О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1480

 

гр. Пловдив, 9 юни 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в закрито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                               ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,

 като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров частно, административно, касационно дело №1447 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1, пр.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

С.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат В. С.- пълномощник, обжалва Определение №880 от 04.04.2023г. по административно дело №385 по описа на Административен съд- Пловдив за 2023г., XVII-ти състав, с което е оставена без разглеждане искова молба на С. срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), в частта ѝ, с която е заявено присъждане на обезщетение в размер на 39 486,40 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на мярка за неотклонение “задържане под стража“ поради назначаването му на работа без С. да е имал влязла в сила присъда, в периода от 25.10.2017г. до 01.10.2020г. в Затвора – Пловдив, и производството по делото е прекратено в тази му част; производството по делото е продължено по исковата молба на С., в частта ѝ срещу ГДИН за заплащане на обезщетение в размер на 513,60 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на мярка за неотклонение “задържане под стража“ в периода от 02.10.2020г. до 15.10.2020г. в Затвора - Пловдив, поради назначаването му на работа през същия период без С. да е имал влязла в сила присъда.

Претендира се отмяна на оспореното определение поради неправилност и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата претенция на С. в целия ѝ заявен размер.

Ответникът- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), редовно уведомен за възможността да представи възражение по частната жалба, не ангажира такова.

По допустимостта на частната жалба настоящият състав на съда констатира следното:

Определение №880 от 04.04.2023г. е съобщено на жалбоподателя, чрез адвокат С., на 13.04.2023г. От своя страна, частната жалба е подадена чрез лицензиран пощенски оператор (“БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД), като пощенската пратка, съдържаща жалбата постъпва при оператора на 20.04.2023г., видно от поставеното клеймо върху пощенския плик (лист 6), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, частната жалба е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по дело №385/2023г. е образувано по искова молба (листи 3-5) на С. за осъждане на ГДИН да му заплати обезщетение в размер на 50 000,00 лв.

Освен това, по искова молба на С. от 09.11.2022г. (лист 11), представляван от адвокат В.С.- пълномощник, да бъде осъдена ГДИН да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000,00 (петдесет хиляди) лева, е образувано административно дело №2890 по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г., VII-ми състав. Претенциите на С. са, както следва:

- присъждане на обезщетение в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Арест - Пловдив в периода от 15.01.2015г. до 01.10.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба (09.11.2022г.) до окончателното ѝ изплащане;

- присъждане на обезщетение в размер на 15 000,00 (петнадесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора - Пловдив за периода от 01.10.2015г. до 01.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба (09.11.2022г.) до окончателното ѝ изплащане;

- присъждане на обезщетение в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора - Пловдив за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба (09.11.2022г.) до окончателното ѝ изплащане.

Констатирал нередовности на исковата молба, предмет на производството по дело №385/2023г., с Разпореждане №1315 от 23.02.2023г. (лист 12) на ищеца е указано, че следва да отстрани същите, като конкретизира претендираните неимуществени вреди по размер за всеки един от двата обективно и субективно съединени иска, както и да конкретизира с точни дати периода на увреждането по единия от исковете.

На 28.03.2023г. по делото постъпва молба с Вх.№7007 (лист 13) от адвокат С., с която прави уточнения на исковата молба, във връзка с Разпореждане №1315 от 23.02.2023г., както следва:

1. По отношение на иска за обезщетение за претърпени от С. неимуществени вреди за това, че е бил задържан без присъда, а с постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража“ в Затвора – Пловдив, претенцията е за периода от 25.10.2017г. до 15.10.2020г. и е в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева;

2. По отношение на обезщетението за претърпени от С. неимуществени вреди за това, че е бил назначен на работа в Затвора – Пловдив без да е имал влязла в сила присъда, поради което е надизтърпял наказанието си “лишаване от свобода“ с над 3 месеца, претенцията е за периода от 25.10.2017г. до 15.10.2020г. и е в размер на 40 000,00 (четиридесет хиляди) лева.

С Определение №879 от 03.04.2023г. (лист 16) производството по дело №385/2023г., в частта му по предявения от С. иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева за претърпени от него неимуществени вреди за това, че е бил задържан без присъда, а с постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража“ в Затвора – Пловдив, за периода от 25.10.2017г. до 15.10.2020г., е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Пловдив в тази му част, по аргумент от разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОДОВ.

На следващо място, от първоинстанционния съд е прието за установено, че исковата претенция на С. за присъждане на обезщетение в размер на 40 000,00 (четиридесет хиляди) лева за периода от 25.10.2017г. до 15.10.2020г. или за период от общо 1087 дни представлява претендирано дневно обезщетение в размер на ≈36,80 лева, тъй като 40 000,00 лева / 1087 дни е ≈36,79853 лв./ден.

Също така, от първоинстанционния съд е прието за установено, че искова претенция на С. за присъждане на обезщетение в размер на 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) лева, за претърпени неимуществени вреди в периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г., е предмет на производството по дело №2890/2022г.

Прието е за установено, че искът за присъждане на обезщетение в размер на 25 000,00 (двадесет и пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г., предмет на дело №2890/2022г., както и искът за присъждане на обезщетение в размер на 40 000,00 (четиридесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди в период от 25.10.2017г. до 15.10.2020г., предмет на дело №385/2023г, са такива по смисъла на чл.284, ал. от ЗИНЗС.

Прието е за установено, че е налице пълна идентичност между предявения по дело №2890/2022г. иск и предявения по дело №385/2023г. иск за периода от 25.10.2017г. до 01.10.2020г. Налице е пълна идентичност между страните по двете дела- С.Й.С.- ищец и ГДИН- ответник. Налице е идентичност на основанията на двата иска- за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на задържано, съответно на лишено от свобода лице, от специализирани органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС- нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, включително за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

Следователно, налице е хипотезата на чл.126, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, както и чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, според която норма, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

При така описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд оставя без разглеждане исковата молба на С. в частта ѝ, с която е заявено присъждане на обезщетение в размер на 39 486,40 лв. (1073 дни * 36,80 лв./ден), за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на мярка за неотклонение “задържане под стража“ поради назначаването му на работа без С. да е имал влязла в сила присъда, в периода от 25.10.2017г. до 01.10.2020г. в Затвора – Пловдив, и производството по делото е прекратено в тази му част.

Съответно, производството по дело №385/2023г. продължава по исковата молба на С. в частта ѝ, с която е заявено присъждане на обезщетение в размер на 513,60 лв. (40 000,00 лв. - 39 486,40 лв.), за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на мярка за неотклонение “задържане под стража“ в периода от 02.10.2020г. до 15.10.2020г. в Затвора – Пловдив, поради назначаването му на работа без С. да е имал влязла в сила присъда.

Настоящият състав на съда намира оспореното определение за постановено при правилно прилагане на закона и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Подробните съображения, включително и аритметичните такива, мотивирали първоинстанционния съд да постанови оспореното определение, се споделят напълно от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, във връзка с чл.236 от АПК, е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията в частната жалба, то същите са неоснователни и като такива не следва да бъдат уважени.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, във връзка с чл.236 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №880 от 04.04.2023г. по административно дело №385 по описа на Административен съд- Пловдив за 2023г., XVII-ти състав.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

2………………