№ 85
гр. С., 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20221800900180 по описа за 2022 година
Ищцата Х. Г. Т. с ЕГН********** от гр.П. ул.“Никола Вапцаров“ №23, Т. Ж. Т. с
ЕГН********** гр.П. ул.“Никола Вапцаров“ №23 и Н. Ж. Н. с ЕГН********** гр.Б.
ул.“Скиптопара“ №26 ет.1 чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. П. И.
Ш., са предявили искове по чл.432, ал.1 КЗ срещу „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Княз Дондуков“ №68:
Да осъди “Д. АД“, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
„Оборище“, бул.“Княз А. Дондуков“ № 68, да заплати на Х. Г. Т. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.П., обл.С.-област, ул.“Никола Вапцаров“ № 23, сумата от 75 000,-лв.
(седемдесет и пет хиляди лева), освен платените до момента 45 000 (четиридесет и пет
хиляди) лева, съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно
събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат на
изживения, изживяван все още и търпим и занапред комплекс от отрицателни емоции,
страдание и скръб, настъпили в резултат на смъртта на нейния съпруг - Ж.Т.Т. с ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.12.2018г., до
окончателното изплащане на сумата;
Да осъди “Д. АД“, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
„Оборище“, бул.“Княз А. Дондуков“ № 68, да заплати на Т. Ж. Т. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.П., обл.С.- област, ул.“Никола Вапцаров“ № 23, сумата от 75 000,-лв.
(седемдесет и пет хиляди лева), освен платените до момента 45 000 (четиридесет и пет
хиляди) лева, съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно
събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат на
изживения, изживяван все още и търпи и занапред комплекс от отрицателни емоции,
1
страдание и скръб, настъпили в резултат на смъртта на нейния баща - Ж.Т.Т. с ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.12.2018г., до
окончателното изплащане на сумата, и най-сетне
Да осъди “Д.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район
„Оборище“, бул.“Княз А. Дондуков“ № 68, да заплати на Н. Ж. Н. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Б., ул.“Скаптопара“ № 26, ет.1, сумата от 75 000,-лв. (седемдесет и пет
хиляди лева), освен платените до момента 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания в резултат на
изживения, изживяван все още и търпи и занапред комплекс от отрицателни емоции,
страдание и скръб, настъпили в резултат на смъртта на нейния баща - Ж.Т.Т. с ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.12.2018г., до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 01.08.2018г., около 09.50 часа, в гр.З., обл.С., на
пътя за промишлена зона „Аурубис“ към път 1-6, в зоната на кръстовището с ул.“Вежен“,
водачът С. И. С.ов с ЕГН **********, управлявайки товарен автомобил марка “Ман”, модел
“ТГА 41.410”, с Рег. № С 3065 ХН, при нарушаване на правилата за движение по пътищата,
установени в чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП, предизвикал пътно-транспортно
произшествие, като в зоната на действие на пътен знак „В 26“ с надпис на него „50“ се е
движил с 69 км/ч и навлизайки в лентата за насрещно движение, без да изпреварва или
заобикаля, блъснал управлявания от Ж.Т.Т. с ЕГН ********** мотопед марка „Симсон“,
модел „М50“, с рег.№ СО 0240 М, в резултат на което последният починал. По описания
начин С.ов е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” във вр.с чл.342,
ал.1, предл.3 и във вр. с чл.58, ал.1 от НК.
По повод на така извършеното престъпление е образувано Досъдебно производство
№171/2018г. по описа на ОСлО при СОП (Прокурорска преписка 2240/2018г. по описа на
СОП). Впоследствие прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу С. И. С.ов, по повод на
който е образувано НОХД № 322/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, Наказателно
отделение, 6-ти състав, по което с Присъда №18/24.08.2021г., подсъдимият е признат за
виновен да е извършил гореописаното деяние и е бил осъден да изтърпи описаното в
присъдата наказание. Впоследствие, с Решение № 47/22.02.2022г. постановено по ВНОХД
№ 1347/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав,
първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Цитираното съдебно решение е влязло
в законна сила на 25.03.2022г. като необжалвано.
Извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца следва да се
считат за доказани в процеса на основание чл.300 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба,
влязлата в сила наказателна присъда е обвързваща за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици на деянието, по отношение на цитираните елементи на състава на
чл.45 от ЗЗД. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между пътнотранспортното
произшествие, осъществено от подсъдимия и смъртта на пострадалия.
2
В резултат на пътнотранспортното произшествие на ищците, като наследници на
Ж.Т.Т., са нанесени непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от същото. Вредите се изразяват в комплекс от изживени и изживявани все още
психически болки, отрицателни емоции, страдания и скръб, които те са претърпели, търпят и
ще търпят до края на живота си заради нелепата загуба на своя съответно съпруг и баща. От
деня на инцидента животът им е белязан изцяло от трагичната смърт на толкова близък за
тях човек. Загубата им е непрежалима. Приживе взаимоотношенията между починалия и
ищците са били основани на взаимна обич, уважение и привързаност. Пострадалият и
първите две ищци към момента на произшествието са живели в едно домакинство. Третата
ищца, макар и омъжена в гр.Б. е поддържала непрекъснат и траен контакт с баща си. Всички
са се събирали често заедно и са имали трайно изградени силни връзки на любов, дъщерна
обич и привързаност, доверие, уважение и взаимопомощ. Ж. е бил „главата на семейството“,
негов основен стълб, както и опора за всички останали.
От приложената към исковата молба Справка от Информационния център на
Гаранционния фонд се установява, че към момента на възникване на процесното
пътнотранспортно произшествие - 01.08.2018г., по отношение на вредите, причинени при и
повод управлението на товарен автомобил марка “Ман”, модел “ТГА 41.410”, с Рег. № С
3065 ХН, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, при ответника “Д.“ АД.
Със Заявление вх. № 310В068941/19.09.2018г. до ответника, ищците поискали да
определи и изплати справедливи обезщетения за претърпените от Х. Г. Т., Н. Ж. Н. и Т. Ж.
Т. неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съответно съпруг и баща. По повод
на цитираното заявление били заведени Застрахователни преписки /щети/ съответно с №
*********, № ********** и № ********* по описа на “Д. АД“. С Писмо изх.№
*********/27.09.2018г. ответникът поискал да се представи „...влязъл в сила съдебен акт
и/или друг документ, издаден след приключване на разследването...". С Писмо изх.№
*********/28.10.2021 г. по описа на ответника, били уведомени, че същият е определил
застрахователни обезщетения по така предявените претенции, в размер на по 45 000 лева. С
Отговор, изпратен с писмовна пратка ИД РЗ 1574 009СС21- II, получена от
застрахователната компания на 04.11.2021г. изразили своето несъгласие както с размера на
определените обезщетения, така и с приетата степен на съпричиняване от страна на
пострадалия. Ответникът изплатил на ищците така определените от него застрахователни
обезщетения, от по 45 000 лева за всяка една от тях.
Правната възможност на увредените лица при пътнотранспортно произшествие да
предявят пряк иск по съдебен ред за изплащане на обезщетение за претърпените от тях
вреди е предвидена в чл.432 от КЗ. Целта на законодателя е всяко такова лице в резултат
виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие, да получи от
застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
претърпени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка
3
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, следва да е налице виновно и
противоправно деяние на водач на застраховано моторно превозно средство, при което на
трети лица да са нанесени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието.
Човешкият живот не може да бъде съизмерим с пари, но все пак пълното
обезщетяване на всички неимуществените вреди изисква същото да бъде съотносимо с
болките и страданията, претърпени от увредените лица. По силата на закона то би следвало
да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди. Смъртта на някое от
участващите в застрахователното събитие лица е една от най-тежките последици, които
могат да настъпят. Ето защо законодателят, определяйки лимит на отговорност на
застрахователя по смисъла на чл.492 от КЗ, в размер на 10 000 000 лева независимо от броя
на пострадалите лица, счита че именно към тази горна граница би следвало да бъде
определена и сумата, явяваща се паричен еквивалент на най-тежките случаи на вреди,
какъвто е и настоящият.
Ищците считат, че застрахователни обезщетения в размер от по 120 000 лева за всяко
едно от увредените лица би било справедлив еквивалент на нанесените вреди предвид
настъпилите много тежки отрицателни последици. Обезщетение в подобен размер
съответства и на практиката на съдилищата при идентични случаи на вреди, както и на
икономическата обстановка в страната към момента на възникване на застрахователното
събитие. Твърдят, че съпричиняване от страна на пострадалия няма, тъй като евентуалното
нарушение от негова страна на правилата на ЗДвП не се намира в причинно-следствена
връзка с възникването на процесното пътнотранспортно произшествие. Предвид на това и с
оглед на вече изплатените от ответника застрахователни обезщетения, исковите претенции
се определят на по 75 000 лева за всяко едно от увредените лица.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „Д.“
АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
„Д.“ АД намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
„Д.“ АД твърди, че застрахователят е изпълнил пълно, точно и в срок своите
задължения по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите,
полица № ВG/08/118000002307/02.01.2018г. След преглед на представените по преписката
документи и отчитане на принос от страна на пострадалия за настъпването на ПТП,
Застрахователят е определил и изплатил на всяка една от ищците:
на 23.11.2021 г. на Х. Г. Тодориева, 45 000 лева
на 23.11.2021 г. на Т. Ж. Т., 45 000 лева;
на 23.11.2021 г. на Н. Ж. Н., 45 000 лева.
Водими от изложеното ответникът счита, че е изпълнил всички свои задължения по
договор за застраховка ГОА на водача т.а. МАН с д.к. № С 3065 ХН С. И. С.ов.
Твърди, че процесното ПТП и настъпилия вредоносен резултат не е единствено по
вина на водача на т.а. МАН, С. С.ов. Твърди, че пострадалият Ж.Т.Т., управлявал
4
мотоциклет „Симсон 50“ в нарушаване правилата за движение по път без предимство, като
не е спрял и не е осигурил предимството на движещия се по главен път т.а. МАН. С
внезапното си появяване на главния път е допринесъл пряко за настъпване на ПТП и
вредоносния за него резултат. Прави възражение за съпричиняване, най-малко в равни квоти
на ПТП от страна на пострадалия Ж. Т. и моли съдът да отчете същото. Макар и по силата
на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда да има задължителен характер за гражданския
съд по отношение деянието, дееца и противоправните последици, то в хода на
наказателното производство се разглежда единствено поведението на виновния водач и
неговата съставомерност. Ето защо, възражението е обосновано и следва да бъде
разгледано, като подкрепено с доказателства, вкл. видно от мотивите на Присъдата и
решението на въззивната инстанция по наказателното дело.
Оспорва механизма на ПТП, при условие на евентуалност.
Оспорва исковете за неимуществени вреди по размер. Оспорва и размера на
претендираните неимуществени вреди от по 75 000 лева на всяка една от ищците, над вече
изплатените от „Д.“ АД обезщетения от по 45 000 лева на всяка от тях. Намира за
необосновано завишени и неотговарящи на критериите, които ППВС № 4/68г. за
обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди от непозволено увреждане, въвежда за прилагане на принципа на
справедливост. Тези вреди следва да се реални и в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП, още повече при направените оспорвания и възражения, вкл. за съпричиняване.
Размерът на исковете за неимуществени вреди следва да бъде преценен, след отчитане на
възраженията за съпричиняване, както и след преценка на конкретните социални,
икономически, емоционални и пр. условия, в които всяка една от ищците е общувала с
пострадалия приживе.
Прави възражение за изтекла погасителна давност от 3-години от дата на ПТП по
отношение предявените искове за лихви от дата на ПТП. Оспорва претенцията за лихви, с
оглед нейната аксесорност спрямо едни неоснователно заведен иск, както и при условие на
евентуална защита, неоснователно претендирана на основание чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ,
защото срокът за разглеждане на претенциите е 3 месеца, след поисканите, но неполучени от
застрахователя доказателства от ищците. „Д.“ АД твърди, че Застрахователят е изпълнил в
срок своите задължения по договор за застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите спрямо ищцата.
Относно искането за присъждане на разноски - счита същото за неоснователно, тъй
като ответникът не е дал повод за завеждане.
Предвид посочените обстоятелства и релевираните възражения, счита предявените
искове за неоснователни и недоказани по размер и моли да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищците Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. са депозирали
допълнителна искова молба.
С оглед изразеното от ответника становище в отговора на исковата молба, молят да
5
се приемат за безспорни между страните по делото следните факти и обстоятелства: че към
момента на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие - 01.08.2018г., по
отношение на вредите причинени на трети лица при и по повод управлението на товарен
автомобил марка “Ман”, модел “ТГА 41.410”, с Рег. № С 3065 ХН, е била налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника и че
към момента на завеждане на исковата молба, ответникът е изплатил на ищците
застрахователни обезщетения в размер от по 45 000 лева за всеки един от тях.
В отговора на исковата молба се твърди, че ответникът не бил дал повод за
завеждането на исковата молба. Това възражение е неоснователно. В случая исковите
претенции намират опора в нормата на чл.498, ал.3, предл.последно от КЗ. Повече
аргументи ще бъдат изложени по съществото на спора.
Ищците Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. твърдят, че с поведението си пострадалият не е
допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие и дори и да е
допуснал някакво нарушение на правилата на ЗДвП, то не се намира в причинно-следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Оспорването на размера на претендираните обезщетения е неоснователно. В тази
връзка в процеса ще бъде проведено пълно и главно доказване, за което са направили
доказателствени искания.
Възражението за изтекла погасителна давност касателно лихвите за забава, е
неоснователно. Явно у ответника е станало някакво объркване. Исковата претенция в тази й
част е да бъдат присъдени лихви, считано от 28.10.2021 г., която дата е тази по чл.497, ал.1,
т.1 от КЗ.
Ответникът „Д.“ АД е представил допълнителен отговор в срока по чл.373 ГПК.
Поддържа изцяло изложеното в отговора си към исковата молба, както и всичките си
оспорвания, възражения и доказателствени искания.
Оспорва изложеното от ищците в Допълнителната искова молба. Не приема за
основателни и обосновани възраженията, изложени от ищците в Допълнителната искова
молба. Нашето възражение за съпричиняване е мотивирано и аргументирано с писмени
доказателства. Твърди, че то е основателно. Приносът на пострадалият е надлежно
документиран в Констативен протокол №31 на ОД-МВР С. за ПТП от 01.08.2018г.,
приложен като доказателство към Отговора на исковата молба от наша страна. В графа
„обстоятелства и причини“, в края на този Констативен протокол е описано поведението на
мотоциклетиста и е указано, че ... не спира на пътен знак Б1 навлиза в кръстовището и е
блъснат от товарен автомобил. С внезапното си появяване на главния път (в нарушение на
правилата за движение и неспазване пътните знаци) пострадалият е допринесъл пряко за
настъпване на ПТП и вредоносния за него резултат. От друга страна - няма данни за това
дали пострадалият е ползвал предпазна каска при управление на мотоциклета, и ако няма
доказателство за ползването на такава, то това е още едно основание да се увеличи квотата
на принос, защото ако би имал такава каска нямаше да се достигне до черепно-мозъчна
6
травма.
Ето защо, „Д.“ АД заявява, че поддържа всички оспорвания и възражения, изложени
в първоначалния отговор на исковата молба.
Оспорва исковете за лихви като неоснователни, предвид неоснователността на
главните искове.
На следващо място, при условие на евентуалност, оспорването касае приложимостта
на чл.497, ал1, т.1 от КЗ, защото видно и в резултат на водената кореспонденция, не са
представени исканите от застрахователя документи, поради което преписката не е
приключила своето разглеждане. Ето защо, застрахователят не е в забава и исковете са
неоснователни. Заплатено е застрахователно обезщетение в сроковете и след представяне на
Присъда от страна на ищците по преписката.
Застрахователят е изпълнил своите задължения изцяло и лихви не са дължими
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
С Присъда №18/24.08.2021г. по НОХД №322/2021г. по описа на Софийски окръжен
съд, Наказателно отделение С. И. С.ов е признат за виновен в това че на 01.08.2018 г. около
09.50 часа в гр. З., обл. С., на пътя за промишлена зона „Аурубис“ с посока на движение от
промишлена зона „Аурубис“ към път I - 6, в зоната преди кръстовището, образувано с ул.
„Вежен“ при управление на МПС - товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГА 41.410“ с
per. № С 30 65 ХН, е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне“ и чл. 21, ал.
2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не може да се превишава е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, като в зоната на действие на пътен
знак В 26 (забранено е движение със скорост по-висока от означената) с надпис на него „50“
се е движел със скорост от 69 км/час и навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е
изпреварвал или заобикалял, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на
Ж.Т.Т. с ЕГН ********** като му е наложил съответно наказание.
С Решение № 47/22.02.2022г. постановено по ВНОХД № 1347/2021 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, първоинстанционната
присъда е потвърдена изцяло. Присъдата е влязла в законна сила на 25.03.2022г.
Видно от удостоверение за наследници на Ж.Т.Т. Х. Г. Т. е негова съпруга, Т. Ж. Т. и
Н. Ж. Н. са негови дъщери.
Страните не спорят по наличието на задължителна застраховка гражданска
отговорност на водача С. И. С.ов при ответника „Д.“ АД към датата на настъпване на ПТП
01.08.2018г.
Страните не спорят по отношение на факта, че ответникът е изплатил на всяка от
ищците Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. по 45000,-лв.
По делото се назначи съдебно автотехническа експертиза, ведно от която на 01.08.2018
година, към 9,45 часа – светлата част на денонощието, при сухо асфалтово покритие,
7
нормална видимост, в зоната на населено място – гр. З., по пътя от промишлена зона
„Аурубис”, към първокласен път №6, със скорост около 68 километра в час се е движил
товарен автомобил „МАН ТГА 41.410” с регистрационен номер С 3065 ХН, управляван от
С. И. С.ов. Платното за движение в този участък от пътя е било двупосочно, в зоната на лява
хоризонтална крива за посоката на движение на автомобила, с по една лента за движение в
противоположните посоки, всяка с широчина по 4,0 метра, разделени една от друга
посредством единична бяла, непрекъсната линия „М1”.
Придвижвайки се по определения начин, товарният автомобил се е приближавал към
регулирано с пътни знаци „Т”образно кръстовище, с улица „Вежен”, намираща се от към
дясната страна на посоката на движение на товарния автомобил. По тази улица, към
кръстовището със скорост около 20 километра в час, се е движил мотопед „Симсон 50” с
регистрационен номер СО 0240 М, управляван от Ж.Т.Т.. Непосредствено преди
кръстовището, в дясната страна на улица „Вежен” е имало трайно монтиран пътен знак „В1”
– „пропусни движещите се по пътя с предимство” – т.е. движещите се по пътя, по който се
движи товарният автомобил. Независимо от наличието на този пътен знак, водачът на
мотопеда, навлиза в кръстовището, предприемайки маневра за ляв завой и движение към
промишлена зона „Аурубис”. Водачът на товарния автомобил С.ов е възприел мотопеда, към
момента още когато последният се е намирал още в зоната на ул. „Вежен” и към момента в
който челната част на товарния автомобил се е намирала от мястото на удара на около 51
метра е задействал спирачната система и виждайки, че мотопеда навлиза в зоната на лентата
за движение на товарния автомобил, водачът С.ов е изменил траекторията на движение,
пресякъл е непрекъснатата разделителна черта между лентите за движение и е навлязъл в
лентата за насрещно движение, при което в мястото, определено от настоящата експертиза
като място на удара е настъпил такъв между лявата странична част на мотопеда и лявата
челна част на товарния автомобил. От удара мотопедът и водачът Т. са отхвърлени в посока
напред и в ляво на посоката на движение на товарния автомобил и са се установили в
местата, където са описани в протокола за оглед на местопроизшествие. Товарният
автомобил движейки се в активен спирачен режим, след удара се е придвижил на около 15
метра и също се е установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед.
Причините за възникване на ПТП следва да се търсят в:
1. Действията на водачът на мотопед „Симсон 50” с регистрационен номер СО 0240 М -
Ж. Т. Т., който движейки се по път без предимство, не е пропуснал в кръстовището да
премине товарният автомобил, който се движи по път с предимство;
2. Действията на водачът на товарния автомобил „МАН ТГА 41.410” с регистрационен
номер С 3065 ХН - С. И. С.ов, който в зоната на ПТП, при избиране скоростта на
движение е превишил нормативно допустимата стойност и вместо с не повече от 50
км/час се е движил със скорост 68 км./час, както и при движение по двупосочен път с
две пътни ленти е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.
Водачът на мотопеда Ж.Т.Т., преди удара е бил с поставена на главата предпазна
каска, която и към момента на установяването му на място е била на главата му.
8
По делото се назначи съдебно-медицинска експертиза. В заключението си вещото
лице установява, че при извършената обдукция на трупа на Ж. Т. Т. са установени следните
травматични увреждания:
Тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма и травма на крайниците,
изразяваща се в счупване на черепната основа с разкъсвания на меката и твърдата мозъчна
обвивки и субарахноидален кръвоизлив; счупвания на ребра двустранно с кръвоизливи в
двете гръдни половини и контузия на левия бял дроб; разкъсвания на слезката и черния
дроб, кръвоизлив в коремната кухина; счупвания на лявата голямопищялна и малкопищялна
кости; кръвонасядания около счупванията и в меките тъкани на левия крак и гръдния кош;
охлузвания на двете ръце и левия крак.
Причината за смъртта на Т. е несъвместимата с живота съчетана травма на глава,
гърди и корем, като е настъпила бързо и е била неизбежна.
Констатираната при аутопсията тежка черепно-мозъчна травма е получена в резултат
на силен удар с или върху твърд тъп предмет в лявата слепоочна област на главата.
Увреждането може да се получи при удар на пострадалия от товарния автомобил, ако е бил
без каска и ако е бил с каска, която е паднала от главата му при първоначалния контакт с
товарния автомобил, от удар на главата в терена при последващото падане на пострадалия
върху него.
Установените тежки травматични увреждания в областта на гърдите- кръвонасядания
и разкъсвания на белия дроб повече вляво и зоната на двата хилуса, кръвта в гръдната
кухина, счупването на ребрата двустранно, както и коремната травма-разкъсването на
слезката и черния дроб, контузията на десния бъбрек и излива на кръв в коремната кухина
са увреждания, които се дължат на много силни удари с твърди тъпи предмети, като добре
отговарят да са получени при контакта на пострадалия и товарния автомобил. Преценени
сами по себе си и двете травми-гръдната и коремната могат да доведат до смъртен изход
независимо от черепно-мозъчната травма.
В конкретния случай в генезата на смъртта, участват едновременно и трите
травми:черепно-мозъчна, гръдна и коремна, които действат, така, че е без никакво значение
дали пострадалият е бил с поставена или не каска в момента на удара с товарния автомобил.
По делото се разпита свидетеля З.Г.П.:
„Съсед съм на ищците, познавах Ж. Т. още от малък. Познавам го от малък, дели ни
една ограда. Когато Ж. загина, дъщеря му Н. живееше с родителите си, а Т. беше оженена и
живееше през две-три улици, но пак в П.. Бяха сплотено семейство, никога не е имало
кавги, помагаха си един на друг. Те скърбяха за него, защото го обичаха много и много
трудно го преживяват, просто така ненадейно, много мъки имаха. Аз бях и на погребението,
много скърбяха, те и сега в момента си скърбят за него. След смъртта на Ж. аз ги
посещавам, почти всеки ден се виждаме, помагаме си, ние и преди с Ж. си помагахме, сега
пак ходя та им помагам. Те ходят постоянно на гробища, даже Х. днес, като си говорехме,
каза, че утре пак ще ходи на гробища. Ходят почти всяка седмица на гробищата и децата, и
Н., и Х. ходят.
Бях на погребението на Ж., тогава Х. и Н. просто го изживяха много трудно,
скърбяха, много се обичаха. Н. от дете си живееше в къщата, има само две години ли, колко,
като се ожени, само две години я е нямало, но пак си идваха на гости. Отношенията между
9
Н. и Ж. бяха много добри, грижеха се един за друг, даже Ж. работеше и частно, за да може
да им помага, и те му помагаха на него и се обичаха много. Кавги никога не е имало, никога
даже не им е и посягал, той никога примерно да удари дете, никога това не е било, той
децата много ги обичаше. Все още трудно изживяват това, трудно се изживява смъртта, те
все още скърбят, плачат, просто мъката е голяма. Бяха сплотено семейство, помагаха си,
помагаха и примерно на мен, никога не са отказали да помогнат на някой, обичаха се,
сплотено семейство.
Н. кога точно се омъжи не мога да ви кажа със сигурност, може би 2004 - 2006 г.
мисля, че беше, отиде в Б.. Познавам мъжа й, детето, познавам ги, всеки ден си общуваме,
особено с мъжа й, той гледа гълъби, пък аз имам стока и като мине всеки ден си говорим с
него и с тях. Те живеят тука в П. в къщата на Ж.. Н. две години е живяла в Б., мъжът й е от
Б. и като се омъжи тя живя там. Може би през 2008 г. се прибраха в П., точно кога не мога
да ви кажа. Просто си дойдоха тука Н. да гледа да си е при баща си, а мъжът й почна работа
в предприятие при нас, в завода. Т. живее на семейни начала, има едно момче, те сега са в
гимназията, Т. има едно дете и Н. има едно дете. Децата сега са в гимназия, 16-17-годишни
мисля, че са.“
По делото се разпита свидетеля М.Н.Ч..
„Живея на съпружески начала с ищцата Т. Т., от края на 2000-та година. Бащата Ж. Т.
аз го познавам от дете, защото ние живеем близо в квартала, моите баба и дядо и неговите
родители бяха приятелско семейство, вършеха си услуги, от малък ги познавам. Злополуката
им се отрази много тежко - те разчитаха на Ж. за всичко, той им беше опора и много тежко
го понесоха, те все още го преживяват много тежко. Аз и Т. живеем също в П. - на, да
кажем, на две-три преки от тях. Посещаваме често майката и сестрата на Т., определено
доста често, значи след загубата на Ж., когато имат някакъв проблем, някаква работа вкъщи
да се свърши, обаждат се, помагаме си кога за парно, кога за помпи и други неща, помагаме
си. Отношенията в семейството на Ж. и дъщерите му бяха добри, патриархално семейство,
аз не знам да са имали противоречия, да са се карали, помагаха си, пак ви казвам той им
беше опората на всички, всички разчитаха на него. Аз бях първият човек, който научи, ние
бяхме на почивка в П. с Т., сина ни и приятелско семейство, от полицията в П. ми се
обадиха, попитаха „Дядо ти със зелен мотор ли е“, съобщиха ми. На мен ми се падна
тежката задача да им съобщя тази новина първо на Т., защото беше при мене, опитах се да
не казвам директно цялата истина, опитах се да й кажа, че е в болница пострадал от
катастрофа, но не се получи, тя разбра, казах й случая. Оттам се обади на сестра й Н., те
бяха в К.. Палнахме колата, отидох, взех ги, върнах ги в П.. Чакахме процедурата по
погребението, прокурорът трябваше да го освободи, не знаехме отворен или затворен ковчег
ще е. Просто нещата бяха неописуеми, те бяха постоянно в стрес, то не е в стрес, те плачеха,
не знаеха дали ще го видят за последно. На самото погребение, когато видяха, че ковчегът е
отворен, те просто се разпищяха, много, много тежко беше. То си се чувства липсата, много
често в разговори става дума „Е сега ако беше татко примерно щеше да направи това и
това“, понякога аз искам да свърша нещо, тя разчиташе преди баща й да го свърши. Ходи се
10
на гробища, всички църковни празници - Задушници, отделно по други поводи, много тежко
го изживяват тия двете. Имаме снимка там в една от стаите, на всяка Коледа там, когато се
пали свещ, си палят свещ. В дома на Ж. има поставени снимки и във всекидневната, там,
където обядват, вечерят, като всекидневна, което е, в нейната стая - на съпругата му - също
си има, тя постоянно подменя некролозите, следи си за това и ги подменя.
Ж. и Х. бяха семейство, което си е средностатистическо българско семейство,
уважаваха се, разбираха се. Те се уважаваха взаимно много, всички разчитаха на Ж., не съм
ставал свидетел на някакви дразги, някакви разправии, винаги са били в отлични
отношения. Към дъщерите му беше същото, той трепереше над тях, помагаше им. Те му
помагаха също, когато могат, предимно с неща, които той като по-възрастен не владее,
например с компютри, помагаше се постоянно. Те са си едно семейство, които си живееха
доста добре и доста сплотено. Ние с Т. да не кажа всеки ден, но през ден, през два, или аз
или тя, дали те ще дойдат у нас или някой от нас ще слезе до тях, на всички празници сме се
събирали, детето, когато беше по-малко, вземаше го от детска градина, нали при нас всички
сме на работа, от училище. Помагаше, имаше такива машини, работеше, помагаше за всяка
една повреда, като се случи нещо идваше, помагаше. Мен ме е викал да му помагам за неща,
които не ги е можел. Съвсем нормално семейство.
Сестрата на Т. и зетят живеят в една къща и даже в общо домакинство с Ж. и
съпругата му, не са разделени в къщата, заедно си обядват, вечерят. Къщата е на два етажа,
на първия етаж е всекидневна, хол, на Х. стаята и баня, тоалетна, вторият етаж е с две стаи,
детска стая на детето. Санитарният възел е на първия етаж, кухнята е на първия етаж,
домакинството е общо. Ж. беше пенсионер преди ПТП-то, работеше, пенсионира се втора
категория труд, по време на инцидента беше вече пенсионер.“
Установява се по делото, че със заявление от 19.09.2018г. ответникът е уведомен от
ищците за процесното ПТП и са претендирали обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 т.1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
11
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото се установи, с влязла в сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е
задължителна за гражданския съд относно дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, че на 01.08.2018 г. около 09.50 часа в гр. З., обл. С., на
пътя за промишлена зона „Аурубис“ с посока на движение от промишлена зона „Аурубис“
към път I - 6, в зоната преди кръстовището, образувано с ул. „Вежен“ при управление на
МПС - товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГА 41.410“ с per. № С 30 65 ХН, е
нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне“ и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: „Когато
стойността на скоростта, която не може да се превишава е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак“, като в зоната на действие на пътен знак В 26 (забранено е
движение със скорост по-висока от означената) с надпис на него „50“ се е движел със
скорост от 69 км/час и навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е изпреварвал или
заобикалял, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Ж.Т.Т..
По делото страните не спорят и за последният елемент от фактическия състав за
ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от
КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между
ответника „Д.“ АД по настоящото дело и виновния водач по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”.
По отношение на иска на Х. Г. Т..
Видно от показанията на свидетелите З.Г.П. и М.Н.Ч. съпругата му Х. Т. е понесла
изключително тежко внезапната загуба на съпруга й Ж.Т.Т.. Емоционалните болки и
страдания с изключителен интензитет и за продължителен период от време, които според
свидетелите още не са преодолени. С оглед справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за
загубата на нейния съпруг и за претърпените неимуществени болки и страдания съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 150 000,-лв.
По отношение на иска на Т. Ж. Т.
Видно от показанията на свидетелите З.Г.П. и М.Н.Ч. дъщеря му Т. Т. е понесла
изключително тежко внезапната загуба на баща й Ж.Т.Т.. Емоционалните болки и страдания
с изключителен интензитет и за продължителен период от време, които според свидетелите
още не са преодолени. С оглед справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за загубата на
нейния баща и за претърпените неимуществени болки и страдания съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 150 000,-лв.
По отношение на иска на Н. Ж. Н.
12
Видно от показанията на свидетелите З.Г.П. и М.Н.Ч. дъщеря му Н. Н. е понесла
изключително тежко внезапната загуба на баща й Ж.Т.Т.. Емоционалните болки и страдания
с изключителен интензитет и за продължителен период от време, които според свидетелите
още не са преодолени. С оглед справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за загубата на
нейния баща и за претърпените неимуществени болки и страдания съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 150 000,-лв.
Съдът намира за основателно възражението на ответника “Д.“ АД за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия Ж.Т.Т., който движейки се по път без предимство,
не е пропуснал в кръстовището да премине товарният автомобил, който се движи по път с
предимство. По делото се доказа, че пострадалият е бил с предпазна каска, която не е могла
да предотврати фаталния резултат.
Ето защо съдът намира, така определените обезщетения следва да се намалят на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД на 50 % или дължимите суми на всяка ищца е в размер на по
75000,-лв. От така определените суми следва да се приспадне доброволно платеното от
ответника “Д.“ АД в размер на 45000,-лв. Ето защо исковете са основателни в размер на по
30000,-лв. за всяка от ищците.
Върху така определените обезщетения ответникът дължи обезщетение за забава от
11.10.2019г., (три години преди завеждане на исковете), като е основателно възражението по
чл.378 ал.8 КЗ за погасяване на вземанията за лихви три години преди предяваване им.
По отношение на държавните такси и разноските по делото:
На адв. П. И. Ш., пълномощник на ищцата Х. Т. следва да се присъдят разноски, на
основание чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2 ЗА. Минималното възнаграждение съгласно чл.38 ал.2
Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. е в размер на 3050,-лв.
На адв. П. И. Ш., пълномощник на ищцата Т. Т. следва да се присъдят разноски, на
основание чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2 ЗА. Минималното възнаграждение съгласно чл.38 ал.2
Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. е в размер на 3050,-лв.
На адв. П. И. Ш., пълномощник на ищцата Н. Н. следва да се присъдят разноски, на
основание чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2 ЗА. Минималното възнаграждение съгласно чл.38 ал.2
Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. е в размер на 3050,-лв.
Не е основателно възражението за ответника “Д.“ АД за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като е съответно на минималното възнаграждение според
цената на иска и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.
В хода на делото ответникът „Д.“ АД е направил разноски в размер на 1200,-лева
(450лв. юрисконсултско възнаграждение и 750,-лв. САТЕ и СМЕ) С оглед на горното и на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищците Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н. следва да заплатят на ответника
720,-лв., съразмерно с отхвърлената част на исковете.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът “Д.“ АД следва да
се осъди да заплати по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 3600,- лева (4 % от 90 000,-
лева) и 250,-лв. за САТЕ, или общо 3850,-лв.
13
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по
чл.497, ал.1 т.2 КЗ, „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Княз
Дондуков“ №68 да заплати на Х. Г. Т. с ЕГН********** от гр.П. ул.“Никола Вапцаров“
№23 сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди – болки, страдания, настъпили в резултат на смъртта
на нейния съпруг - Ж.Т.Т. с ЕГН ********** при ПТП, на 01.08.2018г. и наличие на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
сумата от 11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 75000,-лв. и
за периода 28.12.2018г.-10.10.2019г. на иска за лихви за забава.
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по
чл.497, ал.1 т.2 КЗ, „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Княз
Дондуков“ №68 да заплати на Т. Ж. Т. с ЕГН********** гр.П. ул.“Никола Вапцаров“ №23
сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди – болки, страдания, настъпили в резултат на смъртта на нейния
баща - Ж.Т.Т. с ЕГН ********** при ПТП, на 01.08.2018г. и наличие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата от
11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В
ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 75000,-лв. и за периода
28.12.2018г.-10.10.2019г. на иска за лихви за забава.
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и по
чл.497, ал.1 т.2 КЗ, „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Княз
Дондуков“ №68 да заплати на Н. Ж. Н. с ЕГН********** гр.Б. ул.“Скиптопара“ №26 ет.1
сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди – болки, страдания, настъпили в резултат на смъртта на нейния
баща - Ж.Т.Т. с ЕГН **********, при ПТП, на 01.08.2018г. и наличие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата от
11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В
ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 75000,-лв. и за периода
28.12.2018г.-10.10.2019г. на иска за лихви за забава.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Княз Дондуков“ №68 да заплати на Адв. П. И. Ш. гр.С.
ул.“Шипченски проход“ №65 ет.2 оф.210 сумата от 9150,-лева (девет хиляди сто и петдесет
лева), представляващо адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на ищците Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Х. Г. Т. с ЕГН********** от гр.П.
14
ул.“Никола Вапцаров“ №23, Т. Ж. Т. с ЕГН********** гр.П. ул.“Никола Вапцаров“ №23 и
Н. Ж. Н. с ЕГН********** гр.Б. ул.“Скиптопара“ №26 ет.1 да заплатят на „Д.“ АД, ЕИК.,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Княз Дондуков“ №68 сумата от 720,-лева
(седемстотин и двадесет лева), представляващи съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Княз Дондуков“ №68 да заплати по сметка на Софийски окръжен
съд с адрес гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата от 3850,-лева (три хиляди осемстотин и петдесет
лева), представляваща държавна такса и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15