№ 698
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Георгиева
Петър Стоицев
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора Б. П. К.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
административно наказателно дело № 20241100605706 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Решение от 13.03.2024 г. по НАХД № 635/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 107- ми състав е признал обвиняемия Р. Н. С. за ВИНОВЕН за това, че на 14.12.2021 г.
около 15.30 часа в гр. София при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Опел“ с ДК № СВ **** РХ по бул. „****“ с посока на движение от гр.
Божурище към ул. „Околовръстен път“ на гр. София и в района на № 200 е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, като с
цел за навлизане в крайпътен имот – бензиностанция на „Петрол“ АД е предприел маневра
„завиване наляво“, като преди започването й не се е убедил, че няма да създаде опасност за
движещия се в същата посока след него т.а. „Дачия“ с ДК № СВ**** НН и не се е съобразил
с положението и посоката на движение на този автомобил, който при започване на
маневрата „завиване наляво“ от страна на С. е осъществявал изпреварване на неизвестен
товарен автомобил и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на В.В.Д.,
изразяваща се в счупване – авулзия на първата фаланга на палеца на дясната ръка, частично
разкъсване на екстензорното сухожилие на палеца и пукване на лъчевата кост на дясната
предмишница в долната част, представляващо трайно затруднение на движенията на десния
1
горен крайник за срок повече от 30 дни, престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал.1, пр. 3 от НК, като съдът го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност на осн. чл.
78а, ал. 1 и ал. 4 от НК и му е НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба“ в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева и административно наказание „лишаване от права да
управлява МПС“ за срок от една година.
Със същата присъда съдът е ОСЪДИЛ на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият С. да
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на СДВР направените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 912.60 лева.
По депозирана въззивна жалба от обвиняемият С. е образувано ВНОХД № 5706/2043
г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав, с която е атакувано постановеното решение на
СРС в частта относно наложените наказания с твърдения за необоснованост,
несправедливост и незаконосъобразност.
В тази насока се посочва, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.
Оспорва се и наложеното наказание по чл. 78а, ал. 4 от НК.
В проведеното закрито заседание на 02.10.2024 година въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
ангажирането на нови доказателства.
В откритото съдебно заседание защитникът поддържа въззивната жалба. Адвокат П.
посочва, че подзащитният му признава своята вина, както и че не е единственият виновен за
настъпилото ПТП. В тази насока се аргументира с приетото в изготвената експертиза
заключение, че пострадалата е могла да възприеме лекия автомобил на обвиняемия и да
намали скоростта, с която се е движела. Развиват се доводите да не се кредитират
безкритично твърденията на свидетелката Д.. В заключение иска от съда да отмени
наложеното наказание, свързано с лишаване от управление на МПС за срок от една година
или да се намали същото.
Обв.Р. С. се присъединява към становището на защитника си.
Представителят на СГП оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение с аргументи, че предходната инстанция е взела предвид
доказателствата, които защитата коментира в съдебното заседание.
В последната си дума обвиняемият изразява своето съжаление, счита, че не е
единственият виновен за ПТП-то, като посочва, че без правото да управлява МПС би
останал без работа.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени
в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени в мотивите на решението. С оглед на което въззивният
съдебен състав възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в
следното:
Обв. Р. Н. С. /EГН **********/ e роден на ****г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, семейно ангажиран, с чисто съдебно минало, трудово
ангажиран с постоянен адрес – гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****.
На 14.12.2021 г. в гр. София, около 15.30 часа Р. С. управлявал лек автомобил, марка
2
„Опел“ с ДК № СВ **** PX по бул. „****“ с посока на движение от гр. Божурище към
Околовръстен път, гр. София. Било в светлата част на денонощието, облачно време. Пътното
платно било с ширина от 7 метра, без поставена пътна маркировка и банкети. Платното за
движение било асфалтово, с мокра настилка, без неравности и посипаности.
Обв.Р. С. се движел със скорост около 18 км. в час в дясната част на платното за
движение около района на административен адрес бул. „****“ № 200. Същият имал
намерение да осъществи маневра „завиване наляво“, за да навлезе в крайпътен имот-
бензиностанция „Петрол“ АД.
Междувременно в същата посока зад лекия автомобил на обв.Р. С. се движел товарен
автомобил, марка „Дачия“ с ДК № СВ **** НН, управляван от В. Д. със скорост от 49 км/ч.
Посоченото превозно средство било в процес на осъществяване на маневра по изпреварване
на неизвестен товарен автомобил в район на кръстовище и се намирал в лявата зона на
платното за движение, предназначена за насрещно движение. Преди да предприеме
изпълнението на маневрата „завиване наляво“ обвиняемият С. следвало да съобрази и
изпълни чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба обв.Р. С. не съобразил. При навлизането в
крайпътен имот – бензиностанция на „Петрол“ АД предприел маневра „завиване наляво“,
като преди започването й не се убедил, че е безопасно осъществяването и няма да създаде
опасност за движещия се в същата посока т.а. „Дачия“, управляван от пострадалата.
Извършвайки конкретната маневра автомобилът на обвиняемия навлязъл в коридора на
движението на товарния автомобил на пострадалата, като в този момент автомобил „Дачия“
бил на отстояние от около 19 – 20 метра при опасна зона за спиране от 28 метра. Последвал
удар с предната дясна зона на т.а. „Дачия“ в задно-страничната лява зона/заден калник,
броня и колело на л.а. „Опел“. В резултат от настъпилото ПТП на В. Д. била причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване – авулзия на първата фаланга на палеца на
дясната ръка, частично разкъсване на екстензорното сухожилие на палеца и пукване на
лъчевата кост на дясната предмишница в долната част, представляващо трайно затруднение
на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни. Съгласно изготвената
автотехническа експертиза се установява, че причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие е субективното поведение на Р. С. със системите на управление на
автомобила, който е предприел изпълнение на маневра ляв завой в кръстовището в момент,
в който автомобилът „Дачия“ го е изпреварвал от лявата му страна, навлизайки в опасната
му зона за спиране.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след
законосъобразен анализ на събраните по делото доказателства – свидетелските показания на
В.В.Д. /л. 33 – 34 от ДП/, Д.Д.К. /л. 37 – 38 от ДП/, В.Т.Ш. /л. 39 – 40 от ДП/, обяснения на
обвиняемия С., писмени доказателства и доказателствени средства - констативен протокол
№ К – 625 /л. 2 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и албум
към него /л. 25 – 30 от ДП/, медицинска документация /л. 45 – 51от ДП/, способи за
доказване – съдебномедицинска експертиза /л. 42 – 43 от ДП/, автотехническа експертиза /л.
53 – 61 от ДП/, повторна автотехническа експертиза /л. 104 – 115 от ДП/.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура
по глава XXVIII НПК при внесено постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на прокурор при СРП. За да
постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила, районният съд
надлежно е приобщил част от събраните на досъдебното производство доказателства, които
е преценил на основание чл. 378, ал. 2 от НПК в отклонение от общите правила на
традиционното наказателно производство, без да е необходимо непосредственото им
събиране.
Въззивната инстанция се присъединява към изводите на проверявания съд относно
кредитирането на обстоятелствата, касаещи настъпилото местопроизшествие и механизма
3
на ПТП. За тях се изгради представа въз основа на свидетелските показания на пострадалата,
на свидетелите К. и Ш., както и посредством приобщените като писмена документация -
протокол за оглед на местопроизшествие, констативен протокол и изготвени автотехнически
експертизи. Като безспорно съдът намира обстоятелството, че на процесната дата и
конкретизирания времеви период Р. С. е управлявал процесния лек автомобил, който е
блъснал моторното превозно средство, управлявано от пострадалата Д.. За посоченото
обстоятелство се съдържат сведения в горецитираните доказателствени
източници.
Правилно районният съд е кредитирал свидетелските показания на пострадалата Д..
Въззивната инстанция взе предвид изложените от свидетелката твърдения в частта относно
предприетите от нейна страна и на обвиняемия маневри по изпреварване на движещият се в
тяхна посока ТИР, за инициираната маневра „завой наляв“ към отбивката за
бензиностанция „Петрол“ от страна на Р. С., както и получената въз основа на настъпилото
ПТП травматична увреда при пострадалата. В тази им част същите се подкрепят от
показанията на свидетелите К. и Ш., както и от назначените експертизи – СМЕ, двете АТЕ и
писмената доказателствена съвкупност. Тази съдебна инстанция прецени, че не следва да
взема предвид изложените от страна на В. Д. твърдения, че възприемайки колата на
обвиняемия веднага е натиснала спирачките. Изложените обстоятелства от страна на
свидетелката не кореспондират с изготвените заключения от страна на двете автотехнически
експертизи. В автотехническите експертизи вещите лица са посочили, че не са установени
никакви следи от спирачен път, съответно не са налице признаци на намаляване на
скоростта, с която се е движел автомобила на пострадалата. В подобна насока са и
наблюденията на свидетеля Д. К., който правилно определя на какво разстояние е било
превозното средството на В. Д. от завиващия автомобил на обвиняемия, както и
обстоятелството, че пострадалата не се е опитала да спре.
Съдът кредитира приобщените писмени доказателства и доказателствени средства,
които допринасят за доизясняване на обстоятелствата по делото. Въз основа на
констативния протокол се установиха участниците в ПТП. Посредством протокола за оглед
на местопроизшествието, съставен по реда и правилата на НПК, се извлякоха данни за
пътната обстановка и условия, местоположението на превозните средства след настъпилия
удар и тяхното състояние към момента на инкриминираното деяние. Въззивният съд взе
предвид приложената медицинска документация, касаеща състоянието на В. Д., въз основа
на която е изготвената е СМЕ.
По отношение на съдебното минало на обвиняемия, настоящият състав даде вяра на
приложената по делото справка за съдимост, от която изведе данни за липса на предходни
осъждания
Този съдебен състав кредитира изготвената съдебномедицинска експертиза, от която се
установяват получените травматични увреждания следствие на настъпилото произшествие,
както и техния медикобиологичен признак.
В хода на досъдебното производство са изготвени два броя автотехнически експертизи.
Въззивната инстанция се присъединява към преценката на районния съд да кредитира
изцяло в посочената част повторната съдебна експертиза и да не вземе предвид
първоначално изготвената автотехническа експертиза в посочената й част, тъй като е налице
липса на доводи за съпричиняване. В останалата и част въззивната инстанция кредитира и
първоначално изготвената АТЕ.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възражения, изложени във въззивната жалба,
както и на тези направени в открито съдебно заседания:
Въззивният съд е сезиран с жалба от страна на защитата, която оспорва решението на
4
районния съд относно наложените наказания, като се излагат доводи свързани с наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства по-подробно развити в проведеното открито
съдебно заседание, както и с критика към районния съд относно цялостното кредитиране на
свидетелските показания на пострадалата. Съдът вече обсъди в настоящия акт показанията
на В. Д., като се солидаризира с тезата на защитата за изключване на показанията на
пострадалата в коментираната част. В тази връзка и предвид изложеното при така
установената фактическа обстановка съдът споделя изводите на предходната инстанция, че
Р. С. е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл.
343, ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
По делото безспорно се установи, че на инкриминираното място и в инкриминираното
време обвиняемият е управлявал лек автомобил марка „Опел“, с рег. № СВ ****
РХ.Безусловно се установи, че В. Д. е била ударена от автомобила, управляван от
обвиняемия С.. Еднозначно този факт се извлича от гласните доказателствени средства, в
това число и от твърденията на самото пострадало лице, както и от писмената
доказателствена съвкупност.
Съгласно задължителната съдебна практика, инкорпорирана в ППВС № 1 от 1983 г.,
понятието „управление“ включва всички действия и бездействия с механизмите и приборите
на превозното средство. Обвиняемият е управлявал автомобила по бул. „****“, като е имал
намерение да осъществи маневра „завиване наляво“ и да премине към отбивката за
бензиностанция „Петрол“.
От обективна страна, както правилно районният съд е заключил, по делото се
установи, че извършената маневра от обвиняемия е осъществена в нарушение на правилата
за движение по пътищата и по-точно чл. 25 , ал. 1 от ЗДвП.
Налице е и съставомерният противоправен резултат – причиняване на средна телесна
повреда. В резултат на реализираното ПТП В. Д. е получила описаната травма в
заключението на СМЕ.
От субективна страна първоинстанционният съдебен състав намира, че деянието е
извършено от обвиняемия непредпазливо при форма на вината небрежност. Р. С. е причинил
съставомерния резултат, без да е предвиждал, че ще реализира ПТП, в което ще пострада
свидетелката Д.. Същият обаче е бил длъжен и е могъл да предотврати пътнотранспортното
произшествие.
Законосъобразна е и констатацията на първостепенния съд за наличието на
кумулативните предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание. Извършеното от Р. С.
престъпление се наказва с лишаване от свобода до 3 година или пробация, привлеченото под
наказателна отговорност лице не е осъждано и не е освобождавано от наказателна
отговорност.
По отношение на приложението на чл. 78а от НК и възражението на защитата за
прекомерност на размера на наложените наказания: Районната инстанция закономерно е
определила размера на наказанието „глоба“, като в тази част въззивната инстанция споделя
преценката на проверявания съд. Относно направеното искане за намаляване на размера на
наложеното по чл. 343г от НК във вр. с чл. 78а, ал. 4 от НК кумулативно наказание
„лишаване от право на управление на МПС“, настоящата инстанция прецени че следва да
бъде уважено.
Въззивният съд счита, че периодът на наложеното наказание по чл. 343г от НК следва
да бъде намален от 1 година на 6 месеца.
Нормата на чл. 78а, ал. 4 от НК предвижда възможност да се наложи административно
наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност за срок до 3 години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. Такова лишаване в
5
процесния случай е предвидено за инкриминираното деяние съгласно чл. 343г от НК. При
преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства този съд прецени,
че така определеният от предходната инстанция срок от 1 година се явява завишен. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита освен добрите характеристични
данни, също така и изразеното съжаление пред съда от страна на обвиняемия, както и
липсата на намаляване на скоростта на автомобила, който е управлявала пострадалата,
установено посредством назначените и изготвени две експертизи. Предвид превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства въззивният съд намира за справедливо на
обвиняемия да бъде наложено наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за
срок от 6 месеца.
Законосъобразно СРС се е произнесъл и относно разноските, които следва да бъдат
заплатени от страна на Р. С., предвид изхода на наказателното производство.
Воден от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл, поради което и на
основание чл. 337, ал.1, т.1 вр. чл. 334 , т. 3 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение от 13.03.2024 г. по НАХД 635/2024 г. по описа на СРС, НО, 107
състав в частта, в която на Р. Н. С. е наложено наказание „лишаване от право на управление
на МПС“ за срок от една година, като НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание
„лишаване от право на управление на МПС“ от една година на шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6