№ 35
гр. Шумен, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500527 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 2986/06.12.2021 г. /п.кл. 02.12.2021
г./, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК ...., действащо
чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н.Н. срещу разпореждане №
563/30.11.2021 г. по ч.гр.д. № 683/2021 г. по описа на ВПРС, в частта, с която
е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Б.
АНГ. АС. с ЕГН ********** за разликата над 11.90 лева до пълния
претендиран размер на сумата от 47.59 лева представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 26.11.2018 г. до 15.04.2019 г..
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че основния мотив на заповедния съд да отхвърли заявлението в
обжалваната част е, че размерът на възнаградителната лихва надвишавал
многократно размерът на законната лихва и това се явявало противоречие с
добрите нрави. Известен бил факта, че лихвите на небанковите институции са
по – високи с оглед риска, който поемат да отпуснат финансов ресурс на
кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките, поради което
е меродавна пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва.
Според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, Министерския съвет може да установява горна
граница на договорната лихва, но понастоящем такава горна граница не
1
съществувала. Твърди, че цитираното ПМС не може да намери приложение в
случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, които касаели договорната лихва. Законната
лихва е лихва за забава при неизпълнение на парично задължение и размерът
й е неотносим към уговорената между страните възнаградителна лихва.
Лихвата при договорите за потребителските кредити не е по характер
мораторна (закъснителна) лихва т.е. тази, която се дължи при забавено
изпълнение на парично вземане, а по своята правна и икономическа природа
възнаградителната лихва е цена (възнаграждение), което се заплаща на
кредитора за ползването на предоставените парични средства. Това е цената
на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване.
Правната и икономическата природа на възнаградителната и законната лихва
за забава били напълно различни и неправилно е обвързването между размера
на възнаградителната лихва с размера на законната лихва за забава. Също
така излага и, че съгл. чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не можело да бъдат проверявани
за неравноправност уговорки между страните, които касаят основния предмет
на договора (в случая за главница и лихва), които са ясни и разбираеми.
Отделно от това сочи, че практиката на съдилищата за обявяване на
недействителни съглашения за възнаградителна лихва и ГПР, която
надвишава 3 пъти законната такава за просрочени задължения е
преустановена с приемането на новата алинея 4 на чл. 19 от ЗПК, която
увеличава размера на 5 пъти, който е по адекватен. Предвид изложеното
моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да се
произнесе по съществото на спора.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. След
като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба и за
основателна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20213610100683 на РС – Велики Преслав е образувано по
депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, чрез
пълномощника си юрисконсулт М.П.Г., заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Б. АНГ. АС. с ЕГН ********** за заплащане на следните суми:
500.00 лева - главница; 47.59лева – договорна лихва за периода от
26.11.2018г. до 15.04.2019г., 273.05 лева – обезщетение за забава, считано от
27.11.2018г. до датата на подаването на заявлението в съда, ведно със
законната лихва от датата на депозирането на заявлението – 26.11.2021г. до
2
окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото
разноски в общ размер на 75.00 лева от които 25.00 лева – държавна такса и
50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че веманията
произтичат от Договор за паричен заем № 234222 от 19.11.2018 г, сключен
между „Сити кеш“ ООД и Б. АНГ. АС., прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД по силата на Приложение № 1 от 24.09.2019г. към Договор
за покупко - продажба на вземания (цесия) от 24.09.2019 г. сключен между
„Сити кеш" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Районен съд – Велики Преслав е издал в полза на кредитора „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, Заповед № 263 от 30.11.2021 г., за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, за следните суми: главница в размер
на 500,00 лева, ведно със законната лихва от 26.11.2021г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 11.90 лева за периода от
26.11.2018 г. до 15.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 135.41лева за
периода от 27.11.2018г. до 26.11.2021 г., държавна такса в размер на 25,00
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
С обжалваното разпореждане № 563 от 30.11.2021 г.,
Великопреславският районен съд е отхвърлил частично заявлението на
кредитора „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като е оставил без
уважение искането в частта за договорната лихва за периода от 26.11.2018 г.
до 15.04.2019 г. за горницата над 11,90 лева до пълния предявен размер от
47,59 лева, както и в частта за обезщетението за забава за периода от
27.11.2018г. до 26.11.2021г. за горницата над 135, 41 лева до пълния предявен
размер от 273,05 лева. От изложеното в жалбата се установява, че
жалбоподателят, обжалва разпореждането, само в частта, в която е
отхвърлено заявлението за претендираната договорна лихва за периода от
26.11.2018 г. до 15.04.2019 г. за горницата над 11,90 лева до пълния предявен
размер от 47,59 лева. За да отхвърли заявлението в тази му част, заповедният
съд е приел, че подаденото заявление се основава на договор с потребител,
който съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗП, тъй като договореният в договора годишен лихвен процент от 40.08% и
ГПР 49,80 % надвишавал 4 пъти законната лихва по просрочени задължения.
Приел е, че няма пречка страните да уговорят заплащане на възнаградителна
лихва над законната лихва, предвид чл. 9 от ЗЗД, но ако договорната лихва
надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие,
тъй като в този случай размерът на възнаградителната лихва превишава
нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на
заемната сума. Приел е, че клаузата относно договорната лихва се явява
нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗПК, като на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД
посочената клауза следвало да бъде заместена по право от повелителните
правила на закона и определил дължимост на лихвата до размера на законната
лихва – 10%. или за сумата от 11.90 лева. За този си извод, се е позовал и на
съдебна практика, цитирана както следва: (Решение № 906/30.12.2004 г. по
гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.
3
№ 315/2005 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д. №
5096/2007 г. я ВКС, ІІ-ро г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д. №
6295/2014 г. на ВКС, ІV-то г. о. №).
При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна
инстанция намира от правна страна следното: Спрямо договора за паричен
заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на
заявлението по чл. 410 от ГПК, е приложим Законът за потребителския
кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно
да извърши проверка: дали искането не противоречи на закона и на добрите
нрави. Видно от депозираното пред съда заявление, вземанията на заявителя
са индивидуализирани в достатъчна степен, същите произтичат от договор за
паричен заем, сключен между „Сити кеш" ООД и Б. АНГ. АС., по който на
заемателя е отпусната сума в размер на 500,00 лева. Твърди се, че по силата
на Приложение № 1 към Договор за покупко - продажба на вземания (цесия)
от 24.09.2019 г. между , „Сити кеш" ООД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, на основание чл. 99 от ЗЗД, е прехвърлено вземането на
цедента към длъжника, като копие от посочените: приложение и договор за
цесия не са приложени към заявлението. От съдържанието на договора за
паричен заем е видно, че включва следната информация: обща сума на
кредита: 500,00 лева; размер на погасителна вноска – 2 х 3.90лева и 19 х 28,41
лева; ден на плащане – четвъртък; вид вноска: седмична; ГПР - 49.08%; брой
вноски: 21; годишен лихвен процент: 40,08 %; дата на първо плащане:
22.11.2018 г.; обезпечение - поръчител/банкова гаранция, дата на последно
плащане - 11.04.2019 г.; такса за усвояване: няма; обща сума за плащане:
547.59 лева. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК "годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит". Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е
съществен елемент на договора за кредит и изискването за яснота и
разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от
граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде
разбран обхватът на поетото задължение и потребителят да разбере
икономическите последици от сключването на договора. При конкретна
4
преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на
възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност
като процент към момента на сключване на договора е прието, че е спазено
изискването за яснота и разбираемост.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, че
клаузата от договора, определяща размера на годишния лихвен процент
/възнаградителна лихва/ е нищожна поради противоречие на добрите нрави,
тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва. Цитираната от
първоинстанционния съд практика, в която е възприето нищожност на клауза
за договорена възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва е релевантна преди приемането на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от
Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.), доколкото преди
приемането на законоустановен размер на годишния процент на разходите по
потребителски кредити, не съществуваше нормативен текст регулиращ
оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни
принципи и морални норми. Към настоящият момент е налице нормативен
текст - чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от
23.07.2014 г.), който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита
– годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът и подлежи на
преценка от кредитодателя, като единственото условие е, същата заедно с
другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия
размер. Процесният договор за паричен заем е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, поради което нормите му следва да бъдат
съобразени от съда служебно.
Длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
закона, съответно заявителят се явява кредитор /чл. 9, ал. 4/, тъй като се
предоставя кредит под формата на заем. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е
насочен към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху
икономически по[1]слабата страна, като законодателят е отчел, че размерът на
5
договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя не винаги е константен, тъй като към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисионни и други разноски и те да
влошат положението на кредитополучателя. Именно затова е наложен
максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с
постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на
БНБ към датата на сключване на договора. С оглед на прогласената свобода
на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са
ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В
случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който
включва и годишен лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти
законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 ЗПК, то не противоречи на
добрите нрави клауза, с която страните уговарят и по-голям от трикратния
размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва. Така
уговореният в договора ГПР - 49.80%, отговаря на законовото изискване да не
надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19, ал. 4 от
ЗПК, поради което настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за процесната
сума за горницата над 11,90 лева до пълния предявен размер от 47.59 лева
или за сумата от 35.69 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 563/30.11.2021 г. по ч.гр.д. № 683/2021 г. по
описа на ВПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр. София за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б. АНГ. АС. с ЕГН
********** за заплащане на сумата разликата над 11.90 лева до пълния
претендиран размер от 47.59 лева - представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 26.11.2018 г. до 15.04.2019 г., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
6
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр. София , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С...., заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б.
АНГ. АС. с ЕГН ********** с пост. адрес: гр. Велики Преслав, ул. Тодор
Каблешков № 2 за заплащане на сумата от 35.69лева - неплатена договорна
възнаградителна лихва за периода от 26.11.2018 г. до 15.04.2019 г..
В останалата необжалвана част, разпореждането е влязло в законна
сила.
ВРЪЩА делото на РС – Велики Преслав за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7