Определение по дело №887/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№      1556                                                        22.08.2019 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав

На двадесет и втори август две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :      ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                         2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело № 887 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от адв. Мариета Георгиева, действаща в качеството на пълномощник на ищцата Т. П.Б., както и от адв. Цветомир Милатов в качеството на пълномощник на ищците М. С. К. и О. А.П., против определение №191/9.04.2019г. по гр.д.№536 по описа за 2018г. на Районен съд- гр.Поморие, с което е оставена без разглеждане исковата им молба по чл.40, ал.1 ЗУЕС против Етажната собственост на жилищен комплекс „Сакцес“ гр.Поморие, ул.“Ангел Кънчев“ №39, представлявана от управителя Людмила Владимировна Долгополова- за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост, проведено на 4.07.2018г. и делото е прекратено.

Жалбоподателите считат, че определението е неправилно. Неправилна била преценката на съда за недопустимост на молбата за отмяна. Заявяват, че в исковата молба се сочи, че на 11.07.2018г. на информационното табло в сградата видели документи, изцяло и единствено съставени на руски език, от текста на които установили, че етажните собственици са провеждали общо събрание. На таблото не бил наличен и не им бил връчван превод на тези документи на български език. В съставените на руски език документи не се сочело основанието за свикване и провеждане на събранието и нямало позоваване на ЗУЕС. Сочат също, че свикването на ОС, протоколирано на руски език за комплекс/ сграда в режим на ЕС, находяща се на територията на Република България и регулирана изцяло от българското законодателство е незаконосъобразно, нарушава правата на останалите собственици в ЕК, които не са рускоговорящи и препятства контрола за законосъобразност на това ОС. Изтъкват, че за спазването на закона и за легитимност на събранието и взетите от него решения е необходимо документите, които обективират обстоятелствата по чл.16, ал.5 от ЗУЕС и въобще всички действия по свикване и провеждане на събранието, както и тези по оповестяване на решенията, да бъдат съставени на български език, което в случая не било сторено. Напрактика ищците не били получили решение, взето на ОС по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС нито лично, нито чрез поставянето на съобщение за изготвен протокол, каквото било изискването на чл.40, ал.2 ЗУЕС, за да можело да се приеме, че 30-дневният срок бил изтекъл.

На следващо място се сочи, че в срока за отговор на исковата молба по делото постъпили документи- писмено изявление с български думи, но неясно за разбиране и приложени към него документи, които изцяло били на руски език. На ответната страна били дадени указания, че съдебният език е българския и да се уточни, дали писменото изявление представлява отговор на иска, като в този случай същото следва да се представи на български език или на съответния чужд език, придружено с превод на български език, заверен от страната. До провеждането на първото съдебно заседание тези указания не били изпълнение от ответника. В първото заседание ответникът не се явил и не се представлявал. Ищците поискали постановяване на неприсъствено решение поради това, че били налице предпоставките за това. Вместо това съдът прекратил производството по делото поради недопустимост на исковата молба като просрочена, аргументирайки се с твърденията на ищците, че са узнали за общото събрание на 11.07.2018г., а на 13.08.2018г., след 30-дневния срок са депозирали исковата молба по чл.40 ЗУЕС. Неправилният извод на съда почивал на документи, приложени по делото на руски език, въз основа на които съдът или трети лица не можели да градят изводи. Липсата на документи на български език или преводи правело невъзможна преценката за повода и основанието за провеждането на събрание, относимостта на документите към предмета на спора и за значимостта им за установяване на релевантните за делото факти. Следователно само въз основа на поставянето на информационното табло на документи на руски език, без да са придружени с превод на български език не можело да се направи извод, че е налице връчване по смисъла на чл.40, ал.2 ЗУЕС. Развити са доводи за нищожност на обявените на руски език покани и решения на общото събрание. Съдът следял служебно за тази нищожност и следвало да се произнесе по нея.

Моли определението да бъде отменено, а делото- върнато на РС- Поморие с указание за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът по жалбата- Етажна собственост на жилищен комплекс „Сакцес“ гр.Поморие, представлявана от Людмила Владимировна Долгополова не е представила отговор, въпреки, че е редовно уведомена за тази възможност.

След като прецени становището на страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от лица, които имат правен интерес от обжалването, представлявани от надлежно упълномощени адвокати. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д.№536/18 г. по описа на РС- Поморие е образувано по иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, предявен от частните жалбоподатели против Етажната собственост на жилищен комплекс „Сакцес“ гр.Поморие. Не се спори, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сградата, поради което имат правен интерес от иска.

Оспорени са решенията, приети на Общо събрание на Етажната собственост, проведено на 4.07.2018г., като се твърди, че същите са незаконосъобразни. Изрично в исковата молба е посочено, че на 11.07.2018г. на информационното табло на сграда „Сакцес“ в жилищния комплекс ищците открили поставен протокол за проведено общо събрание на собствениците на апартаменти в сградата. Той бил изцяло изготвен на руски език. Освен протокола на таблото били поставени и покана /приглашение/ и регистрационен лист /ведомость регистрации/. От протокола установили, че част от етажните собственици провели общо събрание на 4.07.2018г., на което приели повече от 9 решения. Посочили са още, че не били участвали в общото събрание и изобщо не били известени за свикването му и провеждането му по надлежния ред, с което били лишени от възможността да присъствал, участват в събранието, дискусиите и гласуването. Протоколът от общото събрание също не им бил връчен по надлежния ред. Развити са подробни доводи за незаконосъобразност на проведеното общо събрание и на конкретните решения, приети на него. Приложени са копия от документите, за които се твърди, че са били поставени на информационното табло, както и преписи от нотариалните актове за собственост на ищците.

Ответната етажна собственост, представлявана от управителя Людмила Долгополова е представила своевременно отговор на исковата молба.

Отговорът е написан на български език, като от текста му се установява, че поради липса на средства страната е ползвала програма „Гугъл преводач“. Безспорно е, че голяма част от съдържанието на отговора е неразбираема, поради което и съдът в доклада по делото /определение №630 от 7.12.2018г. / е констатирал това, като е дал указал на страните, че съдебният език е български, поради което съдопроизводствените действия следва да се извършват на български език. Допуснал е писмените доказателства представени от страните, които са били на български език, а по тези, представени на чужд език е съобщил, че ще се произнесе по тях след представянето на превод на български език, заверен от страната, след като се изясни значението му за спора. Съдът е указал на ответника да посочи, дали писменото изявление представлява отговор на иска по смисъла на чл.131 ГПК, както и че в този случай същото следва да се представи на български език или на съответен чужд език придружен с превод на български език, заверен от страната.

На 10.01.2019г. по делото е постъпил имейл от управителя на ответната етажна собственост, в която се сочи, че е бил предоставен отговор на исковата молба, както и че указанията на съда касаят качеството на превода от руски език на български. Направено е искане за отлагане на делото за м.април- май 2019г. поради това, че собствениците не живеят в България по времето, за което е насрочено делото, както и поради това, че липсва време за корекция на недостатъците, които са сериозни. Отделно е депозирана и нарочна молба за отлагане на делото, подписана от Л.Долгополова.

Видно от протокола за откритото съдебно заседание, проведено на 14.01.2019г. за участие по делото са се явили само процесуалните представители на ищците- адвокатите Г. и М.. Докладвана е молбата за отлагане на делото, срещу която процесуалните представители на ищците са възразили, че е неоснователна, при което съдът, е дал ход на делото, след като е счел, че липсват пречки за това.

При изясняването на фактическата страна на спора адвокат Г. е заявила, че предвид постъпилите по делото документи напрактика липсвал отговор на исковата молба. Указанията на съда не били изпълнени, поради което следвало да се приеме, че липсва отговор.

Съдът е докладвал делото съобразно предварително изготвения проект за доклад от 7.12.2018г., дал е възможност на страните да вземат становище и да предприемат действия във връзка с доклада. Процесуалните представители на ищците са заявили, че не възразяват по доклада и нямат доказателствени искания. В устните прения двамата адвокати са заявили, че молят иска да бъде уважен, тъй като ответниците не са провели пълно и главно доказване на правно-релевантните факти, за които носят доказателствената тежест.

Никъде в протокола от проведеното единствено съдебно заседание или в кориците на делото не се съдържа искане на ищците за постановяване на неприсъствено решение. По тази причина няма да бъдат обсъждани доводите в жалбата касаещи наличието на предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че те не са били налице, тъй като по делото е подаден в законния срок отговор на съдебния- български език, макар и с частично неразбираемо съдържание. Доколкото в ГПК няма изискване исковите молби, респективно отговорите да бъдат изготвени от адвокат /за разлика от касационните жалби/, то допустимо е страната на своя отговорност да депозира и неграмотно написани, правно неиздържани или неясни изявления. Задължение на съда е да даде ясни и разбираеми указания за отстраняване на констатирани в тях противоречия и неясноти, с оглед изясняване на становището на страната по делото както за съда, така и за насрещната страна и осигуряване на възможност за защита на насрещната страна.

От текста на приложения отговор /написано ясно на няколко места в изложението/, изготвен на български език, както и в електронното писмо във връзка с указанията, става ясно, че иска се оспорва от ответната етажна собственост като неоснователен, като според ответника сочените от ищците нарушения при разгласяването и провеждането на процесното общо събрание касаят единствено процедурни нарушения, които са несъществени.

 Въззивната инстанция констатира, че и двете страни не са изпълнили указанията на съда да представят заверени от тях преводи на приложените от тях доказателства на чужд език. Въпреки това от съда е четено определение, с което са приети представените с исковата молба доказателства /включително тези, за които се твърди, че са открити от ищците на информационното табло- протокола за проведеното ОС, покана и регистрационен лист, които безспорно са на руски език, който е разбираем за въззивния съд/.  

С обжалваното определение №191 от 9.04.2019г., районният съд е приел, че в исковата молба е налице признание на ищците, че на 11.07.2018г. ищците са се запознали с протокола от проведеното на 4.07.2019г. общо събрание, който намерили залепен на информационното табло на сградата, поради което е счел, че срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС за предявяването на иска за отмяна на решенията на общото събрание е започнал да тече от 11.07.2018г. Приел е също, че срокът е изтекъл на 10.08.2018г., присъствен ден, а исковата молба е била изпратена по пощата на 13.08.2018г., видно от пощенското клеймо, след изтичането на 30-дневния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Затова е приел, че исковата молба е недопустима и я е оставил без разглеждане, като е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е правилно.

Видно от мотивите на съда, за да достигне до извода си за недопустимост на производството поради пропускането на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС от страна на ищците, районният съд не се е позовал на приложените по делото доказателства, които са на руски език. Ето защо всички доводи за нищожност на документите, поставени на информационното табло, касаещи свикването, провеждането и разгласяването на приетите от общото събрание решения са на първо място ирелевантни, а на второ място неоснователни. Законът- ЗУЕС или друг от позитивното право на Република България, което е единствено приложимо както за отношенията между етажните собственици, така и за съдебните производства пред българските съдилища, не въвежда изискване за съставяне на книжата на български език. В практиката на смесените етажни собствености, в които етажните собственици са граждани на различни държави е възприето всички документи, касаещи отношенията в етажната собственост /включително по свикването на ОС, провеждането на ОС, приемането на решенията и разгласяването им/ да се изготвят паралелно на български и  чужд език, разбираем за останалите собственици /или за преобладаващата част от тях/, а за участието в общото събрание се осигуряват преводачи от и на съответните езици, за да се документират вярно изявленията на участниците в общото събрание. Това съответства и на разума на закона- от една страна документът да е изготвен на български език, понеже при евентуално оспорване това е съдебният език, въз основа на който съдът гради преценката си за доказателствената стойност на документа и за съдържанието на изявленията в него, а от друга страна- това съдържание да е възпроизведено на съответния чужд език, за да могат етажните собственици да бъдат информирани на разбираем за тях език за взетите решения или предстоящо свикване на ОС. В случая е безспорно, че цялата документация във връзка с процесното общо събрание е била изготвена на руски език, без превод на български. Така изготвените документи не са нищожни, както неправилно смятат жалбоподателите, защото липсва предвидено в закона изискване за спазване на подобна форма за валидност- поканите, решенията и съобщенията до етажните собственици да са на български език. Затова няма пречка когато етажните собственици не са български граждани, но са граждани на една и съща държава, описаните по-горе документи да са съставени и на чужд език. За нуждите на гражданското съдопроизводство обаче, същите задължително следва да се представят и в превод на български език- така чл. 185 от ГПК. Според тази норма документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка.

В конкретния казус е безспорно, че ищците са руски граждани, не заявяват, че не разбират руски език, направили са признание в исковата молба, че на 11.07.2018г. са видели на информационното табло на сградата на етажната собственостГПК.ГПК написания на руски език протокол за проведеното общо събрание и други документи във връзка с неговото свикване.

От изложеното следва, че на таблото не е било поставено съобщение за изготвяне на протокола за проведеното общо събрание по смисъла на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, а е бил залепен самият протокол, при това на разбираем за ищците език- руски. Ирелевантно е оплакването, че правата на други етажни собственици са били нарушени, тъй като жалбоподателите нямат качеството на процесуални субституенти на трети, неучастващи по делото лица. При тези данни не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че не е било поставено съобщение по чл.16, ал.7 от ГПК за изготвения протокол. Залепването на протокола от проведеното общо събрание на етажната собственост на информационното табло на сградата е равнозначно на поставяне на съобщение за изготвянето на протокола по смисъла на чл.16, ал.7 ГПК. Ето защо правилно районният съд е приел, че началния момент, от който е започнал да тече 30-дневния преклузивен срок за предявяването на иска за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост е датата на узнаването на протокола, съобщена от ищците в исковата молба. Понеже исковата молба е депозирана по пощата на 13.08.2018г., след като срокът вече е бил изтекъл /на 10.08.2018г./, то предявения иск, както и производството по него се явяват недопустими.

Съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на производството /т.е. и без възражение на ответника по делото/. В случая районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което обжалваното определение за прекратяване на производството по делото като недопустимо следва да бъде потвърдено.

На основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното,  Бургаският окръжен съд

 

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №191/9.04.2019г. по гр.д.№536 по описа за 2018г. на Районен съд- гр.Поморие.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

 

2.