доказа факта по прехвърляне на процесното задължение от цедента
на цесионера „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД. Теорията и практиката са единодушни, че този вид договор урежда
своеобразна рамка, която позволява възможно най-балансираното, типично
изпълнение по начина, по който страните са се договорили. В този смисъл
рамковият договор създава самостоятелен режим на бъдещи повтарящи се конкретни
договори. Също така, рамковият договор може да се разбира в смисъл на покриващ
договор - да се създаде единен режим на множество юридически отделни и
самостоятелни договори, които са житейски свързани сделки. Широко прието е
разбирането, че рамковият договор не е самостоятелен източник на конкретни
права и задължения, защото няма окончателно определен предмет. Той е единствено
общата правна основа, въз основа на която ще се реализират бъдещите самостоятелни
сделки между страните, най-често определяни като заявка, поръчка, спецификация,
приложения и т. н. Отнесено към процесния случай това
означава, че сключеното Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Рамковия договор от
16.11.2010 г., е юридическият факт, който окончателно е определил предмета на
договора за цесия. Следователно е
налична продажба на едно валидно и съществуващо вземане, противно на твърденията
на ответната страна.
„Изи Асет Мениджмънт" АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия.
По
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 21.06.2016 г. до ответника е изпратено от
страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2443210/05.10.2016 г. за станалата продажба, чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес. Същото се е върнало в цялост като невръчено. На 04.07.2019 г.
до длъжника е било изпратено повторно уведомително писмо с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/2443240 г. за извършената цесия чрез куриер на посочения в договора
за кредит настоящ адрес на длъжника. Писмото отново се е върнало в цялост. Неполучаването
на уведомителните писма от ответника на предоставените от същия постоянен и
настоящ адрес не може да бъде вменено като вина на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, както и последното да търпи неблагоприятни последици. Към
исковата молба има приложено уведомително писмо за станалата продажба на
вземания и във връзка с това, ответникът следва да се счита надлежно уведомен
за станалата продажба на процесното задължение и за
новия кредитор. Позовавайки се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.
д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/09 год. на II т. о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера,
е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис
от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право.
При тези обстоятелства
уведомяването на ответника за извършената цесия следва да се счита уведомен с
получаването на исковата молба от назначеният му особен представител. Според Решение № 495/13.08.2018 г. по гр.
д. № 3188/2017 г. на PC Хасково, връчването на исковата
молба с приложените към нея уведомления съставлява надлежно съобщаване на
цесията и следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факт
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.
Налице
е валидно съобщаване, както когато то е направено лично от цедента,
така и когато е направено от трето, упълномощено от цедента
лице, като няма пречка това лице да е и цесионерът.
Ще е налице валидно съобщаване и в случая, когато то е извършено от цесионера, действащ по пълномощие на цедента,
тъй като не се касае за лично, непрехвърлимо
действие, което може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор. Не
може да се игнорира институтът на упълномощаването като способ и начин да се
постигне в крайна сметка целта, преследвана от цесията, а именно да се обвърже
валидно длъжника към новия кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане.
Затова следва да се приеме, че съобщение, извършено от цесионера,
като пълномощник на цедента, е правновалидно,
действително и поражда правните си последици. Няма пречка, в хипотезата когато цесионерът
действа като пълномощник на цедента, уведомяването да
се извърши и с подаването на исковата молба. В този смисъл е и Решение № 16 от
17.02.206 г. по в.т.д № 6/2016 г. на Окръжен съд - Добрич.
С оглед на всичко
изложено, следва да бъдат присъдени и разноските по настоящето дело, за което е
приложен списък по чл. 80 от ГПК по делото.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.Б.Х.,
ЕГН ********** ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
гр. София бул. Петър Дертлиев 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумите както следва:
- 600.00
лв. ( шестстотин лева ) - представляващи главница по договор за паричен
заем;
- 115,40 лв. (сто и петнадесет лева и 40 стотинки) -
представляващи договорна лихва от 7.01.2016 г.
до 3.10.2016 г. (падеж на последна
погасителна вноска);
- 27.00 лв. (двадесет и седем лева) -
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания;
- 615.40 лв. (шестстотин и петнадесет лева и 40
стотинки) - представляващи неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, за периода от 7.01.2016 г.
до 3.10.2016 г. (падеж на последна
погасителна вноска);
- 192.99 лв. (сто деветдесет и два лева и 99 стотинки)
-
представляващи обезщетение за забава за периода от 8.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Г.Б.Х., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София бул. Петър Дертлиев 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
направените разноски в общ размер на 493.05 лева (четиристотин деветдесет и три лева
и пет стотинки)
от
които:31.02 лева - държавна такса, платена
в заповедното производство; 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство; 62,03 лева - държавна такса, платена
в исковото производство и 350,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС
Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: