Р Е Ш Е Н И Е
№261433/27.11.2020г.
гр. Варна,27.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ – ри състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на тридесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 20 946 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена във ВРС
на 20.02.2020 г. искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** *чрез адв. З. Ц.– САК, със съдебен адрес ***
против ответницата Л.Л.П. ЕГН: **********,***; с адрес за
кореспонденция: *, с цена на иска 304,13
лв. и право основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Отправеното до съда искане е:
да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между ищцовото дружество и
ответницата наличието на вземането на
ищцовото дружество по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 9884/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, гражданско
отделение, XLIII-ти състав, против длъжника - ответник Л.Л.П., ЕГН **********, както
следва: 304.13 лв. (триста и четири лева и тринадесет стотинки), дължима се
съгласно фактура № **********/15.11.2016 г., фактура № **********/15.12.2016 г.
и фактура № **********/15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обективирано е искане на осн.
чл. 78 ГПК ВРС да осъди ответника да заплати на „Т.Б.“ ЕАД присъдените в
полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в
общ размер на 385 лв. (триста
осемдесет и пет лева), от които 25,00 лв. внесена държавна
такса и 360 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички
сторени от ищеца разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената
държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева)
и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 360 лв. (триста
и шестдесет лева) с вкл. ДДС
(300 лв. без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 7 от 22
Януари 2019 г.Исковата молба е предявена във ВРС след заповедното производство в
което заповедта по чл. 410 ГПК се счита връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал.5 ГПК и съгласно дадените от заповедния съд указания по чл. 415 ГПК.Със специалните положителни установителни искове ищцовата страна цели да
установи със СПН съществуването на паричните вземания за които в полза на „Т.
Б.“ЕАД е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, като по същество в исковата молба са наведени следните твърдения:
Между Л.Л.П. и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „К. Б. М.“ ЕАД) били
сключени следните договори за
предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № ********* от
08.08.2016 г. и Договор за лизинг от 08.08.2016 г. Съгласно Договора за
мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *(със
стандартна месечна абонаментна такса
29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв.
без вкл. ДДС) и мобилно устройство ALCATEL
POP 4 Grey. Предоставянето на устройството било уредено от страните
в отделен Договор за лизинг,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 151.87 лв. с вкл. ДДС. За
ползването й, на основание чл. 3, ал. 1
от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да заплати една
първоначална лизингова вноска в размер на 32.50 лв. с вкл. ДДС, платима
към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5.19 лв. с
вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.Между
страните били сключени Договор за мобилни услуги № ********* от 09.08.2016 г. и
Договор за лизинг от 09.08.2016 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на
клиента бил предоставени мобилен телефонен номер *, (със
стандартна месечна абонаментна такса
29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство ALCATEL POP 4 White. Предоставянето
на устройството било уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ била 151.87 лв. с вкл. ДДС. За
ползването й, на основание чл. 3, ал. 1
от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да заплати една
първоначална лизингова вноска в размер на 32.50 лв. с вкл. ДДС, платима
към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5.19 лв. с
вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Съгласно Договора за
мобилни услуги № ********* от
09.08.2016 г. на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *(със стандартна
месечна абонаментна такса 14.99 лв.
с вкл. ДДС или 12.49 лв. без вкл. ДДС) и мобилно
устройство таблет ALCATEL PLXI3
7Black.Към
периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Л.Л.П. мобилни
номера и устройства на лизинг се прилагали следните условия: за мобилен номер *-
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 08.08.2016 г.;за
мобилен номер * - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 09.08.2016 г.;за мобилен номер *- условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 09.08.2016 г.;за мобилно
устройство апарат ALCATEL POP 4 White - условията,
договорени в Договор за лизинг от 09.08.2016 г.и за мобилен телефонен апарат ALCA
TEL POP 4 Grey - условията, договорени в Договор за лизинг от
08.08.2016 г.
Твърди се по
същество, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3
бр. фактури, издадени в периода
м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017
г.: фактура № **********/15.11.2016 г., фактура № **********/15.12.2016 г. и
фактура № **********/15.02.2017 г. Във всяка от фактурите били начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
него и клиента.
Фактура № **********/15.11.2016 г. било издадена за отчетния период 15/10/2016-14/11/2016
г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер *: месечна абонаментна такса 14.99 лв.,
такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 0.02 лв. (от които Разговори
към „Грижа за клиента“ 0.02 лв.), които били в общ размер на 15.76 лв. без
ДДС - 18.91 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство ALCATEL
POP 4 White - 5.19 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *: месечна
абонаментна такса 14.99 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които били в
общ размер на 15.74 лв. без ДДС -18.89 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска
за мобилно устройство ALCATEL POP 4 Grey - 5.19 лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер *: месечна абонаментна такса 12.49 лв. и
такса за спиране на номер 0.75 лв., които били в общ размер на 13.24 лв. без
ДДС -15.89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била
64.07 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от
предходен отчетен период в размер на 8.17 лв., претендираната сума по фактурата
била 55.90 лв.
Фактура № **********/15.12.2016 г. била издадена за отчетния период
15/11/2016-14/12/2016 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер *: месечна абонаментна
такса 14.99 лв., както и ползвани услуги 0,04 лв. (от които Разговори към
„Грижа за клиента“ 0.04 лв.), които били в общ размер на 15.03 лв. без ДДС
-18.03 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство ALCATEL
POP 4 White - 5.19 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *:
месечна абонаментна такса 14.99 лв. без ДДС - 17.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилно устройство ALCATEL POP 4 Grey - 5.19 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер *: месечна абонаментна такса
12.49 лв. без ДДС -14.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и
претендирана по фактурата, била 61.39
лв.
След предсрочното
прекратяване на договорите за
мобилни услуги, сключени между „Т.Б.“ ЕАД и ответника Л.Л.П. по
вина на П., поради изпадането й в забава, на потребителя - Л. П. била издадена
и Фактура № **********/15.02.2017 г. която включвала задължения
за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез номера *, *и
*в общ размер на 1211.06 лв.,
както и предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски за мобилно
устройство ALCA TEL POP 4 White и ALCATEL POP 4 Grey в общ размер
на 186.84 лв. с вкл. ДДС.Обявяването на предсрочната изискуемост
на неначислените лизингови вноски,пояснява ищцовата страна, било уредено в чл.
12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
За мобилно устройство ALCATEL POP 4 White, чието
ползване било предоставено с Договор за лизинг от 09.08.2016 г., предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски бил в размер на 93.42 лв., равняващ се на
осемнадесет неначислени лизингови вноски.
За мобилно устройство ALCATEL POP 4 Grey, чието
ползване било предоставено с Договор за лизинг от 08.08.2016 г., предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски бил в размер на 93.42 лв., равняващ
се на осемнадесет неначислени лизингови вноски.
Изрично е подчертано, че сумата от 1211.06лв.,
представляваща задължение за неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, не е била предмет на заповедното
производство и не се претендира в настоящото производство.Предвид горното, общата сума,
начислена във фактурата, била 1397.90 лв., а претендираната сума по
фактурата е 186.84 лв.Предвид гореизложеното, общата стойност на
неизплатените парични задължения на Л.Л.П. спрямо „Т.Б.“ ЕАД по издадените
Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, обобщава ищцовата
страна, че е в размер на 304.13 лв. (триста и четири лева и тринадесет
стотинки). Изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от фактурите
е настъпвала петнадесет дни след
издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури
длъжникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията
не били погасени. Поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Т.Б.“ ЕАД било депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Варна, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 9884/2019 г. и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение.Предвид Разпореждането на съда по заповедното производство, с което
„Т.Б.“ ЕАД били уведомени, че издадената Заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок същото
дружество е предявило и настоящия иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.В
подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна желае по делото да бъде
присъединено образуваното заповедно производство за вземането на ищцовата
страна по ч.гр.д. № 9884/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, ГО, XLIII –ти състав.Обективирано е изрично искане производството
по делото да се гледа без представител на дружеството ищец, както и в с оглед становището
на ответника и в случай на преценка от страна на съда, че за изясняване на
обстоятелства относно неговото задължение са необходими специални знания, е
обективирано искане да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза. Желае се с оглед становището на ответника, съдът да даде
възможност на ищеца да ангажира и други доказателства - писмени, гласни и
експертни заключения.Приложени към исковата молба са заверени за вярност с
оригинала копия на писмени документи, чието приобщаване като писмени
доказателства се желае .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищцовата страна не
изпраща представител, но депозира подробно писмено становище. В писменото становище
процесуалният представител на ищцовата страна -адв.Здр.Ц., се е спрял на
събраните по делото доказателства и извел извода за основателност и доказаност
на иска. С оглед това становище ищцовата страна желае ВРС да уважи предявения
специален установителен иск с цена от 304,13 лева , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, обективира искане за присъждане на
разноските сторени и в заповедното и в исковото производство, съгласно списъка
по чл.80 ГПК ,инкорпориран в становището.
В същото съдебно заседание ответникът редовно уведомен чрез особеният му
представител – не се явява,не се представлява.
Съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На
първо място съдът отчита факта ,че по делото са
ангажирани писмени доказателства само от ищцовата страна .По делото са приобщени
като писмени доказателства представени от ищцовото дружество още с исковата молба заверени копия на следните
писмени доказателства, а именно: фактура
№ **********/02.12.2019 г.; договор
за мобилни услуги от 08.08.2016 г., ведно с договор за лизинг и запис на заповед; приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата
08.08.2016 г.; декларация-съгласие от
08.08.2016 г.; заявление за корекция
на данни от 08.08.2016 г.; договор
за мобилни услуги от 09.08.2016 г., ведно с договор за лизинг и запис на
заповед; приложение – ценова листа
за абонаментни планове за частни лица от дата 09.08.2016 г.; декларация-съгласие от 09.08.2016 г.; договор за мобилни услуги от 09.08.2016
г.; фактура № **********/15.11.2016 г.; фактура № **********/15.12.2016 г.;
фактура № **********/15.02.2017 г.
Приобщено по делото
като писмено доказателство и заповедното производство, инициирало настоящото
исково а именно - частно гражданско дело № 9884/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
ХLIII-ти състав.Други доказателства по делото не са
събирани, т.к. не са поискани от никоя от страните а и ответникът нито в срока
по чл.131 ГПК нито в първото открито съдебно заседание не изразил дори
становище по иска.
Анализът на
цитираните писмени доказателства налага от фактическа и правна страна следните
изводи :
От приобщеното заповедно дело се установява,че със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК заявителят – сега
ищец „Т.Б. „ ЕАД е сезирал РС Кула на 28 май 2019 г. с искането за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника Л.Л.П..
По цитираното заявление в РС Кула е било образувано частно гр.дело № 171/2019
г. , като с Разпореждане № 35 от 30.5.2019 г. председателят на първи състав при
РС Кула е прекратил делото и изпратил
същото на РС Варна по компетентност ,при спазване на нормите на чл. 118,ал.2 и
чл. 411 , ал.1 ГПК. Производството по заявлението на „Т.Б.“ ЕАД е продължило
развитието си във ВРС под номер на частно гр.дело № 9884/2019 г. по описа на РС
Варна, XLIII – ти състав .Установява се от материалите по заповедното
дело,че на дата 26.6.2019 г. ВРС ХLIII – ти състав е приел,че са налице всички положителни
предпоставки за положително произнасяне по заявлението на заявителя и е била
издадена Заповед № 4933/26.6.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в полза на „Т.Б. „ЕАД против длъжника Л.Л.П.. От оригинала на заповедта
по чл.410 ГПК приложена на лист 4-ти от заповедното дело по описа на РС Варна
се констатира,че заповедният съд е разпоредил длъжникът за заплати на кредитора
сумата от 304,13 лева ведно със законната лихва върху тази главница считано от
датата на депозиране на заявлението в
съда – 28.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.Със заповедта са
били присъдени в полза на мобилния оператор и сторените по заповедното дело
разноски а именно сумата от 25 лева за заплатена държавна такса и сумата от 360 лева адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС. Подробно и хронологично в диспозитивната част на самата заповед са вписани
основанията на които заявителят е основал заявлението, напълно съвпадащи и с
изложеното в исковата молба пред ВРС,поради което е наложително да бъдат
преповтаряни.
От всички писмени доказателства след лист 4 –ти по заповедното дело се
установява,че заповедта по чл. 410 ГПК се счита
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и че заявителят в
преклузивния срок е предявил специалния установителен иск пред ВРС .
Гореизложените факти и обстоятелства налагат единствения извод и от
фактическа и от правна страна затова,че за мобилния оператор – ищец в исковото
производство и заявител в заповедното е издадена заповед по чл. 410 ГПК ,която
се счита връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и че исковото производство е
процесуално допустимо , заведено при наличие на ясен правен интерес за ищеца –
да бъде установено със СПН съществуването на паричното вземане за което е
издадена заповедта по чл.410 ГПК.
Анализът на представените по исковото производство писмени доказателства
налага извода от фактическа страна ,че ищецът е установил и доказал по несъмнен
начин,че е налице договорна обвързаност между Т.Б. ЕАД и Л.П. .
Макар и ВРС да счита,че в конкретния случай са налице предпоставките па
чл.238 ГПК ,при липса на искане в тази насока ( искането е било заявено само в исковата молба, но не
и в становището ), настоящият съдебен състав
намира, че след като ответникът не е оспорил нито едно твърдение и или
доказателство ангажирани от ищцовата страна , дори и само на база писмените
доказателства ,без специални знания ,при отчитане на доказателствената стойност
на целия писмен доказателствен материал се налагат следните изводи :
Между „Т.Б.“ ЕАД и ответницата Л.Л.П. са били сключени следните договори :
Договор за мобилни услуги № ********* от 08.08.2016 г. и Договор за лизинг
от 08.08.2016 г. (л.11 , л.13 ).Съгласно
двустранно подписания
договор за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *(със стандартна месечна абонаментна такса 29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв. без
вкл. ДДС) и мобилно устройство ALCATEL POP 4 Grey.С договора за лизинг, общата цена на лизинговата вещ е
посочена като 151.87 лв. с вкл. ДДС. За ползването на лизинговата вещ, съгл.
чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се е задължил да заплати една първоначална лизингова вноска
в размер на 32.50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на
договора, както и двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 5.19 лв. с вкл. ДДС всяка, като било
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Установено е още на база писмените
доказателства приложени на л. 17 и л.19 ,че между същите страни са били сключени
и Договор за мобилни услуги № *********
от 09.08.2016 г. и Договор за лизинг от 09.08.2016 г. Видно от договора за
мобилни услуги на Л.П. е бил
предоставени мобилен телефонен номер *, (със стандартна
месечна абонаментна такса 29.99 лв.
с вкл. ДДС или 24.99 лв. без вкл. ДДС) и мобилно
устройство ALCATEL POP 4 White. В договора за лизинг е
вписана цената на лизинговата вещ била 151.87 лв. с вкл. ДДС. За
ползването на лизинговата вещ, съгл. чл.
3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят П. се задължила да заплати една първоначална
лизингова вноска в размер на 32.50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключването на договора, както и двадесет
и три месечни лизингови вноски в размер на 5.19 лв. с вкл. ДДС всяка,
като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.Съгласно Договора за мобилни услуги №
********* от 09.08.2016 г. на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *(със
стандартна месечна абонаментна такса
14.99 лв. с вкл. ДДС или 12.49 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство таблет ALCATEL
PLXI3 7Black.
Установени и доказани съдът намира твърденията на ищцовата страна,
затова,че по всеки от сключените договори са се прилагали следните условия : За
мобилен номер *- условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 08.08.2016 г.за мобилен номер * -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 09.08.2016
г.за мобилен номер *- условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 09.08.2016 г.за мобилно устройство апарат ALCATEL
POP 4 White - условията, договорени в Договор за лизинг от
09.08.2016 г.за мобилен телефонен апарат ALCA TEL POP 4 Grey -
условията, договорени в Договор за лизинг от 08.08.2016 г.
Установени и доказани
съдът намира и твърденията на ищцовата страна, че ответницата П. не е извършила
плащане по издадените към нея от мобилния оператор 3 бр. фактури, в периода м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017 г.а именно : фактура №
**********/15.11.2016 г. , фактура № **********/15.12.2016 г. и фактура №
**********/15.02.2017 г. Всички относими към предмета на спора първични
счетоводни документи са надлежно приобщени по делото на листи от 25 –ти до 29 –ти
и неоспорени от ответника П. .
