Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
18.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 418 по
описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Подадена
е искова молба от „А1 България“ ЕАД, гр. София (с
предишно наименование „Мобилтел” ЕАД)
чрез пълномощника адв.В.П.Г. против Н.П.И., с която се иска от съда да признае
за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на „А1 България“ ЕАД
сумата от 259.20 лв.- главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни
услуги и сумата от 13.61 лв. – мораторна лихва, като с последваща молба в срока за изпълнение на дадени от съда
указания ищецът се е отказал по смисъла на чл.233 ГПК от претенцията си за
мораторна лихва и е уточнил, че претенцията за незаплатени далекосъобщителни
услуги е в размер на 51.70 лв., а претенцията за неустойка е в размер на 207.50
лв.
Ищецът твърди, че между кредитора „А1 България“ ЕАД
и Н.П.И.
е сключен договор с индивидуален потребителски номер M4178432 от дата
28.07.2014 г., с който на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги, а
клиентският номер на лицето в случая е *********. Сочи се, че в срока на
действие на договора за мобилни услуги по клиентския номер на Н.И. са издадени
3 броя фактури, чиято стойност не е била заплатена, а именно- фактури №№
*********/01.04.2015 г. (с падеж за плащане 16.04.2015г., за отчетен период от
28.02.2015г. до 27.03.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 26.80 лв.); *********/05.05.2015 г. (с
падеж за плащане 20.05.2015г., за отчетен период от 28.03.2015г. до 27.04.2015г.
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.90 лв.); №
*********/09.09.2015 г. (с
падеж за плащане 09.09.2015г., за отчетен период от 28.07.2015г. до
27.08.2015г. за начислена неустойка за прекратяване на договора за
далекосъобщителна услуга за сумата от 207.50 лв.). Сочи се, че поради
незаплащане от страна на абоната на предоставените далекосъобщителни услуги по
първите две посочени фактури, ищецът едностранно е прекратил сключения помежду
им договор за мобилни услуги по силата на приложение 1/28.07.2014г. –
неразделна част от договора, поради което на абоната е била начислена
неустойка. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и в общите условия на оператора,
които са неразделна част от договора, като между страните няма допълнителна
договорка, която да изключва клаузата за неустойка. За самото прекратяване на
договора се твърди, че не се изисква форма нито за валидност, нито за
доказване, тъй като настъпва по силата на договора поради неизпълнението на
абоната да заплати цената на доставените му мобилни услуги. Сочи се, че в
конкретния случай е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорност. В исковата
молба е посочено, че във връзка с процесните задължения първоначално е било
подадено заявление по чл.410 ГПК и е образувано ч.гр.д. №9/2018г. по описа на РС-Пирдоп и е издадена заповед за изпълнение, а
предвид постъпилото възражение в срок от страна на длъжника за ищеца е
възникнал правен интерес от установяване на изискуемото вземане с настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения с определение на съда от 26.10.2017г. особен представител
на ответницата Н.П.И. – адв. П.Н. от САК. Представляващият ответницата адвокат
е взел становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Адв.Н.
заявява, че оспорва твърденията на ищеца, че ответницата е ползвала далекосъобщителни
услуги по договора, посочен в исковата молба- с индивидуален потребителски №М4178432 и ID на клиента ********* и на свой ред
твърди, че ищецът не е предоставил на ответницата далекосъобщителните услуги,
посочени в исковата молба, както и не е начислил правилно дължимата стойност за
тях, съобразно индивидуалния договор и Общите условия. Сочи се, че цитираните
фактури не могат да бъдат приети като доказателства за тези факти. На следващо
място се оспорва и претенцията за установяване съществуването на вземане на
ищеца за неустойка в размер на 207.50 лв. Ищецът не бил посочил кога е
настъпила дължимостта на сумите, кой е началният момент на забавата, от която
тече срокът, предполагащ възможността за предсрочно прекратяване на договора и
изчислението на неустойката. Освен това, било уговорено, съгласно чл.6.3.1. от
Приложение №1 към
договора, прекратяване на облигационната връзка без предизвестие поради
неизпълнение, което обаче според процесуалния представител изисква
волеизявление, изпратено от изправната до неизправната страна, а в исковата
молба не се сочат доказателства ищецът надлежно да е упражнил това свое право,
поради което и в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора. С оглед на изложеното исковата претенция
бива считана за неоснователна и недоказана и се иска отхвърляне на исковете.
В
съдебното заседание по разглеждане на делото ищецът не изпраща представител, но взема становище посредством писмени молби,
депозирани от упълномощения адв.В.Г.. В молба-становище, депозирана на
10.09.2019г. преди последното с.з. адв.Г. е заявила, че поддържа изцяло
изложеното в исковата молба срещу Н.И. и изразява становище по съществото на
спора. Сочи, че между страните е имало писмено съглашение, имащо характер на
индивидуален договор, който е бил източник на валидно съществувало облигационно
отношение. Сочи се, че издадените фактури не са оспорени, а към тях са били
приложени и подробни разпечатки за потребление на начислените услуги.
Установявала се доставка на изброените във фактурите услуги и реално
потребление от ответника на мобилните услуги. Ответникът от своя страна не бил
ангажирал доказателства, че е изпълнил изискуемите задължения по процесните
фактури, поради което исковете с предмет установяване дължимостта им се явявали
основателни. Относно претенцията за заплащане на неустойка ищецът счита същата
за дължима и описва как точно е формирана неустойката и че е съобразена с
договореното между страните. В случая неустойката от 207.50 лв. се равнявала на
10 бр. месечни абонаментни такси за периода от 09.09.2015г. до 28.07.2016г.
Иска се присъждането на сумите, като е направено евентуално искане неустойката
да бъде присъдена в редуциран размер на 3 стандартни за съответната ползвана
програма месечни абонаментни такси, като се има предвид споразумението между
мобилния оператор и Комисия за защита на потребителите.
В настоящия
процес ответницата Н.П.И. е представлявана от назначения от съда неин особен
представител – адв.П.Н., която оспорва предявените искове. В хода по същество
на делото, адв.Н. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани по съображенията, изложени в отговора на
исковата молба, като счита, че не са събрани достатъчно доказателства за
претендираните размери на задълженията.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа
страна:
Видно
от представените доказателства по ч.гр.дело № 9/2018 г.
по описа на РС-Пирдоп, се установява, че на основание
чл.410 ГПК на 10.01.2018 г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 21
от 10.01.2018 г.
за изпълнение на парично задължение, както следва: сумата от 51.70 лв.- незаплатена далекосъобщителна услуга; сумата от
207.50 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга и сумата от 13.61 лв.- мораторна лихва върху
главницата за задължение за незаплатени телекомуникационни услуги за периода от
21.05.2015 г. до 18.12.2017 г. и законна лихва от
08.01.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 205.00 лв.- разноски
по делото, от които 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Поради неоткриване на
адресата на заповедта за изпълнение, същата е била връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е било указано,
че следва да предяви иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземането си, което и е сторено със завеждане на настоящото производство, като извън
предмета на исковото производство обаче е останала отразената в заповедта за
изпълнение сума за мораторна лихва в размер на 13.61 лв., за която няма
предявен иск.
На 28.07.2014г. между страните е сключен договор № *********,
по силата на който ищцовото дружество /към онзи момент
с наименование „Мобилтел“
ЕАД/ се задължило да предоставя на
ответницата електронни съобщителни услуги, при
условията на договора и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“
ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа срещу заплащане на цена
от страна на потребителя в съответствие с ползваните услуги /л.13-26 от делото/. Отразен е най-общо
предметът на договора – предоставяне на електронни съобщителни услуги, като за
конкретните условия и параметри на услугата се препраща към приложения,
представляващи неразделна част от договора. Препраща се още и към Общите
условия на оператора относно предоставяните от него услуги. Към договора са
представени и два броя приложения. Приложение №1 отразява вида на тарифния план, който абонатът е заявил, че желае да
ползва, а именно „Мтел трансфер M Summer“; срокът на договора- 2 години;
телефонният номер, към който се предоставят далекосъобщителни услуги - **********
и ценовата листа на услугите, включени в конкретния тарифен план. В приложение №1 фигурира раздел „Отговорност“, в който е предвидено, че в случай че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или
общите условия, в това число ако по негово искане или вина договорът по
отношение на услугите в приложението бъде прекратен в рамките на определения
срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на
тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване. Приложение №2 към договора липсва- не е представено и не се твърди да съществува, а
приложение №3 представлява „ценоразпис“ на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги. Договорът и двете приложения, които се твърди,
че съставляват част от него, съдържат в края си под името „Н.П.И.“ подписи за
„Абонат“, положени като параф. Договорът и приложение №1 към него съдържат и подпис на Ирина И.- служител в магазин на „оператора“
в гр.Пирдоп.
В т.4.9 от приложение №1 към договора е
посочено, че за услугите по това приложение се прилагат Общите условия/ОУ/ за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. Тези общи условия също са
представени от ищеца и приобщени към доказателствата. В т.22.3.5. от ОУ е
записано, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика,
по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел. Като задължение на
абонатите в т.34 от ОУ е вменено да заплащат всички услуги, свързани с
ползването на мрежите, съгласно договора за услуги. Според т.26.4 от ОУ
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната, а неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми. Съгласно т.27.2 от
ОУ в случай, че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за
плащане, Мобилтел има право да преустанови достъпа на абоната до мрежата или да
прекрати договора за услуги. Съгласно т.54.12 от ОУ договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дена.
От ищеца по делото са представени 2 на брой фактури: фактура с №**********/01.04.2015г., с период на фактуриране от 28.02.2015г. до
27.03.2015г. и фактура с №**********/05.05.2015г.,
с период на фактуриране от 28.03.2015г. до 27.04.2015г. И към двете фактури
фигурира приложение А, предоставящо информация за използването на мобилния
пакет (колко минути са използвани, колко прехвърлени и колко потребени) и броя
разговори. Според първата от цитираните фактури общата и стойност е 26.80 лв. с
ДДС, а според приложение А към фактурата стойността и е формирана от месечна
такса в размер на 20.75 лв. и 5 бр. разговори, чиято стойност е приспадната
поради ползване на безплатни минути, след което е включено и ДДС. Стойността на втората,
цитирана фактура е 24.90 лв. с ДДС и отново, видно от приложение А, е акумулирана
от месечната такса за тарифния план и ДДС. И двете фактури са на името на Н.П.И., но не носят неин
подпис, нито подпис на служител, а само печат.
Ищецът е представил и сметка с №********** от 09.09.2015г., видно от която на Н.П.И. е начислена неустойка
в размер на 207.50 лв.
По
делото липсват доказателства и твърдения ответницата да е заплатила задълженията по двете фактури и цитираната сметка в посочения в
същите падеж.
Липсват
доказателства, а и твърдения от страна на ищеца да е отправяна покана и
достигането на такава до ответницата и предоставяне на подходящ срок за
изпълнение преди да бъде прекратен едностранно договорът
и начислени претендираните неустойки.
По искане на ищеца съдът е допуснал изслушването на съдебно-техническа
експертиза за установяване попадащия в негова доказателствена тежест факт,
оспорен от другата страна – че мобилният оператор реално е предоставил
телекомуникационни услуги на потребителя. Вещото лице инж. К.В.Р. е дало
подробна експертна констатация за билинг системата за остойностяване и
фактуриране на „А1 България“ ЕАД. Според заключението на вещото лице услугите,
посочени в исковата молба, са били реално предоставени на ответницата, а
относно достоверността на фактурите има издаден сертификат за системата, която
електронно генерира фактурите. В този смисъл, според вещото лице количествата
потребени услуги съответстват на посочените във фактурите. Вещото лице е
описало, че функционирането на билинг системата на „А1 България“ ЕАД се доказва
с висока степен на доверие, тъй като софтуерът на билинг системата, който е на
независима трета страна – Amdocs, се сертифицира и редовно одитира, като практически невъзможно е процесът
по съставяне на фактурите отразяването в същите на разходването от клиентите на
трафични данни да бъдат манипулирани. Вещото лице, след проверка на системата,
е посочило, че на 04.05.2015г. са били ограничени изходящите обаждания на
мобилния номер на ответницата, поради неплащане, а на 06.07.2015г. са
ограничени и входящите обаждания, като спирането е автоматично от системата.
Експертът е посочил още, че договорът за процесната услуга е прекратен на
09.09.2015г., като деактивацията е настъпила автоматично без човешка намеса
след 124-тия ден забава на плащанията, който в случая е текъл от 04.05.2015г.
Вещото лице е изслушано в съдебно заседание и е заявило,
че поддържа заключението си, като отново обяснява, че системата за отчитане на
трафика на данни и фактуриране на услугите, предоставяни от „А1 България“ ЕАД,
не допуска манипулация от отделно лице, като подсистемите всъщност са няколко,
свързани една с друга и общите условия на дружеството са вкарани вътре. Сочи,
че всички разговори веднага се отбелязват в системата, а базата данни на даден
клиент веднага получава взаимодействие с проведените разговори. За неустойката
вещото лице посочва, че тя е начислена от самата система по правилата, заложени
в ОУ.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл.422 ГПК вр. чл. 92
ЗЗД.
Предпоставка
за допустимост на предявените искове бе
ищецът да е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за процесните
суми, да му е издадена такава и заповедта
за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. Наличието на посочените
положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове бе
установено от ч.гр.д. №9/2018г.
по описа на РС-Пирдоп.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че между „Мобилтел“ ЕАД и Н.П.И.
е сключен договор за далекосъобщителни услуги, по силата на който ответницата И.
се е задължила да заплаща на мобилния оператор „Мобилтел“ ЕАД за срок от 2
години използвани от нея и предоставени от оператора мобилни услуги, както и
месечна абонаментна такса от 24.90 лв. с ДДС. Със същия този договор клиентът –
в случая Н.И., се е задължил в хипотеза, в която договорът и бъде прекратен по
нейна вина, да заплати неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски
за определения в договора срок. Следователно, претенциите на ищеца се позовават
на договорните отношения с ответницата и задълженията, които последната е поела
по сключения договор за услуга.
По
иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за използвани
телекомуникационни услуги:
По първия иск с предмет заплащане на
използвани телекомуникационни услуги в размер на 51.70 лв., съдът намира, че в
съответствие с указаната на ищеца доказателствена тежест, той е провел пълно и
главно доказване на обстоятелството, че „Мобилтел“ ЕАД е предоставил
телекомуникационните услуги, отразени в двете приложени фактури – фактура с
№**********/01.04.2015 г. и фактура с №**********/05.05.2015 г. Това се доказа
посредством приетата като компетентна и пълна СТЕ. От друга страна, във
фактурите начислените стойности са за месечна абонаментна такса, която
потребителят е приел със сключване на договора да заплаща, независимо от своето
потребление. В представените фактури и приложенията към тях подробно са дадени
ползваните от ответницата мобилни услуги и как е формирано задължението ѝ към мобилния оператор и
доколкото не се установява неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в
отчета на доставените на ответницата мобилни услуги следва да се приеме, че
същите са и доставени и тя дължи заплащането им в уговорения между страните
срок. В този смисъл, доказани се явяват и стойността на доставената
телекомуникационна услуга и изискуемостта на задълженията. Изискуемостта им е
настъпила на датите, отразени във фактурите –16.04.2015г. за едната фактура и
20.05.2015г. за другата фактура. Следователно доказани са всички предпоставки
за уважаване на иска.
По делото липсват данни ответницата Н.П.И.
да е заплатила сумата от 51.70 лева, представляваща неплатени месечни
абонаменти и използвани услуги за отчетен период 28.02.2015г.-27.04.2015г.
Поради гореизложеното, установителният
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД се явява основателен
и доказан.
По
иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора:
По втория установителен иск за неустойка, доказани се явяват наличието на
облигационно правоотношение между ищеца и ответника за телекомуникационни
услуги и наличието в договора на неустоечно съглашение в случай на прекратяване
на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на мобилните услуги.
В
т.54.12 от Общите условия на ищцовото дружество, както вече бе посочено, е предвидена възможност за
едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор при забава в плащането
на дължимите от абоната суми за период повече от 124 дни, в който случай
потребителят дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти според т.6.3 от
договора между страните. Едностранното прекратяване настъпва автоматично, който
факт потвърди и вещото лице К.Р., според когото спирането на услугите се
генерира автоматично от системата на „А1 България“ ЕАД, както и че тя автоматично
отчита изтичането на 124 дни от забавата, след което договорът да се счита
прекратен. Едностранното прекратяване на договора по същността си представлява разваляне
на договора, тъй като основанието за прекратяване на
облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на
потребителя. С оглед характера на насрещните престации /за продължително
изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред. Разваляне на договора в общия случай се поражда при осъществяването на фактическия
състав по чл.87, ал.1 ЗЗД, включващ действителен
договор, виновно неизпълнение на задълженията от страна на длъжника – в случая
ответника-потребител,
за което той отговаря, и отправяне на покана за изпълнение на задължението с
предоставяне на подходящ срок. В случая обаче съгласието на
страните е било отпадането на облигационната връзка между
страните да се свързва само с неизпълнение на задължението на потребителя за заплащане на забавени
дължими суми
за срок повече от 124 дни, без
кредиторът да дължи искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че
договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок в
съответствие с чл. 88, ал. 1 и 2 ЗЗД. В този смисъл, по
силата на взаимно съвпадащите волеизявления на страните, обективирани в
процесния договор и Общите условия, с които потребителят се е съгласил, процесният договор за телекомуникационни услуги, се счита автоматично
прекратен след 124 дни забава в плащането на дължимите по договора суми. Тази клауза не е във вреда на потребителя, тъй като в противен случай би
продължила да се начислява месечна абонаментна такса по съществуващ мобилен
договор, без по него да се ползват услуги, тъй като същите са били вече спрени
от оператора.
Във вреда на потребителя обаче е уговорената клауза за
неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за
това се прави
за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.
В практиката си по чл. 290 ГПК по приложение на тълкувателното решение
ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично
изпълнение е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост /Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС,
I т.о./. Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка в размер на всички неплатени
по договора наемни или лизингови вноски до края
на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения
договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на вещта.
Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в
размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните
услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото
от абоната изпълнение на задължението
му да заплаща
месечна такса, без обаче
да може да
ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването
на договора (занапред). Следователно (както приема
ВКС) при съпоставяне на размера на
очакваните при сключване на
договора вреди от предсрочното прекратяване (критерий
за преценка според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.) и размера на конкретно договорената неустойка
(таксите за оставащия период) е налице несъответствие,
с което се нарушава принципът за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
С оглед на гореизложеното и съобразявайки разпоредбата на чл.143, т.5
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която гласи, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, съдът намира, че процесните клаузи за
неустойки са нищожни. В случая неустойка, уговорена за периода от датата на
прекратяване на договора до оставащия край на срока на договора, т.е. възможен
период от 24 месеца, с оглед срока на договора, в размер на месечна абонамента
такса за услуга, която не е предоставена, е необосновано висока и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
на услугата, тъй като потребителят няма право да прекрати договора преди
изтичането на срока му при никакви обстоятелства и е задължен да заплати
необосновано висока неустойка за целия му срок, възлизаща в размер на цената на
услуги, които не е ползвал, тъй като същите не са му били предоставяни от
оператора.
С
горните мотиви съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна на основание
чл. 26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД, тъй като противоречи
на закона, покривайки критерия по чл.143, т.5 ЗЗП. Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съда на
Европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за
извършената проверка за валидност на клаузата за неустойка.
Ищецът е навел искане в последното си становище, в случай че клаузата за
неустойка бъде счетена за нищожна, да се присъди неустойка в редуциран размер,
приложим към настоящите договори, сключвани с абонатите, а именно: стойността
на 3 месечни абонаментни такси на ползваната абонаментна програма. Това искане
съдът не може да уважи, доколкото нищожна клауза би могла да се замени
единствено с повелителна правна норма, каквато не съществува в случая.
При гореизложените мотиви, съдът намира, че искът с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Искането
на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и следва да се
уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК - съразмерно на уважената част от
исковете. Направени са разноски в размер на 1060 лв. (от които внесената ДТ за двата иска от общо 100
лв., 300 лв. за депозит за особен представител, 300 лв.
за СТЕ и 360 лв. общо заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното и
исковото производство). Изчислени
съразмерно на уважената част от исковете, разноските, които следва да се
възстановят на ищеца „А1 България“ ЕАД, са в размер на 211.43 лв. Според Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските по заповедното производство
в исковото производство, поради което сумата е изчислена общо за двете производства.
При
прекратяване на производството по делото в частта относно мораторната
лихва поради отказ на ищеца от този иск съдът е пропуснал да обезсили заповедта
за изпълнение в тази й част, за което е компетентен съобразно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се постанови такова обезсилване.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, че Н.П.И.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***
ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до
18.05.2018г.), с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ №1
сумата от 51.70 лв. /петдесет и един лева и седемдесет стотинки/, представляваща
главница, произтичаща от незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
договор за далекосъобщителна услуга № ********* от
28.07.2014 г., съгласно фактура с №**********/01.04.2015г. и фактура с №**********/05.05.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда - 08.01.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, за което
е издадена Заповед за изпълнение №21/10.01.2018г.
по ч.гр.д.№ 9/2018г.
по описа на РС – Пирдоп.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК:
********* и седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Илинден, ул. „Кукуш“ №1
срещу Н.П.И., с ЕГН: ********** и
адрес: *** иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 207.50 лв. /двеста и седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна
услуга № ********* от 28.07.2014 г.,
съгласно сметка с №********** от
09.09.2015г. за
отчетен период от 09.09.2015 г. до 28.07.2016г.,
и за която сума е издадена Заповед за изпълнение №21/10.01.2018г.
по ч.гр.д.№ 9/2018г.
по описа на РС – Пирдоп, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед
за изпълнение
№21/10.01.2018г.
по ч.гр.д.№ 9/2018г.
по описа на РС – Пирдоп в частта за за
заплащане на мораторна лихва в размер на 13.61 лв. /тринадесет лева и шестдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н.П.И.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***
ЗАПЛАТИ на А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до
18.05.2018г.), с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ №1
сумата от 211.43 лв.
/двеста и единадесет лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство и настоящото исково производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: