№ 269
гр. К., 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102582 по описа за 2021 година
Гражданско дело № 2582/2021 по описа на РС-К. е образувано по предявен
иск от „Профи кредит ******“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „******“ № ****** чрез пълномощника си
юрисконсулт Р.И. срещу В.И.К.., ЕГН ********** от гр. К., кв. «******», бл.
******* с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 и 3 от ГПК с
цена на иска 5 049,55 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че на 08.05.2019г. бил
сключен Договор за потребителски кредит № ********* между „ПРОФИ
КРЕДИТ ******“ ЕООД, като кредитор и А.А.А. и В.И.К.., като солидарни
длъжници.
Договорът бил сключен при следните параметри: Сума на кредита: 3000 лв.;
Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 141.71 лв.; Годишен процент
на раз ходите (ГПР): 46.37 %; Годишен лихвен процент: 39.10%; Лихвен
процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 5101.41 лв.
Бил избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги: 1740.60 лв.; Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 48.35 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо
задължение: 6842.01 лв.; Общ размер на вноска: 190.06 лв.; Дата на
погасяване: 5-ти ден от месеца.
Неразделна част от Договора за кредит били Общи условия (ОУ), които били
предадени при подписване на договора и с които длъжниците се запознали
преди подписване на договора. На клиента било предоставено на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във
формата на Стандартен европейски формуляр. От своя страна длъжникът
поел задължение по Договор за потребителски кредит № *********, като го
сключил за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 190.06 лв. и падежна дата всяко 5-то число на месеца.
1
Сочи, че ПРОФИ КРЕДИТ ****** ЕООД изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като на 08.05.2019г. превели парична сума в
размер на 3000.00 лв. по посочена от длъжника А.А.А. банкова сметка. На
основание ОУ към ДПК във връэка с чл. 121- чл. 127 от Закона за
задълженията и договорите В. И. К., в качеството си на съдлъжник по
договора за потребителски кредит, се задължил да отговаря солидарно с
А.А.А. при условията, посочени в договора.
Сочи, че на 30.01.2020г. А.А.А. подала Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № *********, като пожелала да бъде отложена 1 погасителна
вноска. На 03.02.2020г. между „ПРОФИ КРЕДИТ ******“ ЕООД, А.А. и В.К.
бил сключен Анекс № 1 към ДПК № *********, с който страните се
договарили да бъде отложена погасителна вноска № 3 като тя трябвало да
бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се
променили от 36 на 37 броя.
Сочи, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № *********
длъжниците дължали на дружеството договорно възнаграждение за
изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема било
предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се
споразумели договорното възнаграждение да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото било в размер 974.44 лв. Договорното
възнаграждение се претендирало от падежа на първата неизплатена вноска -
05.03.2020 г. до дата на предсрочна изискуемост - 03.03.2021 г.
Сочи, че съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне
на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК,
длъжникът дължал възнаграждение в размер на 1740.60 лева, като длъжникът
заплатил сума в размер на 397.94лв., оставали да бъдат заплатени 1342.66 лв.
Твърди, че в процесния случай сключването на споразумение за предоставяне
на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита.
Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било
опционално, по избор на потребителя и зависило единствено от неговата
воля.
Сочи, че длъжниците не изъпленили поетите договорни задължения и
направили осем пълни и една непълна погасителни вноски, видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДПК № *********, като след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит. „Кредиторът може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато
Клиентът/Съдлъжника просрочат две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер“, на 03.03.2021г. ДПК № ********* бил обявен за
предсрочно изискуем от страна на .ПРОФИ КРЕДИТ ******“ ЕООД. На
длъжника било изпратено уведомително писмо, с което същият бил
информиран, че задължението по заема било обявено за предсрочно
изискуемо. Предсрочната изискуемост настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът бил
уведомен.
Сочи, че на В.И.К.. било изпратено уведомително писмо с обратна разписка
от страна на дружеството, с което бил направен опит той да бъде уведомен, че
е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
За периода от изпадане на длъжниците в забава 06,07,2019 г. до обявяване на
2
кредита за предсрочно изискуем на 03.03.2021, длъжниците дължали и лихва
за забава, която била в остатьчен непогасен размер от 130.14 лева, законна
лихва в размер на 27.19 лева, дължима от 03.03.2021 г. -датата на предсрочна
изискуемост до 23.03.2021 г. и законна лихва от входирането на заявлението
до окончателното изплащане на вземането.
Сочи, че към настоящия момент размерът на погасеното от В.И.К.. и А.А.А.
задължение по ДПК № ********* било в общ размер на 1732.40 лв. С
плащанията си длъжникът погасил част от задълженията по договора, от
които номинал в размер на 1531.62 лв. Сумата от 180.78 лв. отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.
Сумата от 20.00 лв. отишла за погасяване на такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от
Общите условия към ДПК.
Твръди, че към днешна дата В.И.К.. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ ******
ЕООД сума в общ размер на 5049.55 лв., от които: главница в размер на
2575.12 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и пет лева и дванадесет
стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 974.44 лв., възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1342.66 лв., лихва за
забава в размер на 130.14 лв. и законна лихва в размер на 27.19 лв., дължима
от 03.03.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 23.03.2021 г., като за
периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № *********.
Моли съда да постановите решение, с което да установи съществуването на
вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ ******“ ЕООД срещу солидарния
длъжник В.И.К.., представляващо главница в размер на 2575.12 лв.,
договорно възнаграждение в размер на 974.44 лв, лихва за забава в размер на
130,14 лв. и законна лихва в размер на 27.19 лв., представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № *********, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди длъжника В.И.К.. по ДПК
№ ********* В. И. К. да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ ****** ЕООД
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1342.66 лв. /хиляда триста четиридесет и два лева и шестдесет и
шест стотинки/.
Посочва банкови сметки. Претнедира за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. На същия са
редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Моли съда да отхвърли предявените искове: установителни - частично над
размера на сумата от 1122.60лв./остатък от главница/ и осъдителния изцяло,
като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените по
делото разноски.
Сочи, че договорът за потребителски кредит Профи кредит стандарт и
сключените към него Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и Анекс 1 са недействителни на осн. чл.22 от ЗПК,
поради което и на осн. чл,23 от ЗПК дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, което е заемната сума от 3000.00лв. Към настоящия
момент по кредита била платена общо сумата от 1877.40 лв. от които 1732.40
лв. - заплатени до предявяване на исковата молба в съда, което не се оспорва
от ищеца и се твърди в исковата молба, като след това на 14.09.2021 г. А.А.А.
3
- клиент по договора заплатила сумата от 145.00 лв., поради което главният
длъжник и той, като солидарен длъжник дължат единствено остатъка от
чистата стойност на кредита в размер на 1122.60лв..
Твърди, че сключеният договор, споразумението и анекса към него са
недействителни на осн. чл.26 от ЗЗД и на осн.разпоредбите на ЗПК.
По отношение на процесния договор следвало да се приложат разпоредбите
на ЗПК. В договора за потребителски кредит не бшл посочен действителния
размер на ГПР и поради това не били изпълнени императивните изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде
посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Сочи, че съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случайте, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включвал нотариалните такси.
Сочи, че с оглед цитираната разпоредба заплащането на допълнителен пакет
услуги следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тьй като то било пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплащало от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите
не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република ****** - 50% .
Установените фактш сочили за заблуждаваща търговска практика. В текста
на чл. 19 ал. 1 от ЗПК била дадена легална дефиниция на понятието ГПР.
Недействителна била и клаузата относно договорения ГЛП. По отношение на
нея било налице и основанието на чл.26 ЗЗД - противоречие с добрите нрави.
Съгласно трайно установената практика на ВКС уговорката за заплащането
на възнаградителна лихва ще противоречи на добрите нрави, когато
надвишава 3-пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените
кредита 2-пъти. Към момента на сключването на ДПК размера на законната
лихва по просрочени парични задължения била 10%( основния лихвен
процент на БНБ за текущата година(проста годишна лихва ) е 0% + 10%
надбавка = 10%). Максималният размер, до който може да бъде уговаряна
възнаградителна лихва, за да не противоречи на добрите нрави била 30%. В
случая уговореният ГЛП е в размер на 39.10%, което надхвърляло допустимия
размер. Според клаузите на договора при отпуснат кредит в размер на 3000
лева дължимата годишна възнаградителна лихва е 1173 лева, което било
почти половината от размера на кредита. Тази лихва противоречала на
добрите нрави и по - конкретно на общоприетите принципи за справедливост
и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и
еквивалентност на насрещните престации.
