Решение по дело №566/2014 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                             № 110      15.06.2015г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

 

                                                                                               СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

       

при секретар   П.М.                                                                                    и с участието

         на прокурора                                                                                                            като разгледа

         докладваното от съдия Р.ТОДОРОВА административно дело № 566 по описа за 2014г, за да се произнесе съобрази следното:                                                                      

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 и чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. 

             

Образувано е по жалба на Б.М.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв. А.А. ***, против  Заповед с УРИ:  349з-1760 от 21.11.2014г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл.194, ал.2, т.4 и с чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на държавния служител Б.М.Б. - „младши автоконтрольор І степен” в „Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи” – Казанлък на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят поддържа, че не е допуснал вменените му нарушения на правилата, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като основание за подвеждането му под дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва приетата за установена от дисциплинарно-наказващия орган фактическа обстановка като твърди, че не е управлявал МПС след употреба на алкохол. Сочи, че в хода на проведеното дисциплинарно производство са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗМВР процесуални правила и изисквания, довели до ограничаване правото му на защита и до лишаване от възможността да участва в производството – да се запознае със събраните материали; да направи възражения, да представя доказателства и т.н. С подробно изложени в жалбата съображения е направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. 

 

            Ответникът по жалбата - Директор на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че наличието на виновно извършено от Б.Б. нарушение - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и съставомерно от обективна и субективна страна поведение – дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, като материалноправно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и съответно за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Твърди, че в хода на проведеното дисциплинарно производство е извършена надлежна проверка и са събрани, съответно обсъдени и преценени всички доказателства за установяване на относимите за случая факти и обстоятелства, при осигурена на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да упражни законово предоставените му процесуални правила. С подробно изложени съображения обосновава че заповедта, като издадена в съответствие с материалния закон, при спазване на регламентираните в ЗМВР административно-производствени правила и при съблюдаване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            Жалбоподателят Б.М.Б., към датата на издаване на оспорената заповед, е заемал длъжността „младши автоконтрольор І степен” в „Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи” –Казанлък на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора.

На 06.09.2014г., 11:30 часа , в гр. Казанлък, по бул. „23-ти Шипченски полк”  на кръстовището с ул. ”Пушкин”, Б.Б. управлявал в посока запад-изток лек автомобил „ВАЗ”, ДК № СТ7778СХ, като не спазил дистанция с движещия се пред него лек автомобил „АУДИ” с ДК № СТ4060НН и го блъснал отзад. Настъпило пътнотранспортно произшествие с причинени материални щети и по двата автомобила. Водачът Б.Б. като участник в ПТП, не останал на място за установяване на последиците и щетите от ПТП, като напуснал местопроизшествието. По показания на другия участник в ПТП, Б.Б. бил издирен, установен и призован да се яви в Районно управление „Полиция” – Казанлък. При явяването на Б. в 13:45 часа в РУП същият бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство - Алкотест „Дрегер” 7510 с фабричен № 0022, което отчело наличие на 2.65 ‰ алкохол в издишания въздух. На Б. е издаден талон за медицинско изследване, като лицето не се е явило да даде кръвна проба за извършване на химическа експертиза. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1514616/ 06.09.2014г. Срещу Б.Б. е образувано административнонаказателно производство със съставен Акт за установяване на административно нарушение № Т601603/ 06.09.2014г., за извършени нарушения на чл.23, ал.1, чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б.в”, чл.100, ал.1, т.1 и чл.197, ал.1 от ЗДвП.

По случая е било образувано и досъдебно производство № 115-К/ 2014г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Стара Загора.

С Докладната записка с УРИ: 349р-5085/08.09.2014г. на Началник отдел „Охранителна полиция” /л. 66 от делото/, съдържаща данни за извършено от Б.Б. тежко нарушение на служебната дисциплина, е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу полицейския служител. Със Заповед с УРИ: 349з - 915 от 09.09.2014г. на Директора на ОД на МВР -  Стара Загора /л.20 от делото/, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2, т.4 от ЗМВР, за което, на основание чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, на основание чл. 205, ал.1 и чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, срещу държавния служител в ОД на МВР – Стара Загора - Б.М.Б., е образувано дисциплинарното производство и е определен състава на дисциплинарно-разследващия орган – комисия, която да проведе дисциплинарното производство. Заповед с УРИ: 349з - 915 от 09.09.2014г. на Директора на ОД на МВР -  Стара Загора за образуване на дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР, е връчена на Б.Б. на 12.09.2014г., като лицето е декларирало, че е запознато с правата си по чл.207, ал.8 от ЗМВР. От страна на дисциплинарно-разследващия орган е изпратена Покана с УРИ: 1228р-4324/10.09.2014г. /л.28 по делото/ до Б.Б. за даване на писмени обяснения във връзка с постъпилите данни, послужили като повод за образуване на дисциплинарното производството, при формулирани въпроси относно обстоятелствата, дали на 06.09.2014г., в 11:30ч, в гр. Казанлък, по бул. „23-ти Шипченски полк” на кръстовището с ул. ”Пушкин”, Б.Б. управлявайки лек автомобил „ВАЗ” с ДК № СТ7778СХ е станал участник в ПТП с лек автомобил „АУДИ” с ДК № СТ4060НН;  каква е причината за настъпилото ПТП и защо е напуснал ПТП без да изчака контролните органи; употребил ли е бил при управлението на л.а., към момента на ПТП и след напускането на мястото на ПТП до явяването в РУ „Полиция” - Казанлък алкохол – какъв вид и какво количество, както и защо не се е явил в Медицинския център за даване на кръвна проба по издадения му талон за медицинско изследване. С посочената покана за даване на писмени обяснения на Б. Б. е дадена възможност и да посочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. В отговор Б.Б. е представил обяснения с вх. № 1228р-5066/ 29.09.2014г. /л. 30 по делото/, в които признава, че на 06.09.2014г., 11:30ч , в гр. Казанлък, по бул. „23-ти Шипченски полк” и на кръстовището с ул. ”Пушкин”, управлявайки лек автомобил „ВАЗ” рег. № СТ7778СХ е станал участник в ПТП с лек автомобил „АУДИ” с рег. № СТ4060НН, като описва пътната обстановка, трафика и настъпването на ПТП, сочейки, че движението било интензивно, имало неравности по пътя във връзка с извършван ремонт, че се движел с ниска скорост, усетил допир с другата кола, но не и шум от сблъсък, като твърди че не спрял, защото не разбрал за сблъсъка. Заявява, че в момента на управление на автомобила и настъпването на ПТП не бил употребил алкохол, като след като се прибрал в дома си, изпил 4 чаши бира. Сочи че не отишъл в МЦ за извършване на медицинско изследване, тъй като му прилошавало при вземане на кръв.

В хода на дисциплинарното разследване са събрани обясненията на полицейските служители, извършили оперативно-издирвателните действия и първоначалните процесуално-следствени действия във връзка с допуснатото пътнотранспортно произшествие и установяването на водача на МПС, който го е предизвикал; на полицейските служители извършили /респ. присъствали на извършването/ на проверката с техническо средство за установяване употребата на алкохол от Б. Б.; на свидетелите – очевидци на ПТП и др. Към дисциплинарната преписка са приобщени снетите в хода на проведеното дисциплинарното производство обяснения по случая от Н.Ж.Д. и П.С.Д. и дадените сведения от полицейските служители С.Т.Г., И.Ц.Ц. и Мильо Минчев Милев и от съпругата на Б.Б. - Д.Т.Б.. За нуждите на дисциплинарното разследване е възложена и изпълнена фармацевтична експертиза /л.62-63 по делото/, съгласно заключението на която се отрича категорично възможността при извършената в 13:45ч на 06.09.2014г. проба за алкохол, установените с техническо средство стойности от 2.65 на хиляда (промила) концентрация на алкохол в издишания въздух, да са резултат от консумацията на 4 чаши бира по твърдения на Б. Б. в периода от 11:30 до 13:40ч. Според експерта тези стойности могат да се получат от приемането или от натрупването в организма на Б. Б. от предишна консумация на 200-300 мл. водка или ракия с 40 об.% алкохол преди 11:30ч, в който час е настъпило ПТП с негово участие на 06.09.2014г.

Изготвена е Обобщена справка с УРИ: 1228р-6898/ 11.11.2014г. от дисциплинарно-разследващия орган за обобщаване на резултатите от проведеното дисциплинарно производство /л.26 и сл. от делото/. Обобщената справка е връчена на Б.Б. на 13.11.2014г. срещу подпис, за запознаване, при предоставена възможност и указан срок за даване на допълнителни обяснения. На 17.11.2014г. Б. Б. писмено е заявил /с подадено сведение с УРИ: 349р-9895/ 17.11.2014г./, че се е запознал с обобщената справка, като няма какво да добави. Сочи, че е служител във ведомството с 27 години стаж, даващо му право на ранно пенсиониране, с оглед на което моли да бъде освободен от длъжност на това  основание. Депозираните от Б. Б. писмени обяснения са приети от дисциплинарно-наказващия орган на 17.11.2014г., съгласно поставена резолюция.

Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил Становище с УРИ: 349р -9900/ 17.11.2014г. /л. 23 от делото/ относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител от ОД на МВР – Стара Загора Б.Б., с предложение за налагане на  дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и за прекратяване служебното правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед с УРИ:  349з-1760 от 21.11.2014г., Директорът на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, след извършена оценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, на основание чл.197, ал.1, т.6  във вр. с чл.194, ал.2, т.4 и с чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, е наложил  дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на Б.М.Б. - младши автоконтрольор І степен, в „Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи” – Казанлък на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че на 06.09.2014г. в 11.38 часа в гр. Казанлък, полицейският служител Б.М.Б. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил ВАЗ с ДК №СТ7778СХ  с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 2.65 на хиляда /промила/. Дисциплинарно наказващият орган е приел за установено, че това поведение на полицейския служител е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата, като с деянието си Б. Б. е нарушил виновно забраната по чл.28, б.”б” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР и основание за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на полицейския служител,  съгласно чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

 

            По делото са представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в дисциплинарната преписка по образуваното и проведено срещу Б.Б. дисциплинарно производство.  

Приложени са материалите по досъдебно производство № 115-К/2014г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Стара Загора, прокурорска преписка вх. № 3005/2014г. Досъдебното производство е било образувано и водено срещу Б.Б. за престъпление по чл. 343, ал.3, предложение първо и четвърто, вр. с чл.343, ал.1, б.”а” вр. с чл.342, ал.1 от НК. С Постановление за прекратавяне на наказателното производство от 26.11.2014г на мл. прокурор при РП Казанлък, образуваното срещу Б. досъдебно производство е било прекратено, поради липса на категорични доказателства по смисъла на закона за обективните признаци от състава на противоправното деяние и за осъществяването на самото изпълнително деяние.   

            По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно – фармацевтична експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно приетото като доказателство по делото заключение на експертизата стойността 2.65 ‰ концентрация на алкохол в издишания въздух от пробата на Б. Б., не може да се получи от изпиването на 4 чаши /халби/ светла или тъмна бира, консумирани в период от 2 часа и 10 минути (от 11:30 до 13:40 часа), съответно за период от 1 час и 30 минути (от 11.30ч. до 13.00 часа).

                                   

            По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидители на лицата П.С.Д., С.Т.Г., И.Ц.Ц. и Д.Т.Б..

            Свидетелката П.Д. описва възприетите от нея събития от 06.09.2014г., когато тя и съпругът, със семейната им кола, претърпели ПТП. Свидетелката видяла и запомнила регистрационния номер на автомобила, който се блъснал в тяхната кола. Съпругът на свидетелката подал сигнал на тел. 112. След като дошли полицейските органи и били съставени съответните протоколи за ПТП, свидетелката и съпругът й си отишли вкъщи, но малко след това ги извикали в РУ „Полиция” - Казанлък, като им казали, че са открили водача на МПС, причинил ПТП.  Докато изчаквали на пейка пред полицейското управление, свидетелката и съпругът й видели човек, в когото разпознали водача, управлявал автомобила, който непосредствено преди това ги бил блъснал. Той говорел по телефона, движел се, като движенията му били нестабилни, люлеещи. Свидетелката споделя откъслечните думи от чутия разговор, като твърди че Б. бил казал, че „от 11.00 часа не е пил нищо и че искат кръвна проба”. Заявява, че разговорът на Б. Б. със следовател Русинова приключил с думите на Б. „обещавам, повече няма да пия”. 

            Свидетелят С.Г. на 06.09.2014г. бил дежурен „Пътен контрол” в екип с колегата си И.Ц.. Спомня си, че между 11:30ч. и 12ч. получили сигнал за ПТП, при което един от участниците напуснал местопроизшествието. Отишли  на мястото, установили блъснатия автомобил, снели описанието на автомобила, който по твърдения на потърпевшите е причинил ПТП, при установяване на марката, модела, цвета и регистрационния номер на МПС. По описание автомобилът приличил на автомобила на негов колега – полицейския служител Б.Б., като впоследствие установили, че се води на отчет и като собственост на майката на Б. Б., но в този ден е бил управляван от него.  Свидетелят заявява че колегата му И.Ц. звъннал на Б.Б., като след настоятелно звънене телефонът бил вдигнат от съпругата му, която казала че Б. спи. След като й поръчали да го събуди, го извикали в РУП. Б. дошъл след около 40 мининути. Б. признал, че не успял да предотврати удара с движещото се пред него МПС и че се притеснил. Свидетелят Г. и колегата му И.Ц. тествали с дрегер Б. Б. за употреба на алкохол, като свидетелят си спомня, че техническото средство отчело над 2 промила. Б. отказал да изпълни издадения му талон за медицинско изследване. Свидетелят И.Ц. излага аналогични сведения за случилото се на 06.09.2014г. във връзка с настъпилото ПТП с участието на жалбоподателя Б.Б.. Свидетелят подробно възпроизвежда проведения около 13.00ч. на 06.09.2014г. разговор със съпругата на Б., като дочул по телефона, че тя го буди и му казва кой го търси. Б.Б. дошъл в полицейското управление около 40 минути след проведения разговор, като междувременно се наложило повторно да му се обадят.  При направения на Б. тест с дрегер било отчетено наличие на алкохол в издишания въздух над 2 промила, като свидетелят си спомня че Б. му споделил, че след инцидента се притеснил и е употребил алкохол - пил бира.

            Свидетелката Д.Б. - съпруга на жалбоподателя, твърди, че на 06.09.2014г сутринта пили кафе със съпруга й, след което той казал, че отива до КАТ, защото на началника му предостояло пенсиониране и цялата работа легнала на него. Върнал се към 11:45 часа, изглеждал преуморен, унил. Видяла, че си взима от тъмната бира Каменица, която тя била закупила за празника /шести септември/. Налял и на двама им. Чашите били от 500 мл, като той изпил четири чаши /халби/ бира. Тя не посмяла да го разпитва какво се е случило и той не й казал. Отишъл да легне в другата стая докато стане готов обяда. През това време звъннал колегата му и на второто позвъняване св. Б. си позволила да вдигне телефона, след което тя събудила съпруга си.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на Заповед с УРИ: 349з-1760 от 21.11.2014г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. 

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Оспорената Заповед с УРИ: 349з-1760 от 21.11.2014г. е издадена от  материално и териториално компетентния дисциплинарно-наказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР -  Директорът на Областна Дирекция на  МВР - Стара Загора.

 

Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповед с УРИ: 349з-1760 от 21.11.2014г. съдържа всички законово изискуеми реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран Б.Б., е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и от правна страна. Посочени са както разпоредбите, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаването на заповедта -  обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – дисциплинарно нарушение по чл194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко такова по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, с което нарушение посочената правна норма свързва налагането на дисциплинарно наказание – „уволнение”. Доказателствата, потвърждаващи нарушението, се съдържат в приобщените по дисциплинарната преписка материали, събрани в хода на образуваното и проведено дисциплинарно производство, приключващо с издаването на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Не може да се определи като съществено нарушение на изискването по чл.210 от ЗМВР за съдържание на акта липсата на посочване в обжалваната заповед на доказателствата, установяващи извършването на дисциплинарно нарушение, доколкото тези доказателства и хронологията на извършените в хода на дисциплинарното производство действия по събирането им, са подробно описани в Обобщената справка с УРИ: 1228р-6898 /11.11.2014г., връчена на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на 13.11.2014г. срещу подпис, за запознаване, при предоставена на Б.Б. възможност в указан срок за даване на допълнителни обяснения или възражения по справката.  

 

 При извършената служебна проверка съдът не установи наличието на допуснати нарушения на административно-производствените правила при провеждането на дисциплинарното производство.  Въз основа на Докладна записка с УРИ: 349р-5085/ 08.09.2014г. на Началник отдел „Охранителна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора и съдържащите се в нея данни за извършено от полицейски служител тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - управление на МПС след употреба на алкохол - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, дисциплинарно-наказващият орган по чл.204, т.3, на основание чл. 207, ал.1, т.2 от ЗМВР, със своя Заповед с УРИ: 349з - 915 от 09.09.2014г., е разпоредил образуването на дисциплинарно производство срещу Б.М.Б. - младши автоконтрольор І ст. в „Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи” – Казанлък на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство съответства на законово установени изисквания за форма и съдържание на акта, като със същата е определен и състава на дисциплинарно - разследващия орган - комисия, която да проведе дисциплинарното производство. Заповедта е връчена на Б. Б. лично, срещу подпис, като служителят е удостоверил че е запознат с правата по чл.207, ал.8 от ЗМВР, вкл. правото да дава обяснения и представя доказателства по случая, както и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Тези права, които дават израз и представляват елемент от съдържанието на правото на защита на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното производство, не са били ограничавани по никакъв начин и оплакванията на жалбоподателя в тази насока са бланкетни, недоказани и като такива и неоснователни. Полицейският служител изрично е поканен от дисциплинарно-разследващия орган да даде писмени обяснения по случая във връзка с постъпилите данни, послужили като повод за образуване на дисциплинарното производството, включително като отговори на конкретни въпроси, при предоставена възможност да сочи доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Б. е представил писмени обяснения с вх. № 1228р-5066/ 29.09.2014г. В хода на производството дисциплинарно-разследващият орган е провел пълно, всестранно и обективно разследване на фактите и обстоятелствата относно осъщественото на 06.09.2014г деяние, като са събрани всички относими и необходими доказателства, снети са обясненията на всички свидетели очевидци, назначена е фармацевтична експертиза. В съответствие с разпоредбата на ал.7 на чл. 207 от ЗМВР, за резултатите от разследването Комисията, извършила дисциплинарното разследване, е изготвила Обобщена справка с УРИ: 1228р-6898 от 11.11.2014г. в която е прието, че Б.Б. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Служителят е бил запознат срещу подпис с изготвената обобщена справка,  както и че има право да даде допълнителни обяснения или възражения по справката в указан срок. Б.Б. изрично и писмено е заявил на 17.11.2014г., че няма какво да добави към вече дадените в хода на дисциплинарното разследване обяснения. Обясненията на Б. са приети от дисциплинарно-наказващия орган, съгласно поставени резолюции от 17.11.2014г. След запознаване със становището на комисията и всички събрани доказателства, включително дадените от полицейския служител и приети обяснения, извършване на преценка на тези доказателства и приетите за установени въз основа на тях обстоятелства, Директорът на ОД на МВР - Стара Загора, в двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР /който по аргумент от разпоредбата на  чл.195, ал.4 от ЗМВР започва да тече от приключване на воденото по случая досъдебно производство/, е издал оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Заповедта е постановена след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото дисциплинарно обвинение и дали същото е извършено от полицейския служител, спрямо когато е образувано дисциплинарното производство. Във връзка с подадените от Б.Б. писмени обяснения дисциплинарно-разследващият орган е извършил допълнителна проверка по наведените от последния твърдения, като назначената в хода на дисциплинарното производство фармацевтична експертиза и изготвеното по нея заключение отричат изцяло възможността резултата от алкохолната проба на служителя да е следствие от приет в часовия интервал 11:30-13:30 часа алкохол - бира.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че при образуването и провеждането на дисциплинарното производство са спазени регламентираните в глава VІІІ на ЗМВР административно-производствени правила и формални изисквания, поради което по отношение на обжалваната заповед не е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК. Оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита, са абсолютно необосновани, недоказани и като такива неоснователни.  

 

            Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно - наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението, за което е санкциониран Б.Б., се изразява в неспазване на установените етични правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, съставляващо дисциплинарно нарушение съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което се следва налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Описаното в обстоятелствената част на Заповед с УРИ: 349з-1760 от 21.11.2014г. поведение на дисциплинарно наказаното лице, се изразява в това, че на 06.09.2014г.  в 11.38 часа в гр. Казанлък, Б.М.Б. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил ВАЗ с ДК № СТ7778СХ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, при отчетено с техническо средство - Алкотест „Дрегер” 7510 с фабричен №0022 наличие на 2.65 ‰ алкохол в издишания въздух. От доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал.1 от АПК, както и от тези, събрани в хода на проведеното съдебно производство, по несъмнен начин се установява така описаната в заповедта фактическа обстановка и поведение на дисциплинарно наказаното лице. Необосновано и несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че резултата от пробата за алкохол в издишания въздух и съответно стойността на отчетената концентрация на алкохол, е следствие на консумацията на такъв след настъпилото пътнотранспортното произшествие и в момент, в който Б. Б. вече не е имал качество на водач на МПС. Единствените доказателства, потвърждаващи това изявление, са дадените при разпита в качеството на свидетел показания на Д.Б. – съпруга на жалбоподателя Б.Б.. Свидетелката твърди, че след като съпругът й се прибрал на 06.09.2014г. около 11:45 часа, изпил четири чаши /халби/ от по 500 мл тъмна бира. След извършена преценка съгласно чл.172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът не кредитира с доверие показанията на св. Д.Б.. От една страна тези свидетелски показания противоречат на другите събрани по делото доказателства – на заключенията на двете фармацевтични експертизи и на удостоверения механизъм на причиненото от жалбоподателя Б. Б. пътнотранспортно произшествие, вследствие на занижените към този момент адекватност и навременност на реакциите му като водач на МПС и последвалото напускане на мястото на произшествието. Отделно от това съмнение в достоверността на дадените св. Б. показания следва и от цялостното поведение на лицето при неговия разпит в съдебно заседание – свидетелката беше видимо притеснена, на конкретно зададени въпроси даваше уклончиви отговори или с общи изявления избягваше отговорите на поставените й въпроси, изложението като цяло не беше логично и с множество противоречия. С оглед на което и отчитайки възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, съдът приема за недоказано твърдението на жалбоподателя Б.Б., че отчетената стойност на концентрация на алкохол в издишания въздух - 2.65 ‰, е резултат от консумирания от лицето алкохол – 4 чаши /халби/ тъмна бира след претърпяното ПТП и в момент, в който вече не е имал качеството на водач на МПС.  

Възможността резултата от пробата за употреба на алкохол от Б.Б., направена с техническо средство Алкотест „Дрегер”, да е следствие от прието от Б. преди пробата и след настъпването на ПТП количество бира, както той твърди, се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. Това твърдение на жалбоподателя категорично е отречено от заключенията на изпълнените по делото и в хода на дисциплинарното производство фармацевтични експертизи. Според съдебно-фармацевтичната експертиза, ако алкохолът е бил приет от лице с теглото на Б.Б. в рамките на период от 1 час и 30 минути (между 11:30ч – момента на настъпването на ПТП и 13:00ч – момента, в който Б. е бил събуден от съпругата си след позвъняване на полицейския служител И. Цонев), то за да се достигане отчетения резултат 2,65 ‰ концентрация на алкохол в издишания въздух, би следвало в организма да е бил наличен 156,5 мл абсолютен етилов алкохол, равняващ  се на: 11,6 чаши светла бира от по 300 мл или 6.96 халби /чаши от по 500 мл или тъмна бира - 9.5 чаши от по 300 мл. или 5,7 халби/ чаши по 500мл. Това количество тъмна бира, което би следвало да е изпито от жалбоподателя в посочения кратък времеви отрязък, противоречи на твърдяното от него като изпито количество бира. Нещо повече – имайки предвид момента, в който се твърди че Б. се е прибрал в дома си /11.45ч./, като и че към 12.45 – 13.00 часа е легнал да спи, приемането на посоченото от експерта количество бира за достигане на отчетената концентрация на алкохол в издишания въздух 2.65 промила, би следвало дори да е по-голямо, което е фактически непосилно и житейски нелогично. Ето защо съдът приема, че защитната теза на жалбоподателя, освен че е недоказана, е и неправдоподобна. Експертът, изпълнил съдебно фармацевтичната експертиза категорично заключава, че стойността 2.65 ‰ концентрация на алкохол в издишания въздух от пробата на Б. Б., не може да се получи от изпиването на 4 чаши /халби/ тъмна бира, консумирани в период от 2 часа и 10 минути (от 11:30 часа до 13:40 часа) съответно за период от 1 час и 30 минути (от 11.30 часа до 13.00часа). Според вещото лице изпълнило експертизата, основавайки се на формулата на Видмарк, алкохолът е приет преди началото на тези периоди – т.е преди 11.30ч., което категорично доказва, че към момента на настъпване на ПТП Б.Б. е управлявал МПС под въздействието на алкохол.  

            Съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства приема, че изпълнителното деяние – управление на МПС от Б.Б. на 06.09.2014г. около 11.30ч. в гр.Казанлък, с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Според фармацевтичната експертиза, изпълнена в хода на дисциплинарното производство, измерените стойности от 2.65 ‰ концентрация на алкохол в издишания въздух могат да се получат от приемането или от натрупването в организма на Б. от предишна консумация на 200-300 мл водка или ракия с 40 об.% алкохол преди 11:30ч, в който час е настъпило ПТП-то с негово участие на 06.09.2014г. Този извод на експерта и заключението на изслушаната съдебна фармацевтична експертиза доказват, че Б.Б. е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол над минимално допустимата.

            С оглед на гореизложеното деянието, с което се осъществява състава на нарушението по повдигнатото дисциплинарно обвинение, се явява безспорно доказано по време, място, начин и обстоятелствата, при които е извършено.

Съгласно разпоредбата на т. 28, б.„б” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР „Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява „на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън установеното работно време или по време на ползването на отпуск.

 

            Очевидно описаното по-горе поведение на полицейския служител Б.Б. е в противоречие и грубо нарушава регламентираното правило по т.28, б.”б”  от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и като такова запълва състава на дисциплинарно нарушение по 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Деянието безспорно е от категорията на несъвместимите с етичните норми за поведение на държавните служители от МВР. С оглед на разрешението, дадено в Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по тълк. дело № 4/ 2007 г. на ВАС, съдът приема, че с поведението си Б.Б. е уронил престижа на службата, защото сред основните задачи на служителите на Министерството на вътрешните работи съгласно ЗМВР, са противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите, предотвратяване извършването на нарушения. Нарушаването на закона от лицата, които трябва да следят за неговото спазване, вкл. извън установеното работно време, несъмнено води до уронване престижа на службата. Кодекса за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона като дават личен пример с поведението си, каквото поведение, видно от представените доказателства, полицейският служител не е имал. А обществото има ясно изградено отрицателно отношение за управление на МПС след употреба на алкохол поради високата степен на обществена опасност на такова поведение, още повече от страна на служител на МВР, при това заемащ длъжността „младши автоконтрольор І степен” в „Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците и водачи” - Казанлък, в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора,  чиито професионален дълг изисква да контролира и санкционира такова поведение. Ето защо въз основа на така установените по делото факти и обстоятелства съдът приема, че в условията на кумулативност са налице и двете материалноправни предпоставки /деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в МВР, с което се уронва престижа на службата/, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.  

           

            Обстоятелството, че образуваното по случая срещу Б.Б. досъдебно производство е било прекратено, е ирелевантно за реализирането на  дисциплинарната му отговорност за същото деяние. По аргумент от разпоредбата на чл.194, ал.3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Постановлението на прокурора за разлика от определенията, решенията и присъдите на съда, не се ползва със сила на присъдено нещо. Ето защо независимо от издаденото Постановление от 26.11.2014г. на мл. прокурор при РП - Казанлък за прекратяване на образуваното срещу Б.Б. досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал.3, предложение първо и четвърто, вр. с чл.343, ал.1, б.”а” вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради „липса на категорични доказателства за обективните признаци от състава на противоправното деяние и за осъществяването на самото изпълнително деяние”, няма пречка дисциплинарно-наказващият орган, изграждайки независимо и по вътрешно убеждение становището си по фактите и приложимия закон въз основа на доказателствата,  събрани от него и на закона, да приеме, че е налице деяние, запълващо състава на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.28,       б.”б” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.    

           

            Оспорената в настоящото производство Заповед с УРИ: 349з-1760 от 21.11.2014г. е издадена при правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващото се за нарушението наказание. Обосновано, в съответствие с установените и посочени в заповедта факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, дисциплинарно-наказващият орган е приел, че Б.Б. е извършил дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, с което законът свързва налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” и съответно прекратяване на служебното правоотношение, съгласно на чл.226, ал.1, т.8  ЗМВР.  

 

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на  материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

           

            Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.Б. ***, против  Заповед с УРИ:  349з-1760 от 21.11.2014г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл.194, ал.2, т.4 и с чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на държавния служител Б.М.Б. - „младши автоконтрольор І степен” в „Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи” – Казанлък на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора, като неоснователна.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: