№ 6671
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20221100108728 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. В. И. срещу ЗК „Л.И.“ АД.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор. Ищецът твърди,
че на 28.02.2022 г. , около 01.30 часа, в гр. София, се състоял пътен инцидент, в който
като пасажер пострадал ищеца. Процесното ПТП се развило при следната фактическа
обстановка: т.а. „Мерцедес Ц320“ с рег. № *******, управляван от В. С. З. се движил
по площад „Сточна гара“ с посока на движение от бул. „Ген. Д. Николаев“ към ул. „К.
Стоилов“, като на кръстовището, сключено между кръговото движение и ул. „К.
Стоилов“, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над управляваното
МПС, като преминава през метален парапет отляво и навлиза в платното за насрещното
движение, вследствие на което реализира ПТП със спрелия л.а. „Киа СЕЕД“ с рег. №
*******, в който пасажер бил ищеца И. И.. Във връзка с пътния инцидент е съставен
Констативен протокол с пострадали лица № К -106, от който било видно, че виновен за
настъпване на инцидента бил водачът на т.а. „Мерцедес Ц320“- В. С. З., чиято
гражданска отговорност на автомобилиста била застрахована в ответното дружество
по застрахователна полица № BG/22/121002943512 с период на покритие от 15.10.2021
г. до 14.10.2022 г. Вследствие на пътния инцидент е пострадал ищеца, който след като
бил прегледан, лекарите установили, че е получил следните травматични увреждания:
Мозъчно сътресение; Контузия на главата дясно париатално, Травма на нервни
коренчета в лумбален отдел; Изразен цефалагичен синдром; Изразен вертебрален
синдром за лумбален отдел. Също така вследствие на силния удар пострадалият
изгубил съзнание, и нямал спомен за станалото. В болничното заведение по време на
активно лечение за периода 28.02.2022 г. - 02.03.2022 г. пострадалият бил на легло,
движенията му били силно затруднени, чувствал много силни болки в главата, шията и
таза, за него се грижили неговите близки, които му помагали да се храни. След
1
изписване от болничното заведение ищецът продължил лечение в домашни условия,
изпитвал болки, които се засилвали особено нощем, както и след опити от страна на
пострадалия да извърши елементарни опорно – двигателни движения с помощта на
някой от близките си. Бил предписан лечебноохранителен двигателен режим, което
водело до постоянен дискомфорт, обездвижване, свързано с невъзможност за ищеца да
задоволява елементарни хигиенни и битови нужди без помощта на някой от близките
си. След извършен повторен преглед от специалист при ищеца били констатирани
„напрегнати паравертебрална мускулатура за лумбален отдел, лекостепенна хипестезия
по дерматоми Л5 и С1 по- изразена за дясна страна“. Също така поради силните и
нестихващи болки, ищецът страда от нарушения на съня, понижено настроение,
тревожност, вследствие стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на
състоялото се пътно произшествие. Също така постоянната нужда от помощ и
съдействие на близките и роднините на пострадалия, създават у него чувство за
безпомощност и малоценност, което се отразява негативно върху психиката и
самооценката му, тъй като ищецът е млад мъж, грижещ се сам за себе си и
домакинството си преди настъпването на инцидента. Ищецът завел претенция за
обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 28.03.2022 г.
пред ответното застрахователно дружество, която не била уважена. По изложените
съображения ищецът моли съда да осъди ответника ЗК „Л.И.“ АД да му заплати сумата
в размер на 26000,00 лева, представляваща дължимо застрахователнo обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.03.2022г.
/датата на която била отправена доброволната покана до застрахователя, по реда на чл.
380 КЗ/ до окончателното плащане на сумата.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът не оспорва следните
обстоятелства: механизма на процесното ПТП, отговорността на водача В. З., която е
реализирала виновно поведение, в резултат на което е било причинено процесното
ПТП, както и наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„гражданска отговорност” между ответника и водача В. З. към момента на
настъпването на процесното ПТП. Оспорва обстоятелството, че всички посочени от
ищеца травми са възникнали в резултат на процесното ПТП, както и че ищецът е
изгубил съзнание и няма спомен за случилото се. Ответникът оспорва твърденията за
претърпени неимуществени вреди, тяхната продължителност, в т. ч. че инцидента е
оказал негативно влияние на психиката на ищеца. Твърди, че по предявената
извънсъдебна претенция на ищеца, при застрахователя била образувана преписка №
0000-1000-64-22-7195, по която било определено застрахователно обезщетение в
размер на 2500,00 лв. Счита, че този размер е съответен и възмездява напълно и
цялостно ищеца за всички претърпени от него неимуществени вреди, а размерът на
претендираното обезщетение е прекомерен съобразно степента и характера на
уврежданията и на изживените болки и страдания от пострадалия при настъпване на
процесното ПТП. Оспорва искането за присъждане на законната лихва, считано от
28.03.2022г., тъй като по преписката не е представено удостоверение за банкова сметка
съгласно чл. 380 КЗ.
По делото е постъпил отговор от ТЛП В. С. З. /л. 53/, с който оспорва
предявения иск като неоснователен.
2
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим като в тази
връзка следва да изложи следните съображения: в разпоредбата на чл. 498 КЗ /в сила от
01.01.2016г./ се съдържа абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие
срещу застраховател. В тази връзка увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може
да предяви претенцията си пред съда. В случая е безспорно установено
обстоятелството, че ищецът е депозирал молба с вх. № 3299/28.03.2022г. /л. 15/, с която
е отправил писмена застрахователна претенция към ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя,
покрил риска „гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска,
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се
установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил
ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца,
по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при
липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна
на ответника.
При анализа на елементите от фактическия състав на предявените искове
следва да се посочи следното: с протоколно определение от 28.09.2023г. /л. 62/ и с
изготвения по делото доклад от 09.01.2023г. /л. 42/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение; наличието на
правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав,
който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. В тази връзка е и приетата по делото САТЕ /л. 68 и сл./, кредитирана от
съда като обективно и професионално изготвена, от която се установява, че виновен за
настъпване на инцидента е водачът на т.а. „Мерцедес Ц320“ – ТЛП В. С. З. /л. 71/.
С изготвения по делото доклад изрично е посочено, че единственото
спорно обстоятелство по делото е размерът на вредите.
Във връзка с размера на вредите по делото е приета СМЕ /л. 72-л. 76/,
неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и професионално
изготвена, от която се установява следното: телесните увреждания, получени от ищеца
3
са следните: сътресение на мозъка по типа на зашеметяване, без изпадане в кома;
контузия на главата – дясно теменно; травма на нервните коренчета в поясния отдел на
гръбначния стълб; контузия на таза; при съвкупност получените увреждания са
причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
проведено е консервативно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия;
ищецът е бил прегледан и хоспитализиран по спешност в Клиника по Неврохирургия –
УМБАЛ „Св. Анна“ - София АД; направени са изследвания – КТ на главен мозък,
рентгенографии на лумбален отдел и таз, ЕКГ, лабораторни изследвания,
диагностициран е; ищецът е поставен под наблюдение, определен е постелен режим,
приложени са медикаментозна терапия /аналгетици/, интравенозни влИ.ия на водно-
солеви разтвори; налице са постепенно оплаквания от гадене, главоболието намаляло;
ищецът е изписан в ясно съзнание; приложимата Глазгоу кома скала е 15т.; няма
наличие на възбудна или отпадна неврологична симптоматика; дадени са препоръки за
домашно лечение – постелен режим от 3 седмици, без кофеиносъдържащи напитки и
храни, аналгин и парацетамол при нужда; 2 КП в рамките на 30 дни от
дехоспитализацията; получените увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП
и са в резултат от вътреавтомобилна травма при пасажер заемащ предна дясна седалка
в спрял лек автомобил, ударен от друг лек автомобил; пострадалият бил временно
нетрудоспособен в рамките на 38 дни; болките и страданията са били най-интензивни
непосредствено след травмата, в първите 15-20 дни, с постепенно затихващ характер;
по делото няма представена медицинска документация за трайни последици в
здравословното състояние на ищеца, вследствие на травмите, получени от процесното
ПТП; оплакванията в представения по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО-
УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София/06.06.2022г., с диагноза: сътресение и едем на
поясния отдел на гръбначния мозък са свързани с начални спондилозни/дегенеративни
промени /стеснени дискални пространства Л5-С1 са установени още при
хоспитализацията и са предшестващи инцидента; при ищеца не са диагностицирани
фрактури на кости на черепа, на поясни прешлени и тазови кости; установено е
мозъчно сътресение, без вътречерепна травма, без травмиране на паренхимни органи,
без разкъсване на мускули и сухожилия; получените телесни травми: сътресение на
мозъка, контузия на главата, поясния отдел и таза са наложили постелен режим за 3
седмици; полученото сътресение на мозъка е изисквало 3 седмици покой, при което
пострадалият се е нуждаел от чужда помощ.
Във връзка с размера на претендираното обезщетение по делото са събрани
гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищеца Б.Г. И.а – л. 62 и
сл. /съпруга на ищеца, поради което показанията й следва да се кредитират, в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 172 ГПК/, от които се установява
следното: ищецът е бил хоспитализиран в продължение на 3 дни; след изписването си е
бил в болничен в продължение на 1 месец в дома си; имал е световъртеж, болки в
кръста, които са продължили месец – месец и половина, след което се е възстановил
физически; инцидентът му се е отразил неблагоприятно; ищецът е бил обезпокоен,
имал е нарушения в съня, пиел е приспивателни, не се е чувствал спокойно и
комфортно, когато е тръгвал за работа; и към момента на показанията си свидетелката
И.а твърди, че ищецът не се е възстановил напълно; ищецът се е променил и
психически, емоционално; ищецът постоянно се оплаквал, не се чувствал добре, чудел
се дали да остане на работа.
Ищецът е представил медицински документи, които са взети предвид при
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
4
съдът, който не разполага с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
Във връзка с размера на причинените от ПТП вреди в ППВС № 4/68 на ВС е
указано, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица друго
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на
ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право – здравето й – обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищеца се изразява в получените от него сътресение на мозъка по типа на
зашеметяване, без изпадане в кома; контузия на главата – дясно теменно; травма на
нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб; контузия на таза, причинили
на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Предвид
обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди
са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на
дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по
справедливост от съда.
В настоящия случай следва да се вземат предвид следните специфични
особености: видно от изготвената по делото СМЕ се установява, че интензитетът на
причинените болки е продължил сравнително кратък период от време – бил е
определен постелен режим за 3 седмици а ищецът е бил временно нетрудоспособен в
продължение на 38 дни като болките и страданията са били най-интензивни
непосредствено след травмата, в първите 15-20 дни, с постепенно затихващ характер.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че след 06.04.2022г. оплакванията от болки в
поясния отдел на гръбначния стълб са свързани с начални дегенаритвни промени,
които са предшествали процесното ПТП и травмите свързани с него. С оглед приетото
заключение съдът не кредитира показанията на свидетеля И.а, че продължаващите
болки в областта на кръста на ищеца са в причинна връзка с процесното ПТП.
Предвид обоснованото заключение на вещото лице, съдът приема, че за
справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от
настъпилото ПТП, обезщетението следва да бъде определено в нормалния за такива
случаи размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните икономически
условия за живот в страната и следва да бъде престирана сума в размер на 8000 лева,
5
която би съставлявала справедливо обезщетение за причинените от деянието вреди.
Престиране на сума над този размер би довела до неоснователно обогатяване на
ищеца, тъй като вреди, надхвърлящи този размер не са доказани. Следователно,
предявеният иск за възмездяване на неимуществените вреди е доказан за размера от
8000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 26000 лева следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на искането на ищеца за присъждане на законна лихва, следва да
се посочи, че ищецът е депозирал молба с вх. № 3299/28.03.2022г. /л. 15/, с която е
отправил писмена застрахователна претенция към ответното дружество. В тази връзка
в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ е посочено, че застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В
настоящия случай възражението на ответника, че ищецът не е посочил банковата си
сметка в депозираната молба е несъстоятелен, доколкото видно от представената по
делото молба с вх. № 3299/28.03.2022г. /л. 15/, неоспорена от ответника в
законоустановения за това срок се установява, че ищецът е посочил банковата си
сметка /л. 17/.
С оглед гореизложеното е основателно искането за присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от 28.03.2022 г. /датата на която била отправена
доброволната покана до застрахователя, по реда на чл. 380 КЗ/ до окончателното
плащане на сумата.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни по
делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв. К. М. Д. следва да се присъди по съразмерност сумата от
840.00 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в общ размер
от 588.46 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска /сумата от 450 лева –
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 400.00 лева – депозит за вещо лица/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно с уважената част от иска
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на СГС сумата от 196.92 лева –
държавна такса и депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. *******
******* да заплати на И. В. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* *******, на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 8000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/ от настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, полица № BG/22/121002943512 с период на покритие от
15.10.2021г. до 14.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. *******
******* да заплати на адв. К. М. Д. от Софийска адвокатска колегия, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от
840.00 лева – адвокатско възнаграждение по съразмерност за производството пред
СГС.
ОСЪЖДА И. В. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* ******* да заплати в полза на ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК *******, с адрес: гр.
София, ул. ******* *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 588.46 лева –
разноски по съразмерност за производството пред СГС.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. *******
******* да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на Софийски
градски съд сумата от 196.92 лева – държавна такса и депозити за вещи лица,
съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – В. С. З., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7