Р Е Ш Е Н И Е
№……/……….…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненския
окръжен съд, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1382 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по повод депозирана
въззивна жалба с вх. № 45911/25.06.2019 от Р.Е.Ю., ЕГН **********, адрес ***,
чрез адв. Р.А. – ШАК, преупълномощила адв. Н. К. – ШАК с адрес гр. Шумен, пл.
„Освобождение“ № 12, ет. 3, офис 4, срещу Решение № 2497/06.06.2019 по
гражданско дело № 7622/2018 на ВРС, с което е отхвърлен искът му срещу
„Многопрофилна болница за активно лечение – Еврохоспитал“ ООД, ЕИК *********,
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 3146.52 лв.,
представляваща имуществени вреди за направени разходи по повод претърпените
операции на 02.09.2017 г. в „Многопрофилна болница за активно лечение -
Еврохоспитал" ООД, и на 12.01.2018 г. в „МБАЛ-Шумен" АД, в това число
и за закупените медикаменти: 1280 лв. за закупуването на остеосинтезен
материал: 4.5 заключваща права плака, широка, комплект по повод извършената на
02.09.2017 г. операция в МБАЛ - Еврохоспитал, гр. Варна, 34.80 лв. такса за
престой в МБАЛ - Еврохоспитал, гр. Варна, 1610 лв. за закупуването на 557
Интрамед. пирон, корт. Винт 4,8 мм дълж. импланта от 340 до 440 мм през 20 мм,
по повод извършената на 12.01.2018 г. операция в МБАЛ - гр. Шумен, 52.20 лв.
такса леглодни за престоя в МБАЛ - гр. Шумен, 169.52 лв. за медикаменти по
повод следоперативно лечение, след извършената на 12.01.2018 г. операция: от
15.01.2018 г. на стойност 5.20 лв., от 19.01.2018 г. на стойност 56.23 лв., от
20.01.2018 г. на стойност 72.86 лв., от 04.02.2018 г. на стойност 35.23 лв.;
неимуществени вреди в общ размер на 3000 лв. за претърпените болка и страдания,
за периода от 07.09.2017 г. до 10.02.2018 г., в следствие на лекарска грешка,
изразяваща се в невземане на адекватно терапевтично решение, касаещо избора на
остеосинтезен материал за извършване на хирургичната интервенция, предвид вида
фрактура и възрастта на ищцата, ведно със законната лихва върху всяка главница,
считано от датата на увреждането - 02.09.2017 г., до датата на окончателното ѝ
изплащане.
Твърди,
че не са обсъдени доказателствата в тяхната съвкупност, с което е нарушен чл.
12 от ГПК. Навежда, че винтовете в бедрото при първата по ред операция са
поставени неправилно, което е създало предпоставки за последващи усложнения.
Сочи се, че д – р М. неправилно е избрал при първата по ред операция метод на
лечение, чрез закрепване на бедрото с плака и винтове, без да съобрази, че
пациентът страда от остеопороза, вместо да постави пирон в канала на бедрото.
Изтъква се, че медикаментозно лечение е прилагано по време на престоя, но не и
след изписването от болницата. Твърди се, че в тежест на въззиваемият е да опровергае презумпцията за
вина, а последния не е сторил това. Сочи, се че не е изследвана в пълнота
причинната връзка между деянието и резултата, тъй като съдът не е отчел факти,
подкрепящи извода за лекарска грешка при операцията на 02.09.2017 г.
Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и
постановяване на ново, с което въззиваемият да бъде осъден да заплати на
въззивника сума в размер общо 6146,52 лева, от които имуществени в размер от
3146,52 лева и неимуществени вреди в размер от 3000 лева, които да бъдат
преведени по банкова сметка ***.
Претендират се
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, въззивникът поддържа жалбата.
Относно
предмета на исковата претенция е посочено, че на 01.09.2017 г., в резултат на
падане и с оплакване от силна болка в лявото бедро, ищцата била транспортирана
от гр. Каспичан до МБАЛ - Нови пазар, където била прегледана от д-р Е.Б..
Веднага била назначена и извършена рентгенография, с която било установено
счупване на долния край на бедрената кост. На същата дата, д-р Б. изпратил
ищцата за лечение в „МБАЛ-ЕВРОХОСПИТАЛ" ООД - гр. Варна, където тя
постъпила още на същия ден. Било установено, че крайникът й се скъсил и
движенията й са силно болезнени и ограничени. От епикризата се установявало
„счупване на долния край на бедрена кост - кл. п. 217". Това наложило
оперативно лечение. На 02.09.2017 г., била извършена операцията. Оперативната
диагноза била „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур".
Поставен бил остеосинтезен материал - 4.5 заключваща права плака, широка -
комплект, закрепена със 7 винта, на стойност 1280 лв., заплатена още при
постъпването в болничното заведение. Ищцата била изписана на 07.09.2017 г.,
като заплатила и сумата от 34.80 лв., представляваща такса за престоя й в
болницата. Видно било от епикризата на отделението по ортопедия и травматология
към „МБАЛ-Еврохоспитал" ООД, гр. Варна, в секция Извадка от оперативен
протокол, на пациентката била поставена спинална анестезия. Поради това, тя
била в съзнание по време на извършване на интервенцията. Посочва, че д-р Б. бил
част от лекарския екип, извършил операцията. В епикризата, като лекуващ лекар,
фигурирал подписа на д-р М.. Посочва се, че с Наредба № 2 от 06.10.2017 г. на
Министерство на здравеопазването, като Приложение към чл. 1, ал. 1, е утвърден
медицински стандарт „Ортопедия и травматология". Съгласно т. 3.1.4. от
Раздел I на същия, специалистът по ортопедия и травматология активно участвал
във всички етапи на диагностично-лечебния процес. Това включвало прецизно и
задълбочено изследване на пациента, вземане на адекватно терапевтично решение,
качествено и професионално провеждане на избраното неоперативно или оперативно
лечение, адекватно последващо третиране, наблюдение и проследяване на болния.
Посочва се, че д-р Б. не се е съобразил с изискванията на Наредбата, като
предвид възрастта и спецификата на фрактурата на ищцата, не взел адекватно
терапевтично решение. След изписването от „МБАЛ - ЕВРОХОСПИТАЛ" ООД, гр.
Варна, ищцата продължила да се оплаква от силни болки в лявото бедро, като
предписаните й болкоуспокояващи не облекчавали болката до степен, която да й
позволи да се придвижва свободно и самостоятелно. Силно ограничени били движенията
й в коляното и тазобедрената става, което водило до необходимостта от полагане
на специфични грижи от страна на близките й, изразяващи се в съдействие при
извършване на всекидневния й тоалет, помощ при придвижване от едно до друго
място и масажиране на цялото тяло. Ставала силно раздразнителна, не се
чувствала пълноценна като личност, поради невъзможността да се грижи сама за
всекидневните си нужди. Често изпадала в състояния на отчаяние, плач и не
общувала с близките си. На 01.11.2017 г., във връзка с профилактичен преглед,
ищцата посетила МБАЛ - Нови пазар, където отново била прегледана от д-р Б..
Същият й издал направление за рентгенография на лявото бедро, от която било
видно, че има наличие на калус в областта
на фрактурата. Д-р Б. й назначил медикаментозно лечение, но тя не
получавала облекчение и болките в бедрото продължавали. Състоянието на ищцата
се влошило до степен, в която болките станали нетърпими, поради което тя решила
спешно да потърси второ лекарско мнение и на 07.01.2018 г. близките й я
откарали в „Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен" АД, където я
прегледал д-р А. М.. При прегледа се установило, че операцията, извършена в
МБАЛ ЕВРОХОСПИТАЛ, гр. Варна, е неуспешна и се наложило ищцата да бъде
оперирана отново. На 10.01.2018 г. ищцата постъпила в „МБАЛ-Шумен" АД гр.
Шумен и на 12.01.2018 г. била оперирана от д-р М.Д., а д-р М. бил част от
екипа, извършил операцията. Отстранен бил остеосинтезният материал, поставен на
пациентката при предходната операция, извършена била локална костна пластика и
поставен интрамедуларен пирон 11/340. Разходите по закупуването на медицинските
изделия, необходими за тази интервенция били на стойност 1610 лв., които
заплатила. Била изписана от „МБАЛ-Шумен" АД на 19.01.2018 г. и на същата
дата заплатила сумата от 52.20 лв., представляваща потребителска такса легло
дни. Спазвайки препоръките и назначенията на лекуващия лекар - д-р М.Д., ищцата
закупила множество медикаменти. От 15.01.2018 г. до 04.02.2018 г. ищцата
заплатила общо 169.52 лв. Посочва, че нямала възможност за самостоятелно
придвижване и обслужване, а това обуславяло необходимостта от помощни средства
- проходилка. На 25.01.2018 г. ищцата заплатила 72 лв. за проходилка, които в
последствие и били възстановени от ДСП - гр. Каспичан. Към настоящия момент,
след повторната операция и благодарение на проходилката, ищцата била в
състояние да се придвижва без помощта на близките си. Твърди, че е налице
лекарска грешка от страна на д-р Б. и лекарския екип, извършил операцията на
02.09.2017 г. в МБАЛ „Еврохоспитал" ООД, гр. Варна. Служителите на
ответника не били провели адекватно лечение и извършили действия,
несъответстващи със спецификата на фрактурата на лявото бедро на ищцата. Не
извършили прецизно и задълбочено изследване на пациента, не взели адекватно
терапевтично решение при избора на остеосинтезен материал и начина на
закрепването му.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
От представените пред първа инстанция епикриза (л. 10), оперативен протокол (л. 68) и съдебно-медицинска експертиза, на която настоящата инстанция дава вяра като пълна и обоснована, се установява, че Р.Ю. е постъпила в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, в отделението по ортопедия и травматология, на 01.09.2017 г. със счупване на долния край на лявата бедрена кост. На 02.09.2017 г. лекарски екип на болницата е извършил операция, при което бедрената кост е фиксирана посредством остеосинтезен материал – планка и винтове. В СМЕ е посочено, че използваната модификация е особено подходяща за пациенти с остеопороза (от която страда и ищцата). Използвани са минимален брой винтове, с достатъчна дължина, като материала е поставен от правилната страна на костта. Р.Ю. е изписана на 07.09.2017 г. в добро общо състояние и спокоен постоперативен период. Посочена е необходимост от контролни прегледи, превръзка на оперираното място през три дни и сваляне на конците на дванадесетия ден след операцията.
В представения медицински протокол на ЛКК е констатирана необходимост от помощни средства за придвижване – проходилка. По делото са представени писмени доказателства – Фактура № 9593/01.09.2017 за сумата от 1280 лева, за закупуването на остеосинтезен материал: 4.5 заключваща права плака, широка, комплект по повод извършената на 02.09.2017 г. операция в МБАЛ - Еврохоспитал, гр. Варна, разписка № 700/07.09.2017, за сума 34,80 лева – такса престой в болницата. По делото са представени и писмени доказателства – Фактура № 94701/11.01.2018 за сумата от 1610 лева за закупуването на 557 Интрамед. пирон, корт. Винт 4,8 мм дълж. импланта от 340 до 440 мм през 20 мм, по повод извършената на 12.01.2018 г. операция в МБАЛ - гр. Шумен, Фактура № 95047/19.01.2018 за сумата от 52,20 лева – такса престои в болницата, фискални бонове на обща стойност 169,52 лева, 169.52 лв. за медикаменти по повод следоперативно лечение, след извършената на 12.01.2018 г. операция: от 15.01.2018 г. на стойност 5.20 лв., от 19.01.2018 г. на стойност 56.23 лв., от 20.01.2018 г. на стойност 72.86 лв., от 04.02.2018 г. на стойност 35.23 лв.
От показанията на свидетеля А. Ю. депозирани в съдебното заседание от 19.12.2018 г., отговорите дадени от вещото лице в съдебното заседание от 22.05.2019 г. и от признанията на ищеца в исковата молба се установява, че на Р.Ю. е предписано и по отношение на нея е осъществявано медикаментозно лечение след първата операция. Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като са пълни, логични и кореспондират с останалите материали по делото. От показанията на свидетеля А. Ю., епикриза (л. 15) и оперативен протокол (л. 72) се установява, че болките на Р.Ю., след операцията са продължили, което е наложило да постъпи в МБАЛ – Шумен АД на 10.01.2018 г. Установена е загуба на фиксация – плаката и винтовете са загубили контакта си с костта, вследствие на което костните краища не са в контакт. На 12.01.2018 г. лекарски екип на болницата е извършил операция, при което бедрената кост е фиксирана посредством поставяне на интрамедуларен бедрен пирон. Изписана е от болницата с подобрение на 19.01.2018 г. В показанията си свидетеля А. М. посочва, че втората операция е била сполучлива, а при първата – материалът се е отделил от костта, тъй като „не си е свършил работата“. Тези показания не са в противоречие с останалите материали по делото, тъй като самия свидетел М. в показанията си посочва, че това може да се дължи на остеопорозата или преждевременно натоварване на костта, което се подкрепя и от разясненията дадени от вещото лице в съдебното заседание от 22.05.2019 г., което потвърждава, че загубата на фиксация може да се дължи на остеопороза съчетана с преждевременно натоварване, като отбелязва и че в конкретния случай подходящи са били и двата медицински метода. Съдът дава вяра на тези показания и приема, че последните не противоречат, а напротив кореспондират с останалите доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. В обхвата на тези предели на въззивна проверка, въззивният
съд намира решението за валидно и допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
За да бъде отменено Решение № 2497/06.06.2019 по гражданско дело № 7622/2018 на ВРС, е необходимо по делото да бъде установено кумулативното наличие на предпоставките за възникване на деликтна отговорност визирани в чл. 49 от ЗЗД, а именно: 1) видът и обема на причинените на Р.Ю. имуществени и неимуществени вреди; 2) вредите да са причинени вследствие виновното и противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа; 3) вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. Отговорността на възложителя е обективна и обусловена от виновното поведение на изпълнителя на работата, чиято вина се предполага – чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
От анализа на събраните по делото доказателства, оценени поотделно и в тяхната съвкупност не се установява наличие на твърдяното от въззивника противоправно деяние. Установено е, че при осъществяване на операцията от 02.09.2017 г. лекарският екип на „МБАЛ-Еврохоспитал" ООД е приложил медицински призната оперативна техника, като за конкретния случай е било медицински оправдано използването, както на тази техника, така и на използваната при операцията от 12.01.2018 г. От направената в хода на първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза е видно, че избраната от екипа техника е особено подходяща за пациенти страдащи от остеопороза. Неоснователен е доводът на ищеца, че на последната не е предписано следоперативно медикаментозно лечение, тъй като от доказателствата по делото се установява именно обратното.
По делото бе
установено, че е възможно загубата на фиксация на бедрото, след първата
операция, да е резултат от наличието на остеопорозата и/или преждевременно
натоварване на крака от ищцата, както и че липсата на рентгенографии към
момента на травмата и в следоперативния период не позволява фрактурата и
първоначалната ѝ фиксация да бъдат установени напълно, поради което не
може да се направи обоснован извод, за осъществяване на твърдяното от ищцата
противоправно деяние от лекарския екип на „МБАЛ-Еврохоспитал" ООД и
следователно не са налице материално-правните предпоставки за ангажиране
отговорността на дружеството – ответник.
По делото не бе установено
нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в обществен
интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по тълкувателно
дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното нарушение да
не е въведено като основание за обжалване, което налага извод за правилност на
обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
Независимо от изхода на делото, с оглед липсата на искане за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат присъдени на въззиваемия.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2497/06.06.2019 по гражданско дело № 7622/2018 на ВРС, с което е отхвърлен иска по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД предявен от Р.Е.Ю., ЕГН ********** срещу „Многопрофилна болница за активно лечение – Еврохоспитал“ ООД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати на ищцата, сума в размер от 3146,52 лева, представляваща претърпени имуществени вреди за направени разходи по повод две операции и закупени медикаменти - 1280 лв. за закупуването на остеосинтезен материал: 4.5 заключваща права плака, широка, комплект по повод извършената на 02.09.2017 г. операция в МБАЛ - Еврохоспитал, гр. Варна, 34.80 лв. такса за престой в МБАЛ - Еврохоспитал, гр. Варна, 1610 лв. за закупуването на 557 Интрамед. пирон, корт. Винт 4,8 мм дълж. импланта от 340 до 440 мм през 20 мм, по повод извършената на 12.01.2018 г. операция в МБАЛ - гр. Шумен, 52.20 лв. такса за престоя в МБАЛ - гр. Шумен, 169.52 лв. за медикаменти по повод следоперативно лечение, след извършената на 12.01.2018 г. операция: от 15.01.2018 г. на стойност 5.20 лв., от 19.01.2018 г. на стойност 56.23 лв., от 20.01.2018 г. на стойност 72.86 лв., от 04.02.2018 г. на стойност 35.23 лв.; както и сумата от 3000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания за периода от 07.09.2017 до 10.02.2018 г., вследствие на лекарска грешка, изразяваща се в невземане на адекватно терапевтично решение, касаещо избора на остеосинтезен материал за извършване на хирургичната интервенция, предвид вида фрактура и възрастта на ищцата, ведно с законна лихва върху всяка главница считано от датата на увреждането – 02.09.2017 г. до датата на окончателното изплащане на задълженията.
Решението е окончателно.
Председател:………..….……….
Членове: 1….………..………;
2………….………...