Решение по гр. дело №15555/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260218
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Деян Стоянов Вътов
Дело: 20205330115555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  260218                                18.03.2022 година                     град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ

 

при участието на секретаря Таня Ангелова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15555 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* против А.К.К., ЕГН: ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 119,98 (сто и деветнадесет лева и 98 ст.) лв., представляваща стойност на консумирана електрическа енергия за периода 02.11.2018 г. до 01.02.2019 г. за обект, с ИТН: *********, находящ се в **********************, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 17,75 (седемнадесет лева и 75 ст.) лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до 27.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 407/29.07.2020 г. по ч.гр.д. № 9129/2020 г. на Районен съд – Пловдив.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на ел. енергия, като ответникът не е заплатил дължимите суми за продажната цена на ел. енергия, поради което е изпаднал в забава.

Ответникът, чрез назначения особен представител – адв. Б., възразява за отхвърляне на предявените искове, с довод, че няма качеството потребител на ел. енергия.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С изготвения доклад по делото на ищеца е разпредено в тежест да установи факта, че между страните са налице облигационни отношения, като докаже или че е сключен договор с ответника, или че същият има качеството собственик или вещен ползвател на електрифицирания имот. По делото е приета като доказателство (л.4-9) справка № 452822/19.11.2020 г. от Агенция по вписванията, от която не може да се направи извод, че ответникът е собственик на  обект, с адрес: **************, в която насока са и възраженията на особения представител, които напълно се споделят от съда. От справката се установя единствено, че задължение на ответника е обезпечено с недвижим имот, който обаче дори не идентичен с процесния. Ипотекираният имот е с адрес:  **************, а електрифицираният е с адрес: **************. Съдебното решение не може да бъде базирано на предположения, като по правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се. Ищецът е разполагал с възможност да ангажира доказателства в първото по делото открито съдебно заседание, което не е сторил, поради което е настъпила процесуалната преклузия по чл. 146, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, РС-Пловдив    

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* против А.К.К., ЕГН: ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 119,98 (сто и деветнадесет лева и 98 ст.) лв., представляваща стойност на консумирана електрическа енергия за периода 02.11.2018 г. до 01.02.2019 г. за обект, с ИТН: *********, находящ се в **************, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 17,75 (седемнадесет лева и 75 ст.) лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до 27.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 407/29.07.2020 г. по ч.гр.д. № 9129/2020 г. на Районен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.

 

 СЪДИЯ:  /п/ Д.Вътов

 

Вярно с оригинала.

Г.Й.