Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/…………...2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на трети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1486/2017г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София срещу С.М.Р., ЕГН **********,***,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 68 501.42 лева, представляващи: изплатено обезщетение за
неимуществени вреди на Т.Г.Т. в размер на 56 000 лева ведно със законна
лихва върху главницата от 19.11.2012г. до 18.05.2015г. в размер на
12 459.40 лева както и имуществени вреди в размер на 42.02 лева за сторени от увреденото лице медицински разходи. Претендира се и законната
лихва върху главницата от 56 000 лева, считано от подаване на исковата
молба на 30.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, а така също и
сторените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че при настъпило ПТП на 19.11.2012г. на главен път I
- 9, посока гр.Старо Оряхово, след отбивката за с.Равна гора, ответникът С.Р.,
управлявайки л.а. Хонда Сивик с рег.№В 7061 СН, нанесъл на Т.Т. неимуществени и
имуществени вреди, поради което е реализирана отговорността на застрахователя
по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” по полица №22112001678885,
със срок на застрахователния риск до 05.07.2013г. Твърди се, че с решение на
СГС по гр.дело №9754/2013г., при участието като трето лице помагач на
застрахователя ЗК Лев инс АД на С.Р., застрахователят е осъден да заплати на Т.Т.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 51 000 лева ведно със
законните лихви от 19.11.2012г. ведно с мед.разходи в размер на 42.02 лева. С
решение на Апелативен съд – София е изменен размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на 56 000 лева. Твърди се, че установеното по делото в
мотивите има обвързваща сила по отношение на третото лице помагач – настоящ
ответник по иска. Образувано било изп.дело №20148380409701 на ЧСИ М.Б.срещу
застрахователя за сумата от 41 541.56 лева, от които 30 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, а въз основа на листа по въззивното дело на
АС -София, е образувано ново изп.дело №20158380404726 на същия ЧСИ за дължими
суми от 36 419.81 лева ведно със законна лихва от датата на ПТП до
18.05.2015г., или общо дължима сума от 77 961.37 лева. Ищецът твърди, че
придобива право на регрес срещу деликвента С.Р., тъй като последния е
управлявал технически неизправно МПС и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност, на основание чл.274,
ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ /отм./ до размера на изплатеното обезщетение в размер на
68 501.42 лева, от които 56 000 обезщетение за неимуществени вреди ведно
със законна лихва от 19.11.2012г. до 18.05.2015г. в размер на 12 459.40
лева и 42.02 лева мед.разноски. Твърди се, че претендираното обезщетение не е
удовлетворено, което обуславя интереса от иска.
Тъй
като в постъпилият в срок отговор на исковата молба чрез адв.А. се прави искане
за постановяване на решение при признание на иска, но страната не е представила
пълномощно по чл.34, ал.3 ГПК за адв.А. съобразно указанията на съда, съдът не
може да зачете извършеното от процесуалния представител признание на иска.
Горното налага съдът след провеждане на съдебното дирене, за постанови решение
въз основа съвкупния анализ на събраните доказателства.
С
допълнителна искова молба ищецът поддържа иска.
Няма
постъпил допълнителен отговор от ответника и процесуалния му представител адв.А..
В съдебно заседание не се явява лично ответника С.Р. както и пълномощника му
адв.А..
В съдебно заседание
ю.к.К., изразява становище, че поддържа исковата молба като уточнява, че счита
предявената главница общо за сумата от 68 501.42 лева, представляващо
цялото регресно вземане на застрахователя, поради което претендира законната
лихва от предявяване на иска върху тази сума. С уточняваща молба на ищеца,
депозирана по делото след изготвения от съда проекто -доклад в определение
№1521/30.04.2018г., същия уточнява, че отговорността му спрямо застрахователя
произтича от неотстраняване на техническа неизправност по автомобила, която
застрашава безопасността на движението и настъпване на ПТП в резултат на това.
В съдебно заседание, чрез процесуалния представител ю.к.К., ищецът уточнява, че
неизправността на автомобила е управлението му с различни гуми, което е довело
до настъпване на произшествието.
Въз основа
твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства ценени в
съвкупност и по вътрешно убеждение съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да уважи иска
съдът следва да прецени дали са осъществени предпоставките на чл.274, ал.1,
т.1, предл.1 и ал.2 от КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на ответника
/деликвента/ по предявения иск. За да бъде уважен иска за ангажиране регресната
отговорност на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” деликвент,
ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на съответните материални
предпоставки – сключен валиден застрахователен договор, осъществен от
застрахованото лице деликт и извършени плащания от страна на застрахователя на
обезщетения за неимуществени вреди на увреденото трето лице.
С оглед процесуалното
поведение на ответника, не са налице спорни обстоятелства. Съдът не може да
зачете извършеното признание поради липсата на пълномощно по чл.34, ал.3 ГПК.
Като основание за
ангажиране отговорността на деликвента по реда на чл.274 КЗ – отм., ищецът сочи
управлението на автомобила при неизправност /управляван с различни гуми/ и
настъпване на ПТП в резултат на това.
От постъпилата
преписка по ДП №2624/2012г. на IV – РУ на ОД на МВР –
Варна, се установява, че същото е водено за престъпление по чл.343, ал.3, б.а
от НК като с постановление от 18.02.2013г. е прекратено на основание чл.243,
ал.1, т.1 вр.чл.24, т.9 от НПК.
От прегледа на
приложената преписка от досъдебното производство се установява, че
наказателното производство е било прекратено на основание чл.чл.243 вр.чл.24 от НПК поради отказ на пострадалата Т.Г. да води наказателно производство срещу
водача на МПС С.Р. както и поради неустановяване на материалните предпоставки
за отговорността на лицето по чл.343, ал.3 НК /кв.състав на причиняване на
вреди про управление на МПС/.
Същевременно, съдът който разглежда регресния
иск на застрахователя следва да вземе предвид приключилото гражданско
производство по прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
Гражданска отговорност на водача на МПС. В тази връзка съдът съобрази, че с
решение №796/21.04.2015г. по в.гр.дело №322/2015г. на САпС е отменено
постановеното по ГД №9754/2013г. на СГС решение от 03.07.2014г. в
отхвърлителната част, за разликата над 51 000 лева до 56 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди по иска на Т.Г.Т. срещу ЗК
Лев инс АД, ведно със законната лихва върху главницата от 56 000 лева до
окончателното изплащане на сумата както и в отхвърлителната част по иска за
имуществени вреди, за разликата над 34.67 лева до 42.02 лева като исковете са
уважени, както следва: за 56 000 лева по иска за неимуществени вреди ведно
със законните лихви от 19.12.2012г. до изплащане на задължението, а иска за имуществените
вреди е отхвърлен за разликата над 34.67 лева до 42.02 лева, на основание
чл.226 КЗ. В това производство като задължителна материална предпоставка са
установени признаците на чл.45 ЗЗД - извършения деликт, настъпилите вреди и
тяхната причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 19.11.2012г. В това
производство не е участвал деликвента С.Р., поради което нему са
непротивопоставими установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства по
исковото производство по прекия иск. Същия не оспорва въведените с исковата
молба твърдения на ищеца.
Независимо
от това, от приложеното досъдебно производство и представения по него протокол
за оглед на местопроизшествие от 20.11.2012г., се установяват обстоятелствата,
при които е настъпило ПТП, респ. механизмът на настъпване на вредите и
причинно-следствената им връзка с процесното ПТП.
От заключението на допуснатата по
делото Съдебно -автотехническата експертиза се установява, че ПТП е настъпило
на 19.11.2012г. около 22.30 часа на главен път посока с.Старо Оряхово, на десен
завой, след отбивката за с.Равна гора. ПТП е причинено от С.М.Р. като водач на
собствения си л.а. Хонда Сивик с ДК № В 7061 СН, при което същия причинява
вреди на повече от едно лице, вкл.Т.Г.. Вещото лице приема, че настъпилите
увреждания на лицата са предизвикани именно от процесното ПТП, от удари и
съприкосновения с вътрешната част на автомобила. Същия при катастрофирането се
обръща по таван и се сурка известно време така. Преобръща се в канавката до пътя.
Според вещото лице скоростта на автомобила преди настъпване на ПТП е била
110.72 км./ч. При удара, който настъпва при дълъг лек десен завой на пътя,
водача на автомобила и пътниците политат от кинетичната енергия и се удрят във
вътрешните части на купето /интериор и седалки/. Според експертизата, причините
на настъпилото ПТП са комплексни: несъобразено висока скорост на движение –
движението е по мокър асфалт, през нощта и в десен завой с наклон на спускане;
рязко използване на системите за управление след започналото занасяне на
автомобила и загуба на контрол; различни по размери гуми на задната ос на
автомобила – задната гума е със силно захабен грайфер, от които едната гума е
резервна за автомобила. Вещото лице сочи, че съгласно Наредба №Н-32 от 16.12.2011г.,
недопустимо е на една ос да има гуми с различен размер. Налице е несъответствие
на дълбочината на протектора на гумата. Превишена е скоростта за този участък
от пътя, където допустимата скорост е 90 км./ч. Налице е нарушение на
разпоредбите на чл.20, чл.21 ЗДвП. При изслушване на заключението в съдебно
заседание на 03.09.2018г., вещото лице Д. сочи, че автомобилът се е движил при
настъпване на ПТП с различни гуми – по
широчина, марка, по вид. Това е основание за недопускане до движение и това е
една от конкретните причини за настъпване на процесното ПТП. Другата
причина вещото лице подчертава, че е несъобразената скорост на движение – над
90 км/ч. Според ползваните от вещото лице материали от досъдебното
производство, водачът Р. е заявил, че поради спукване на гума, е сменил същата
с резервно колело, но е продължил да се движи с него, което е недопустимо. Съдът
прецени и приложената като част от ГД №9754/2013г. на СГС изготвена по делото
САТЕ, в която вещото лице също е приело скорост на движение на автомобила над
допустимото – 102.83 км/ч., а преди ПТП според вещото лице е била 110 км/ч.
Автомобилът се е движил в неизправно състояние – с различни по размер външни
гуми.
Съгласно
чл.274, ал.1 и ал.2 КЗ /отм./, застрахованият носи регресна отговорност спрямо
застрахователя, ако не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала
по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава
безопасността на движението, и пътно-транспортното произшествие е възникнало в
резултат на това. В случая се касае за съществуваща неизправност – различни
гуми на автомобила, а не за внезапно възникнали при движението повреди в МПС.
От
справката в Гаранционен фонд и приложеното ДП №2624/2012г. на 4 РУ на ОД на
МВР- Варна се установява, че към датата на ПТП 19.11.2012г., автомобилът е имал
валидна застраховка ГО в ЗК Лев инс АД – видно от полиза №22112001678885 със
срок на действие до 05.07.2013г.
Не
се спори и от приложените писмени доказателства по досъдебното производство и
приложеното исково производство, са установи вредите, настъпили за третото лице
както и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП.
При установяване на
останалите предпоставки, съдът следва да прецени и извършеното от
застрахователя плащане на третото увредено лице, Т.Г..
Изслушана в съдебно
заседание като свидетел на застрахователя, същата сочи, че е била потърпевша в
ПТП от 2012г. като застрахователят Лев Инс АД и е изплатил застрахователно
обезщетение. Същата излага, че е получила реално около 30 000 лева, след заплащане
възнаграждение на адвоката в размер на около 20% от полученото
обезщетение.
Въз основа на горното
съдът достига до извод за основателност на иска.
Искът е с основание
чл.274, ал.1, т.2 КЗ (отм.). Претендира се възстановяване от застрахования С.Р.
на платеното от застрахователя на пострадалата Т.Г. обезщетение за претърпени
от същата неимуществени и имуществени вреди следствие на телесно увреждане при
ПТП на 19.11.2012г., предвид констатирана неизправност на застрахованото МПС, с
което е причинено то – неизправни различни гуми на автомобила. Ответникът по
делото е застраховано лице по смисъла на чл.257, ал.2 от КЗ (отм.), тъй като за
собственото му МПС, с което е причинено ПТП, е бил налице валидно сключен
застрахователен договор.
Регресното право е средство за
санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в
закона случаи. В тези случаи независимо, че са заплатили застрахователна премия
и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не
се освобождават от гражданската си отговорност. Съгласно чл.45 и чл.51 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму щом като
тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да
бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия.
Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал настъпването на
вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил
длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е надявал да
я предотврати. В хипотезата на чл.274, т.2 КЗ – отм., за да бъде ангажирана
отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, водачът на
МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и
не е взел мерки за отстраняването, която повреда или неизправност е
застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото
си на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили
внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на
невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици. Действително,
не се установява сочените неизправности в МПС, да са настъпили по време на
самото движение – т.е. внезапно, аварийно –докато МПС се движи, в който случай
водачът, за да не се застраши безопасността на движението, е следвало да спре и
да отстрани възникналата неизправност. Но установената по делото и неоспорена
от ответника фактическа обстановка сочи на още по-силно основание приложението
на разпоредбата тъй като водачът съзнавайки, че управлява неизправно МПС, не е
предприел никакви мерки за отстраняване на аварията и/или преустановяване на
движението, а напротив, създал е опасност не само за себе си, но и за трети
лица чрез ползването на неизправния автомобил. Същия е управлявал автомобила в
усложнена пътна обстановка /хлъзгав път и ръмеж, през нощта/, с ясното съзнание,
че автомобилът е с различни външни гуми.
Твърди се и се установява от заключението на САТЕ по делото, че
автомобилът е управляван с техническа неизправност, а именно с различни гуми
/различни по размери/. Тази неизправност очевидно няма как да е възникнала по
време на движението – това се отнася както до износения протекторен рисунък на гумите,
така и до резервното колело. Същите на са възникнали и постепенно, в резултат
на управлението на автомобила. В материалите по досъдебното производство, възпроизведени
и в заключението на САТЕ, изслушана по делото, ответникът сам е признал факта,
че няколко дена преди произшествието е спукал задна дясна гума, поради което
сложил резервна и ПТП е настъпило при това оборудване на колелата. В т.4 от
заключението на САТЕ /на л.207/ вещото лице посочва, че една от комплексните
причини за настъпване на ПТП е „различните по размер гуми на задната ос на
автомобила – задната лява гума е със силно захабен грайфер с широчина от 17.0
см., а задната дясна гума е със широчина от 9.0 см. Или, от изслушаното и
възприето от съда заключение на САТЕ се установява, че именно съществуващата
неизправност на автомобила е допринесла за настъпване на ПТП и вредите от него.
От друга страна, от
приложената от ЧСИ М.Б.преписка по изп.дело №4726/2015г. и №9701/2014г. /л.169
и сл./ се установява, че по искане на Т.Г.Т., чрез адв.Н., е било образувано изп.дело №4726/2015г. въз основа на ИЛ,
издаден по ГД №322/2015г. на 8 състав на САпС. Пред същия ЧСИ е било образувано
и изп.дело №9701/2014г. по молба на
същия взискател въз основа на ИЛ, издаден по ГД №9754/2013г. на СГС, 2 състав,
двете дела срещу ЗК Лев Инс АД. Съобразно справката на съдия-изпълнителя, в
резултат на проведените изпълнителни действия са постъпили следните суми: по
изп.дело №4726/2015г. на Т.Т. са изплатени 33 666.97
лева чрез пълномощника и адв.Н., а Лев Инс АД е осъден да заплати
разноските в изпълнението от 66 лева и 2 686.84 лева пропорционална такса
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, която сума е постъпила платена от ищеца на
18.05.2015г. По второто изп.дело №9701/2014г. на 28.10.2014г. е извършено
разпределение на сума от 41 541.56 лева както следва: 38 444 лева са платени на взискателя Т.Г. чрез адв.Н., а на
20.10.2014г. е постъпила пропорц.такса по т.26 от ЗЧСИ и Тарифата към него,
платени от ЗК Лев Инс АД. Двата изпълнителни листа са издадени поради
частичното влизане в сила на първоинстанционното решение /за присъдените и
необжалвани суми/ и след това, въз основа на окончателното въззивно решение за
остатъка от претендираното обезщетение ведно с лихвите.
Към преписката са
приложени издадените по делото във връзка с отговорността на застрахователя
изпълнителни листи – ИЛ от 09.10.2014г. на СГС за сумите – 30 000 лева и
законна лихва от 19.11.12г. до изплащането както и 21.01 лева имуществени
разходи плюс лихвите върху тази сума от 19.11.2012г. до изплащането им; втори
ИЛ за 26 000 лева и сумата от 13.66 лева имуществени вреди ведно със
законните лихви върху главниците от датата на ПТП до окончателното изплащане.
Към
преписката са приложени /л.179 и сл./ извлечение от 28.10.2014г. от ЗК Лев инс
АД по сметка в Юробанк И Еф Джи България АД, за пълно служебно плащане по ИД
9701/2014г., извършено на 20.10.2014г., на сума общо 41 541.56 лева;
представено е преводно нареждане от 28.10.2014г. от наредител ЧСИ М.Б.до Т.Г.
за заплащане на сумата от 38 444 лева по изп.дело №9701/2014г. Приложено е
и второ преводно нареждане от ЧСИ М.Бъзински, по изп.дело №4726/2015г., към Т.Г.
чрез пълномощника и адв.Н., на сумата от 33 666.97 лева, извършено на
04.06.2015г. ведно с извлечение от банкова сметка ***, откъдето е видно
превеждане на 18.05.2015г. на дължимата сума от ЗК Лев инс АД по банкова сметка
***, сумата от 36 419.81 лева.
Регресното
право на застрахователя обхваща платеното на увреденото лице обезщетение,
когато застрахованият, при настъпване на пътнотранспортното произшествие, е
управлявал моторното превозно средство в някоя от хипотезите на чл.274 КЗ
/отм./. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените
му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона
и са в корелативна връзка. Регресното притезание е изискуемо от момента на
плащането на застрахователното обезщетение на третото увредено лице.
Съгласно Решение №130 от 03.05.2012г. по т. д. №
244/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., разпоредбата на чл.274 КЗ /отм./, застрахователят
се освобождава от задължението по договора за застраховка към застрахования при
задължителното застраховане "Гражданска отговорност", когато вредите
на третите лица са причинени от застрахования при наличие на някоя от
посочените хипотези - управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация
над допустимата от закона, под въздействието на друго упойващо вещество или без
да е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в МПС, следствие на което е настъпила щета, при липса на
свидетелство за управление. Правото на регрес на застрахователя настъпва след
като плати обезщетението на третото увредено лице. /чл.213 КЗ – отм./ Регресното
право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица
вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение,
застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.
По
делото се установява извършеното от застрахователя плащане на третото увредено
лице Т.Г., чрез пълномощника и по делото адв.Н., на присъденото обезщетение по
ГД №9754/2013г. на СГС. Видно от постановените съдебни решения, присъдено е
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от пострадалата Г., в размер
56 000 лева ведно със законните лихви от датата на ПТП 19.11.2012г. до
изплащането им. Видно от приложената преписка и съпроводително писмо на ЧСИ
рег.№838 М.Б., с район на действие СГС, сумите са преведени от застрахователя
по сметка на ЧСИ и от ЧСИ към третото увредено лице – съответно по първия
изпълнителен лист на 20.10.2014г. и по втория лист – на 18.05.2015г., т.е.
най-късно към 18.05.2015г. по сметка на ЧСИ, а на 04.06.2015г. - извършено
финалното плащане към третото лице. Същевременно, в полза на увредената са
присъдени и имуществените разходи във връзка с ПТП в размер на 34.67 лева ведно
със законните лихви от датата на ПТП до окончателното изплащане, или към
18.05.2015г. 43.48 лева. Установява се, че главницата от 56 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди ведно с лихвите за забава до изплащане на
сумите, възлизат общо на 70 212.35 лева. От справката на ЧСИ Б.и
приложените към нея извадки от изпълнителните дела, вкл. преводните нареждания
към третото увредено лице, че на същото е преведена сумата от общо
72 110.97 лева като най-късното плащане е на 04.06.2015г.
С
исковата молба ищецът претендира по-малка от преведената на увреденото лице
сума, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди ведно със
законни лихви, поради което искът се явява основателен и доказан в рамките на заявения
размер от 68 494.07 лева /от 68 501.42 лева/, от които 56 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, 34.67 лева за медицински разходи /съобразно
решението на СГС/ и 12 459.40 лева законни лихви върху обезщетението за
неимуществени вреди. С решението са присъдени и законните лихви върху
обезщетението за имуществени вреди, в която част решението не е отменено.
Поради това, независимо, че обезщетението е в присъден размер от 34.67 лева /от
СГС/, към него се следват и законните лихви върху тази главница, считано от
19.11.2012г. до плащането на 04.06.2015г. По образуваните изпълнителни дела на
третото лице, чрез адв.Н. са преведени общо 72 110.97 лева, поради което
искът следва да се уважи за цялата сума, за която е предявен. Искът подлежи на
уважаване за целия заявен размер от 68501.42 лева.
По
отношение на претендираните върху обезщетението по регреса законни лихви,
уточнено в съдебно заседание върху целият интерес по иска, съдът намира същото
за основателно. По отношение на
акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД за забавено плащане, в случая е неприложима
нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД, предвиждаща, че при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, тъй като регресното право
на суброгиралия се застраховател произтича от закона, а не от деликта.
Доколкото задължението на деликвента по отношение на застрахователя не е
скрепено със срок, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД /в този смисъл е практиката на ВКС / Поради това, върху
присъденото в полза на застрахователя обезщетение се следва законна лихва от
датата на исковата молба на 30.10.2017г. до окончателното изплащане.
В полза на ищеца
следва да се присъдят и сторените разноски за водене на делото съобразно чл.78,
ал.8 от ГПК в минимума от 300 лева съобразно Наредбата към ЗПП.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.М.Р., ЕГН **********,***,
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, София сумата от 68 501.42
лева, представляващи: изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Т.Г.Т.
в размер на 56 000 лева ведно със законна лихва, считано от настъпване на ПТП на 19.11.2012г. до 18.05.2015г. до размера от
12 459.40 лева както и имуществени вреди в размер на 34.67
лева ведно със законните лихви върху тях за същия период,
настъпили от същото ПТП за увреденото трето лице, както и законна лихва върху цялата
присъдена главница от 68 501.42 лева, считано от предявяване на исковата
молба на 30.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.213 и чл.274, ал.1, т.2 КЗ /отм./ вр. чл.223, ал.1 от КЗ;
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.М.Р.,
ЕГН **********,***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, София сумата от 300 лева, представляваща ю.к.възнаграждение съобразно изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на
страните с ВЖ пред Апелативен съд – Варна.
Препис от решението да се връчи на страните съгласно чл.7 ГПК.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: