Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/27.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 18955 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А.М.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния й представител – адв.
А.Д., срещу Р.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата 1680.68
лв., представляваща спестени от ответницата разходи за консумирана и начислена
вода за обект с абонатен номер ***, находящ
се в ***, за периода 20.09.2012 г. – 16.03.2018 г., които разходи са заплатени
от ищцата на две вноски – първа вноска – сумата 758.65 лв.,
платена на 12.06.2019 г., представляваща стойността на консумираната и начислена
вода в имота за периода 20.09.2012 г. – 13.06.2014 г. и втора вноска - сумата
922.03 лв., платена на 09.07.2019 г., представляваща стойността на
консумираната и начислена вода в имота за периода 13.06.2014 г. – 16.03.2018 г.,
предвид обстоятелството, че в този период ответницата е ползвала еднолично
имота. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС за осъждане на ответницата да заплати в полза на ищцата сумата 420.17
лв., представляваща ¼ от сумата 1680.68 лв., представляваща консумирана
и начислена вода за обект с абонатен номер ***, находящ се в ***, за периода 20.09.2012 г. –
16.03.2018 г., заплатена от ищцата на две вноски – първа вноска – сумата 758.65 лв., платена на 12.06.2019 г., представляваща стойността на
консумираната и начислена вода в имота за периода 20.09.2012 г. – 13.06.2014г.
и втора вноска - сумата 922.03 лв., платена на 09.07.2019 г., представляваща
стойността на консумираната и начислена вода в имота за периода 13.06.2014 г. –
16.03.2018 г., която сума съответства на квотата на ответницата в собствеността
върху имота.
В исковата си молба и уточняващата
молба към нея ищцата А.М.Т. посочва, че същата е собственик на първи етаж от
жилищна сграда, находяща се в ***. Твърди, че е
собственик по наследство, оставено от баща й ***, на дворното място, в което е
разположена сградата и на втория етаж от същата заедно с ***, *** и ***. Поддържа, че през 2007 г. *** е
дарила на дъщеря си – ответницата Р.С.И. ¼ ид.
част от този имот. Поддържа, че от 2012 г. ответницата еднолично и
необезпокоявано, със съгласието на останалите съсобственици, ползва втория етаж
от жилищната сграда, със застроена площ 85.15 кв. м. и складово помещение с
площ 33 кв. м., при постигната от тях неформална уговорка да заплаща ежемесечно
изразходваното количество ток и вода. Въпреки ползването на имота от страна на
ответницата консумираната вода за периода м. 09.2012 г. – м. 03.2018 г. в общ
размер от 1680.68 лв. била заплатена от ищцата на 2 вноски. Независимо от
многократните покани до ответницата същата отказала да върне на ищцата
заплатената сума. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
Ответницата Р.С.И., редовно уведомена,
е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
чрез процесуалния й представител – адв. *** И.. Поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че притежава ¼ ид. ч. от
собствеността върху процесното дворно място и върху
втория етаж от изградената в имота жилищна сграда. Счита, че доколкото ищцата е
изключителен собственик на първия етаж, то нейната квота и задължения по повод
на дължимите сметки за ползвани ел. енергия и вода в имота са най-големи, а
именно: за А.М.Т. – 5/8, а за останалите трима съсобственици, сред които е и тя
– по 1/8 част. Оспорва обстоятелството да е ползвала еднолично целия имот или
целия втори етаж от къщата в процесния период.
Излага, че е ползвала от втория етаж на къщата само хол, спалня и кухня, като в
коридора си е направила баня с тоалетна. Едната стая е била заключена и не се е
ползвала от никой. Оспорва твърдението, че е имало устна уговорка между нея и
останалите съсобственици тя да ползва еднолично целия имот, като съответно
заплаща всички разходи по него. Поддържа, че от 2012 г. до м. 06.2017 г. е
ползвала само част от втория етаж, а през летните месеци първият етаж е ползван
от ищцата и от нейните деца, тъй като той е само нейна собственост. Твърди, че
уговорката между страните била такава: тя да заплаща стойността на потребената ел. енергия в имота, а А.Т. да заплаща сумата
за консумираната вода, предвид обстоятелството, че тези разходи са по-малки и
доколкото същата не живее целогодишно в имота. Тази уговорка произтичала от
факта, че в имота има само една обща партида за ел. енергия и една обща партида
за вода. Излага, че до напускане на имота през м. юни 2017 г. е заплатила
всички дължими суми за ел. енергия. Посочва, че е напуснала имота, тъй като е
закупила свой собствен такъв. Прави възражение за изтекла погасителна давност,
тъй като се касае за задължения за периодични плащания, които се погасяват с
тригодишна давност. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. По повод на евентуалната претенция възразява по отношение на нейния
размер и моли в случай че същата бъде уважена да бъде съобразена квотата й в
съсобствеността върху къщата, а именно 1/8 ид. част.
С отговора на исковата молба ответницата предявява насрещен иск срещу
първоначалната ищца. Искът е уточнен с поредица от уточняващи молби, като Р.С.И.
заявява, че желае предявеният от нея иск да бъде разгледан кумулативно с иска
на ищцата. Съдът намира, че искът е с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за
осъждане на А.М.Т. да заплати на Р.С.И. сумата 1043.75 лв., представляваща 5/8
от стойността на потребената
ел. енергия в имота, находящ се в ***, клиентски
номер ***, за периода 01.01.2016 г. – 01.07.2017 г., заплатена
от Р.С.И. в общ размер на 1670.01 лв. /общо за главница и лихви/ и която сума съответства
на квотата на ответницата по иска А.М.Т. в собствеността върху изградената в
имота къща на два етажа.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по този иск А.М.Т. е
депозирала писмен отговор. Оспорва исковата претенция. Оспорва твърденията, че
е живяла в имота и е изразходвала твърдяното количество ел. енергия. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на част от сумите. Излага, че живее и
работи в чужбина, като в редките си посещения в България два пъти в годината по
една седмица не е изразходвала твърдяното количество ел. енергия. Оспорва
твърденията, че нейното семейство е живяло там и е ползвало ток и вода. Счита,
че същите са потребени единствено от Р.И.. Оспорва
квотата в собствеността, по която насрещната страна желае да заплати сума за
изразходваната вода. По изложените съображения моли предявения иск да бъде
отхвърлен.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание на 29.10.2020 г. ищцата се представлява от адв. ***, която поддържа становище за
основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло. Моли предявеният насрещен иск да бъде
отхвърлен. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Ответницата се представлява от
процесуалния си представител – адв. *** И., която поддържа становище за
неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Моли
предявеният насрещен иск да бъде уважен.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По така предявеният иск в тежест
на ищцата при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че страните са съсобственици на процесния имот при посочените квоти в собствеността; че е
заплатила сумата 1680.68
лв. за консумирана и начислена вода за
обект с абонатен номер ***,
находящ се в ***, за периода 20.09.2012 г. –
16.03.2018 г.; че през този период вторият етаж от къщата е ползван
еднолично от ответницата.
По
делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищцата
е едноличен собственик на първия етаж от изградената в процесния
имот къща на два етажа, като всяка от страните притежава по ¼ ид. ч. от собствеността върху дворното място и върху втория
етаж от сградата.
Не е
спорно, а и от представения нотариален акт за доброволна делба на недвижими
имоти от 30.09.2019 г. /л. 85-86 от делото/ се установява, че съсобствеността
между страните върху процесния имот е прекратена,
след като по отношение на същия е допусната делба и е постановено вторият етаж
от къщата, находяща се в гр. Игнатиево, общ.
Аксаково, област Варна, със застроена площ 85.15 кв. м., ведно с дворното
място, в което е построена сградата, да бъдат изнесени на публична продан /в
този смисъл са постановените по гр. д. № 10270/2016 г. по описа на ВРС, ХХХIХ състав, съдебни решения – л. 80 – л.
83/.
Тоест,
не е спорно, че в процесния период 20.09.2012 г. –
16.03.2018 г. страните са били съсобственици на имота, при посочените вече
квоти.
Във
връзка с ползването на имота, в полза на всяка от страните е допуснат по един
свидетел за установяване на това обстоятелство, показанията на които съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК с оглед близките им роднински отношения.
Съгласно
показанията на свидетеля ***,
сестра на ищцата и племенница на ответницата, със страните имали общ имот, но
след подялбата през 2019 г. вече нямат такъв. Имотът се намира в *** и
представлява двуетажна къща с двор. Свидетелката посочва, че до подялбата през
2019 г. – от 2002 г. до 2018 г. Р. е живяла в имота. Настанили се там, без да
питат никого, за да не плащат наеми за квартира. Обяснява, че Р. е имала
апартамент в гр. Девня, но е живяла в имота. Нямали никаква уговорка с нея – тя
и семейството й се самонастанили през 2002 г., след смъртта на бащата на
свидетелката. Докато майката на свидетелката била по-здрава – тя плащала
разходите за ток и вода, но след като през 2012 г. починала, никой не е плащал
тези сметки. Посочва, че ищцата А. живее в Испания от 2004 г. до настоящия
момент. В България се прибира един път в годината през лятото за по един месец.
Свидетелката заявява, че лично е била свидетел как А. е оставяла пари на Р. за
ток и вода. Обяснява, че синовете на А. живеят в Германия, а дъщеря й – в гр. *** в друг дом. През
лятото, когато А. е в страната, дъщеря й също е живяла при нея. Знае, че
партидите за ток и вода били общи. Преди 2-3 години А. направила отделна
партида за ток, но за водата водомерът е общ. Обяснява, че Р. имала в имота
оранжерия и гледала животни. Разбрали, че имат такова голямо количество потребена вода, когато получили писмо от ВиК. А. се била прибрала от Испания, получила писмо, че
дължи това количество вода. Разговаряли с Р., но тя не искала да поеме и да
плати част от водата. Казала, че не само тя е изразходила тази вода, но и
майката на свидетелката също е изразходвала вода. Водомерът се водел на Р.,
преди същият се водел на бащата на свидетелката.
Съгласно
показанията на свидетеля ***,
сестра на ищцата и леля на ответницата, до 2017 г. Р. е живяла в къщата, за
която става въпрос, след което си купила жилище и се изнесла от тази къща. Всяка
година през лятото А. си идва за по един месец на почивка със семейството си в
същия дом. Знае, че страните имат уговорка *** да си плаща тока, А. да си плаща
водата. Знае, че А. е платила дължимата сума за вода, а Р. си е плащала тока,
но в месеците, когато А. си е идвала, не е плащала нищо. Заявява, че сестра й
не е давала пари на Р., всичко тя си е плащала. Обяснява, че А. ползва първия
етаж, който е нейна собственост, а Р. – втория етаж, като това, според
свидетелката, е според наследството. Посочва, че земята в имота е обработваема.
*** е ползвала земята и си е отглеждала зеленчуци, които е
поливала, но които не били в голямо количество. През летните месеци, когато А.
е идвала, са правени големи ремонти на първия етаж, изцяло всичко е подновено и
не е плащала за ток.
От
съвкупния анализ на така коментираните свидетелски показания съдът приема, че в
случая може да се направи обоснован извод, че в процесния
период именно ответницата еднолично е ползвала имота и по-специално втория етаж
от двуетажната къща, като първият етаж е ползван от ищцата изключително и само
за по един месец през лятото, когато се е завръщала в България на почивка. В
този смисъл са еднозначните показания и на двете разпитани свидетелки в
производството.
В
същото време съдът приема, че не бе установено в производството между страните
да е постигната уговорка, че през този период стойността на потребената
в имота вода следва да бъде заплащана от ответницата, в който смисъл са
твърденията на ищцата. Дори при липсата на такава уговорка обаче, съдът приема,
че именно ответницата е следвало да заплаща потребеното
количество вода, доколкото то е консумирано именно от нея и нейното семейство. И
това е нормалното развитие на отношенията – този, който ползва, дължи и
плащането на разходите за ползването.
Ответницата
обаче, въпреки че е ползвала имота, отглеждала е в него зеленчуци и животни, не
е заплатила разходите за вода в полза на ВиК
дружеството, а тези разходи впоследствие са заплатени от ищцата.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля *** в частта им, в която посочва, че след като през 2017 г.
ответницата си закупили жилище, се изнесла от къщата. Действително, по делото е
представен нотариален акт за покупко-продажба на имот /л. 17 – л. 18 от
делото/, видно от който Р. и съпругът й *** са придобили собствеността върху имот
в гр. ***,
община ***. Не е ясно обаче от
кой момент ответницата е преустановила ползването на втория етаж от процесната къща. Свидетелката *** заявява, че до 2018 г. Р. е
продължила да ползва имота. Самото обстоятелство, че в същия са отчетени
количества на потребена вода, макар и по-малък обем
от предходни периоди, също е показател за обстоятелството, че ответницата е
продължила да ползва този имот през целия процесен
период – до м. март 2018 г.
Съдът
не цени показанията на свидетелката Костова и в частта им, в която посочва, че
между страните е имало уговорка Р. да заплаща тока, а А. водата в същия. Такава
уговорка съдът приема, че е лишена от смисъл, доколкото ищцата пребивава
преимуществено в Испания и е нелогично да поема задължения, за които не следва
да носи отговорност. В същото време свидетелката *** ясно обясни как са се случили нещата
– че след смъртта на нейния баща ответницата и семейството й са се
самонастанили в имота, без да питат никого и съответно без да срещат съпротива
от никого. Тази свидетелка ясно заяви, че лично е била свидетел на това как
всеки път А. е оставяла пари на Р. за ток и вода, предвид обстоятелството, че
действително за по един месец в годината е ползвала собствения си първи етаж от
къщата. Ето защо не могат да бъдат възприети показанията на свидетелката ***, че А. не е плащала нищо за тока. От
една страна, това е твърдение за отрицателен факт, а от друга страна,
обстоятелството, че свидетелката не знае за такива плащания, не означава, че не
са били извършвани.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките за уважаване
на така предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, доколкото в случая
ответницата е спестила разходите за консумираната и начислена вода в имота,
като същите са поети от страна на ищцата.
Неоснователно
е възражението за изтекла погасителна давност, доколкото отношенията в случая се
развиват на основата на неоснователното обогатяване, а от извършените от ищцата
плащания на дължимите суми за потребената вода –
съответно на 12.06.2019 г. и на 09.07.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.11.2019 г. не е изтекла предвидената в закона давност за
погасяване на вземането.
По
отношение на размера на претенцията съдът кредитира заключението на вещото лице
Р.С. по допуснатата и приета без възражения в производството съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което от представената справка от ВиК
– Варна е установил, че общо за периода 01.09.2012 г. – 16.03.2018 г. в имота
са потребени 686.29 куб. м. вода, на стойност 1118.54
лв. В същото време съдът отчита обстоятелството, че периодът на претенцията
включва заплатени разходи за вода, чийто начален периода е не 01.09.2012 г., а
20.09.2012 г. Ето защо съдът приема, че от установеното количество вода следва
да бъдат приспаднати 14.29 куб. м. вода на стойност 21.09 лв. за периода
01.09.2012 г. – 20.09.2012 г. /първия ред от таблицата на стр. 3 от
експертизата/. Така общото количество потребена вода
в процесния период е на стойност 1097.45 лв. /1118.54
лв. – 21.09 =
1097.45 лв./. И това е именно платената от ищцата вода, като част от плащанията
са извършени от нея на 12.06.2019 г., а друга част – на 09.07.2019 г., както
посочва и вещото лице в заключението си.
До
така установения размер – 1097.45 лв. съдът приема, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 1097.45 лв. до претендираните 1680.68 лв. искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. В тази връзка следва да се посочи, че действително ищцата е
заплатила и обезщетение за забава в размер на 497.10 лв. /в експертизата обаче е
включено и това в размер на 13.86 лв. върху главницата от 21.09 лв. за периода
01.09.2012г. – 20.09.2012 г., което, както се посочи и по-горе, не е предмет на
иска/ върху дължимата сума за вода. В същото време обаче ищцата не е навела
твърдения, че общо платената и претендира от нея сума в размер на 1680.68 лв.
включва освен разходите за вода, така също и лихва за забава и/или други
вземания – напр. такси и разноски. Ето защо и на ищцата не са давани указания
за конкретизиране на претенцията, доколкото тя е била насочена единствено за
консумирана и начислена вода и в този смисъл е била ясна /така например такива
конкретни указания са давани на ответницата по насрещния иск, доколкото същата
надлежно е навела твърдения, че претенцията й включва както главница за платена
ел. енергия, така и лихви върху нея/. Ето защо претенцията не следва да бъде
уважавана за други суми, освен за претендираните
разходи – погасяване на задължения за потребена в
имота вода. В противен случай биха неправомерно се накърнили правата на
ответната страна, което съдът намира за недопустимо.
Предвид
направените изводи, разглеждането на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и направената
преценка за частичната му основателност, съдът приема, че не са налице
предпоставките за разглеждане на евентуално предявения от ищцата иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗЗД, поради което съдът не дължи произнасяне по същия.
От
страна на ответницата е предявен насрещен иск, който тя желае да бъде разгледан
кумулативно с главно предявения от ищцата иск. Искът е с правно основание чл.
30, ал. 3 ЗС.
Така
предявеният иск съдът намира за неоснователен по изложените по-горе съображения
и предвид направените вече изводи, а именно, че партидата за ток в имота е
обща, като в процесния въведен от ответницата период
01.01.2016 г. – 01.07.2017 г. именно тя еднолично е
ползвала втория етаж от къщата, като първият етаж е ползван от ищцата само за 1
месец през лятото /в останалото време никой не го е ползвал/. Свидетелката *** заявява, че лично е възприела
обстоятелството, че А.Т. е оставила пари на Р.И. за тока и водата, консумирани
от нея за този месец /включително и в предходните години, когато се е връщала в
България/.
Нещо
повече. Представен е договор за достъп и пренос от 22.12.2016 г. /в рамките на процесния период/, видно от който на името на А.М.Т. е
открита партида за отчитане ползването на ел. енергия в притежавания от нея
недвижим имот, а именно първия етаж от къщата, находяща
се на ул. ***.
Следва
да се отбележи, че свидетелката *** посочва, че през летните месеци, когато А. е идвала, са
правени големи ремонти на първия етаж, изцяло всичко е подновено. Кога точно
обаче са правени тези ремонти не става ясно и следователно не може да се
приеме, че именно в периода 01.01.2016 г. – 01.07.2017
г. са правени твърдените ремонти, още повече, че от края на 2016 г. отчитането
на консумация на ел. енергия за ет. 1 вече е отделно, както се посочи и по-горе
в изложението.
По
тези съображения и въпреки съсобствеността върху втория етаж от къщата и дворното
място, съдът намира, че е необоснована претенцията на ответницата-ищца по
насрещния иск, доколкото със същата тя цели единствено неоснователно
обогатяване /знаейки, че еднолично е ползвала имота и заплатената от нея цена
за консумираната ел. енергия е във връзка именно с нейното и на семейството й
потребление в имота/. В този смисъл така предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
Предвид
изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде разпределена по
следния начин:
Ищцата
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени
такива в общ размер от 667.23 лв., както следва: 67.23 лв. – държавна такса,
150 лв. – депозит вещо лице и 450 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.06.2020 г. След
направените изчисления съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 505.09 лв., съразмерно с уважената част от
предявения иск, отчитайки и отхвърления насрещен иск, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Ответницата
също представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, като релевантно в случая е претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв. за защита по предявения от ищцата иск /останалите разноски са във връзка с
отхвърления насрещен иск и същите не следва да бъдат съобразявани от съда в
настоящото му произнасяне/. След направените изчисления съдът приема, че в
полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 121.46 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Р.С.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на А.М.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1097.45 лв. /хиляда деветдесет и седем лева и четиридесет
и пет стотинки/, представляваща спестени от ответницата разходи за
консумирана и начислена вода за обект с абонатен номер ***, находящ се
в ***, за периода 20.09.2012 г. – 16.03.2018 г., които разходи са заплатени от
ищцата А.М.Т. на 12.06.2019 г. и 09.07.2019 г., предвид обстоятелството, че в
този период ответницата е ползвала еднолично имота, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1097.45 лв. до претендираните 1680.68 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на А.М.Т. да заплати на
Р.С.И. сумата 1043.75 лв.,
представляваща 5/8 от стойността на потребената ел. енергия в имота, находящ
се в ***, клиентски номер ***, за периода 01.01.2016 г. – 01.07.2017г., заплатена от Р.С.И. в общ размер
на 1670.01 лв. /общо за главница и лихви/ и която сума съответства на квотата
на ответницата по иска А.М.Т. в собствеността върху изградената в имота къща на
два етажа.
ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А.М.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 505.09 лв. /петстотин и пет лева и девет
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявения иск,
отчитайки и отхвърления насрещен иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Р.С.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 121.46 лв. /сто двадесет и един
лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: