Р Е Ш
Е Н И Е
№ 237
гр.
Пловдив, 13.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря Мария
Колева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7518/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М.Р.Ш. *** против Наказателно постановление НП № 1372 от
24.10.2019 г., издадено от Зам.кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 от Наредба за спиране, престой
и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив на
основание чл.43, ал.4 от Наредба за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средство на територията на гр. Пловдив /НСППППСТГП/, наричана
по-надолу Наредба, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. С жалбата се моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, вместо него се явява
упълномощеният му защитник адв.Х. *** с представено по делото пълномощно, която
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
представител, юриск.М. с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли
наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При направена проверка на 25.09.2019 г. в
гр.Пловдив , на ул. „…“ до № , около 10:50
ч. било установено, че на посоченото място бил паркиран л.а. марка „Фиат“, с
рег.№ ..., като по този начин се създавала
опасност и паркирането представлявало пречка за движението. Във връзка с
констатираното била съставена глоба с фиш № *********/25.09.2019 г., в отсъствието
на водача,като наложената глоба била в размер на 20,00 лв.
Против издадения фиш № *********/25.09.2019 г. била подадена жалба вх. № 1864/03.10.2019 г. Предвид
подадената жалба от собственика на паркирания автомобил било изискано да
попълни декларация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. Такава била
представена от името на жалбоподателя и в нея същият посочил, че на посочената
дата, във връзка с която бил съставен обжалваният фиш, автомобилът бил
управляван от него .
С оглед представената декларация бил издаден акт
за установяване на административно нарушение, а въз основа на него и
обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН фактическа
обстановка била възпроизведена по идентичен начин.
Разпитан пред съда, съставителят на АУАН
потвърждава направените в акта за установяване на административно нарушение
констатации. Св. Д.Д. посочва, че проверката била инициирана по повод подаден
сигнал за неправилно паркирани коли на ул. С.Н.. Според свидетеля на посочената улица, на която било
констатирано нарушението, нямало знак забранено паркирането и престоя, но с
паркирането на автомобила се пречело на влизането
от други автомобили и се получавало задръстване.
В хода на съдебното следствие за изясняване на
спорните по делото обстоятелства беше допусната и разпитана и св.А.Т.-Д..
Същата посочи, че е колега на жалбоподателя, видяла е точно как е паркиран
автомобила от жалбоподателя на
процесната дата. Св. Т.-Д. уточни, че автомобилът бил паркиран вдясно на
посочената улица, която била еднопосочна. Според свидетеля Д. обичайно на
посоченото място имало паркирани автомобили, които били на военните, работещи в намиращото се в близост поделение, а пред
тях паркирали колите си и служителите на обслужващия ООБ клон, сред които бил и
този на жалбоподателката. Св.Д. посочи също, че от страна на служителите на
поделението нямало проблем, напротив, последните имали уговорка с служителите
на банката, когато излизат и
напускайки поделението, служителите на банката
да преместват колите си и така да
дадат възможност на служителите от поделението на свой ред да преместят колите
си по никакъв начин да не се затруднява излизането.
Съдът дава вяра на показанията на двамата
свидетели относно датата, часа, мястото и позиционирането на автомобила на
жалбоподателя, същите са взаимнодопълващи се и логични. Предвид дадените свидетелски
показания се установява, че на
процесната дата и място посочения в НП автомобил е бил паркиран от страна на жалбоподателя. Паркирането на
посочения автомобил на посоченото място и на посоченото време е факт, който не
се оспорва и от жалбоподателя. Това, което се оспорва е, че на улицата, на
който бил паркиран автомобилът нямало знак, забраняващ паркирането, както и че с паркирането
автомобилът не създавал затруднения на движението. По делото беше изискана и
съответно приета като писмено доказателство схема на организацията на
движението на ул. „С.Н.“ № , от която се установява, че посочената улица е
еднопосочна, както и че няма знак, забраняващ паркирането. В случая обаче
жалбоподателят е санкциониран не за това, че е паркирал на забранено място, а
затова че с паркирането е затруднил движението. Това че между работещите в
банковия клон и поделението е имало договорка и че нямало проблеми при излизане
от работа от страна на работещите в поделението, по никакъв начин не
опровергава констатациите в АУАН, а след това и в наказателното постановление,
че паркирането е затруднявало движението. В тази връзка съдът взе предвид
показанията на св. Д., според когото автомобилът е бил паркиран в посока,
обратна на движението и по този начин е пречел на влизащите в улицата, която
била еднопосочна, коли. Дори и с
паркирането да не са създавани неудобства, както твърди св. Д., на работещите
в поделението, то такива са създавани
при навлизане в улицата от идващите автомобили. В тази връзка съдът взе предвид
показанията на св. Д., който посочва, че проверката е инициирана след подаден
сигнал във връзка с паркирането, т.е. очевидно е, че паркирането е създавало
затруднения на движението и затова са били сигнализирани контролните органи на
общината. При оценка на дадените показания от двамата свидетели съдът намира,
че същите в голямата си част са обективни, но по отношение на затрудненията на
движението вследствие на паркирането по никакъв начин не намира за основание да
кредитира показанията на св. Д.. Независимо че св. Д. е съставил АУАН, не може
да не се отбележи, че същият посочва, че проверката е по повод подаден сигнал
за затруднение в движението по повод паркирането, т.е. с паркирането на
автомобила, установен на посоченото място се е създало затруднение при
движението.
Предвид изложеното съдът намира, че описаната в
АУАН фактическа обстановка е обективно установена.
При проверка относно законосъобразността на
издаденото наказателно постановление съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, като доказателство за това
е приложената към административнонаказателната преписка Заповед № 19
ОА-1401/18.06.2019 г.
Нарушението е описано по ясен начин, даващ
възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата
си. Правилно е посочена нарушената в
Наредбата правна норма, както и съответстващата на нарушението санкционна
разпоредба. Наложеното наказание е във фиксиран размер. Съгласно чл.4, ал.1,
т.1 от Наредбата престоят и паркирането са забранени на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението. По отношение на
оплакването, че посочената за нарушена
разпоредба не съответства на § 7 от Наредбата, същото съдът намира за
неоснователно. Съгласно § 7 разпоредбите на Наредбата се прилагат ако не
противоречат на нормативен акт от по-висока степен. В чл.180 от Закона за
движение по пътищата, съществува разпоредба,
предвиждаща налагане на „ глоба“ в размер от 20 лв. до 150 лв. за водач, който наруши правилата за паркиране.
ЗДвП е нормативен акт , който се явява по-висок по ранг в сравнение с Наредбата,
но в случая наложеното наказание е в размер на 20 лв., в съответствие е както с
посочената за нарушена разпоредба на Наредбата, а именно чл. 43, ал.4 от Наредбата,
така също и с чл.180 от Закона за
движение по пътищата, предвиждащ налагане на наказание при законоустановен
минимум от 20,00 лв. В случая няма несъответствие с нормативен акт от по-висока степен, поради
което приложими са разпоредбите на Наредбата.
В настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Посоченото нарушение по степен на обществена опасност не се
отличава с по-ниска такава от останалите
нарушения от същия вид. Нарушението е създало затруднения при движението и по
този повод е бил подаден сигнал и е била инициирана проверка от страна на
органите на общинската администрация.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 1372 от
24.10.2019 г., издадено от Зам.кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което
на М.Р.Ш. ***, ЕГН ********** за
нарушение на чл.4, ал.1, т.1 от Наредба за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив на основание чл.43, ал.4
от същата Наредба е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
20,00 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по
НПК, пред Административен съд -Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :
Вярно с оригинала! МК