От копието на фактура № **********/15.11.2016 г. било
издадена за отчетния период 15/10/2016-14/11/2016
г. / л. 25/ се установява, че тази фактура включва задължения на
П. за посочения период: за мобилен номер *: месечна
абонаментна такса 14.99 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както и
ползвани услуги 0.02 лв. (от които Разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв.),
които били в общ размер на 15.76 лв. без ДДС - 18.91 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилно устройство ALCATEL POP 4 White - 5.19 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер *: месечна абонаментна такса
14.99 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които били в общ размер на
15.74 лв. без ДДС -18.89 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно
устройство ALCATEL POP 4 Grey - 5.19 лв. с вкл. ДДС; за мобилен
номер *: месечна абонаментна такса 12.49 лв. и такса за
спиране на номер 0.75 лв., които били в общ размер на 13.24 лв. без ДДС -15.89
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 64.07 лв., като
след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период
в размер на 8.17 лв., претендираната по тази фактура сума е 55.90 лв./
разбивката на задълженията е видна на л. 25 ,26 / .
От копие на фактура № **********/15.12.2016 г. ,приложена на л. 27 –ми по
делото е видно, че същата е била издадена за отчетния период 15/11/2016-14/12/2016 г. и включва
задълженията на П. за посочения период:
за мобилен номер *: месечна абонаментна такса 14.99 лв., както и
ползвани услуги 0,04 лв. (от които Разговори към „Грижа за клиента“ 0.04
лв.), в общ размер на 15.03 лв. без ДДС -18.03 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилно устройство ALCATEL POP 4 White - 5.19 лв. с вкл.
ДДС; за мобилен номер *: месечна абонаментна такса 14.99 лв.
без ДДС - 17.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство ALCATEL
POP 4 Grey - 5.19 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *:
месечна абонаментна такса 12.49 лв. без ДДС -14.99 лв. с вкл. ДДС. Т.е. общата
сума, начислена и претендирана по фактурата възлиза на 61.39 лв., като на л.
27 и л.28 е направена разбивка на отделните задължения.
Доказани са и твърдията на ищеца, че договорите за мобилни услуги сключени
с П. от страна на мобилния оператор са прекратени предсрочно, като този факт е
виден от приложеното на л.29 –ти и също неоспорено писмено доказателство .
Видно от вписаното в издадена спрямо П. фактура
№ **********/15.02.2017 г. /л.29/ на П. са били начислени задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване
на договора за мобилни услуги чрез номера *, *и *в общ размер на 1211.06 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство ALCA
TEL POP 4 White и ALCATEL POP 4 Grey в общ размер на 186.84 лв. с вкл. ДДС.
Обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е твърдяла и доказала ищцовата страна, че
е било уредено в чл. 12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство ALCATEL POP 4 White, чието ползване било предоставено
с Договор за лизинг от 09.08.2016 г., предсрочно изискуемият остатък от
лизингови вноски бил в размер на 93.42 лв., равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови
вноски. За мобилно устройство ALCATEL POP 4 Grey, чието ползване
било предоставено с Договор за лизинг от 08.08.2016 г., предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски бил в размер на 93.42 лв., равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови
вноски.
Цитираната фактура приложена на л. 29 –ти доказва твърденията ни ищцовата
страна за предсрочно прекратяване на договорната връзка и макар във фактурата
да е вписана обща стойност на дължимо парично вземане от 1 515,19 лв. ,
ищцовата страна е подчертала, че сумата от 1211.06лв., представляваща
задължение за неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги, не е била предмет на заповедното производство и не се претендира в
настоящото производство.С оглед горното, от общата сума, начислена във фактурата, ппретендираната сума
по фактурата е 186.84 лв. – вписана на ред пети.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване специални положителни установителни искове съдът намира за процесуално допустими,отговорящи
на изискванията за редовност
и по тях исковият съд дължи произнасяне
по същество. При така предявения специален положителен установителен иск съдът с доклада по
делото е разпределил доказателствената
тежест между страните както следва :
В тежест на ищеца по делото е било възложено да
установи и докаже че между ищцовото
дружество „Т.Б.“ ЕАД, и
ответника Л.П. са били сключени посочените по-горе договори далекосъобщителни
услуги и договор за лизинг за
временно и възмездно ползване на мобилно устройство ;да установи и докаже, че в
качеството си на оператор на мобилни услуги по цитираните по - горе договори,
съобразно предмета и сроковете на договора/ите е предоставила мобилни услуги на
ответника, вкл. и че договорът/ите е бил сключен/и при действието на ОУ приети
от потребителя и поради неизпълнение на договорните задължения от страна на
потребителя за заплащане на цената
на ползвани мобилни услуги, както и
лизингови вноски, че е било заведено и водено заповедно производство въз
основа на Заявление по чл.410 ГПК. В
тежест на ищеца е било възложено да установи и докаже, че налице ликвидно и
изискуемо вземане в посочените в
петитума на исковата молба размери и основание; да установи и докаже, че
ответникът е изпаднал в забава и че
е налице фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и инициирано
производството по чл.410 ГПК. В тежест на същата страна е било възложено и да установи и докаже и
основанията на иска и размерите на претенциите си.В тежест на ответната
страна в случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства, съдът е
възложил да установи и докаже, че са
заплатени претендираните суми при настъпване на падежите, че не е налице
облигационна връзка между него и оператора (ищец); че не е ползвал услугите,
които се твърди че са му предоставени както и че не дължи лизингови
вноски.Съдът изрично е указал на ответника, че за да опровергае твърденията на
ищцовата страна има възможност да ангажира право изключващи, право погасяващи
и/или правоотлагащи доказателства.
При така разпределената тежест на доказване, на база ангажираните от
ищцовата страна писмени доказателства, настоящият исков съд извежда извода, че
ищцовата страна „ Т.Б. „ ЕАД е провела пълно и главно и доказване, поради което
и специалните положителни установителни искове следва да бъдат уважени изцяло,
като излага следните мотиви :Безспорно ищцовата страна е установила и доказала
твърденията си ,че по нейно заявление е било образувано и водено частно
гражданско дело – заповедно производство по което в полза на заявителя и против
длъжника е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК . Установено е и доказано, че Заповед № 4933/26.6.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от РС ВАРНА по ч.гр.д.№ 9884/2019 не
е била връчена лично на длъжника а при условията на чл. 47 ГПК,че са били
дадени указания до заявителя по реда на чл.415 ГПК и че в рамките на преклузивния срок заявителят е
предявил специален положителен установителен иск -
От анализа на всички писмени доказателства представени от ищцовата страна
се установява факта,че страните по спора са страни и по договори за мобилни
услуги от 08.08.2016 г. и 09.08.2016 г. и договори за лизинг от 08.08.2016 г. и
09.08.2016г.Доказано съдът намира,че договорите са сключени при действието на
общите условия на мобилния оператор , както и че отделни отчетни периоди ищецът
е издал първични счетоводни документи както за заплащане на абонаментни такси и
потребени мобилни услуги, така и за отделните дължими лизингови вноски
.Доказани са твърденията на ищцовата страна за изготвяне на първични счетоводни
документи във връзка със задълженията на мобилния оператор да предостави
договорените мобилни услуги и лизингови вещи.
В конкретния случай ,при липса на каквото и да оспорване от страна на
ответника, съдът приема,че при съпоставката на договорите за мобилни услуги и
договори за лизинг , сборуване на задълженията на потребителя и ответник по
иска по цитираните по –горе фактури, наведените неизгодни за ищцовата страна
твърдения за извършени плащания ,приспаднати по надлежния ред и представени
доказателства , съдът приема,че ответница е неизправна страна по договорите за
мобилни услуги и лизинг, преустановявайки плащанията на месечните вноски
,довело до едностранно прекратяване на договорната връзка.В подкрепа на този
извод е и приложената и неоспорена фактура от дата 15.02.2017 г. на л.29 –ти .
Както бе посочено и по-горе съдът намира,че сборът от претендираните
незаплатени парични задължения от страна на П. към мобилния оператор е
установен и доказан на база разписаното в договорите за мобилни услуги и
договори за лизинг и първичните счетоводни документи.В заповедното производство
е била присъдена главница от 304, 13 лева ведно със законната лихва върху тази
главница,считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2019 г. и
до окончателното изплащане на вземането .Главницата в общия размер от 304,13
лв.исковият съд установява,че е равна на сбора на фактурите от 5.11.2016 г.,
15.12.2016 г. и 15.2.2017 г.цитирани и по-горе .Ето защо при липсата на
оспорване и или насрещно доказване от страна на ответницата,в конкретното
производство , съдът извежда извода,че специалния положителен установителен иск
е доказан и по основание и по размер, поради което следва да бъде уважен ведно
с акцесорното искане за присъждане на законна лихва именно от датата на
завеждане на заповедното производство, т.к .съгласно трайната съдебна практика
сезирането на заповедния съд е началната дата от която се дължи законната лихва
за забава .
При този изход на спора исковият съд присъжда в полза на ищцовата страна
всички сторени съдебно деловодни разноски,както в заповедното , така и в
исковото производство.По отношение на разноските сторени от ищцовата страна в
заповедното производство исковият съд присъжда същия размер на разноски , който
е установил и присъдил заповедния а именно сумата от 25 лева за заплатена
държавна такса и 360 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС на
основание чл. 78, ал.1 ГПК – или общо сумата от 385,00 лева /триста осемдесет и
пет лева /.В настоящото исково производство ищцовата страна претендира заплащане на следните разноски : 25 лв.за
заплатена държавна такса, 360,00 лв.за заплатен адвокатски хонорар с вкл.ДДС и
100 лева за заплатен депозит за особен представител , или сбора на
претендираните и доказани разноски в исковото производство възлиза на 485,00
лв. / четиристотин осемдесет и пет лева/.Този размер на разноски съдът присъжда
и в полза на ищцовата страна и в тежест на ответницата .
На последно място,съдът след като съобрази,че ищцовата страна вече е внесла
депозит от 100 лева съгласно вмененото й задължение по чл. 47, ал.6 ГПК намира
за необходимо да разпореди издаване на РКО в полза на адвокат Л.Н.П. от ВАК
.Депозита е бил заплатен надлежно от ищцовата страна и е дължим в полза на
адвоката,надлежно назначен за особен представител. РКО за сумата от 100 лева
следва да се връчи на особения представител при поискване .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните – ищцовото дружество „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *чрез адв. З. Ц.– САК, със съдебен адрес *** и ответницата Л.Л.П. ЕГН: **********,***;
с адрес за кореспонденция: *, че в полза на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК * съществува
парично вземане, дължимо от Л.Л.П. ЕГН: **********, парично
вземане за което е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9884/2019 г. по описа на
Районен съд - Варна, гражданско отделение, XLIII-ти състав, против длъжника -
ответник Л.Л.П., ЕГН **********, както следва: СУМАТА от 304.13 лв.
(триста и четири лева и тринадесет стотинки), дължима се съгласно фактура №
**********/15.11.2016 г., фактура № **********/15.12.2016 г. и фактура №
**********/15.02.2017 г., (неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и „Т.Б.“ ЕАД (с
предишно наименование „К. Б. М.“ ЕАД): Договор за мобилни услуги
№********* и Договор за лизинг от 08.08.2016 г.; Договор за мобилни услуги
№********* и Договор за лизинг от 09.08.2016 г.; Договор за мобилни услуги
№********* от 09.08.2016 г. индивидуализирани
по размер и основание в издадени от него фактури с №**********/ 15.11.2016г., №**********/15.12.2016г. и**********/15.02.2017г.;) ведно със
законната лихва върху главницата от 304,13 лева, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.05.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Л.П., ЕГН **********,***; с адрес за кореспонденция: * ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** *СУМАТА
от общо 385,00 лева (триста осемдесет и пет лева )-
сторените от ищцовата страна съдебно
–деловодни разноски в заповедното производство –частно гр.дело № 9884/2019
г. по описа на РС Варна, XLIII –ти състав и СУМАТА от
общо 485,00 лева (четиристотин осемдесет и пет лева)- сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в исковото производство,пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА издаване на РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР в полза на адвокат Л.Н.П. от ВАК за СУМАТА от общо 100,00 лв. (сто лева) - внесен
депозит от ищцовата страна за процесуално представителство на ответника Л.П., при
условията на чл. 47, ал.6 ГПК, с оглед осъществяване на защита на ответника от
особения представител- адв.П. пред първоинстационния съд .
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за
издаване на РКО за внесения депозит не подлежи на обжалване . РКО да се връчи
на адв.П. при поискване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: