РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Смолян, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100384 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца В. С. Л.,
ЕГН**********, с адрес **** правното основание на чл.181, ал.3 от ЗМВР и
чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответника Главна Дирекция „****” за заплащане на
сумата в размер на 979,20 лева- левовата равностойност на безплатна
предпазна храна за положен труд със специфичен характер за периода от
01.04.2018г.- 31.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда, 185,24 лева- мораторна лихва за периода
01.04.2018г. до 31.03.2021г. / с допуснатото в съдебно заседание изменение на
размера на претенциите/.
Ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че има право на допълнителен платен отпуск от 10 дни, полагащи се за
2018г. на основание чл.190, ал.2 от ЗМВР във вр. с чл.2, т.10 от Наредба за
определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен
годишен отпуск.
За ищеца процесуалният му представител адв.О. поддържа предявените
искове.
1
За ответната страна Главна Дирекция „****“, редовно призована, не се
явява представител в съдебното заседание. С писмена молба, внесена чрез
юриск.Ц., се поддържа становище за отхвърляне на исковете. С писмения
отговор на ответника се прави възражение за погасяване на претенциите за
част от периода за деня 01.04.2018г. и като последици и акцесорната
претенция по чл.86 от ЗЗД. По същество исковете се оспорват като
недоказани по основание и размер.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, становищата в
съдебно заседание, писмената защита, и като обсъди събраните по делото
писмени доказателства, както и заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, установи следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение.
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че ищецът В. С. Л. - служител в МВР в РД „****“ гр. Смолян, в
Граничен полицейски участък **** за периода 01.04.2018г. до 31.03.2021г. е
изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка с продължителност
от 12 часа съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на
работното време.
Според разпоредбата на чл.181, ал.3 от на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3,
които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за
което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. В
ал.4 на чл.181 от ЗМВР е установено, че размерът на сумите и доволствията
по ал. 1 – 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните
работи.
Съгласно чл.2, т.5 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани
със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки
на служителите, за извършване на дейности, свързани със специфичен
характер на труда, се полага безплатна храна на служителите на МВР, които
работят в контакт с биологични агенти, създаващи опасност от възникване на
инфекции; клинични лаборатории, научно-технически лаборатории и
лаборатории по микробиология, както и с трупен материал.
2
Видно от приложеното заверено копие от заповед УРИ №3282/з-
939//20.04.2015г. на директора на Главна Дирекция „****“ В.Л. – старши
полицай /водач на служебно куче/ в Мобилен граничен полицейски взвод от
Гранично полицейско управление II степен- З. при РДГП- Смоля, на
длъжност старши полицай /водач на служебно куче/ в Мобилен граничен
полицейски взвод от Гранично полицейско управление II степен – З. със
специфично наименование на длъжността- Младши инспектор с основно
месечно възнаграждение в размер на 673 лева.
Тъй като ищецът претендира да му бъде заплатена левовата
равностойност на безплатна храна на основание цитираната в исковата
молба разпоредба на чл.2, т.5 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на
ободряващи напитки на служителите, за извършване на дейности, свързани
със специфичен характер на труда, а именно дали на ищеца се дължи
безплатна предпазна храна, като изпълняващ труд в контакт с
биологични агенти, създаващи опасност от възникване на инфекции,
съдът следва да се произнесе за наличието на условията в тази хипотеза.
Ищецът не е заявил претенция за заплащане на левова равностойност
на полагаща се безплатна храна при друга хипотеза от уредените в чл.2
от Наредбата № 8121з-904 от 30.07.2015г.
Необходимо е да се прецени дали са налице условията на чл.2, т.5 от
горецитираната Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015г. В тежест на ищеца е да
докаже наличието на предпоставките на тази чл.2 т.5 от Наредба, обуславящо
присъждане на търсената сума.
В хода на делото ищецът не доказа претенциите си.
Вещото лице по назначената ССчЕ след допълнително направените
изчисления по искане на ищцовата страна дава заключение за размера на
левовата равностойност на безплатна предпазна храна за положен от ищеца
труд със специфичен характер за периода от 01.04.2018г.- 31.07.2021г.,
представляващо сумата в размер на 979,20 лева, а мораторната лихва е в
размер на 185,24 лева, изчислени за периода от 01.05.2018г. до 31.03.2021г.
Съдът намира, че исковете за заплащане на сумата за левова
3
равностойност на безплатна предпазна храна подлежи на отхвърляне, ведно с
исковете за лихви като акцесорни претенции.
В разпоредбата на чл. 2 т.5 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. е
предвидено, че за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труд, се осигурява безплатна храна на служителите на МВР
включително и на тези , които работят в контакт с биологични агенти,
създаващи опасност от възникване на инфекции.
Според § т.1 от Наредба № 4 от 14 10.2002 г. за защита на работещите от
рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа
"биологични агенти" са микроорганизми, вкл. онези, които са генетично
модифицирани, клетъчни култури и човешки ендопаразити, които могат да
провокират инфекция, алергия или токсичност.
В Приложение № 2 от цитираната Наредба № 4 от 14 10.2002 г. се
съдържа индикативен списък от дейности, при които е възможен контакт с
биологични агенти, като по т.3 е работа, при която има контакт с животни
и/или продукти от животински произход.
Дали обаче при работа като водач на куче могат да възникнат такива
инфекции би могло да се определи при положение, че конкретната длъжност
попада в такъв списък, в който да е определено нивото на риск от инфекция
при работа с куче от съответните служби. Рискът се оценява на базата на
опасността от всички налични биологични агенти от съответните органи, като
следва лицето да е включено и в списък при работодателя на базата на
заповед на ръководителя на съответната служба.
Според чл.4 от НАРЕДБА за определяне на условията и реда за
осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на
дейности, свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на
левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на
Министерството на вътрешните работи, полагащи труд през нощта от 22,00
до 6,00 ч., служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със
специфичен характер на труда, с право на безплатна храна, се определят
поименно със заповед на ръководителите на структурите по чл. 33, т. 7 и по
чл. 37 ЗМВР, както и на директорите на регионални дирекции "****",
регионални дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" и
4
ръководителите на съответните структури "Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма".
В ал.2 е установено, че заповедите се издават след предварителни
консултации с комитетите/групите по условия на труд и след писмено
съгласуване със звено "Ведомствена служба по трудова медицина" към
дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" – МВР, след
представени протоколи от измервания на фактори на работната среда и
протоколи от заседания на комитетите/групите по условия на труд.
В случая, ищецът чиято е доказателствената тежест, не установи нито че за
изпълняваната работа е определена група с ниво на риск от компетентните
служби по ал.2 на чл.4 от Наредбата за определяне на условията и реда за
осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна,
нито че е включен в такъв списък и издадена заповед като изпълняващ
работа в контакт с биологични агенти, създаващи опасност от възникване
на инфекции.
Дори и да му е изплащана такава левова равностойност за безплатна храна,
съдът намира, че следва да се установи дали са налице предпоставките и
попада ли ищеца в такава група. Това че има контакт с куче, не означава
автоматично, че работи в опасна за здравето му среда. Приложение № 2 от
цитираната Наредба № 4 от 14 10.2002г. представлява индикативен списък от
дейности, при които е възможен контакт с биологични агенти.
Следва да се посочи, че според чл.4, ал.4 от Наредба № 4 от 14 10.2002 г.
оценката периодично се преразглежда и при всеки случай на промяна на
условията, които влияят на експозицията на работещите на биологични агент,
а според ал.5 работодателят предприема необходимите мерки за отстраняване
или намаляване на рисковете в зависимост от резултатите от оценката на
риска.
В чл.5 от същата Наредба са изброени и критериите за оценка на риска.
Ищецът не ангажира доказателства на база на горните изисквания да е
определено, че попада в посочената група, с оценен по надлежния ред риск.
Предвид изложеното, не би могло да се приеме, че ищецът, като водач на
куче полага труд в опасна за здравето му среда и че е доказано, че е
подложен на риск от инфекция. Работодателят осигурява на служителите
5
профилактични прегледи. За служебни кучета работодателят следва да
предвижда и извършва обезпаразитяване, и прегледи/.
Самият ищец, изпълнявайки тази длъжност като водач на куче, следва да е
наясно и да изпълнява всички необходими изисквания с цел предпазване от
инфекции, да спазва хигиенни изисквания, да работи с необходимото
предпазно облекло. Това е негово задължение.
Поради изложеното, иска по чл.181, ал.3 от ЗМВР подлежи на отхвърляне.
Предвид отхвърляне на главния иск, подлежат на отхвърляне и акцесорните
искове за мораторна лихва и законната лихва след предявяване на иска.
Иска за признаване правото на допълнителен отпуск се явява недопустим.
Това право служителят може да ползва в случай че бъде заявено искане
пред работодателя, а именно да ползва допълнителния платен годишен
отпуск. В случая ищецът не представя доказателства за такова искане,
направено пред работодателя. Ако работодателят откаже да му предостави
тази възможност, тогава тогава ищецът може да защити правото си по
съдебен ред и то само посредством предявяване на осъдителен иск.
Недопустимо тази защита да се търси по реда на предявяването на
установителен иск.
Правото на допълнителен платен годишен отпуск е законоустановено, т.е.,
няма спор за дължимостта му. Важно е дали може да се ползва реално , ако е
налице соченото от ищеца условие- за работа при специфични условия. Ето
защо, за ищеца не съществува правен интерес от заявяване на установителен
иск за признаване, че има правото на допълнителен платен годишен отпуск,
тъй като с предявяването на такъв иск няма да го реализира. Дори да се
признае правото на допълнителен платен годишен отпуск, ищецът не може да
се ползва от съдебно установеното, тъй като Решението няма да му служи
като изпълнително основание за принудително изпълнение. Както се посочи
по- горе, въобще няма и данни по делото ищецът е поискал да ползва такъв
отпуск.
Предвид изложените съображения установителния иск за признаване
правото на допълнителен платен годишен отпуск следва да се остави без
разглеждане
С оглед изхода на делото, ще следва в полза на ответната страна да се
6
присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
При определяне на съдебните разноски съдът отчита и резултата по
предявения установителен иск за допълнителния платен годишен отпуск,
който следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. Л., ЕГН **********, с адрес **** иск с
правното основание на чл.181, ал.3 от ЗМВР срещу Главна Дирекция „****“
към Министерство на вътрешните работи, ...., за заплащане на сумата в
размер на 979,20 лева- левовата равностойност на безплатна предпазна храна
за положен труд със специфичен характер за периода от 01.04.2018г.-
31.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 02.04.2021г., както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата в размер на 185,24 лева- мораторна лихва за периода 01.05.2018г. до
31.03.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от В. С. Л., ЕГН **********,
с адрес **** иск с правното основание на чл.181, ал.3 от ЗМВР срещу Главна
Дирекция „****“ към Министерство на вътрешните работи, гр.С., бул.“***“
№***, да бъде признато за установено по отношение на Главна Дирекция
„****“ към Министерство на вътрешните работи, гр.София, В. С. Л. има
право на допълнителен платен отпуск от 10 дни за 2018г. на основание
чл.190, ал.2 от ЗМВР във вр. с чл.2, т.10 от Наредба за определяне на
видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен
отпуск, като НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА В. С. Л., ЕГН **********, с адрес **** да заплати на Главна
Дирекция „****“ към Министерство на вътрешните работи, гр.С., бул.“***“
№***, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8