№ 261
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З в закрито заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Александър Ангелов
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509967 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от ЮЛ. В. М., длъжник, срещу Разпореждане от 14.12.2020г. на ЧСИ
М.П. с рег.№ 851 на Камарата на ЧСИ по изпълнително дело № 20128510400943, с което
ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради
настъпила перемпция.
В жалбата се твърди, че взискателят е бездействал в продължение на повече от 2 години,
поради което жалбоподателката настоява изпълнителното производство срещу нея да бъде
прекратено.
Взискателят Р.М.Д. не е подал отговор на жалбата.
ЧСИ П. е депозирал писмени мотиви, в които изтъква подробни съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, както и мотивите на ЧСИ и
приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20128510400943 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№ 851 при Камарата
на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд, е образувано по молба на взискателя
Р.М.Д. въз основа на изпълнителен лист от 04.11.2011г., издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 04.11.2011г., издадена по гр.д.№ 43763/2011г. на
СРС съд за сумата от 2000 лв. главница, ведно със законната лихва от 14.10.2011г. и 40лв.
разноски по делото.
С молба за образуване на изпълнителното дело от 24.04.2012г. взискателят е възложил на
ЧСИ П. да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начина на
изпълнение на основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.
1
С разпореждане от 24.04.2012г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника. На 22.08.2012г. ЧСИ е поискал от службата по вписванията да впише наложена
възбрана върху имот на длъжника.
На 24.03.2014г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка дали длъжника не
получава пенсия, а в случа че получава, да наложи запор върху нея. По разпореждане на
ЧСИ, взискателя е внесъл дължимите авансови такси за справка от НОИ и за налагане на
запор. Няма доказателства ЧСИ да е извършил исканото от взискателя действие, но на
13.01.2015г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в ПИБ АД.
На 22.01.2016г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в регистъра на БНБ за
открити банкови сметки на длъжника и да наложи запор върху тях. По разпореждане на
ЧСИ взискателят е внесъл предварително дължимите за тези действия такси. Няма данни
ЧСИ да е извършил поисканото действие.
На 8.01.2018г. взискателят Димитров е поскал от ЧСИ да извърши справка за
регистрирани трудови договори на длъжника и да наложи запор върху същите. По
разпореждане на ЧСИ взискателят е внесъл предварително таксите, дължими за тези
действия. ЧСИ е извършил справка и е изпратил съобщение до установения работодател на
длъжника.
На 11.12.2019г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в НАП за регистрирано
МПС на длъжника. Внесъл е и предварително дължимите такси за извършване на тези
действия. ЧСИ е установил МПС, собствени на длъжника и на 30.04.2020г. е наложил запор
върху същите.
На 14.12.2020г. длъжникът Ю.М. е подала искане до ЧСИ да прекрати воденото срещу
нея изпълнително дело, тъй като същото е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
по силата на закона.
С обжалваното Разпореждане от 14.12.2020г. ЧСИ П. е отказал да прекрати
изпълнителното производство.
Същото е връчено на длъжника на 04.06.21г. Жалбата против разпореждането е подадена
чрез ЧСИ на 14.06.2021г.
Въз основа на изложеното, въззивният съд намира частната жалба за допустима, като
подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежна страна, която има право да
обжалва отказа на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно правилото на чл.116 б.в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява ex lege поради настъпила перемпция. В ТР№ 2/26.05.2015г. по
т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че „при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В мотивите
към т.10 от цитираното ТР са изброени примерно действията, прекъсващи течението на
2
давностния срок - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение.
Действието по принудително изпълнение прекъсва давността, а не самото искане. В
случай, че искането е направено своевременно, но изпълнителното производство е
предприето след изтичане на давността по причина, която не зависи от кредитора, се счита,
че искането е прекъснало давността /така Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.І 1747/2020г.,
ВКС, ІVг.о./.
Видно от описаните по-горе от съда искания на взискателя и извършени от ЧСИ действия
по дати, няма двугодишен период, през който да не са поискани от взискателя и/ или
извършвани изпълнителни действия от ЧСИ.
По две от исканията на взискателя - от 24.03.2014г. и от 22.01.2016г. ЧСИ не е предприел
действия. Но исканията са направени своевременно от взискателя /който е заплатил и
следващите се предварителни такси/ преди изтичането на 2 годишния срок, и с тези искания
давността е прекъсната. Не е настъпила паремпция, поради което законосъобразно ЧСИ е
отказал да прекрати изпълнителното производство.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЮЛ. В. М. с ЕГН **********, в качеството й на
длъжник, срещу Разпореждане от 14.12.2020г. на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на Камарата на
ЧСИ по изпълнително дело № 20128510400943, с което е ЧСИ е отказал да уважи молбата на
длъжника ЮЛ. В. М. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното
дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4