О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../….....06.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на десети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно търговско дело № 710 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Г.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***14 срещу решение №5794/17.12.2019г., постановено по
гр.д. № 11298/2019г. на РС - Варна, с което е отхвърлен предявеният от него против
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 иск с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
в размер на сума в размер на 4222.82 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски паричен кредит от 12.05.2008г., сума в размер на
1600.94 лева - договорна лихва за период от 27.02.2009г. до 30.11.2010г., сума
в размер на 817.47 лева- законна лихва за забава върху главницата по т.9а за
период от 30.03.2009г. до 16.12.2010, считано от подаване на заявлението в съда
- 23.12.2010г., до окончателното й изплащане, както и сума от 25 лева-разноски
по делото и 150.13 лева- адвокатски хонорар на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
49/03.01.2011г. по ч.гр.д № 20736/2010г. по описа на ВРС, 12 с-в, по реда на
чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, които са станали повод за образуване на
изпълнително дело № 2227/2012г. по описа на ЧСИ с рег. № 808, с район на
действие Окръжен съд, град Варна, поради погасяване
на вземането по давност.
Жалбоподателят поддържа доводи за необоснованост
и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че
ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС има действие и по отношение на
изпълнителни производства, прекратени преди постановяването му, тъй като с
тълкувателните решения се разяснява вложения в закона смисъл, респективно имат
действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Не се споделя
формираната практика на ВКС в обратния смисъл с твърдения, че противоречи на практика
на ВКС по чл.290, ал.3 от ГПК (отм.), която е запазила задължителния си характер,
тъй като на отмяната на цитираната разпоредба не е придадено обратно действие. Счита,
че от момента на образуване на процесното
изпълнително дело през 2012г. до датата на искането за вписване на възбрана
през 2015г. е изтекъл период от над две години, в който взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия. С оглед това към 2014г.
същото е прекратено по силата на закона, независимо от липсата на постановление
за прекратяване. Извършените последващи изпълнителни
действия в хипотезата на прекратено изпълнително производство не произвеждат
правни последици, поради което от датата на образуване на изпълнителното дело
до момента на завеждане на иска давността относно правото на принудително
изпълнение е изтекла. Давността за погасяване на вземането тече от последното
изпълнително действие, а не от деня, когато изпълнителното производството е
прекратено или е подлежало на прекратяване.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Поддържа, че когато се касае за първоначално приети тълкувателни
решения, те имат обратно действие. Но в случаите, в които при постановяването
на нов тълкувателен акт се изоставя предходно задължително тълкуване на същата
правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма обратно действие, а се прилага от момента на
постановяването му. Цитирана е актуална съдебна практика в подкрепа на
разбирането, че ТР 2/26.06.2015г. се състои от две части, като с първата се
дава новото тълкуване на правната норма, а във втората е обявен за загубил сила
предшестващия тълкувателен акт - Постановление 3/18.11.1980г., от което следва,
че правните последици от обявяването му за изгубило действие могат да настъпят
само занапред, но не и за юридически факти, настъпили преди това. Налице е
позоваване и на практика на Европейския съд за правата на човека по
приложението на чл.6, пар. от КЗПЧОС, според която в
хипотезата на нови тълкувателни решения, придаващи различно задължително
тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия
тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд. По
тези съображения счита, че даденото с ТР по т.д. 2/2013г. тълкуване се прилага
само по отношение на висящите към момента на приемането му изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Цитираните в
жалбата решения по чл.290 от ГПК са постановени преди 2016г., поради което
следва да се приемат за преодолени от по-новата практика на ВКС. В случая преди
26.06.2015г. давност не е текла, независимо от искането или предприемането на
изпълнителни действия, като към датата на депозиране на исковата молба в съда –
18.07.2019г. общата петгодишна давност не е изтекла.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.
260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и
необходимост във въззивното производството да се
предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните,
поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба от Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***14
срещу решение №5794/17.12.2019г., постановено по гр.д. № 11298/2019г. на РС -
Варна, с което е отхвърлен предявеният от него против „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 иск с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
в размер на сума в размер на 4222.82 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски паричен кредит от 12.05.2008г., сума в размер на
1600.94 лева - договорна лихва за период от 27.02.2009г. до 30.11.2010г., сума
в размер на 817.47 лева- законна лихва за забава върху главницата по т.9а за
период от 30.03.2009г. до 16.12.2010, считано от подаване на заявлението в съда
- 23.12.2010г., до окончателното й изплащане, както и сума от 25 лева-разноски
по делото и 150.13 лева- адвокатски хонорар на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
49/03.01.2011г. по ч.гр.д № 20736/2010г. по описа на ВРС, 12 с-в, по реда на
чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, които са станали повод за образуване на
изпълнително дело № 2227/2012г. по описа на ЧСИ с рег. № 808, с район на
действие Окръжен съд, град Варна, поради погасяване
на вземането по давност.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 01.07.2020г. от 14,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.