Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 135/13.10.2017
г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември,
двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова
в.гр.дело № 313/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивни жалби срещу решение № 584/13.04.2017 г. по гр.д.№
685/16 г. на Окръжен съд – Варна.
Ищецът Б.Г.Г.
обжалва решението в частта му, с която предявеният от него иск срещу
Прокуратурата на РБ по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата от
15000 лева до 100000 лева. Оплакванията са за нарушение на материалния и на
процесуалния закон, с молба за отмяна в обжалваната част и за постановяване на
ново решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен изцяло.
Прокуратурата
на РБ обжалва решението в осъдителната му част. Оплакванията са за нарушение на
закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявения иск, евентуално
– за уважаването му в по-малък размер.
В
подаден писмен отговор и в съдебно
заседание пълномощникът на ищеца оспорва подадената жалба и изразява становище
за правилност на решението в осъдителната му част.
Въззивните
жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След
като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявен
е иск от Б.Г.Г. против Прокуратурата на РБългария с правно основание чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 100 000.00 лева - обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение, приключило с
постановление за прекратяване, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2013
г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Прокуратурата
на РБ оспорва допустимостта на иска с твърдения, че ищецът е бил обезщетен за
твърдените в исковата молба вреди с решение от 15.10.2013 г. на ЕСПЧ. В
условията на евентуалност твърди, че претендираният размер на вредите е
завишен.
Не се
спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с постановление
на прокуратурата от 31.03.2010 г. Б.Г. е задържан за срок от 72 часа, а с
определение от 03.04.2010 г. по ЧНД № 521/2010 г. на ОС – Варна, потвърдено определение
№ 80/13.04.2010 г. по ВЧНД № 121/10 г. на АС-Варна му е определена постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С
определение от 25.05.2010 г. по ВЧНД № 185/10 г. на АС - Варна мярката е
променена от „задържане под стража“ в „домашен арест“ и е отменена с определение № 34/25.01.2013 г. поради изтичане на максимално предвидения в
НПК 2-годишен срок от привличане на лицето в качеството му на обвиняем –
31.03.2010 г.
С
постановление от 01.04.2010 г. на ищеца е наложена забрана за напускане
пределите на РБългария, на основание чл. 68, ал.1 от НПК, която е била отменена
с определение № 88/08.02.2011 г. През периода на забраната двукратно прокуратурата
е давала разрешения за напускане на страната.
С
определение № 2936/27.09.2010 г. е допуснато обезпечение върху цялото имуществото
на обвиняемия, с отбелязаните в него изключения, което е отменено по реда на
чл. 402, ал.2 от ГПК с определение № 580/16.10.2013 г. по ч. гр.д. № 495/2013
г. на АС-Варна.
С
решение № 2189-1, на основание чл. 24, ал.3, т.2 от ЗМСМА във връзка с чл. 24,
ал.1 от ЗМСМА са прекратени правомощията на Б.Г. като Председател на Общински
съвет - Варна.
С постановление
от 18.06.2013 г., потвърдено с определение по ЧНД № 1160/2013 г. на ОС-Варна,
наказателното производство срещу ищеца е прекратено, тъй като не са събрани безспорни
доказателства за извършено престъпление от общ характер по обвиненията за престъпления
по чл. 321 ал.З т.2, вр. ал.2 от НК; по чл. 220 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20
ал.4 от НК; по чл. 282 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.4 от НК и по чл. 293 ал.1,
вр. чл. 20 ал.2 от НК.
По
делото е прието заключение на назначена СМЕ установяваща, че ищецът е бил
лекуван във Вътрешно отделение при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД с диагноза за
двустранна пневмосклероза в тласък, обострен хроничен бронхит, гастродуоденит,
деребрастенен синдром и лаконарен тонзилит, след което - на 20.04.2010 г. е
настанен в клиника „Ортопедия и травматология" поради изразени оплаквания
от болки в двете коленни стави, ограничения в движенията, за което му е
препоръчана операция на ставите с последваща рехабилитация.
Назначената
комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологическа експертиза е представила
заключение, прието от съда за компетентно дадено, съобразно което воденото
наказателно производство, включително извършеното задържане и изтърпяване на
мярката на неотклонение „задържане под стража" и „домашен арест" са
повлияли на психическото и емоционалното състояние на ищеца като силен стрес за
около една година, концентриран предимно в първите няколко месеца. Това е определено
като следствие на изпадането му в полярно противоположна позиция спрямо
основната му насоченост като личност, внезапна загуба на социален статус,
негативен отзвук в обществото, а шансовете за компенсация и възвръщане на част
от изгубеното са оценени песимистично. Преди 31.03.2010 г. освидетелстваният е
бил хармонична личност с отлична социална адаптация и постъпателно развитие,
съответно на възрастовите периоди, през които е преминал, реализиран и
удовлетворен от постигнатото и способен
да се радва на живота, на семейството и професионалните успехи, на света като
цяло. След задържането му в условията на ареста за изтърпяване на мярката на
неотклонение „задържане под стража" е започнал да страда от главоболие,
което е било диагностицирано като Церебрастенен синдром. Тензионно главоболие.
По време на последващата хоспитализация след консулт с психиатър, диагностично
уточнена смесена тревожно-депресивна реакция. В условията на СБАЛЛС - София е
бил поставен „Тревожно-депресивен синдром - обосновен от стресогенните фактори
в условията на арест. "
В
резултат на преживяното, при ищеца е констатирано психично разстройство с код
F43.1 Посттравматично стресово разстройство, лечението на което е симптоматично,
с възможност за пълно оздравяване или за превръщането му в хронично с трайна промяна
на личността.
Приети като
доказателство са видеозаписи от 30.03.2010 г./задържането на ищеца/, от
съдържанието на които не са установени незаконни
действия на Прокуратурата; копия от вестници: „Черно море“, „Позвънете“,
„Галерия“, „Стандарт“, „Сега“, „Монитор“, „Телеграф“, „Труд“ с новини около
задържането и хода на делото, съдържащи едно изявление на представител на
Прокуратурата, изявления и коментари на МВР, на партийни лидери и на представители
на местната власт.
Събрани
са гласни доказателства – показанията на свид. Н.Ф., И. Ц., на съпругата и сестрата на ищеца, установяващи коренна промяна в
личността му след ареста - сринат физически и емоционално. Обвинението е довело
до отдръпване на голяма част от приятелският кръг и до сериозно влошаване на
здравословното му състояние. Отсъствието от дома и грижите във връзка с
обвинението, са довели до допълнителни притеснения, че не е могъл да участва
активно в живота на децата си и че поради негова „вина“ същите са претърпели
стрес. Прекратяването на правомощията му
на председател на Общинския съвет и
медийното отразяване на събитията повлияли силно на честта и достойнството му.
Като доказателство
по възражението за недопустимост на иска е прието Решение от 15.10.2013 г. по делото Г. срещу България на
Европейският съд по правата на човека – ІV отделение, в което съдът е
приел, че е налице нарушение на член 3 от
Конвенцията по отношение на четиримата жалбоподатели, на член 5§3 - относно
правото на г-н Г. на „незабавно" явяване пред съдия, на член 5§3 - относно
неоправданата продължителност на задържането му, на член 8 – във връзка с правото на неприкосновеност на дома на
четиримата жалбоподатели и е присъдената сумана от 40000 евро.
В
решението не е констатирано нарушение на член 6§2 от Конвенцията относно думите
на министър-председателя, на окръжния прокурор, на министъра на вътрешните
работи и относно мотивите в определението на ВОС от 18 май 2010 г. Не е разгледано
твърдението за нарушение по член 8 от Конвенцията, във връзка със зачитането на
доброто име на първия жалбоподател.
Правилен
е извода на първоинстанционния съд за допустимост на предявения иск.
Твърденията за недопустимост не се поддържат пред настоящата инстанция. ЕС се е
произнесъл в решението си по въпроси, които се различават от приложимия в
националното право ЗОДОВ. Съобразно действащите матералноправни разпоредби, правопораждащият
факт за ангажиране отговорността на държавата е прекратяването на наказателното
производство и произтичащите от този
факт вреди. Макар и обезщетени, част от тях
не се припокриват изцяло с приетите за нарушения на Конвенцията, но следва да
бъдат преценявани в светлината на онази част от тях, които вече са били
обезщетени.
Решението
на ЕС следва да бъде преценявано с оглед основателността на претенциите от
гледна точка на онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и са обезщетени.
Наличието
на постановление за прекратяване на ДП № 5/11 г., потвърдено с определение на
ВОС за повдигнати обвинения по чл. 282 от НК, чл. 220, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.
20, ал.4 от НК, чл. 321, ал.1, т.2 вр. ал.2 от НК и чл. 239, ал.1 вр. чл. 20,
ал.2 от НК е правопораждащ факт за претендираната отговорност.
Ищецът е
доказал твърденията в исковата молба за претърпени вреди, изразяващи се както
във влошено здравословно /физическо и психическо/ състояние, така и в
затруднени социални и приятелски контакти и личностна реализация.
Вредите
са установени като цяло и не могат да се редуцират поотделно за всяко от
обвиненията. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе
предвид факта за присъдено от ЕС обезщетение за вреди в размер на 40000 евро -
резултат от задържането под стража и от нарушаване на неприкосновеността на
дома.
Правилен
е извода на съда, че претенцията в размер на 10000 лева е несъразмерна с
установените вреди. Преживеният от ищеца стрес в резултат от продължителното
наказателно производство, широкото негативно медийно отразяване по данни от
Прокуратурата, възникналото по време на задържането заболяване, негативните
последици в психиката му както по отношение на личната самооценка така и на
семейството и на обществото, водят до извод, че размерът на обезщетението следва да бъде
15 000 лева. Той е съобразен изцяло с принципа за справедливост по чл.52
от ЗЗД, а уважаването в по-голям размер не би отговаряло на действителните
вреди и би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 584/13.04.2017 г. по гр.д.№ 685/16 г. на Окръжен съд – Варна.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.