Р Е Ш Е Н И Е
№462 28.11.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На седми ноември 2022г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №749 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128 от АПК вр. с 15 ал.3 т.5 от Наредба №4/24.02.2015г за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г, образувано по жалбата на Р.Д.Д.
против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх.
№01-6500/1887/12.10.2021г, постановен от Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с редовно делегирани от Изпълнителния директор, по
силата на т.6 и т.7 Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г
правомощия да издава и подписва уведомителни писма за откриване на производство
по издаване на акта за прекратяване и да издава и подписва актове за
прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“.
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес и в законоустановения 14-дневен срок. Акта за прекратяване на
биологичен ангажимент е връчен на 01.11.2021г лично на Д., като ответника в
писмено становище на стр. 143 по делото потвърждава, че е обжалван по
административен ред пред Министъра на земеделието. Преписката е постъпила при
Министъра на 24.11.2021г, поради което срокът от две седмици по чл. 97 ал.1 от АПК изтича на 08.12.2021г, а от 09.12.2021г тече 14-дневния срок за обжалване
на първоначално издадения административен акт, поради липса на произнасяне от
по-горестоящия административен орган. Жалбата е подадена на 15.12.2021г в
рамките на този 14-дневен срок за оспорване.
Жалбоподателя поддържа искане за отмяна
на административния акт, като постановено при нарушаване на принципа за
съразмерност с оглед на периода между датата на прекратяване на договора с
контролиращото лице и крайния момент, в който изтича срока на поетия биологичен ангажимент. Съгласно чл.6
ал.2 от Наредба №4/2015г срокът на договора започва да тече от началото на
годината на подаване и одобряване на заявлението за подпомагане. Видно от
сертификат с дата 14.11.2018г, валидността му е до 14.11.2019г. и тъй като
биологичния ангажимент изтича на 31.12.2019г, земеделския производител е
преценил да не го подновява за следващата година, като датата на прекратяване
на договора с контролиращото лице следва момента на прибиране на произведената
продукция през стопанската година. Иска от съда присъждане на разноските по
делото.
Ответника Заместник изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“ оспорва жалбата с твърдения, че договорът с
контролиращото лице следва да е валиден до края на календарната година, а не на
стопанската. Освен това липсва определена санкция за земеделския производител,
за да се извършва преценка за пропорционалност на мярката. В разпоредителната
част на обжалвания административен акт няма посочена сума на санкцията – не се
изисква възстановяване на заплатени суми. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Акта за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г за
кампания 2019г е обоснован със следните факти: Извършена е административна
проверка в регистъра по чл.16а ал.1 т.1 от Закона за прилагане на Общата
организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС и е установено, че
договора с контролиращото лице „Балкан Биосерт“ ООД е прекратен на
31.10.2019г. Съгласно чл.15 ал.3 т.5 от
Наредба №4/24.02.2015г за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020г земеделски стопани за които се установи прекратяване на договора с
контролиращото лице или е налице прекъсване на периода на контрол по време на
поетия ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея,
съгласно чл.15 ал.4 по мярка „Биологично земеделие“ по съответното направление.
За резултатите от тази проверка и последиците, които Наредбата свърза с
установените при извършването й факти, е уведомен адресата на административния
акт. Възражението му, че е спазил биологичния ангажимент, който е изтекъл през
2019г, като през този период, пет поредни години, считано от 15.06.2015г е
подавал заявление за плащане, и е извършван съответния контрол от
контролиращото лице тоест не е прекратил договора преди изтичане на петата
година от ангажимента, е прието за неоснователно. В жалбата си земеделския производител сочи, че
ангажимента му изтича на 01.10.2019г, когато е края на стопанската година
според Закона за арендата в земеделието, но този довод не се поддържа в
пледоария по същество в последно съдебно заседание. Мярката „прекратяване на
биологичен ангажимент и отказ за предоставяне на финансова помощ е наложена на
основание чл.63 т.1 вр. с чл.77 т.4 буква „в“ от регламент ЕС №1306/ЕП и на
Съвета от 17.12.2013г относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и на основание чл.15 ал.3 т.5 и чл.46 ал.1 от
Наредба №4/24.02.2015г.
На 20.05.2019г е подадено пето поред,
считано от 2015г, Заявление за подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие. На
01.10.2019г е прекратен договора с контролиращото лице. На 27.11.2019г /
стр.126/ земеделския производител представя на ДФ “Земеделие“ Сертификат,
издаден от контролиращото лице / стр.130/, който е валиден до 14.11.2019г., с
оглед подаденото заявление за плащане за 2019г. Представения на 27.11.2019г
Сертификат от контролиращото лице има за предмет удостоверяване на факта, че
2000кг орехи, проверени на 14.10.2018г
са произведени през 2018г, съгласно правилата на биологичното производство и е
документ по смисъла на чл.33 ал.1 т.2 от Наредбата. Този сертификат е валиден
до 14.11.2019г., а договорът с контролиращото лице е прекратен, считано от
01.10.2019г, преди 31.12.2019г, до когато бенефициера е длъжен да изпълнява
ангажимента си по аргумент от чл.6 ал.1 от Наредбата, което означава и да
отговаря на условието по чл.21 от Наредбата – да има действащ договор с
контролиращо лице, валиден до края на поетия пет годишен ангажимент.
Жалбоподателя и във възражението си и
пред съда заявява, че не е искал продължаване на биологичния ангажимент, като
липсват данни за такова изявление, което свое решение сочи за причина за
прекратяване на представения по делото договор с контролиращото лице. Съгласно
чл.2 от т.І, срокът на договора е една година, считано от 24.08.2011г и се
продължава за всяка следваща, освен ако някоя от страните не го прекрати с
писмено предизвестие, отправено един месец преди края му тоест преди 24.08 на
съответната година. Анекса към договора не променя това условие, а в т.8 от
договора е посочено, че плащането се извършва най-малко 10 дни преди контрола и
вземането на проби за анализ, което прочетено във връзка с валидността на
представения Сертификат до 14.11.2019г означава, че е предстояло след
01.10.2019г да бъде извършена проверка за контрол за спазване правилата на
биологичното растениевъдство и съответствието на произведената продукция. Ето
защо в чл.14 ал.2 т.7 и в чл. 15 ал. 3 т.5 от Наредбата е извършено препращане
към факта – прекратяване на договора с контролиращо лице, който е основание за
прилагане на две правни последици, разпоредени с настоящия административен акт:
прекратяване на ангажимента и отказ да се отпусне финансова помощ по подаденото
заявление за плащане за съответната година. За последната година на
ангажимента, а именно 2019г не се установява реално извършване на контрол,
който е условие за допустимост на подпомагането. Представянето на Сертификата по смисъла на
чл.33 т.2 от Наредбата отрича друго основание за прекратяване на ангажимента,
което не се твърди, но и което няма отношение към факта на прекратяване на
договора с контролиращото лице, защото е неговото снабдяване до 30.10.2019г,
последната пета, доказва изпълнение на условието да е започнало производство на
биологичната продукция тоест целта на подпомагането вече е реализирана към края
на ангажимента като в противен случай той се прекратява и поради липса на
изпълнена цел се възстановява 100% от помощта. Сертификата доказва този факт с
оглед удостовереното производство по правилата на направлението на 2000кг орехи
за 2018г, но не отрича необходимостта от контрол за спазване на правилата и
през последната пета година, който съгласно посоченото по-горе е предстоял след
01.10.2019г – Сертификата е валиден до 14.11.2019г, но след проверка и през
2019г, ще се установи и потвърди спазването на правилата за целия период. Този
Сертификат не се отнася за това дали през 2019г са произведени орехи по
правилата на направлението, по аргумент от чл.33 ал.1 т.2 от Наредбата и не удостоверява
спазване на изискванията за същата 2019г, след като проверка за тази година все
още не е извършена, преди прекратяването му. Заявлението за подпомагане се
подава само веднъж и след това се подават само заявления за плащане, поради
поемане на задължение през целия период да се изпълняват както условията за
допустимост, така и за управление, и да се прилагат правилата на биологичното
растениевъдство. Счита, се че при липса на договор, липсват и доказателства за
спазване на последните. Следователно пропорционалност на мярката се определя не
от продължителността на периода от време между прекратяване на договора и края
на ангажимента, а от това дали за всяка една година от този ангажимент има
договор, по силата на който ще бъде извършен контрол. В настоящия случай за
2019г договора е прекратен преди предстоящата проверка, чрез която се изпълнява
задължението на контролиращото лице по него, с цел бенефициера по мярката да не плаща за тази проверка. Поведението му е
умишлено и предприето по финансови съображения, като иска да получи подпомагане
и за тази 2019г, но без да направи съответните разходи за контрол, с което не
спазва в изпълнение на съзнателно решение поетия ангажимент.
Оспорения акт съдържа и отказ за
финансово подпомагане изрично с посочване и на основанието по чл.46 ал.1 от
Наредба №4/2015г. Подаденото искане за плащане през 2019г е отказано, на основание
чл.46 ал.1 от Наредбата, която определя компетентност за издаване на акт за
отказ да се отпусне финансова помощ за годината на подпомагане. Материално
правното основание и свързания с него като правна последица отказ е уредено в
чл.14 ал.2 т.7 от Наредбата, а именно не се отпуска финансова помощ за годината
на подаване на заявление за плащане по чл.6 ал.2 от Наредбата, когато се установи
прекратяване на договора с контролиращото лице. Нормата, за разлика от тази на
чл.15 ал.3 т.5 от Наредбата не съдържа административна санкция, а е отказ да се
изпълни задължение за финансово подпомагане, поради неизпълнение на един от
ангажиментите на бенефициера, което едновременно е основание и за прилагане на
неблагоприятни санкционни последици. Отказа да се изплати финансово
подпомагане, съобразно фактическия довод за прекратен договор с контролиращо
лице и посоченото правно основание по чл.15 ал.3 т.5 вр. с чл.14 ал.2 т.7 от
Наредбата, изискват извод, че органът е приложил правните последици, които
чл.14 ал.2 от Наредбата свързва с факта на прекратяване на договора с
контролиращото лице и санкцията прекратяване на поетия ангажимент. Съгласно
чл.63 от Регламент ЕС 1306/2013г на ЕП и на Съвета, е допустимо както да не се
отказва плащане, така и да се налагат административни санкции в съответствие с
правилата на чл.64 и чл.77 от Регламента, когато се установи, че бенефициер не
изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
свързани с условията за предоставяне на помощта. Наложената санкция –
прекратяване на биологичен ангажимент е предвидена в чл. 77 т.4 буква „а“ от
Регламента и не може да бъде обсъждана като непропорционална, след като не е
определено възстановяване на процент от отпусната вече помощ. Освен това не се
установяват факти по смисъла на чл.77 §2 от Регламента и по-конкретно буква
„д“, но и по аргумент от чл. 73, 74 и чл.75 от Регламент за изпълнение
№809/2014г на Комисията, случаите на умишлено неспазване на критериите за
допустимост, ангажиментите или другите задължения, не могат да се определят
като незначителни, а напротив преценява се тяхната тежест, продължителност и
степен на засягане на правоотношението по плащане на помощта, като могат да
доведат до кумулиране на санкции. Въпреки установения умисъл към бенефициера не
са приложени по-тежки последици от санкцията, която не може да бъде обсъждана
за пропорционалност – налага се, след като не са налице основания по чл. 77 §2
от Регламент 1306/2013г, а те обективно са изключени при умисъл. Прекратен е
договор за контрол, поради което за последната пета година не се изпълнява
условие за предоставяне на помощта.
Воден от тези мотиви и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Д. против Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. №01-6500/1887/12.10.2021г на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. ЕГН **********
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100лв/сто/, възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: