№ 359
гр. София, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500197 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. Т. срещу Решение № 89/15.11.2021г./имащо
характер на определение в тази му част/, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу
отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на осн. чл.433, ал.1,
т.5 и т.6 ГПК, както и да й бъде предоставено копие от цялото изпълнително дело.
Счита, че обжалваното определение е неправилно поради съображения, изложени в
частната жалба, поради което моли да бъде отменено и делото да се върне обратно на
първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, тъй като се
касае за обжалване на определение, имащо преграждащ характер, поради което и жалбата с
оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна.
В разпоредбата на Чл.435 от ГПК изрично са изброени подлежащите на обжалване
действия на съдебния изпълнител. Според ал.2 длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл.468, ал.4 ГПК и чл. 485 ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал.2 ГПК;
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението. Изброяването на закона е изчерпателно и
1
затова е лимитативно.
В настоящия случай в жалбата се обжалват действия на съдебния изпълнител при
отказ да предостави на жалбоподателката копие от цялото изпълнително дело, което
действие безспорно не е от категорията обжалваеми по см. на изброените в чл.435 ГПК и
поради това правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата за недопустима в тази
й част.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба
срещу обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Основателна е обаче жалбата в частта й срещу определението на съда, с което се
оставя без разглеждане жалбата срещу отказа да се прекрати изпълнителното производство
на основание т.5 и т.6 от Чл.433 ГПК :
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
В разглеждания казус, видно от преписката по изпълнителното дело е налице
надлежно сезиране от длъжника Е.Т. до съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство на три от посочените от длъжника основания- по чл. 435, т.5
ГПК- поради това, че посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не
може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; по т.6- поради това, че не са
заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, както и по т.8- поради
това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години. По така подадената молба е налице произнасяне от съдебния изпълнител,
което е станало посредством обжалваното Постановление от 10.08.2021г. за отказ да се
прекрати производството по изпълнителното дело. Следователно не е верен изводът на съда,
че липсва годен предмет за обжалване тъй като съдебният изпълнител изрично се е
произнесъл с акт, отговарящ на изискванията за удостоверяване на изпълнителните действия
по реда на чл.434 ГПК- с разпореждане, респективно постановление. Съдът дължи
произнасяне по правилността на акта на съдебния изпълнител, с който е отказал
прекратяване на принудителното изпълнение, следователно жалбата срещу отказа се явява
допустима и подлежи на разглеждане.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че жалбата срещу визираните
по-горе действия на съдебния изпълнител неправилно е била преценена като процесуално
недопустима и че като такава не може да бъде разгледана по същество. Обжалваното
определение в тази му част подлежи на отмяна и делото следва да се върне обратно на
първостепенния съд за постановяване на акт по съществото на жалбата.
Водим от гореизложеното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89/15.11.2021г./имащо характер на определение в тази
му част/, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу отказ на съдебния изпълнител да
предостави на жалбоподателката Е.Т. копие от цялото изпълнително дело.
ОТМЕНЯ Решение № 89/15.11.2021г./имащо характер на определение в тази му
част/, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е.Т. срещу отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, т.5 и т.6 ГПК,
като връща преписката обратно на Окръжен съд София за произнасяне с акт по съществото
на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3