№ 215
гр. П., 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500589 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №551/29.06.2021г., постановено по гр.д.
№202052201033417/2020г. по описа на РС- П. е осъден ответника СТ. С. Р., с
ЕГН ********** от гр.П., ул.“П.Е.“ №25, ет.3, ап.8, да заплати на ищеца
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Г.И.“ №2,
ет.4, на основание чл.288, ал.12, във вр. с чл.288а, ал.1, т.2, б.“в“ от КЗ/отм./
сумата от 900,16лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ответника в резултат на ПТП, настъпило
на 21.06.2015г. в гр.П. по вина на ответника, проявена при управлението на
лек автомобил „Ф.Е.“ с изп.рег.№.. без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба в съда- 03.12.2020г. до плащането.
Осъден е ответникът СТ. С. Р., с ЕГН **********, да заплати на ищеца
Гаранционен фонд- С., съдебни разноски по делото в размер на 200лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от СТ. С. Р., чрез
пълномощника си адв.К.У. от АК- П..
1
Твърди се, че решението е неправилно.
В тази насока се твърди, че по делото са представени и приети редица
писмени доказателства относно факта, че ответникът е участвал в ПТП, по
което вината му се презумира, но и обосновано доказана с изготвената АТЕ.
Визира се, че спорен е въпросът за основателността на регресната
претенция. В този аспект се сочи, че нито в исковата молба, нито по- късно по
делото, ищеца сочи обстоятелството, че МПС на ответника е с чужда
регистрация /испанска/.
Визира се, че изготвената и приложена по делото справка на
Гаранционен фонд е ирелевантна, тъй като няма как да съдържа данни за
застраховки на чужди застрахователи.
Твърди се, че въпреки това, районният съд по презумпция е приел за
доказан факта за липсата на такава, без ищеца да е ангажирал надлежни
доказателства за това. В този смисъл се приема, че не е налице доказване на
иска от страна на ищеца.
Сочи се, че пасивната позиция на ответника, след като не твърди
наличието на валидна застраховка, не го обвързва с представянето на данни
за такава, както и не може да му се вменява вина за това или да се приема
липсата на такава. Нещо повече, след като се касае за страна членка на ЕС, са
налице други протоколи и механизми за компенсиране на щетите от ПТП, за
които няма и бегла информация да е правен опит за прилагането им. В тази
насока се приема, че е налице друго правно основание за предявяване на
исковата претенция.
Искането е за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и се
отхвърли предявения иск.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- „Гаранционен фонд“ гр.С., чрез пълномощника му
адв.С.М..
Твърди се в същият, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Излагат се подробни съображения в насока неоснователност на
изложените доводи в жалбата.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като
2
се потвърди изцяло обжалваното решение.
В съдебно заседание, жалбоподателят СТ. С. Р., редовно призован, не се
явява. За същият се явява адв.У., които поддържа подадената въззивна жалба.
Излага съображения в насока нейната основателност. Искането му е същата
да се уважи, като се отмени обжалваното решение и се отхвърли предявения
иск.
Моли за присъждане на направените разноски, съгласно представен
списък.
Ответникът „Гаранционен фонд“ ООД, редовно призован, законен
представител не се явява. Не се явява и процесуалния му представител
адв.М.. От страна на последния се е постъпило писмено становище, в което се
моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. В
този смисъл се поддържа изцяло представения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен регресен иск по чл.288,
ал.12, вр. ал.1, т.2, б. „в“ КЗ /отм., ДВ, бр.102 от 29.12.2015г., в сила от
1.01.2016г./, вр. чл.45 от ЗЗД за възстановяване на сумата от 900,16лв.,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за
имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило в страната по вина на водач на МПС без застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата
молба в съда до плащането.
Твърди се от страна на ищецът Гаранционен фонд- гр.С., че на
06.12.2016г., на основание чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ е изплатил обезщетение в
размер на 900,16лв. за имуществени вреди по щета №111114/17.11.2016г.,
причинени от пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на
21.06.2015г. около 13.20ч. в гр.П..
Сочи се, че вината за ПТП е на ответника СТ. С. Р. от гр.П., който
управлявайки лек автомобил без застраховка „Гражданска отговорност“,
марка „Ф.Е.“, с peг.№.., при излизане от реда на паркирани в края на пътното
платно автомобили е отнел предимството на движещият се покрай тях лек
3
автомобил „Мицубиши Галант“ с peг.№.., собственост на Н.П.В. и така е
предизвикал сблъсък между двете МПС.
Визира се, че след изплащане на обезщетението е встъпил в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетението и разходите за
неговото определяне и изплащане. Изпратил е регресна покана до ответника
да възстанови обезщетението, но не е получил изпълнение.
Искането е да се осъди ответника, да му възстанови сумата от 900,16лв.
ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда
до плащането. Претендират се разноски.
В подадения в срок писмен отговор от страна на ответникът С.С. Р. се
оспорва иска. В тази връзка се твърди, че не е участвал в процесното ПТП,
евентуално- че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Мицубиши Галант“.
Оспорва се наличието на причинна връзка между ПТП и вредите, както
и размера на обезщетението.
Искането е предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендират се съдебни разноски.
В съдебно заседание пред първоинстанционният със от страна на
ответникът е оттеглено възражението му, относно размера на изплатеното
обезщетение, като е заявил, че не оспорва протокола за ПТП в частта, с която
същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, т.е.
относно обстоятелствата между кои моторни превозни средства е възникнало
пътнотранспортното произшествие, кои са лицата, представили се за техни
водачи пред длъжностното лице- съставител на протокола, както и че
участник 1 не е представил валидна застрахователна полица по сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек
автомобил.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Не е спорно между страните по делото, с оглед и на събраните по делото
писмени доказателства, че на 21.06.2015г., ответникът С.С. Р., управлявайки
собствения си лек автомобил „Ф.Е.“ с рег.№.., при движение в гр.П. по
бул.“Х.Б.“ до №52 при излизане от реда на паркираните коли отнел
предимството на лек автомобил, марка и модел „Мицубиши Галант“, с рег.
4
№.., управляван от Б.Н.Н. и собственост на Н.П.Б., с което виновно е
причинил пътно- транспортно произшествие, от което са били причинени
имуществени вреди на собственика на повредения автомобил- Н.П.Б..
Във връзка с този безспорен факт е Протокол за ПТП №1517764 от
21.06.2015г., който представлява официален удостоверителен документ, имащ
обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на
обстоятелствата, които са възприети лично от съставилото го длъжностно
лице, а именно: между кои моторни превозни средства е възникнало
пътнотранспортното произшествие, какви са щетите по тях, кои са лицата,
представили се за техни водачи пред длъжностното лице, както и че участник
1 - ответникът, не е представил валидна застрахователна полица по сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек
автомобил марка „Ф.Е.“, с peг.№...
От Справка от база данни на Информационен център към Гаранционен
фонд се установява, че към момента на причиняване на процесното ПТП за
увреждащото МПС, марка и модел „Форд Екскорт“ с рег.№.. е нямало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност.
Видно от приложената по делото административно- наказателна
преписка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- П. се установява, че по
повод процесното ПТП на ответника е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №014558 от 21.06.2018г. Въз основа на него е
издадено Наказателно постановление №15-1006-001702/30.06..2015г., с което
е потвърдено с Решение №241/03.05.2016г., постановено по АНД
№2629/2015г. на РС- П.
Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза се
установява по безспорен начин повредите на увредения автомобил, техния
вид и характер, както и причинно- следствената връзка с процесното ПТП.
Според вещото лице от техническа гледна точка има съответствие между
описания в исковата молба механизъм на ПТП /съвпадащ напълно с този по
влязлото в сила наказателно постановление/ и повредите по автомобила на
участник 2, отразени от длъжностното лице в протокола за ПТП и
представената от ищеца Гаранционен фонд техническа експертиза по
заведената пред него щета №111114/17.11.2016г.
Не е спорно по делото, че Гаранционен фонд е изплатил обезщетение на
5
собственика на повредения автомобил- Н.П.Б. размер на 900,16лв., като този
факт се установява и от представеното по делото платежно нареждане от
06.12.2016г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт. По съществото си, същата е неоснователна.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
В настоящият казус, районният съд за да уважи предявения иск е
изложил подробни съображения в насока, които настоящата инстанция
приема, че следва да сподели изцяло.
В случая, въззивният съд не споделя възражението изложено в съдебно
заседание от страна на процесуалния представител, че е посочено правна
норма, която не съществува, а именно- чл.288, ал.1, т.2 в от стария КЗ.
Действително в диспозитива се установява техническа грешка от страна на
първоинстанционния съд, но тя не е съществена за да определи порок на
постановения съдебен акт. На практика и в мотивите си, районният съд
правилно е посочил квалификацията на предявения иск по чл.288, ал.12, във
вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.в“ от КЗ /отм./
Налице е възражение в насока, че никъде в исковата молба, нито по-
късно по делото, ищеца сочи обстоятелството, че МПС на ответника е с чужда
регистрация /испанска/. Съответно, че представената справка от
информационния масив на Гаранционен фонд е ирелевантна, тъй като няма
данни за застраховки на чужди застрахователи. Така изложеното не може да
се приеме за основателно.
По делото е безспорно представянето и приемането като доказателство
на Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд.
Съгласно разпоредбата на чл.292 от КЗ/отм/, справката от
6
Информационния център на Гаранционен фонд „.. до доказване на
противното, удостоверява застрахователя, номера на договора за
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, началната и крайната
дата на покритието…“, съгл. разпоредбата на чл.295, ал.7 от КЗ/отм/.
При тези данни, следва да се приема, че издадената справка от
Гаранционен фонд въз основа на данни от Информационния център има
формална и материална доказателствена сила на официален документ,
предвидена от закона по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК. Същата в случая не
е оборена.
От друга страна, първоинстанционния съд е взел предвид, че процесния
автомобил е бил с испанска регистрация, като обосновано се е мотивирал
защо управлявания от ответника лек автомобил е подлежал на задължително
застраховане при влизането му в Република България. В случая не е доказано,
че водачът притежава валиден сертификат „Зелена карта“ или е включен в
списък на освободените лица.
Няма основание да не бъдат приети доводите на въззиваемата страна в
насока, че именно в тежест на ответника е следвало да се докаже, че към
датата на ПТП е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което
не е сторено, респ. не се твърди, че е имал такава застраховка. В този аспект
следва да се посочи, че от страна на ответника е оттеглено оспорването ме на
Протокола за ПТП, в който изрично е посочено, че „Участник 1 не представя
документ за сключен застраховка „Гражданска отговорност“.
Няма основание да се приеме и възражението, че бездействието на
ответника по установяване на наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е правно незначимо. Точно
обратното, в случай, че ответникът твърди, че е имал такава застраховка, то в
негова тежест е да установи това обстоятелство. Неоспорен е фактът, че
ответникът не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
територията на Република България“
Предвид на гореизложеното споделяйки изцяло крайните правни изводи
на първоинстанционния съд, настоящия въззивен състав приема, че
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди, се остави без уважение подадената въззивна жалба.
Поради изложеното и на основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия
7
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №551/29.06.2021г,. постановено по гр.д.
№20205220103417/2020г. по описа на РС- П..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8