ОПРЕДЕЛЕНИЕ
16.04.2021 г.
№591
гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, II
отделение, ХХIХ
състав,
На шестнадесети април, две
хиляди двадесет и първата година
В
закрито съдебно заседание в следния
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като разгледа АД № 891/2021
г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХХIХ състав, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано
по жалба от В.А.П. с ЕГН **********
против План за действие, изготвен на 24.02.2021 г. от социален работник по
отношение на детето Д. В.П.. С жалбата се твърди планът за действие да
съставлява индивидуален административен акт, като в тази връзка се сочи, че
едностранно предизвиква правни последици за неговите адресати и също, че е
скрепен със санкции, посочени изрично в акта. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на оспорвания план за действие.
Съдът, след като се запозна с
жалбата, както и съдържанието на обжалвания „План за действие“ от 24.02.2021 г.,
както и становището на процесуалния представител на ДСП Пловдив, съдържащо се в
писмото по изпращане на административната преписка по случая на детето Д. Попова,
намери, че жалбата е процесуално недопустима.
Жалбата е насочена срещу акт, който не
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, нито общ
административен акт по смисъла на чл.65 АПК, нито нормативен административен
акт по смисъла на чл.75 АПК.
Въпросният „План за действие“, издаден на
основание чл.16а от ППЗЗД по образец Приложение №2 към Правилника е акт, който
се изготвя в хода на производството по осъществяване на мерки за закрила на
детето и който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното
постигане и мерки за закрила. Въпросният план се изготвя след съгласуването му
с родителите на детето и самото дете, като включва в съдържането си конкретни
мерки за закрила в семейна среда в зависимост от възможностите на семейството и
потребностите на детето, както и конкретни дейности за подкрепа на семейството. Действително, съгласно съдържанието на плана за действие, същият
разпределя отговорностите за изпълнението на поставените в него цели и
съответно дейности, но следва да се има предвид, че от него пряко не произтичат
сочените от страна на жалбоподателя правни последици, включително и тези,
свързани със санкция за неизпълнение на възложените цели или дейности.
Напротив, планът за действие, съответно изпълнението на посочените в него цели
и дейности за постигането им, включващ и разпределение на отговорностите за
това, предполага, включително и предвид реда за изготвянето му, а именно след съгласуването
му с родителите и детето, доброволност и съгласуваност на поведението на всички
посочени в него лица за осъществяване на конкретно набелязаните мерки за
закрила на детето, което пък е израз и на основни цели на ЗЗД, визирани в чл.3,
т.5, т.11, т.12 от ЗЗД. В тази насока и посоченият акт не може да бъде разглеждан
като властническо волеизявление, както се твърди от жалбоподателя. И това е
така, доколкото планът съставлява само част от действията и волеизявленията на
социалния работник, които биха могли да бъдат разглеждани като част от
административното производството по издаване на индивидуални административни
актове, каквито са задължителното предписание по чл.18 от ППЗЗД, или заповедта
за ползване на социална услуга по чл.20 от ППЗЗД. В тази насока и планът за
действие не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а евентуално би подлежал
на косвен такъв в производство по обжалване на предписание, съответно отказът
да се издаде такова, или по обжалване на заповедта за ползване на социална
услуга, в случай, че такива актове бъдат издадени. В тази насока и посоченото
от страна на жалбоподателя, че планът за действие предвижда пряко налагане на
санкция за неизпълнение на възложените в него отговорности, което
жалбоподателят извежда от посочената в
плана разпоредба на чл.45, ал.9 от ЗЗД, не обосновава извод за пряко засягане
от плана на негови права и законни интереси, доколкото въпросната санкционна
норма се отнася именно до случаите на неизпълнение на издадено и влязло в сила
задължително предписание по ЗЗД.
Естествено и логично е
жалбоподателят, като родител на детето, по отношение на което е изготвен
оспорваният план, да заявява интерес по отношение на неговото съдържание, още
повече, предвид това, че е включен в него като лице, което би следвало да се
ангажира с осъществяване на набелязаните цели и мерки. Както е посочено и в
становището на представителя на ДСП-Пловдив обаче, именно в това си качество
жалбоподателят би могъл да инициира среща за обсъждане, преразглеждане, промени
или предложения за изготвяне на нов план за действие. Поради това и в случая не
може да се твърди, че с въпросния план се засяга личен пряк и непосредствен
интерес на жалбоподателя. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения
акт да бъде отстранена щета, или да се предотврати настъпване на конкретна
такава от изпълнение на административния акт. Правният интерес трябва и да е
непосредствен - оспорваният акт трябва да засяга неблагоприятно и
непосредствено правната сфера на оспорващия като отнема, изменя или ограничава
конкретни негови права или противозаконно създава задължения за него, или
създава права по отношение на трети лица, с което се уврежда жалбоподателят. В
тази насока и съдът намира, освен че не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване по реда на АПК, то не е налице и правен интерес от оспорването на
посочения в жалбата план за действие, доколкото, както се посочи, първо,
жалбоподателят би могъл да инициира преразглеждането му и второ, в случай, че
бъде издадено задължително предписание, или заповед, или се откаже издаването
на предписание във връзка с набелязаните в плана цели и мерки - да изложи
възраженията си по плана за действие в производството по обжалването на тези
индивидуални административни актове.
Наличието на
годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване
на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му
води до недопустимост на съдебно - административното производство, съгласно чл.159, т. 1 от АПК.
Затова жалбата срещу оспорвания План за
действие по чл.16а от ППЗЗД, съставен по отношение на детето Д. В.П от 24.02.2021
г. ще следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото следва
да бъде прекратено.
Водим от изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.А.П. с ЕГН ********** против План за действие,
изготвен на 24.02.2021 г. от социален работник по отношение на детето Д. В. П..
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 891/2021 г. по
описа на ХХІХ състав на Административен съд Пловдив.
Определението не е окончателно и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщението до жалбоподателя чрез изпращане препис от
настоящия акт.
Административен съдия: