Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV - В въззивен състав в публично
заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното
от мл.съдия Петрова в.гр.д. № 6151 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение № 315658, постановено на 17.01.2018г. по
гр.д. № 41512/2016г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 –
ри състав е признато за установено по отношение на А.В.К.; С.В.К.; Н.В.К.; С.И.К.; Р.И.К.
и В.И.К., че Е.С.Г. е собственик на недвижим имот, представляващ по документ за
собственост поземлен имот с пл.№ 466, с площ от 709 кв.м. по кадастралния план
на м."Щъркелово гнездо", землището на с.Горни Окол при съседи на
имота:от изток-имот пл.№ 6, от запад граница на местността,от север граница на
местността и от юг - обслужващ път, а по скица-проект №15-516786/26.11.2015г.
на Служба по ГКК-София, представляващ имот в землището на с.Долни Пасарел, Столична
община, Район "Панчарево", местността "Щъркелово гнездо" с
проектен идентификатор 22472.7436.77, с площ от 709 кв.м. при съседи:
22472.7411.1,22472.7436.78, 22472.7436.3, 22472.7436.75, 22472.7436.12 и
22472.7436.76.
В тежест на ответниците са
били възложени разноските за първоинстанционното
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в размер на 1518,30лв.
Недоволни от постановеното решение, ответниците го обжалват в срок с
въззивна жалба. Поддържат, че то е постановено при несъблюдаване правилата за
местна подсъдност, защото спорът е от компетентността на районен съд – гр.
Самоков. Излагат доводите си за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, доколкото преценката на доказателствата по делото, която е направил СРС
е неправилна и не кореспондира с всички доказателства по делото. Твърдят, че
съдът неправилно не е уважил направеното от ответниците възражение за
придобивна давност, въпреки че по делото категорично е установено, че същите са
добросъвестни владелци на процесния имот за повече от 7 години. Навеждат
оплакване, че решавайки спора по
посочения начин съдът неправилно е пренебрегнал правата на собствениците на
земеделски земи, съпоставяйки ги с правата на бивши ползватели. Навеждат
оплакване, че липсва идентичност на имотите, възстановени на ответниците и
този, закупен от ползвателя – ищец, както и че първоистанционния съд не е
изследвал на какво разстояния се намира земеделския имот от града с население
над 300 000 души , т.е.София и дали
този имот изобщо да се приеме, че ползвателят е могъл да придобие право на
собственост върху него, както изискват разпоредбите на пар.4б от ПЗР ЗСПЗЗ.
Твърдят, че решението на СРС е неправилно, защото в него е прието, че решение №
3522 от 23.06.2009г. на ОС Земеделие – Панчерево е нищожно, докато то е влязло
в сила, защото не е обжалвано и носи мастилния печат на поземлената комисия. При
тези доводи въззвниците молят съдът да постанови въззивно решение, с което да
отмени решението на СРС, а предявеният иск – да отхвърли.
Въззиваемата страна - Е.С.Г., в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирал
отговор на въззивната жалба и е взел становище по нейната неоснователност.
Излага доводите си, че решението е допустимо, доколкото го е разгледал
местнокомпетентен съд. Твърди да е установено
от доказателствата по делото, че
въззиваемият – ищец е признат за собственик на недвижим имот от 612 кв.м.,
находящ се в местността „Щъркелово гнездо“, в землището на с. Горни Окол, при
съседи : Г.Г. и гора. С писмен договор от 27.06.2013г. е придобил от Община
Самоков допълнително 97/709 и.ч. от горепосочения недвижим имот, съставляващ
поземлен имот пл. № 466, целият с площ
от 709 кв.м., съгласно кадастралния план на м.„Щъркелово гнездо“, землището на
с.Горни Окол. При извършено заснемане в кадастъра от приложената скица –
проект № 15-516786/26.11.2015г. на
Служба по ГКК- София за изменение на КККР на поземлен имот с идентификатор
22472.7436.26 се установява, че имотът понастоящем попада в землището на с.
Долни Пасарел, Столична община, район Панчерево
и е с проектен идентификатор 22472.7436.77, с площ от 709 кв.м. Затова
компетентен да разгледа спора е именно СРС, а не Районен съд – Самоков.
Твърди по същество, че решението е правилно и обосновано, защото е
доказано, че е ищецът е бил признат за собственик на процесния имот по реда на
пар.4“б“ от ПРЗ ЗСПЗЗ, която процедура е изпълнена изцяло, доколкото
въззиваемият – ищец е заплатил цената, определена от общината като стойност на
имота, след което е придобил собствеността.
Намира за неоснователен доводът на въззивниците, че липсва идентичност
на имота на ищеца и възстановения имот на ответниците. Твърди, че съгласно СТЕ
на в.л. Васил Г., част от имота с пл.№ 466 по нотариалния акт на ищеца се
застъпва с част от имот с идентификатор 22472.7436.26 на ответниците. Намира, че доводът за неправилност на
решението, заради това, че СРС е приел, че решение № 36522 от 23.06.2009г. на
ОСЗ- Панчерево не поражда правно действие, е също неоснователен, защото, както е установено по делото,
първоначално с решение № И566 от 09.05.2000г. на въззивниците е било отказано
възстановяване на земеделски земи в местността „Сутарла“, с мотива, че попадат
в чашката на язовир „Искър“, което решение е стабилен административен акт,
който е влязъл в сила и не може да бъде изменян освен в хипотезите на чл.14,
ал.7 от ЗСПЗЗ, за наличието на каквито няма данни по делото. Намира, че
възражението на въззивниците за кратка придобивна давност е неоснователно,
доколкото е недоказано. Искането към съда е първоинстанционното решение да бъде
изцяло потвърдено от въззивния съд като правилно.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд
също следи служебно.
Неоснователно е наведеното от страна на въззивниците оплакване
за местна неподсъдност на спора пред СРС. По смисъла на чл.119, ал.2 от ГПК
възражение за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от
страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание. Възражение за местна неподсъдност ответниците не са направили пред
СРС, видно от депозирания по делото отговор на исковата молба. За пръв път това
възражение се навежда от тях във въззивната им жалба, като на този етап от
процеса, същото се явява преклудирано, а постановеното решение - допустимо.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивниците – ответници доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, настоящият състав
приема от фактическа и правна страна следното:
При тези факти, въззивният съд намира за установено следното от правна
страна:
Предявени са субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключения
към основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, въз основа на които
се установява, че на 28.11.1978г. на ищеца по реда на ПМС №76/1977г. била
предоставена нива от 700кв.м., находяща се в землището на с. Горни Окол, м.
Щъркелово гнездо, при граници: горски фонд и път, която можела да се ползва за
отглеждане на селскостопански култури за самозадоволяване на семейството.
С молба от 29.6.1992г. до кмета на
Община Самоков ищецът заявил желанието си да придобие нивата по реда на §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ; на 27.9.1994г. бил издаден оценителен протокол, съгласно който
нивата била с площ 612кв.м., а цената, която ищецът следвало да заплати –
17846лв.; на същата дата сумата била заплатена с кв. № 0672687/27.9.1994г. С
нот.акт № 134,том IV, дело 1492/1994г. на Нотариус при Самоковски районен съд
ищецът бил признат за собственик на недвижим имот от 612 кв.м.,находящ се в
местността "Щъркелово гнездо", в землището на с.Долни Окол при
съседи: Г.Г.,*** гора. С писмен договор
за продажба на общински недвижим имот от 27.06.2013г. ищецът придобил от Община
Самоков допълнително 97/709 ид.части от гореописания недвижим имот, съставляващ
поземлен имот пл.№ 466, целият с площ от 709 кв.м., съгласно кадастралния план
на м."Щъркелово гнездо",землището на с.Горни Окол при съседи на имота
:от изток-имот пл.№ 6,от запад-граница на местността,от север-граница на
местността и от юг - обслужващ път.
Съгласно скица № С-915 от
15.06.2016г. на Община Самоков процесният имот съставлява поземлен имот пл. №
466 по плана на местността "Щъркелово гнездо" с площ от 709 кв.м.
С решение №
И566/09.05.2000г. на поземлена комисия към община Панчарево е отказано
възстановяване право на собственост на имотите в местността "Сутарла"
на наследниците на В. С.К. с мотив, че попадат в чашата на язовир Искър.
С Решение № 3522 от
23.06.2009г. на ОСЗ-Панчарево на ответниците са възстановени 3 имота,
включително нива - имот № 009326 по картата на землището, състояща се от 11 302
дка, десета категория, местност Сутарла.
По КККР, одоборени със заповед №
РД-18-15/27.1.2012г. имотът на ответниците е нанесен като поземлен имот с
идентификатор 22472.7436.26.
По делото – на л.23 и л.24 – са приложени
удостоверение, издадено от МЗХ – ОДЗХ, ОСЗ- Панчерево и писмо с изх.№
ВС-30-1293 от 07.06.2016г. от ОСЗ-
Панчерево , от което е видно, че в а.п.№ 3522/24.03.1992г. на наследниците на В.
С.К. за землището на язовир Искър не се съдържа решение № 3522/23.06.2009г.на
ОСЗ Панчерево, така също и скици и документи, послужили за постановяването му.
Съгласно заключението към СТЕ част от имот с пл.
№466 по нотариалния акт на ищеца се застъпва с част от имот с идентификатор
22472.7436.26 на ответниците, като вещото лице е изготвило комбинирана скица,
на която имотът на ищеца е очертан със сив контур, имотът на ответниците по
Решение № 3522 от 23.06.2009г. на ОСЗ-Панчарево със зелен контур, а по КККР – с
червен контур. Вещото лице е посочило, че площта на застъпването по изготвената
от него скица е приблизителна, тъй като за да бъде прецизно установена, е
необходимо изработване на скица от дружество, разполагащо със съответна
правоспособност. Видно от приложената към допълнителното заключение скица
имотът на ищеца изцяло попада в имот № 009326 на ответниците.
От показанията на свидетеля Р.се установява, че
имотът на ищеца два пъти бил заграждан, но загражденията били премахвани. Сочи,
че през 1994г., заедно с ищеца, платили определената сума за придобиване на
земите по реда па §4 ЗСПЗЗ; свидетелят познавал семейството на ищеца от 1978г.,
парцелите им били съседни; не бил виждал други лица в имота, освен ищеца и брат
му.
От показанията на св. Ц.се установява, че същият
познава ответника А. К., с когото са приятели. Сочи, че имотът е борова гора,
овощни дръвчета няма, за пръв път отишъл през 2009г. и оттогава с А. К. ходели
на пикник там около 2 пъти годишно; имотът не бил заграден.
Други релевантни доказателства по спора не са
събрани.
При така установените факти
въззивната инстанция намира за
неоснователно оплакването на въззивниците, че решавайки
спора по посочения начин СРС неправилно е пренебрегнал правата на собствениците
на земеделски земи, съпоставяйки ги с правата на бивши ползватели. Съгласно §4б ЗСПЗЗ възстановява се правото на
собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е
предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4. Когато земите представляват лозя, овощни
градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който
живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ползвателят
придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика чрез
общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени
от Министерския съвет, съгласно чл.
36, ал. 2. Ползвателят не може да
придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с
население над 300 хил. жители, независимо от общината, в която се намира, или е
на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.
По делото не е имало спор,
а и от събраните доказателства не се установява липса на предпоставка или
наличие на пречка за придобиване на нивата от страна на ищеца по реда на §4б
ЗСПЗЗ. Самата процедура по подаване на заявление за придобиване на земята,
определяне на цена и плащането й, включително издаване на констативен
нотариален акт, е приключила към 1994г.
Категорична
е съдебната практика, застъпена и в решение № 96 от 26.10.2017г. на ВКС по
гр.д. № 5176/2016г. II г.о., в
тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012г. на ВКС по т.д.№ 9/2012г., ОСГТК ,така и
в решение № 105 от 19.06.2013г. на ВКС по гр.д.№ 186/2012г. , IIг.о., според която, когато бивши ползватели, в законните
срокове и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ
са изкупили предоставените им за ползване терени, е налице пречка за
реституцията и отрича възможността да се зачете конститутивното действие на
решение на ПК по отношение на земната повърхност, изобразена в частта, в която
се припокриват имот спорните имоти. В този случай за бившия собственик на
земята, респективно - за неговите
наследници, възниква само правото на обезщетение по пар.4 „ж“ от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със
заплащане на сумата от ползвателя, определена за стойност на имота по сметка на
Общината (което не е спорно по делото, а се установява и от представеното от ищеца
искане за издаване на нот.акт на Община Самоков с изх. № не се чете от 27.09.1994г., л. 6 от първоинстанционното
дело, в което е отразено, че сумата е внесена на касата в общината с кв.№
0672687/27.09.1994г.) е завършени фактическия състав по § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ
за поземлен имот с пл.№ 466, с
площ от 709 кв.м. по кадастралния план на м."Щъркелово гнездо",
землището на с.Горни Окол при съседи на имота:от изток-имот пл.№ 6, от запад
граница на местността,от север граница на местността и от юг - обслужващ път, а
по скица-проект №15-516786/26.11.2015г. на Служба по ГКК-София, представляващ
имот в землището на с.Долни Пасарел, Столична община, Район
"Панчарево", местността "Щъркелово гнездо" с проектен
идентификатор 22472.7436.77, с площ от 709 кв.м. при съседи:
22472.7411.1,22472.7436.78, 22472.7436.3, 22472.7436.75, 22472.7436.12 и
22472.7436.76.
Оплакването, че първоистанционният съд не е изследвал на какво разстояние
се намира земеделският имот от града с население над 300 000 души, т.е.София и дали този имот изобщо да се
приеме, че ползвателят е могъл да придобие право на собственост върху него,
както изискват разпоредбите на пар.4б от ПЗР ЗСПЗЗ също е неоснователно.
Подобно не се съдържа в отговора на исковата молба, депозиран от ответниците
пред СРС и направено едва с въззивната жалба, същото е несвоевременно заявено.
Според т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г.
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание за обжалване. Доколкото в случая не се
касае до приложение на императивна материалноправна норма и при наличие на
процесуалната преклузия за навеждане на нови факти на този етап от процеса,
въззивният съд следва да изследва посочения въпрос.
Оплакването, че липсва идентичност на имотите, възстановени на ответниците
и този, закупен от ползвателя – ищец, въззивнит съд намира за неоснователно по
следните съображения:
Установено от писмените доказателствата по делото, че въззиваемият – ищец е
признат за собственик по реда на пар.4 б от ЗСПЗЗ на недвижим имот от 612
кв.м., находящ се в местността „Щъркелово гнездо“, в землището на с. Горни
Окол, при съседи : Г.Г. и гора. С писмен договор от 27.06.2013г. е придобил от
Община Самоков допълнително 97/709 и.ч. от горепосочения недвижим имот,
съставляващ поземлен имот пл. № 466,
целият с площ от 709 кв.м., съгласно кадастралния план на м.„Щъркелово гнездо“,
землището на с.Горни Окол. При извършено заснемане в кадастъра от приложената
скица – проект № 15-516786/26.11.2015г.
на Служба по ГКК- София за изменение на КККР на поземлен имот с идентификатор
22472.7436.26 се установява, че имотът понастоящем попада в землището на с.
Долни Пасарел, Столична община, район Панчерево
и е с проектен идентификатор 22472.7436.77. Съгласно заключението към СТЕ част от имот с пл. №466 по
нотариалния акт на ищеца се застъпва с част от имот с идентификатор
22472.7436.26 на ответниците, като вещото лице е изготвило комбинирана скица,
на която имотът на ищеца е очертан със сив контур, имотът на ответниците по
Решение № 3522 от 23.06.2009г. на ОСЗ-Панчарево със зелен контур, а по КККР – с
червен контур. Вещото лице е посочило, че площта на застъпването по изготвената
от него скица е приблизителна, тъй като за да бъде прецизно установена, е
необходимо изработване на скица от дружество, разполагащо със съответна
правоспособност. Видно от приложената към допълнителното заключение скица
имотът на ищеца изцяло попада в имот № 009326 на ответниците. Според
Допълнителната СТЕ имотите, за които се спори се намират в чашката на яз.Искър,
което е създадено за нуждите на земеразделянето и се състои от землищата на
потопените в чашата на язовира бивши села : Шишманово, Калково, Горни Пасарел.
Местност Сутарла се е намирала се е намирала в землището на бивше село
Шишманово, сега в рамките на землището на яз.Искър. Геодезическо заснемане е
правно на имот с проектен идентификатор 22472.7436.77 (бивш имот 466). Той
изцяло попада в рамките на възстановения на ответниците имот по КВС с № 009326.
Що се каса до оплакването за
неправилност на решението на СРС, защото в него е прието, че решение №
3522 от 23.06.2009г. на ОС Земеделие – Панчерево е нищожно, докато то е влязло
в сила, защото не е обжалвано и носи мастилния печат на поземлената комисия,
въззивният съд намира следното:
По делото е приложено решение № 3522 от 23.06.2009г. на ОС Земеделие –
Панчерево, с което се изменя и допълва решение № И 566 /2000г. (с което е
отказано възстановяване на земи на ответниците). То се ползва със стабилитет на
административен акт, който е влязъл в сила и не може да бъде изменян, освен в
хипотезите на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, за наличието на каквито няма данни по
делото. Освен това, видно от приложеното удостоверение от 17.06.2016г. от ОЗС-
Панчерево, издадено на Е.С.Г. и писмо от ОСЗ – Панечерево от 28.07.2016г.,
изпратено до А.В.К., в административната преписка по ЗСПЗЗ с вх.№
3522/24.03.1992г. не се съдържа решение № 3522/23.06.2009г., скици и документи,
послужили за постановяването му. При
тези факти и при наличен завършен фактически състав по пар.4 б от ЗСПЗЗ в полза
на ищеца, няма как да се приеме, че решение № 3522 от 23.06.2009г. на ОС Земеделие
– Панчерево е породило изобщо правно действие и е противопоставимо на
ищеца, и би могло да легитимира
отвтениците като собственици на
процесния имот.
Оплакването, че съдът неправилно не е уважил направеното от ответниците
възражение за придобивна давност, също се явява неоснователно, доколкото по
делото от събраните гласни доказателства не се установи отвтениците да са
владяли имота. Свидетелят Ц.сочи,
че имотът е борова гора, овощни дръвчета няма, за пръв път отишъл през 2009г. и
оттогава с А.К. ходели на пикник там около 2 пъти годишно, което не е
достатъчно да се приеме, че представлява някаква форма на владение на имота.
По изложените мотиви първоинстанционното решение
се явява правилно и тъй като правните
изводи на двете съдебни инстанции напълно съвпадат, то следва да бъде
потвърдено от въззивния съд.
По разноските:
Жалбата на въззивниците е
неоснователна, поради което те няма право на разноски пред настоящата въззивна
инстанция. Страна, в чиято полза възниква право на разноски в настоящото
производство е въззиваемата страна – ищец и тя е направила съответното искане
за тяхното присъждане. По делото е представен договор за процесуално
представителство, от който е видно, че за адвокатско възнаграждение в платена
сумата от 800 лева и тя следва да бъде присъдена в полза на въззиваемата страна.
Предвид характера на спора, по
аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-В въззивен състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 315658, постановено на 17.01.2018г. по гр.д. № 41512/2016г., по
описа на Софийски районен съд, 32 – ри състав.
ОСЪЖДА А.В.К.; С.В.К.; Н.В.К.; С.И.К.; Р.И.К. и В.И.К. да заплатят на Е.С.Г.
сумата от 800 (осемстотин) лева, разноски пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване, по аргумент от чл.
280, ал. 3 от ГПК, с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: