№ 83
гр. Търговище, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530101154 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.348, ал.1 от ГПК, за делба във фаза по извършване на
делбата.
И двете страни Х. О. и И. Х. в първото по делото заседание след допускане на
делбата са предявили претенции за възлагане на имота на осн. чл.349, ал.2 от ГПК.
Ищцата Х. М. О. е предявила претенция към ответника И. М. Х. за заплащане на
извършените подобрения в имота на обща стойност 6 367 лева, подробно описани в молба с
вх. № 5445/21.06.2023 година (л. 93-96), на осн. чл. 346 от ГПК, които в съд.заседание на
15.01.2024г. са намалени на 5394лв.
Ответникът И. М. Х. е предявил претенции към Х. М. О., в размер на 2400лв. и към
А. М. Я. в размер на 4800лв., (общо 7 200 лева) обезщетение за ползване на имота в периода
01.07.2022 година до 01.07.2023 година. В съдебно заседание на 15.01.2024г. претенциите са
изменени, само по отношение началната им дата – 01.10.2019г.
Ответникът И. М. Х. е предявил претенции към Х. М. О. за заплащане на наем за
ползване на имота в размер на 200 лева занапред и към А. М. Я. в размер на 400 лева,
занапред, които също са намалени на 55лв. за всяка в съдебно заседание на 15.01.2024г.
Всички поставени на празглеждане претенции са оспорени от страните.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна: С влязло в законна сила съдебно Решение № 139 от
28.03.2023г. постановено по настоящото гр.д.№1154/2022г. на РСТ съдът е ДОПУСНАЛ
СЪДЕБНА ДЕЛБА между Х. М. О. с ЕГН-**********, А. М. Я. с ЕГН- **********, двете с
адрес от *******, със съдебен адрес г******, чрез адв.Д. К. А. АК-Варна и И. М. Х. с ЕГН-
1
********** с постоянен адрес *********, на следните съсобствени недвижими имоти,
находящи се в ******** и представляващи: КЪЩА, без посочена площ по документ за
собственост - Н.А. №92, том II, дело №643/1979г., а по скица - ЖИЛИЩНА СГРАДА
еднофамилна на един етаж с идентификатор 61676.512.26.3 по КК и КР на *********,
одобрени със Заповед №РД-18-18/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КК и КР засягащо сградата е от 30.04.2020г., със застроена площ по
скица 73 кв.метра и маза /по данъчна оценка/с площ от 12 кв.метра, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, състояща се от три стаи и коридор, /без санитарен
възел/, изградена в Поземлен имот с идентификатор 61676.512.26 - общински;
ЛЯТНА КУХНЯ, без посочена площ по документ за собственост - Н.А. №92, том II,
дело №643/1979г., а по скица - ЖИЛИЩНА СГРАДА еднофамилна на един етаж с
идентификатор 61676.512.26.2 по КК и КР на *********, одобрени със Заповед №РД-18-
18/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР
засягащо сградата е от 30.04.2020г., със застроена площ по скица 57 кв.метра, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, състояща се от две стаи и коридор,
/без маза и санитарен възел/, изградена в Поземлен имот с идентификатор 61676.512.26 -
общински.
- Постройка с идентификатор 61676.512.26.1 с площ от 4 кв.метра отразена в КК с
предназначение - ДругПвид сграда за обитаване, описана и в Н.А. №175, том II, рег.№2629,
дело №263/2020г., вписан в Служба по вписванията - гр.Търговище вх.рег.№1260/
07.05.2020г., акт №92, том IV, дело №717/2020г., при квоти - 4/6 ид.ч. за Е.Ю.М.., 1/6 ид.ч. за
Х. М. О. и 1/6 ид.ч.за И. М. Х., на основание чл.341 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС.
ПОСТАНОВИЛ е на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК съделителката Х. М. О. с ЕГН-
********** ДА ПОЛЗВА временно постройка - с идентификатор 61676.512.26.2 по КК и КР
на *********, одобрени със Заповед №РД-18-18/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КК и КР засягащо сградата от 30.04.2020г., със застроена
площ по скица 57 кв.метра, както и БАНЯ, с идентификатор 61676.512.26.1 с площ от 4
кв.метра, считано от влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК до
окончателното извършване на делбата, а съделителката А. М. Я., ЕГН:********** да
ПОЛЗВА временно КЪЩА, без посочена площ по документ за собственост - Н.А. №92, том
И, дело №643/1979г., а по скица - ЖИЛИЩНА СГРАДА еднофамилна на един етаж с
идентификатор 61676.512.26.3 по КК и КР на *********, одобрени със Заповед №РД-18-
18/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР
засягащо сградата от 30.04.2020г., със застроена площ по скица 73 кв.метра и маза /по
данъчна оценка/ е площ от 12 кв.метра, считано от влизане в сила на определението по чл.
344, ал. 2 от ГПК до окончателното извършване на делбата.
Правата на съделите от имотите са както следва : 4/6 ид.ч. за А. М. Я., 1/6 ид.ч. за Х.
М. О. и 1/6 ид.ч. за И. М. Х..
В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, ищцата Х. М. О. е
предявила претенция към ответника И. М. Х. за заплащане на извършените подобрения в
2
имота на обща стойност 6 367 лева, подробно описани по видове в молба с вх. №
5445/21.06.2023 година (л. 93-96), чийто размер в съд.заседание на 15.01.2024г. е намален
на 5394лв.
Във връзка с направеното искане по сметки, по делото е назначена СТЕ. Според
заключение на в.л. инж.Д. Д. извършените подобрения в сграда с идентификатор
61676.512.26.3 са на стойност 21774.17 лева, от които- 19260.48лева са необходимите
разноски, а 2513.69лв. са полезните разноски, включващи: доставка и монтаж на интериорни
врати, лепене на тапети, боядисване на стени. В резултат на подобренията стойността на
сградата се е увеличила с 21774.17 лева.
Вещото лице е дало заключение в експертизата си, че всички направени подобрения
в сграда с идентификатор 61676.512.26.2 са на стойност 10593.70 лева и са необходими
разноски. В резултат на подобренията стойността на сградата се е увеличила с 10593.70
лева. В резултат на извършените подобрения стойността на ПИ с идентификатор
61676.512.26, по КК на *********** се е увеличила с 32367.87 лв.
По отношение претенцията на ответника И. Х. към ищците за заплащане на
обезщетение за ползване на имота за минало време и занапред, вещото лице е дало
заключение, че стойността на месечния пазарен наем на процесния имот е 330.00 лв.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна във връзка с твърдения за
извършени от ищците подобрения в имота, по делото са разпитани свидетели и от двете
страни:
Св. Ю.М. и св.Г. Х. установиха в показанията си, че И. живее в Турция от 1998г. В
имота останала да живее майка му Е.. Сочат, че в имота са правени ремонти, че И. не е
участвал с парични суми, че ремонтите са правени от Х. и А.. Сменяни са дограмата, двата
покрива, кухня, врати. Свидетелите с акатегорични, че И. е знаел за ремонтите, защот до
2022г. е идвал и ги е виждал. Сочат в показанията си, че на 09.07.2022г. са скарали и на
ситринта той си тръгнал. Повече не идвал в имота.
Св.Н.М. и св.Х.А. установиха в показанията си, че И. се е изселил 2000г.-2001г. в
Турция. Два пъти в годината си е идвал и е отсядал при майка си. Знаят за скандала през
2022г. Тогава И. разбрал, че къщата е прехвърлена на сестра му. И. и жена му тогава
нощували в нейна братовчедка и след това си заминали веднага за Турция. Твърдят, че И.
също е участвал в ремонтите в имота, като е правил: асмата, циментови пътеки, прекарал
вода. Свидетелките твръдят, че Е. /син на Х./ е сменил четири прозореца през 2016г.
Покривът също го направил Е., но И. не знаел за тези ремонти. След тях И. е идвал в
България, но не е правил скандал за ремонтите. Според свидетелката М. малката простройка
била направена от И. и К. с техни средства след 1987г., банята била направена също от И..
Когато И. си идвал в България оставал за по месец, месец и половина.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като отчита, възможната тяхна
заинтересованост от изхода на спора, предвид влошени отношения със страната срещу която
свидетелстват. Познават добре страните и отношенията им, кореспондират с представените
писмени доказателства и се разминават само в твърденията си по отношение това кой е
извършвал подобрения в имота, като твръдят че такива с аправени и от двете страни.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи: Заявените от съделителите Х. О. и И. Х. искания за възлагане в дял на делбения
имот е направено в преклузивния срок, поради което са процесуално допустими и следва да
се разгледат по същество.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК установява предпоставките, при наличието на
които делбения имот може да се възложи на лицето, заявило претенцията. Условията, при
които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от
съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с
3
изискванията, на които следва да отговаря съделителят с възлагателна претенция.
Делбеният недвижим имот следва да има характер на жилищен и да е неподеляем, т. е. от
него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки
един от съделителите. По отношение на съделителя законът поставя отрицателното условие
същият да не е притежавал друг жилищен имот, както и условието при откриване на
наследството лицето-сънаследник да е живяло с наследодателя. Граматическото и
логическото тълкуване на правната норма налагат извода, че това последно изискване на
закона изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга
съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите,
когато сънаследникът, заявил възлагателна претенция, направена по реда и в срока по чл.
349, ал. 4 ГПК, не е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството или
няма качеството на наследник. Следователно право да иска възлагане на имота по реда на
чл. 349, ал. 2 ГПК има само лице, което е придобило своята идеална част от имота по
наследство, и то ако първоначално съсобствеността е възникнала от наследяване, като това
негово право е противопоставимо само на останалите сънаследници, живял е с
наследодателя в имота към момента на откриване на наследството и няма друго жилище.
В настоящия случай възлагане на допуснатия до делба недвижим имот по чл. 349, ал.
2 от ГПК на завилите съделители е невъзможно, тай като е налице комбинирана (смесена)
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - на основание
наследство и сделки на покупко продажба и дарение по отношение на Х..
По отношение на И. е установено, че не живял с наследодателите в имота до смъртта
им, както и не е представил доказателства, че не претижава друг жилищен имот.
Върху делбените имоти е налице съсобственост, която е възникнала с трето на
наследството лице - съделителката А. Я., която не е пряк наследник на общите
наследодатели, поради което и прехвърлителната сделка за дарение не е осъществена само
между сънаследниците. За тази хипотеза, в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.5.2004 г.
по т. д. № 1/2004 г. ОСГК на ВКС е приел, че при нито една от хипотезите на смесена
съсобственост съдът не може да извърши делбата чрез възлагане на имота.
С оглед изложеното и на основание чл. 348 от ГПК: “когато някой имот е неподеляем
и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на
публична продан”. В конкретния случай, безспорно е установено по делото, че допуснатият
до делба имот ведно с постройките в него са неподеляеми и никой от съделителите не
отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане. Поради това единствената
възможност за реалното извършване на делбата, е чрез изнасянето на този имот на публична
продан, с първоначална цена – 65 880лв.
По отношение на направеното от ищцата Х. искане по сметки, против ответника
по реда на чл. 346 от ГПК, за заплащане стойността на извършени от нея подобрения в
имота в размер на 5394 лв., следва да се има предвид следното:
В конкретния случай безспорно се установява, че страните са били съсобственици на
процесния имот, като още приживе на наследодателката Е. и след нейната смърт ищците
4
извършили ремонтни дейности в него. Поради това следва да се приеме, че работата е
извършена и в интерес на самите тях като собственици на идеална част от съсобствения
имот.
Трайна е съдебната практика, че необходимите разноски са такива, без които вещта
би погинала или би се увредила до степен, която не позволява пълноценното използване
по предназначение. От приетите по делото доказателства се установява необходимостта от
извършването на такива разходи. В този смисъл е и заключението по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло. Затова съдът намира, че в конкретния
случай ремонтните дейности са подобрения, т.е. такива разходи, без които вещта още би
била използваема и които увеличават стойността . Материалите, използвани в ремонтните
дейности, вещите, които са добавени към имота ( които към настоящия момент няма как да
бъдат отстранени без да се стигне до увреждането им), както и начинът, по който са
извършени ремонтните работи са от такъв характер, че и без тях имотът би могъл да се
ползва по предназначение, но те са направени с цел подобряване полезните свойства на
вещта и осигуряване на един по-висок стандарт на живот във същия. Затова и те
представляват подобрения на имота, а не необходими разноски.
В случая от значение е единствено дали подобренията са извършени със или без
съгласието на ответника или при изричното му противопоставяне, тъй като това
обстоятелство е релевантно по отношение на размера, до който може да бъде уважен искът и
при съобразяване на приложимата правна норма към установените по делото факти. Ако е
имало изразено съгласие, то ответника отговаря съразмерно на дела си за реално
извършените разходи, съобразно чл.30, ал.3 от ЗС. Ако няма такова съгласие -
отговорността му е по чл.61, ал.2 от ЗЗД, за увеличената стойност на имота, вследствие на
тези СМР (пак според дела му), а ако пък изрично се е противопоставил на ремонтните
дейности - в размер на по-малката стойност измежду направените от ищцата разходи и
увеличената стойност на имота (чл.61, ал.3 от ЗЗД, във връзка с чл.59 от ЗЗД).
По делото не се установи по категоричен начин ответникът да е давал изрично или
мълчаливо съгласието си за извършването на процесните подобрения, като знанието за
извършването на ремонта не може да се приравни на даване на съгласие. Ето защо и
доколкото ищците също са съсобственици на процесния имот, то в случая е приложима
разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД и отговорността на ответника е до размера на
обогатяването му, т. е. той дължи на ищците увеличението на стойността на неговата квота,
ако има такова и ако е вследствие именно на процесните строителни работи. От приетото
заключение на СТЕ се установява, че такова увеличение има и то е в размер на 32367.87лв.
за целия имот. При това положение ответника дължи на ищцата съответна на неговата квота
в съсобствеността част от увеличената стойност на имота, а именно – 5394лв. Иска се явява
доказан и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от предявяване на
претенцията- 26.06.2023г. до окончателното изплащане.
По иска на ответника срещу ищците за заплаще общо на сумата от 7200лв.,
представляваща обезщетение за ползване на имота за периода от 01.10.2019г. до
5
01.07.2023г., както и занапред в размер на 55лв. месечно солидарно срещу ищците,
следва да се има предвид следното:
Основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС е обусловена от доказване от
И. Х. на следните кумулативни предпоставки: поведение на ищците, което възпрепятства
или го ограничава да ползва общата вещ, съобразно правата си и до ползващия
съсобственик да е отправено от неползващия писмено поискване, след получаването на
което той изпада в забава и от този момент дължи обезщетението.
Установената фактическа обстановка обуславя следите изводи за съда: От разпита на
всички свидетели, в т.ч. и от свидетелите, водени от ответника се установи, че ответникът
не е бил лишен от ползване на имота. Когато си е идвал от Турция където преимуществено
живее е отсядал в имота за времето през което е бил тук, както и че отношенията между
страните по делото са били много добри до 09.07.2022г. Тогава са се скарали, И. е преспал в
имота и на сутринта си е заминал в Турция. Оттогава не си е идвал в България нито е
отправял покана до ищците да му заплащат наем за това, че е лишен да ползва имота
съобразно своята квота. Претенция за наем е заявил на 22.12.2022г. с подаване на отговора.
Предвид това, такъв му се дължи от тази дата в размер на 55 лева месечно, още повече, че и
с Определение №770/02.06.2023г. съдът на основание чл.344, ал.2 от ГПК е постановил
двете постройки да се ползват от ищците.
По разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските по извършването на делбата
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове (по претенциите по
сметки) - разноските се определят по чл. 78 ГПК - дължат се съразмерно на уважената и
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 355, изр. първо ГПК, всяка от страните по делото дължи държавна
такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбения имот, общо 2635.20лв., съобразно
дела си в съсобствеността, като ищцата Х. и ответника И. дължат държавна такса в размер
на по 439.20лв. всеки, а ищцата А. дължи държавна такса в размер на 1756.80лв.
Съдът не приема доводите на ищците от пазарна оценка на имотите, допуснати до
делба в размер на 56328.53 лева, да не се включва стойността на правото на строеж в размер
на 9550.12 лева, тъй като било реализирано, защото правото на строеж дава възможност
освен да се изгради в съсобственост сграда върху чужда земя, но и земята да бъде ползвана с
оглед обслужването на сградата според нейното предназначение.
На основание чл. 355 изр.2, вр. чл. 78 ГПК и чл.10 от Тарифа за държавните такси
които се събират от съдилищата по ГПК, и ищцата и ответника следва да заплатят държавни
такса от 4% върху уважената част от претенциите по сметки, в размер на 215.76лв. И. Х. и
по 20лв. Х. и А..
И двете страни са претендирали разноски във връзка с претенциите си по сметки и са
представили доказателства за реално изплатени адвокатски възнаграждения.
Тъй като ответника е посочил общо че заплаща сумата от 1500лв. адвокатско
вазнаграждение за процесуално представителство във втора фаза на делбата, съдът приема,
6
че половината е за претенцията по сметки, т.е.775лв.
Съразмерно уважената претенция за подобрения следва да бъде осъден да заплати на
ищцата Х., сумата от 840лв., както и сумата от 540лв. претендирана по сметки срещу нея
или общо 1380лв., а на ищцата А. сумата от 780лв. претендирана по сметки срещу нея.
От своя страна ищците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ответника
сумата от 775лв., адвокатско възнаграждение за уважената претенция за наем.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти находящи се в
*********** и представляващи: КЪЩА, без посочена площ по документ за собственост -
Н.А. №92, том II, дело №643/1979г., а по скица - ЖИЛИЩНА СГРАДА еднофамилна на
един етаж с идентификатор 61676.512.26.3 по КК и КР на *********, одобрени със Заповед
№РД-18-18/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и
КР засягащо сградата от 30.04.2020г., със застроена площ по скица 73 кв.м. и маза /по
данъчна оценка/с площ от 12 кв.метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, състояща се от три стаи и коридор, /без санитарен възел/, изградена в Поземлен имот с
идентификатор 61676.512.26 - общински;
ЛЯТНА КУХНЯ, без посочена площ по документ за собственост - Н.А. №92, том II,
дело №643/1979г., а по скица - ЖИЛИЩНА СГРАДА еднофамилна на един етаж с
идентификатор 61676.512.26.2 по КК и КР на *********, одобрени със Заповед №РД-18-
18/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР
засягащо сградата от 30.04.2020г., със застроена площ по скица 57 кв.метра, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, състояща се от две стаи и коридор,
/без маза и санитарен възел/, изградена в Поземлен имот с идентификатор 61676.512.26 -
общински.
Постройка с идентификатор 61676.512.26.1 с площ от 4 кв.метра отразена в КК с
предназначение – Друг вид сграда за обитаване, описана и в Н.А. №175, том II, рег.№2629,
дело №263/2020г., вписан в Служба по вписванията - гр.Търговище вх.рег.№1260/
07.05.2020г., акт №92, том IV, дело №717/2020г
Пазарната цена на имотите е 65 880лв.
ПРАВАТА /квотите/ на съделителите от имота са: 4/6 ид.част за А. М. Я. и по 1/6
ид.ч. за Х. М. О. и И. М. Х..
ОСЪЖДА И. М. Х. с ЕГН-********** с постоянен адрес ********* да заплати на Х.
М. О. с ЕГН-********** от *******, със съдебен адрес г******, чрез адв.Д. К. А. АК-Варна,
сумата от 5394лв., представляваща извършени подобрения в имота на осн. чл.346 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. М. О. с ЕГН-********** и А. М. Я. с ЕГН- **********, двете с адрес
от *******, със съдебен адрес г******, чрез адв.Д. К. А. АК-Варна да заплатят солидарно на
7
И. М. Х. с ЕГН-********** с постоянен адрес *********, сумата от 55лв. месечно
представляваща обезщетение за ползване на имота, считано от 22.12.2022г. на осн. чл.31,
ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
причини обуславящи неговото прекратяване, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. М. Х. с ЕГН-********** с постоянен адрес
********* против Х. М. О. с ЕГН-********** и А. М. Я. с ЕГН- **********, двете с адрес
от *******, със съдебен адрес г******, чрез адв.Д. К. А. АК-Варна искове за заплащане
общо на сумата от 7200лв.(4800лв. от А. и 2400лв. от Х.) , представляваща обезщетение
за ползване на имотите за периода от 01.10.2019г. до 01.07.2023г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. М. Я. с ЕГН- ********** от *******, със съдебен адрес г******, чрез
адв.Д. К. А. АК-Варна, да заплати в полза на бъджена на съдебната власт по сметка на
Търговищки районен съд, държавна такса върху дела си от недвижимите имоти в размер на
1756.80лв., както и сумата от 20лв., представляваща държавна такса върху уважената
претенция по сметки.
ОСЪЖДА Х. М. О. с ЕГН-********** от *******, със съдебен адрес г******, чрез
адв.Д. К. А. АК-Варна, да заплати в полза на бъджена на съдебната власт по сметка на
Търговищки районен съд, държавна такса върху дела си от недвижимите имоти в размер на
439.20лв., както и сумата от 20лв., представляваща държавна такса върху уважената
претенция по сметки.
ОСЪЖДА И. М. Х. с ЕГН-********** с постоянен адрес *********, чрез адв.А.Н.
АК-Търговище, да заплати в полза на бъджена на съдебната власт по сметка на Търговищки
районен съд, държавна такса върху дела си от недвижимите имоти в размер на 439.20лв.,
както и сумата от 215.76лв., представляваща държавна такса върху уважената претенция по
сметки за подобрения.
ОСЪЖДА И. М. Х. с ЕГН-********** с постоянен адрес *********, чрез адв.А.Н.
АК-Търговище да заплати на Х. М. О. с ЕГН-********** от *******, със съдебен адрес
г******, чрез адв.Д. К. А. АК-Варна, сумата от 1380лв. разноски за претенциите по сметки,
на осн. чл.78, ал.1и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА И. М. Х. с ЕГН-********** с постоянен адрес *********, чрез адв.А.Н.
АК-Търговище да заплати на А. М. Я. с ЕГН- ********** от *******, със съдебен адрес
г******, чрез адв.Д. К. А. АК-Варна, сумата от 780лв. разноски за претенциите по сметки,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. М. О. с ЕГН-**********, А. М. Я. с ЕГН- **********, двете с адрес от
*******, със съдебен адрес г******, чрез адв.Д. К. А. АК-Варна да заплатят солидарно на И.
М. Х. с ЕГН-********** с постоянен адрес ********* да заплатят на И. М. Х. с ЕГН-
********** с постоянен адрес *********, чрез адв.А.Н. АК-Търговище, сумата от 775лв.
разноски за претенцията по сметки на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
8
му на страните пред Търговищки окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9