Сочи, че ДПК бил нищожен и в частта за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги на три отделни правни основания: На основание чл.26,
4
ал.1 от 33Д; Споразумението за допълнителни услуги - нищожно на
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави;
Споразумението за допълнителни услуги - нищожно и на основание чл. 21
ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
С оглед на гореизложеното договорът, споразумението и анекса 1 се явявали
нищожни на основание чл. 21 и чл.22 от ЗПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът е нищожен,
потребителят дължал само чистата стойност на паричния заем или в случая
само остатъка от чистата стойност в размер на 1122.60лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд-Н.,
съдът е издал в полза на „Профи Кредит ******“ ЕООД, ЕИК *********
срещу длъжниците А.А.А., ЕГН **********, живуща в с. Т., ул. „*****“, **,
и В.И.К.., ЕГН **********, живущ в гр. К., ж.к. ******, бл.23, да заплатят
солидарно на „Профи Кредит ******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „******“, № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
пълномощник юрк. Г.Г., сумата от 2575.12лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ********* от 07.05.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението- 24.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от974.44 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от
05.03.2020г. до 03.03.2021г., сумата от 130.14 лв.- лихва за забава от
06.07.2019 г. до 03.03.2021 г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г., сумата от 27.19 лв.- лихва за периода от 03.03.2021 г. до
23.03.2021 г., както и сумата от 150.99 лв., представляваща направените по
делото разноски, от които 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение, и 100.99
лв.- заплатена държавна такса.
С Разпореждане № 169/25.03.2021 г. по ч.гр.д. ***/21 на РС-Н., съдът е
отхвърлил претенцията на заявителя за заплащане от длъжниците на сумата
от 1342,66 лева - вазнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
По делото е постъпило възражение от длъжника В.И.К.., в което е заявил, че
не дължи вземаното по издадената заповед за изпълнение.
От представения Договор за потребителски кредит „Профи кредит „Стандарт“
№ ********* се установява, че на 08.05.2019 г. на ответника и солидарния
длъжник А.А.А. е отпуснат паричен кредит за сумата от 3000,00 лева и срок
на погасяване 36 месеца. Общата дължима сума на кредита след начисляване
на дължимите лихви е в размер на 5101,41 лева. В договора е включено и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1740,60 лева, като общото задължение, ведно с пакета от допълнителни
услуги възлизало на 6842,01 лева, дължими на 36 месечни вноски по 190,06
лева всяка.
С Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № ********* е отложена
вноска № 8, с което КЛ/СД ще изплаща кредита си по нов погасител план.
Видно от преводно нареждане за кредитен превод с банкова референция на
„***** ******“ АД от 08.05.2019 г. сумата от отпуснатия потребителски
кредит в размер на 3000,00 е преведена по банковата сметка на А.А.А., с
основание на превода: *********.
От представените общи условия на „Профи Кредит ******“, се установява, че
съгласно чл. 12. 3 от същите „В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
5
ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост“.
По делото е представено уведомително писмо от 04.03.2021 година. От него е
видно, че ищцовото дружество уведомява ответника В.И.К.., че считано от
03.03.2021 г. задължението по договор за кредит с № ********* е обявено за
предсрочно изискуемо.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като срещу издадената заповед за парично задължение
ответникът е подал възражение.
Искът е допустим, подаден от и срещу надлежно активно и пасивно
легитимирани страни, имащи правен интерес от образуване и водене на
настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на
пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на
оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищцовото дружество е превело сумата от 3000,00 на ответника по посочената
от него банкова сметка в подписания между страните договор за
потребителски кредит от дата 08.05.2019 г., като на същия ден, видно от
платежното нареждане, сумата е наредена на кредитополучателя с пояснение,
което съдържа номера на договора за кредит. Плащането е извършено по
електронен път, съдържа името и банковата сметка на получателя, номер
документ и референция.
Съдът счита, че процесният договор отговаря на всички законови
императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри,
задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език.
Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни
по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след
постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните по основните
му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва
допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата
страна. Поради това сключеният договор за потребителски кредит с ответника
напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа изискуемите
реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски
кредит. Длъжникът не е обективирал желание да се откаже преди
подписването на договора, както и не се е възползаал от същата възможност
след подписването му на основание чл. 7.1. от ОУ към договора.
Освен това на 03.02.2020 г. е подписан Анекс № 1 към Договор за
потребителски кредит № ********* за отлагане на вноски, като анексът
съдържа собственоръчните подписи на длъжниците.
По делото е изплатена една част от погасителните вноски. В исковата молба
се сочи, че са погасени осем пълни погасителни вноски и една непълна.
Размерът на погасеното от двамата длъжници по кредита е в размер на
1732,40 лева, с които са погасени, видно от погасителния план по договора за
кредит - 8 цели вноски и една непълна. С друга част от плащанията са
погасени лихви за забава по кредита на осн. т. 12.1 ОУ и такси, видно от
исковата молба. В отговора си ответникът сочи, че е погасена сумата от
6
1732,40 лева плюс сумата от 145,00 лева, внесена след завеждането на
исковата молба.
Съдът намира, че вземането на ищеца по предоставения кредит за главница в
размер на 2575,12лв., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и договореното възнаграждение
при ГПР 46,37 % и ГЛП 39,10 % е доказано и в тази част искът следва да се
уважи.
Уговореният между страните ГПР в размер на 46,37 %, представляващ
възнаграждението, дължимо на кредитора за предоставянето на сумата в заем,
не накърнява добрите нрави, тъй като е в рамките на максималния размер на
разходите по кредита, регламентирана в чл. 19, ал. 4 ЗПК, от друга страна е
съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем с висока
стойност.
Съгласно решението по дело № С - 472/11 на Съдът на европейския съюз,
националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни
клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената
проверка за валидност на клаузата за дължимостта на сумата от 1342,66 лв.-
закупен пакет от допълнителни услуги. Съдът намира клаузата за нищожна
поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Налице е
противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК. Уговореното в т. VI от договора заплащане
на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1342,66 лв. е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Съдът
счита, че предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на
императивните разпоредби на закона. Не е формирана цена за всяка от
услугите поотделно, каквито са изискванията заложени в разпоредбата на
чл.10а, ал.4 от ЗПК, в която е предвидено, че „Видът, размерът на
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит.“ Налице е
противоречие с императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги, като е определено едно
общо възнаграждение за плащане в размер на 1342,66 лв. Съдът счита, че
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, тоест
същото е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените
услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор. Неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от
същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия.
Анализирайки всички тези обстоятелства, съдът достигна до извода, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
в размер на 1342,66 лв. се явява нищожна, като противоречаща на
императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и
7
чл.10а, ал. 3 и ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/.
По въпроса за разноските, съдът намира следното:
Разноските в исковото производство следва да бъдат редуцирани съобразно
уважената част от иска. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Съобразно
отправеното искане на ищеца следва да бъдат определи разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК. Държавната такса в настоящото производство е в размер на 100,99
лв. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 147,55 лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в
полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство
съобразно уважената част на исковата претенция. Уважените там разноски са
в общ размер на 150,99 лв.. Съобразно уважената част на исковата претенция
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 110,84 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК има разноски в размер на 200,00 лева – адвокатско
възнаграждение, от които следва да се уважи сумата от 53,18 съгласно
отхвърлената част от иска
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.К.., ЕГН **********,
живущ в гр. К., ж.к. ******, бл.23, вх. А, ап. 15, че дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ ******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „******“ № ******, сумата от 2575.12лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *********
от 07.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението- 24.03.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 974.44 лв., представляваща договорно възнаграждение
за периода от 05.03.2020г. до 03.03.2021г., сумата от 130.14 лв.- лихва за
забава от 06.07.2019 г. до 03.03.2021 г. с изключение на периода от 13.03.2020
г. до 13.07.2020 г., сумата от 27.19 лв.- лихва за периода от 03.03.2021 г. до
23.03.2021 г., за което е издаден Заповед за изъплнение на парично
задължение № **/25.03.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС-Н..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ ******“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******“ №
******, против В.И.К.., ЕГН **********, живущ в гр. К., ж.к. ******, бл.23,
вх. А, ап. 15, осъдителен иск за сумата от 1342,66 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит № ********* от 07.05.2019г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.И.К.., ЕГН **********, живущ в гр. К., ж.к. ******, бл.23, вх.
А, ап. 15 да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ ******“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******“ № ******, сумата
от 110,84 лева /сто и десет лева и 84 ст./ , представляваща направени в
заповедното производството по ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на РС-Н.
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, както и
8
сумата 147,55 лева /сто четиридесет и седем лева и 55 ст./ , представляваща
сторени в исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ ******“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******“ № ****** В.И.К..,
ЕГН **********, живущ в гр. К., ж.к. ******, бл.23, вх. А, ап. 15, сумата от
53,18 лева /петдесет и три лева и 18 ст./ , представляваща сторени в
исковото производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С. в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№
***/2021 г. по описа на РС-Н..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9