№ 193 / 2.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 02.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.....…….……...наказателна колегия в публично
заседание на 29 май...........…...……..………….……………………………….
през две хиляди и двадесета година……….……….......……………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Николинка Александрова..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………...….…………...АН дело 108 по описа
за 2020г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М 21/ 31.10.2019г. на Началника на РУ на МВР-Монтана, към ОД на МВР-Монтана на А. С. Е. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.212 от ЗОБВВПИ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал А. С. Е. xxx, който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Пълномощникът му доразвива доводи в писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С АУАН е констатирано, че при полицейска проверка на 11.10.2019г. около 11.20часа в гр.Монтана, РПП МВП ж.к.”Младост” бл.5 вх.Д ап.36, жалбоподателя А.Е. не е подал заявление в едномесечен срок преди изтичане срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на ООБ, като същото е валидно до 28.09.2019г. Проверяващите счели, че това е нарушение на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ и съставили акта.
При съставянето на акта жалбоподателят не направил възражения по констатациите. Не направил възражения и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Д.В.Н. и Г.К.К. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, а и няма спор между страните, че жалбоподателя към момента на проверката не е подал в изискуемият се срок заявление за продължаване на срока. Такова заявление не е подадено и по-късно. Жалбоподателят се е предоставил на проверяващите своето оръжие, като същото е предадено на Служба КОС за съхранение.
Жалбоподателят А.Е. е бил санкциониран за това, че не е подал заявление за продължаване срока на издадените му разрешителни за носене, употреба и за съхранение на огнестрелно оръжие, а не затова, че същият съхранява такова оръжие след изтичане срока на издадените му разрешителни по чл. 84, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Съгласно чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ “В едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а, подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от:..”, а съгласно чл.212 от същия Закон “За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.”
Цитираната разпоредба регламентира процедурата за продължаване срока на издадено разрешително за носене и употреба или за съхранение на ловно оръжие. Последното е мислимо единствено преди изтичане на срока на разрешителното, тъй като е недопустимо да се удължава срок, който вече е изтекъл. В последния случай следва да се подаде ново искане за издаване на съответното разрешително, а не за неговото удължаване.
В този смисъл липсва състав на административно нарушение по посочения текст, тъй като закона не задължава лицата да искат удължаване на съответното разрешително – в настоящият случай се установява, че лицето не е направило подобно искане, поне до датата на съставяне на АУАН. Разбира се, ако това не бъде сторено лицето следва да предаде на органите на МВР притежаваното от оръжие и боеприпаси или да ги прехвърли в собственост на лице, което притежава необходимото разрешително. Не стори ли това, следва да бъде санкциониран по законоустановения ред за носене и употреба, респективно за съхраняване на оръжие без съответното разрешително. В този смисъл е постоянната практика на съдилищата – Решение от 24.07.2012г. по к.н.а.х дело № 1922/ 2012г, Решение от 21.12.2017г. по к.н.а.д. № 2598/ 2017, Решение от 20.04.2012г. по канд №789 / 2012г, Решение от 09.11.2016г. по канд № 2121/ 2016г, Решение от 13.01.2014г. по канд № 2511 / 2013г. всички на АдмС-Пловдив.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а издаденото НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № М 21/ 31.10.2019г. на Началника на РУ на МВР-Монтана, към ОД на МВР-Монтана, с което на А. С. Е. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл.212 от ЗОБВВПИ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: